КАК СОФИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ „СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ“ ИЗХРАНВА СТУДЕНТИТЕ СИ
Софийският университет „Св. Климент Охридски“ е най-старото висше учебно заведение (ВУЗ) в България и със своите 16 факултета е считан за най-реномираната институция за придобиване на висше образование в редица дисциплини. Нещо повече – до неотдавна университетът, в който се обучават повече от 20 000 студенти, беше единственият български ВУЗ в класацията на 700-те най-добри университета в света, съставяна от QS World University Rankings.
КАК СОФИЙСКИЯТ УНИВЕРСИТЕТ ИЗПЛАЩА ХРАНАТА НА СТУДЕНТИТЕ СИ
Както всеки друг държавен университет, Софийският университет поддържа и студентски столове. В момента СУ разполага с 3 стола, в които могат да се хранят студентите на учебното заведение. Това са: Стол 1, сграда Ректорат – 240 седящи места (предлага обяд и вечеря); Стол 4, Студентски град (до бл. 35) – 480 седящи места (предлага обяд и вечеря); Стол 35, бул. “Шипченски проход” № 69А (сградата на ФНПП) – 100 седящи места (предлага само обяд). Според интернет страницата на Софийския университет в столовете „винаги се предлага разнообразно меню от готвени вегетариански и месни ястия. Ежедневно се предлагат по 4 бр. различни видове супа, от 5 до 7 вида основни ястия и най-малко по 4 вида десерт. Поради проявен интерес от страна на студентите се предлагат и два вида постни ястия.
ЧЕРНА КНИГА НА ПРАВИТЕЛСТВЕНОТО РАЗХИЩЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ 2015
За поддържането на столовете си заредени администрацията на учебното заведение трябва ежегодно да заделя част от средствата на институцията за закупуване на хранителни продукти. Според сайта на Софийския университет през август 2015 г. образователната институция е финализирала обществена поръчка с 2 обособени позиции – за доставка на месо и продукти от месо, колбаси, субпродукти (позиция 1) и за доставка на пресни плодове и зеленчуци (позиция 2). След конкурс са сключени два договора с различни фирми на обща стойност 154 816 лв. Срокът на договорите е до 31.10.2017 година.
Така направена, обществената поръчка изглежда напълно законна. Но невинаги поръчките на хранителни продукти от страна на Софийски университет са толкова изрядни, посочиха по-рано през годината студенти от институцията и казусът, върху който ще се фокусираме в настоящото изследване, е именно поръчката на храни миналата година.
Проверка на договора, сключен през 2014 г., в която са участвали и студенти на институцията, е открила силно обезпокояващи данни за начина, по който университетът сключва договори и разходва средствата си. Разходите за хранителни продукти възлизат на 160 517 лв. Първото нарушение е, че договорът е сключен без конкурс и провеждане на обществена поръчка. Според Закона за обществените поръчки (ЗОП) обществена поръчка трябва да се провежда винаги, когато предметът на договора е „доставки – над 150 000 лв., а когато поръчката е с място на изпълнение извън страната – над 250 000 лв.“ (чл. 14). Това противоречи и на вътрешните разпоредби на университета, според които обществени поръчки следва да се провеждат според разпоредбите на ЗОП.
Но още по-интересни са финансовите параметри на договора. Нека разгледаме поотделно различните хранителни продукти, закупени от университета. Според сключения договор цената на килограм кашкавал трябва да е 7.92 лв. Но от издадените фактури се вижда, че Софийският университет действително е плащал по 11.50 лв. При закупени 404 кг кашкавал в периода януари-март 2014 г. загубата за бюджета на университета възлиза на 1446 лв. Подобна е ситуацията и с други продукти. Договорната цена за килограм пилешки бутчета е 2.83 лв., а фактурите разкриват, че те са закупувани за 4 лв./кг. Кравето сирене пък е изплащано на почти двойно завишена стойност: при договорена цена от 4.83 лв./кг университетът е плащал по 8.50 лв./кг. В таблица 1 са посочени и други продукти, чиито договорени цени се разминават драстично с изплатените средства (в някои случаи почти двойно).
Това не са цените на всички продукти, които се разминават с договорените стойности, но са показателни за начина, по който институцията е разходвала предоставените ѝ средства. Разминаванията между договорените и получените от институцията стойности не се наблюдават само по отношение на цените. Според договора от някои хранителни продукти са били поръчани количества, които се разминават с доставените такива, описани във фактурите. В резултат на тези разминавания, сметките показват, че сумата, която Софийският университет е изплатил за закупуването на различни хранителни продукти, надхвърля договорените стойности с 90 053 лв.
Към разходите за храна трябва да добавим и алкохол на стойност 5880 лв. – също за нуждите на университета. Разход, чиято целесъобразност трудно може да бъде определена, особено предвид финансовото състояние на ВУЗ-а.
Разходите, за хранителни продукти през 2014 г. – разходи, направени в разрив със закона и вътрешния правилник на университета – не са прецедент в стопанската история на институцията. Точно обратното – раздаването на поръчки за доставка на хранителни продукти на голяма стойност и в нарушение на закона се случва и през 2013 г., когато Софийският университет поръчва продукти за дори по-висока стойност: 229 906 лв.!
ПО-ГЛОБАЛЕН ПОГЛЕД ВЪРХУ ФИНАНСИТЕ НА СУ „СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ“
Поръчките на храни на цени, по-високи от договорените, както и на алкохолни питиета не е изолиран пример за неефективно управление на финансите на университета. Като държавно учебно заведение Софийският университет „Св. Климент Охридски“ получава средства за извършване на дейност главно от два източника – републиканския бюджет и собствени приходи. Средствата, които се заделят от страна на държавата за образователната институция, се приемат със Закона за държавния бюджет всяка година и се насочват към Софийски университет през бюджета на Министерството на образованието и науката. За текущата финансова година, започваща на 01.01. и приключваща на 31.12., държавната субсидия за университета възлиза на почти 47 млн. лв. Това превръща Софийския университет в най-субсидирания ВУЗ, за който се разходват повече от 10% от всички разходи за субсидии на ВУЗ-ове в страната (които за финансовата 2015 г. са 459 026 млн. лв.).
Университетът се финансира и със собствени средства от източници като: продажби на услуги, стоки и продукция (най-голямото перо на финансирането със собствени средства, което обикновено годишно надхвърля 25 млн. лв.), наеми на имущество, глоби и дарения от граждани и институции от България и чужбина. Според финансовите отчети на университета тези приходи варират между 31 и малко над 39 млн. лв., като по този начин общите годишни приходи на образователната институция обикновено надхвърлят 80 млн. лв.
Само дълговете към държавния бюджет възлизат на 42 млн. лв. Доклад на Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ) от тази година сочи, че от тази сума почти 14 млн. лв. са под формата на неплатени данъци към Националната агенция по приходите (НАП) за периода 2007-2012 г. (стойността на неизплатените данъци е 9 225 721 лв., като към нея има начислени лихви, възлизащи на 3 838 497 лв.). Такава картина разкриват и самите годишни отчети на университета. В тях се вижда, че заложените бюджетни дефицити възлизат на средно 12 млн. лв. за периода, за който финансовите документи на ВУЗ-а са достъпни. Въпреки че те не се реализират напълно – натрупаните дефицити са на стойност 3-7 млн. лв. годишно за всяка от трите години – все пак университетът трупа дълг ежегодно.
Видно е, че текущият дълг на университета не е натрупан само във времевия период от 2011 г. до 2013 г., тъй като сумата на натрупаните тогава дефицити не е равна на 42 млн. лв. Напротив, става въпрос за системно некачествено управление на финансите на висшето учебно заведение, поне по време на мандатите на настоящия ректор проф. дин. Иван Илчев, който заема настоящата си позиция от 2008 година.
За още по-детайлен анализ на финансите на Софийски университет „Св. Климент Охридски“ със сигурност би могло да е предмет на цяла отделна книга. Но краткият обем на изложението не променя фундаменталните изводи: администрацията на университета, включително заемащите най-високи постове, системно нарушават законите, регламентиращи начините, по които могат да се разходват публични средства. Същевременно, въпреки че университетът получава най-голям дял и най-много средства в абсолютна стойност под формата на държавна субсидия, а освен това реализира и приходи от ресурсите, с които разполага, администрацията ежегодно не успява да утилизира финансите на ВУЗ-а по ефективен начин. Нещо повече, изглежда, че дори и тези средства не ѝ достигат и ежегодно университетът генерира дълг, който, както е видно от задлъжнялостта към Националната агенция по приходите.
Това е така, защото част от финансите на учебното заведение се разходват по неефективен начин. Много често поръчките се осъществяват без конкурс и публичен подбор между конкуриращи се фирми, което превръща отговорните за това лица в Софийски университет в закононарушители. Но дори когато управлението на университета все пак провежда конкурси за обществените си поръчки, в немалкопри тях се откриват нарушения и нецелесъобразно разходване на средства. Казано накратко, университетът, който би трябвало да разхожда средствата си за нуждите и комфорта на студентите, всъщност ги харчи по начин, който изобщо не ги облагодетелства. Нещо повече – често, разходвайки средствата не по предназначение, образователната институция извършва нарушения на закона и на собствения си правилник.
