ВЪВ ВСЯКО СЕЛО – СТАДИОН
През последните година и половина в много български села се наблюдава интересен парадокс – малките населени места нямат нови работещи пречиствателни станции, а старите са напълно амортизирани, дигите край водоемите са запуснати, ако съществуват, инфраструктурата е в тежко състояние, но въпреки това в тях се строят… стадиони, СПА-центрове, игрища за баскетбол и волейбол.
ЧЕРНА КНИГА НА ПРАВИТЕЛСТВЕНОТО РАЗХИЩЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ 2015
Дори премиерът Бойко Борисов в средата на септември се похвали, че: „Само преди дни – десетки милиони в София, днешния ден в Кърджали 70 млн. за пречиствателна станция, тук 10.7 млн. в стадиона, 5 и нещо и в залите, сега отивам в Русе – 34 млн. – кулата и университета. Само към днешния ден правителството открива инвестиции за към 120 млн. лв. и те всички са за здраве, защото пречиствателната станция дава чиста природа, спортните съоръжения ни дават здраво поколение, тези придобивки за докторите дават възможност огромна част от пациентите да се върнат след това в живота абсолютно здрави.“ Разбира се, не всички от тези проекти са свързани с Програмата за развитие на селските райони (ПРСР). Но имплицитно присъстващият момент е, че пари се раздават с лека ръка. Още по-интересният въпрос е защо села с население 300-1000 души имат чисто нови спортни съоръжения.
ЗАЩО ИМА НОВИ СТАДИОНИ?
Причината за наличието на нови стадиони в едни от най-малките населени места в България до голяма степен се корени в начина, по който е формулирана Програмата за развитие на селските райони в периода 2014-2020 година. Целта, разписана в плана, е: „За да се намалят съществуващите различия между селските и градските райони и съгласно идентифицираните потребности в SWOT анализа, с подпомагането по мярката ще се създаде, подобри или разшири малка по мащаби инфраструктура в селските райони, включително и широколентова инфраструктура, публична инфраструктура за отдих и туристическа информация и подобряването и разширяването на основните услуги, включително за отдих и спорт.“
Според тази цел селата „ще станат привлекателни за бизнеса и за живеене чрез поддържането и стимулирането на тяхното икономическо, социално и културно развитие, изграждане на липсваща или рехабилитация на съществуващата техническа и социална инфраструктура, транспортни и комуникационни връзки.“
За да могат селата да се превърнат в „привлекателни за бизнеса и за живеене“, в програмата е заложена клауза, според която спортните съоръжения получават 100% финансиране от ПРСР. Нещо повече – ако проектът е спортно съоръжение, то получава допълнителни точки за финансиране. Журналистите от вестник „Капитал“ Огнян Георгиев, Спас Спасов и Георги Филипов коментират: „През 2011 г. в оценката по мярка 321 в Програмата за развитие на селските райони е включен нов критерий – „за създаване/реконструкция/модернизация на спортни центрове“. Мярката финансира и други проекти, но ако е спортен обект, той носи на кандидатите допълнително 20 точки при оценката. Тъй като по тази програма се подават много проекти, всеки такъв бонус е важен и общините, естествено, се хвърлиха да създават грандиозни планове. Според справката до момента по програмата има одобрени 87 проекта на стойност 285 млн. лв. за 308 спортни обекта.“ Друга клауза, присъстваща в програмата, е задължението от страна на селата да предоставят съоръженията за безплатно ползване на жителите си за период от 5 години след построяването им.
КОЛКО СТАДИОНИ
Както става ясно от горния цитат, от началото на оперативната програма, която действа в периода 2014-2020 г., одобрените проекти са 87, като с тях ще се изградят или ремонтират повече от 300 съоръжения на обща стойност почти 300 млн. лв. Справка по ПРСР показва, че само до края на 2015 година трябва да бъдат реализирани повече от 30 проекта на обща стойност 58 милиона лв. Предвид факта, че програмата ще бъде в действие и през следващите 5 години, можем да предположим, че финансираните изградени и реновирани спортни съоръжения може би биха били повече от 1000, като едва ли ще се промени тенденцията те да се изграждат в малки населени райони, които имат значително по-належащи нужди от коренно различен вид инфраструктура.
Разбира се, тук трябва да се направи важна вметка – селищата с население под 2000 души трудно могат да се кандидатират за държавно финансиране на проекти като водопречиствателни станции и инфраструктурни проекти именно поради малкия си размер. Дори самите кметове признават, че ако имаха възможност, биха финансирали изграждането или реновирането на водопречиствателни станции. Пред екип на вестник „Капитал“ заместник -кметът на община Лесичово Кирил Гелеменов коментира: „Ако питате Гелеменов с ръка на сърцето дали би избрал да похарчи 5.5 млн. лв. за ремонт на стадиони, той ще вдигне рамене. „Разбира се, че не“, казва зам.-кметът. Като първи приоритети посочва пречиствателна станция за селото, но такава няма да има скоро, тъй като е под 2000 еквивалент жители. И пътищата.“ Наскоро общината, която е с население 5000 души, се сдоби с нов стадион. Той се намира в село Калугерово, очаква се скоро да бъде завършен и стадионът в село Лесичово. Зам.-кметът добавя пред журналистите: „Ромите в Динката са много активни на футбол и им се играе. Може да им направим и на тях стадион“.
ИЗЛИШНИТЕ СТАДИОНИ
Би било невъзможно да се разгледа всеки един проект поотделно, а и няма никакъв смисъл, тъй като могат да се очертаят относително ясни тенденции за начина, по който се харчат средствата от ПРСР. В тази част от настоящия труд ще се спрем на конкретни примери, които показват непрактичността на изискванията, заложени по програмата, както и резултата от тях – изграждането на стадиони, на които едва ли някога някой ще играе спорта, за който са изградени.
Община Ружинци, намираща се южно от град Видин (т.е. в най-слабо развития икономически район в целия Европейски съюз), се сдоби с два стадиона, намиращи се на разстояние едва 15 километра един от друг. Проверката показва, че общата цена на двете спортни съоръжения възлиза на 7 милиона лева. По думите на представители на общината там играят няколко отбора. Кметът на село Ружинци твърди, че: „Ние имаме едно основно училище в Бело поле, две гимназии до 12. клас в Ружинци и Дреновец, така че имаме доста деца. Имали сме и големи отбори, но те се отказват хората. Идваха тука да играят, но няма къде да се преоблекат, няма къде да се изкъпят след мача. Така че това е крайно необходимо и именно това ме е подтикнало да кандидатствам [за финансиране по ПРСР – бел. авт.]. “В действителност местното население разказва коренно различна история: „Само го правят това като да… Няма хора, няма младежи, нямаме футболен отбор.” Не е учудващо, че във видинското село и околните населени места няма футболен отбор – най-голямото село в община Ружинци е село Ружинци, което наброява малко над 700 души.
Подобна е картината в много други села, в които няма нито много млади хора, нито футболни отбори. Там се изграждат спортни съоръжения за по между 3 и 8 милиона лева (за стадион), а на места съоръженията са на по-малко от 20 километра едно от друго, при все че цялото население на съответната община е с население от под 1500 души. На места се строят цели комплекси. „Капитал“ разказват: „В Аспарухово, община Дългопол, близо до Варна, ситуацията е същата. Тук има не само стадион, а цял комплекс. Местните му викат „националната база“, защото, разбира се, няма как нещо толкова голямо да не е от национално значение. „Тръгваш направо, после първата вдясно и караш… Ще я видиш, голямо нещо, няма друго такова наоколо. Само карай внимателно!“, обясняват. Придвижването по улиците действително се оказва проблем. В селото не си спомнят кога е правен последният им ремонт. Новият спортен комплекс в Аспарухово трябва да бъде завършен до 15 септември 2015 година. Стойността му е 5.78 млн лв.“
Частен случай е село Алдомировци, намиращо се в община Сливница, Софийска област. Селото е с население от малко над 1200 жители. Въпреки това, към 15 септември в Алдомировци вече има нова велоалея, вместо ремонтиран водопровод, който не е ремонтиран, откакто е построен преди 70 години и редовно наводнява къщите, намиращи се в съседство според селяните. Въпреки това кметът на селото се хвали пред национална телевизия, че: „Сега ако има десет човека, ще дойдете догодина, ще видите колко човека ще движат, деца, възрастни.”
На места се забелязват и очевидно нефункционални проекти. Трибуните на някои стадиони са изградени така, че във ВИП-ложата трудно би могъл да седне по-висок човек. На други места стадионите са построени на нефункционални места, като например край реки (някои от тях вече са залети).
На други места пък се изграждат напълно неправилни съоръжения: „В Боровец например по тази програма би могло да се изгради трасе по биатлон, от което федерацията има нужда. Направихме постъпки, консултирахме ги, така че такова трасе да бъде направено. Ясно е, че не навсякъде има необходимост от стадиони и зали. По места нуждите за спортна инфраструктура са различни и мисля, че нашето министерство трябва да има консултантска роля за това, къде какво да се реновира и строи“, коментира министърът на младежта и спорта Красен Кралев.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Спортът несъмнено е важен – най-вече за децата, но също така и за възрастните. Можем да бъдем скептични относно образователната функция спрямо гражданите. Първо, защото в много от селата няма спортен отбор (включително футболен или какъвто и да е друг). Второ, демографската картина в селата не предполага изграждане на стадиони, защото жителите им са предимно възрастни. Децата и подрастващите на възраст под 18 години са средно между 4 и 7% от населението в зависимост от конкретното село. Нещо повече – в немалко от малките населени няма дори училища и читалища, в които да учат младежите. Трето, и може би най-важно, жителите на селата нямат потребности от стадиони. В различни издания те нееднократно посочват, че чакат канализация от 20 години, диги от 15 г., мост от 18 г. или пречиствателна станция от 35 години.
Така недвусмисленият резултат от това перо на Програмата за развитие на селските райони е: отчитане на работа от страна на кметовете, мнима заинтересуваност към живота на жителите на селата от страна на администрацията на европейско и национално ниво и никакво задоволяване на действителните потребности на местното население. На практика се наблюдава все по-силна зависимост на общините от европейските средства, а привличането на реални инвестиции се превръща в административен процес, защото местните власти губят всякакъв стимул (поне от финансова гледна точка) да стимулират предприемачеството с наличния си административен капацитет. Описаните примери са още едно доказателство, че фокусът на общините е усвояването на европейски средства, което невинаги означава постигане на реални резултати и подобряване на живота на гражданите.
В крайна сметка най-големите губещи са данъкоплатците. На първо място, причината за това е, че са тези, които действително финансират подобни политически начинания от собствения си джоб; т.е. те имат нереализирано потребление и са нетни губещи. Нетни губещи са и производителите и доставчиците на услуги. Това е така, защото вследствие на данъците и преразпределението им към проекти като строежите на стадиони, игрища за волейбол и баскетбол, басейни и спортни зали в българските села и малките градове индустрията също има пропуснати ползи – не знаем къде биха били насочени средствата, ако тези, които ги бяха произвели, имаха възможността да ги изхарчат по свое усмотрение.
Трудно бихме могли да опишем по-цветущо тенденцията да се строят стадиони в селата от треньора на българския национален отбор по волейбол Пламен Константинов, който в интервю в националния ефир заяви: „Последните години се използват европейски пари по програмата за развитие на селските райони. Всеки селски кмет строи зала или стадион. Те нямат канализация, но се строи зала или стадион, който до една година ще бъде склад за ябълки най-вероятно.“
