МЕТОДОЛОГИЯ ЗА ИЗГОТВЯНЕ НА ЧЕРНА КНИГА НА ПРАВИТЕЛСТВЕНОТО РАЗХИЩЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ
ПРЕДМЕТ НА ИЗСЛЕДВАНЕТО
Непосредствената цел на публикацията “Черна книга на правителственото разхищение в България“ е да илюстрира неефективността на държавните разходи чрез конкретни примери за прахосване на средствата на данъкоплатците. Дългосрочната цел е да промени отношението на гражданите към държавните разходи, като това да доведе до по-голяма нетърпимост и търсене на информация от администрацията.
ЦЯЛАТА ЧЕРНА КНИГА НА ПРАВИТЕЛСТВЕНОТО РАЗХИЩЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ 2015
Примерите за неефективни държавни разходи са ясен ориентир за оптимизацията на държавните разходи и възможностите за предоставяне на повече избор на гражданите. Това би могло да доведе до по-малко преразпределение, по-висок икономически растеж, повече инвестиции, повече заетост и по-малко сива икономика.
Основната задача на изследването е да насочи вниманието към несвойствените функции на държавата в редица сфери на икономическия и социалния живот. По този начин държавата играе активно, вместо само да определя правилата на играта, което в някои случаи води дори до неспазване (или промяна) на законите и Конституцията на страната.
Множество са примерите, в които държавата изземва огромна част от функциите на пазара. В същото време реформи не се правят, а държавните програми и инициативи не се оценяват и изключително рядко се прекратяват поради непостигане на целите или неефективност. Дори при ясен проблем при изпълнението на дадена програма, често тя просто се разширява и допълва. Липсата на промяна създава усещането, че управляващите смятат, че администрацията работи напълно ефективно, а всички правителствени политики са успешни и постигат целите си.
Това не е така!
Липсата на воля за промяна и стимулите на администрацията постоянно да се раздува противоречат на принципите на доброто управление и пазарната икономика.
В допълнение, изследването проследява къде, как, кога и защо администрацията не работи добре поради очевидни манипулации и неправомерно разходване на обществените средства или заради липса на експертиза и непреднамерени грешки и неточности. Оценката на правителствения провал показва неефективността на администрацията при планирането, провеждането и контролирането на отделни дейности и програми.
Изследването включва политики и програми както с финансиране от държавния бюджет, така и от европейски средства. Въпреки че администрирането на бюджетните и европейските средства е различно, и в двата случая става въпрос за публични средства и е редно да бъдат разгледани като цяло. Все пак фокусът на изследването пада върху разходването на средствата от българския държавен бюджет както заради превеса му над европейските средства в България, така и заради ясната връзка между размера му и събираните данъци.
Изследването включва дейностите както на централната, така и на местната администрация. Отчетите и анализите на работата на централната администрация са по-достъпни онлайн и често има естествен стремеж да се фокусира работата изцяло върху нейните дейности, но тогава би било възможно идентифициране единствено на неефективни политики/дейности, и то единствено на база информация, предоставена от самата администрация. Конкретните обекти/инфраструктура се намират на територията на общините и там най-лесно се илюстрира правителственият провал. За съжаление, общинските отчети и документи, достъпни онлайн, са рядкост, непълни са и тяхното намиране и анализиране е силно затруднено. Не на последно място, знанието за прахоснически дейности/обекти на местно ниво е сред местното население, но често не фигурира в местните медии поради тяхната зависимост в нередки случаи.
ВРЕМЕВИ ОБХВАТ НА ИЗСЛЕДВАНЕТО
Изследването се основава на примери след 2010 г. През това време икономиката е в период на криза, стагнация и бавно възстановяване. Избраният период обхваща управлението на различни правителства и политически сили.
Основният фокус е върху програмите и политиките, които се провеждат към момента на публикуване на изследването, което ще позволи лесно проследяване на евентуалните промени на поведението на администрацията в бъдеще.
ИЗТОЧНИЦИ НА ИНФОРМАЦИЯ
Изследването е разработено въз основа на официални доклади, национална статистика и проверени от авторите медийни публикации. Това включва данни от официалната статистика, парламентарни доклади, доклади на административни структури, публикации на неправителствени организации и мозъчни тръстове, доклади на Сметната палата на България и информация от медиите.
При необходимост са използвани и заявления за достъп до информация по Закона за достъп до обществена информация.
За източник на идеи къде и как да се търси са използвани подобни доклади, изготвени в други страни от ЕС, включително и такива, фокусирани единствено върху публични проекти, финансирани с европейски средства. През годините подобни доклади бяха публикувани във Великобритания, Испания, Румъния и др.
Годишните и специализираните доклади на Европейската сметна палата също са източник на идеи и конкретни примери, които са прегледани от авторите.
ИНДИКАТОРИ
Примерите за правителственото разхищение са подбрани, следвайки следните критерии – висока степен на икономическа и индивидуална свобода и малка държава. Основният критерий е рационалността на конкретните държавни разходи, както и устойчивостта на вече извършените разходи. Допълнително е съблюдавано и спазването на принципите на ефективност, ефикасност и икономичност на проведените програми и дейности.
Правителствените програми и дейности се оценени комплексно, но основните индикатори може да се разделят както следва:
• Рационалност. Този принцип изисква правителството да дефинира ролята си и да намали значително дейностите, които са извън същностните му функции. Има безброй примери, за които е трудно да се обоснове нуждата от държавна намеса при наличието на функциониращ пазар. В тези случаи пренасочването на ресурси трябва да се осъществява от пазара, като в същото време се освободят бюджетни средства, необходими за други правителствени програми и намаление на данъците.
• Устойчивост на резултатите. Експертната оценка на авторите отчита и устойчивостта на резултата от направените разходи, тъй като стимулите и решенията на бюрокрацията обикновено са краткосрочни.
• Неизпълнение на поставените цели. Често правителствените програми и дейности се приемат с определени цели, но впоследствие те се „забравят“, въпреки че политиките продължават да действат. Друга група подобни инициативи се осъществява при липса на показатели за изпълнение на целите още от самото начало. При програмното бюджетиране например министерствата не правят оценка на това дали дадените програми изпълняват първоначалната си цел. Така, веднъж започнали да се изпълняват, програмите рядко биват прекратени без оглед на ефектите и нуждата от тях. Това е и една от основните разлики между частния и държавния сектор. Когато частните предприятия не осигуряват качествени стоки и услуги на добра цена, това означава банкрут. Държавните програми не се сблъскват с толкова сериозни ограничения и на практика няма реален стимул да отговорят на търсенето на потребителите. Неизпълнението на целите понякога е продиктувано от недоброто управление на дейността, като липса на контролни механизми или неквалифициран персонал. Най-често изводите на администрацията след оценка на дадена програма (ако има изготвена такава) винаги водят до необходимост от повече средства и продължаване на програмата – ако тя не постига целите си, се търси допълнително финансиране, ако пък е изпълнила целите си, се търси още подкрепа, за да продължи да съществува.
• Необосновани разходи. Тук се включват директните загуби (средствата не са харчени с нарушения, но няма дори и минимален резултат от тяхното разходване). От друга страна необоснованите харчове могат да се изразяват в необосновано облагодетелстване на една група от обществото или специални интереси. Разделението на разходите и ползите има широко приложение в политическата система. То позволява на политиците да предложат определени ползи на тези, от които търсят политическа подкрепа. В това се изразява и основният принцип: облагане при широка база за разхвърляне на разходите на данъкоплатците и предоставяне на приходите на специфични групи от хора, за да се концентрират ползите. Повечето от популистките програми са именно такива.
• Доказани нарушения. При някои случаи нарушенията са в резултат на непреднамерени грешки, но в други се идентифицират откровени манипулации, корупция и неправомерно управление на публичните средства и собственост. Този индикатор търси основно: 1) Нарушения при възлагането на обществените поръчки; 2) Недостоверна счетоводна практика; 3) Лошо управление на имуществото и капиталите; 4) Незаконосъобразност на сключени договори.
• Липса на прозрачност. Липсата на прозрачност при провеждането на държавни политики и програми страда от всички по-горе изброени проблеми и не позволява да се проследи необходимостта от дейността, изпълнението на целите, обосновката на необходимите финансови средства, има ли нарушения.
ПОДОБНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ
По света редовно се издават няколко подобни публикации, целта на които е да покажат измеренията на прахосването на публичните средства.
• The Bumper Book of Government Waste – Taxpayers Alliance, UK
Това изследване показва правителственото прахосване във Великобритания от 2004 г. чрез примери за необосновано скъпи програми и дейности. Авторите считат за прахосване всяка програма, при която резултатът не оправдава направените средства, които са за сметка на данъкоплатците.
• Government Failure in Canada – The Fraser Institute, Canada
Изследването оценява провала на правителствата в Канада чрез разглеждане на одитните доклади на Сметната палата. Авторите разработват система от индикатори, които да покажат правителственото прахосване на публичните средства. Докладите на Канадската сметна палата показват, че програмите и дейностите могат да се отчетат като провал, когато имат следните проблеми: превишаване на първоначално определените разходи, непостигане на целите, ненадеждна счетоводна политика, неефективен резултат, нарушения и лошо управление.
• The Congressional Pig Book – Citizens Against Government Waste, USA
Изследването е годишно и представлява компилация от примери на прахосани от американското правителство публични средства. Авторите подбират примерите според предварително разработени критерии.
• Die öffentliche Verschwendung – Bund der Steuerzahler, Germany
Черна книга на неефективно изразходване на публични средстава в Германия. Годишно издание, подготвяно от Германската асоциация на данъкоплатците.
