Севлиево спести от рампи за инвалиди по проект за 2 млн. лв.
ЕМИЛИЯ ДИМИТРОВА-ДАНКОВА, www.sevlievo-online.com
През пролетта на 2022 г. приключва санирането на блок в жилищен квартал на Севлиево. За превръщането на сградата в енергийно ефективна
До въвеждането на мерки за енергийна ефективност в блок 5 на жк „Митко Палаузов“ в Севлиево нито един от петте му входа не е пригоден за хора с намалена подвижност (на институционален език – липсвала е „достъпна среда“, б.р.).
След санирането това би трябвало да е коригирано, ако се съди по прессъобщение, публикувано в края на май 2022г. на сайта на Община Севлиево по повод откриването на новосанираната сграда. В съобщение се казва още, че във всички сгради са извършени топло- и хидроизолация на покривите, включително и водоизвеждане. Положени са топлоизолация, мазилка и боя на външните стени на обектите. Сменена е старата външна дограма, поставена е мълниезащитна система и „достъпна среда“. Това съобщение е подготвено от дружество, на което Община Севлиево плаща по договор за публичност, за да хвали изпълнението на проекта.
Написаното е съвсем вярно. След санирането само живеещите в три от входовете получават рампа за хора с намалена подвижност. Пред входовете, пред които рампи няма, те изобщо не са заложени в инвестиционния проект.
Въпреки очевидния пропуск, проектът е отчетен като приключен и парите по него са разплатени – близо 2 млн. лв. с ДДС, от които 85% финансиране по Оперативна програма „Региони в растеж“, а останалите – от национално съфинансиране.
Проектът е „Въвеждане на мерки за енергийна ефективност в многофамилни жилищни сгради в гр. Севлиево на адрес: жк „Митко Палаузов“, бл. 5, ул. „Стефан Пешев“ № 18 и ул. „Ален мак“ № 4“. Периодът на изпълнение е от септември 2020 г. до март 2022 г.
Сроковете са спазени, но не и законодателството.
Според Наредбата за проектиране, изпълнение и поддържане на строежите в съответствие с изискванията за достъпна среда на населението, включително за хората с увреждания, сградите и съоръженията в урбанизираните територии трябва да се ползват от всеки „свободно и самостоятелно“. Наредбата не третира хората на такива със или без увреждания (& 1, т. 2 от допълнителните разпоредби).
В същата наредба има отделен текст за „достъпен вход“ – това е вход, който може да се използва самостоятелно от всички, като се отчитат и специфичните нужди на хората с намалена подвижност, в т.ч. на хората с увреждания (т. 4 от & 1).
В случая с блок 5 в жк „Митко Палаузов“ разписаното в нормативната уредба е съобразено с проектната документация, но не и с реалността.
В обяснителната записка към проекта, достъпна на сайта на информационната система за управление и наблюдение на средствата от Европейския съюз ИСУН 2020, четем: „Техническото изпълнение на строителството ще включва: изпълнение на всички енергоспестяващи и допълнителни мерки, финансирани с безвъзмездна финансова помощ, които водят до най-малко клас на енергопотребление, изпълнение на всички мерки, свързани с осигуряване на достъпа за лица с увреждания до сградата в съответствие с Наредба № 4 от 01.07.2009 г. за проектиране, изпълнение и поддържане на строежите в съответствие с изискванията за достъпна среда за населението, включително за хора с увреждания“.
Дейностите са разписани по правилата, но впоследствие те са пренебрегнати.
Когато санирането на блока започва, никой не знае, че рампи за хора със затруднения в придвижването няма да има пред всички входове. Това става ясно, когато работата е на привършване. Обяснението на строителите пред живеещите в блока е: „Не са заложени по проект“.
Автор на инвестиционния проект за санирането на блок 5 в жк „Митко Палаузов“ е софийското дружество „Профпроект България“, с което Община Севлиево има договор. Дружеството, което по-късно е преименувано на „Ес Ди Проект“, има богат опит в изпълнението на проекти с европейско финансиране.
Справка в системата ИСУН 2020 сочи, че от „Ес Ди Проект“ са изпълнител на 25 проекта. Този в Севлиево е един от най-малките им, стойността му е малко над 6 хил. лв.
Изборът на дружеството е станал по процедура „договаряне без предварително обявление“, която Законът за обществените поръчки позволява. При въпросната процедура възложителят, в случая Община Севлиево, провежда преговори за определяне на клаузите на договора с едно или повече точно определени лица.
Проектът, който „Ес Ди Проект“ изпълнява, е съгласуван от Община Севлиево. Това означава, че той е одобрен от Общината, а това одобрение позволява да се издаде разрешение за строеж.
В одобрения от Община Севлиево проект в раздел „Достъпност“ е записано, че сградата не е приведена в съответствие с изискванията на наредбата за проектиране, изпълнение и поддържане на строежите в съответствие с изискванията за достъпна среда, включително за хора с увреждания. Забележете, сградата, а не отделни входове от нея. По-нататък следва, че ще се осигури достъпност до входните преддверия на входове Б, В и Г чрез бетонни рампи. За входове А и Д достъпът е на ниво терен, пише в проекта, което обяснява защо впоследствие фирмата изпълнител не е монтирала рампи за инвалиди към тези два входа.
Терминът не изисква специфични познания. Ясно е, че става въпрос за липса на стъпало, възвишение или друго за преодоляване. В случая това не е вярно.
Пред двата входа, пред които е пропуснато монтирането на рампа, има стъпало. Пред единия то е по-сериозно за преодоляване, но във всеки случай инвалидна количка не може да стигне до входната врата на нито един от двата входа.
Недоглеждането в случая не е само от страна на проектанта. Проектът има екип по управление, в който влизат трима общински служители – ръководител, счетоводител и технически сътрудник, които си разпределят за допълнителната работа 21 хил. лв., сочи справка в ИСУН 2020. Никой от тях не е възразил срещу записаното в проектната документация „на ниво терен“ с действителното положение. Никой не е видял как единственият инвалид в петте входа стига с мъка до входната си врата. Единствените, които забелязват, са изпълнителите на строителните работи.
Докато работят, те стават свидетели как Лальо Бояджиев, живеещ в един от двата входа, останали без рампи, се придвижва с инвалидна количка. Мъжът от години е обездвижен. За да стигне до входната си врата, е принуден да слезе от количката и да извърви късото разстояние на крака, с по една патерица от всяка страна. Разстоянието е много малко, но за здрав човек. За такъв като Лальо Бояджиев, който не може да стои на краката си, стигането до входа става със сериозно усилие, много болка и страх да не се срути на земята.
Нагледали се на мъките на мъжа, строителите на своя глава заработват една метална тръба към стената на площадката пред входа. Това е единственото, което могат да направят, макар че и то не било редно, обяснили на съпругата на Бояджиев.
Въпреки че в обяснителната записка към проекта пише, че ще бъдат изпълнени всички мерки, свързани с осигуряване на достъпа за лица с увреждания до сградата в съответствие с Наредбата (№ 4 от 01.07.2009 г.) за проектиране, изпълнение и поддържане на строежите в съответствие с изискванията за достъпна среда за населението, включително за хора с увреждания. Как при очевидното разминаване със законодателството проектът е отчетен като приключен и разплатен без финансови корекции?
Въпросите, придружени със снимки на санирания блок и описание на ситуацията, бяха изпратени в Министерството на регионалното развитие (МРРБ), Управляващ орган на ОП „Региони в растеж“.
От регионалното министерство напомнят на кмета, че има задължения за осигуряването на достъпна среда.
Четири месеца по-късно от ведомството информират, че са изискали от кмета на Севлиево Иван Иванов да извърши проверка на фактите, описани в сигнала. В писмото, адресирано до него, от МРРБ напомнят, че „проектирането, изпълнението и поддържането на строежите в съответствие изискванията за достъпност и безопасност при експлоатация, е основно изискване към строежите съгласно европейското законодателство“.1Приложение І на Регламент (ЕС) №305/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2011 г. за определяне на хармонизирани условия за предлагането на пазара на строителни продукти и за отмяна на Директива 89/106/ЕИО на Съвета (ОВ, L 88/5 от 4 април 2011 г.) и чл. 169, ал. 1, т. 4 от Закона за устройство на територията
Със същото писмо от Регионалното министерство подчертават, че Управляващият орган на ОП „Региони в растеж“ „следи стриктно за спазване на българското и европейското законодателство и при установени нарушения може да наложи финансова корекция на средствата като безвъзмездна финансова помощ по проекта“.
Допълнителна подробност е, че по времето, когато това писмо пристига в Община Севлиево, по договора за финансиране е постъпило окончателно плащане.
Кметът на Севлиево признава, че изпълнението на проекта не отговаря на българското и европейското законодателство.
В отговор, изпратен до МРРБ, той пише, че достъпът до два от петте входа на наскоро санирана с европейски средства жилищна сграда не отговаря на българското и европейското законодателство и се ангажира да коригира „пропуска“.
Община Севлиево няма вина за това, че пред два от входовете на жилищната сграда не е изградена достъпна среда, пише в писмото си кметът на Севлиево. Според обяснението, което дава пред МРРБ, за двата входа, пред които не са монтирани рампи, те липсват в инвестиционния проект, където е посочено, че достъпът е на ниво терен.
„Към настоящия момент достъпът и пред двата входа е пропаднал под нивото им“, обяснява той.
„Настоящият момент“, за който говори кметът на Севлиево е по-малко от два месеца след официалното откриване на новосанираната сграда. То се състоя на 31 май т.г., а за проблема с достъпната среда в сградата независимата платформа „За истината“ писа на 11 май т.г.
Ако си четяха жалбите и молбите от граждани, в Общината щяха да знаят още на 31 март, че изискванията на българското и европейското законодателство за достъпна среда не са спазени. От тази дата е жалбата на Пенка Бояджиева – съпругата на инвалида от входа, пред който рампа няма. Нейният сигнал обаче остава без отговор и до днес.
Вината за спестената достъпна среда в случая пада изцяло върху Община Севлиево, която е възложител по обществената поръчка за изработване на технически проект, а под договора с проектанта стои подписът на кмета на Севлиево.
Община Севлиево е възложител и на строително-монтажните дейности и по време на тяхното изпълнение също не може да не е забелязано, че пред два от входовете няма да има рампа за инвалиди.
Това служителите на Община Севлиево би трябвало да са видели, когато е одобряван и съгласуван проектът и още на етап възлагане на проектирането пропускът е можело да бъде коригиран.
Междувременно екипът на МРРБ се смени, управлението бе поето от служебно правителство и към октомври т.г. по този случай няма движение. Като се изключи малкото отлят бетон към входа на единствения инвалид в целия блок, което би трябвало да компенсира липсата на достъпна среда такава, каквато е видима пред останалите входове. Дали МРРБ ще приемат този отлят бетон за изградена достъпна среда, засега не е ясно.
Източници
Информационна система за наблюдение на средствата от ЕС в България – https://bit.ly/3UfKZt5
Община Севлиево – https://bit.ly/3OK7ncK
Наредба №4 от 1 юли 2009 г. за проектиране, изпълнение и поддържане на строежите в съответствие с изискванията за достъпна среда за населението, включително за хората с увреждания
Тука има, тука няма…
Около санирането на сгради има множество критики – и относно ефективното разпределение на публичен ресурс, и по отношение на нарушенията, съпътстващи възлагането и изпълнението на обществени поръчки (включително широко разпространените корупционни практики), и що се касае за способностите и стимулите на българските управляващи и администрация да налагат контрол. Често парите се харчат бързо при неясен договор и на базата на изпълнение на хартия. В конкретния случай проектът е приключил „успешно“, дори когато има граждански сигнали до общината (останали без отговор). На този фон през следващите години предстои още повече саниране – този път като част от Националния план за възстановяване и устойчивост, който предвижда 2,5 млрд. евро за енергийно обновяване на сградния фонд (от които 1,5 млрд. лв. за жилища).
// Зорница Славова, ИПИ
