Медии на килограм
ИЛИЯ ВЪЛКОВ, КЛУБ Z
За 12 години български електронни медии – радиостанции и телевизии, са получили общо 58 277 214 лв. с ДДС от европейските програми. Сумите са били раздавани от различните правителства чрез пряко договаряне (без общeствена поръчка) за времето от влизането на България в Европейския съюз през 2007 г. до юни 2019 г.
ЧЕРНА КНИГА НА ПРАВИТЕЛСТВЕНОТО РАЗХИЩЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ 2019
За първия програмен период 2007–2013 г. са били разпределени 49 853 887 лв. с ДДС, а за втория от 2014 г. до юни 2019 г. – 8 424 327 лв. с ДДС. Тези пари са били отпускани от изпълнителната власт за закупуване на програмно време в електронните медии за разясняване на оперативните програми на европейските фондове.
Информацията за сумите беше изготвена през юни 2019 г. от Министерския съвет след специално подадено заявление от Клуб Z по Закона за достъп до обществената информация (ЗДОИ). Причината е, че единен публичен регистър на средствата, които се отпускат към медиите, няма, а информацията е разпиляна из различните сайтове на министерства и агенции, които управляват европейските фондове.
Периодът на справката обхваща четири редовни правителства – на Сергей Станишев (2005–2009 г.), първото на Бойко Борисов (2009–2013 г.), на Пламен Орешарски (2013–2014 г.), последните два кабинета „Борисов“ (2014–2017 г. и 2017 г. до момента). Както и три служебни кабинета – на Марин Райков (2013 г.), на Георги Близнашки (2014 г.) и на Огнян Герджиков (2017 г.).
КОИ ПРОГРАМИ?
Основните европейски програми, по които са отделяни милиони левове за медиите за периода 2007–2014 г., са: Оперативна програма „Развитие на конкурентоспособността на българската икономика“, Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ (ОПРЧ), Оперативна програма „Транспорт“ (ОПТ), Оперативна програма „Регионално развитие“ (ОПРР), Оперативна програма „Околна среда“ (ОПОС), Програма за развитие на селските райони (ПРСР).
За настоящия програмен период (2014–2020 г.) основните програми, по които се отпускат пари за купуване на програмно време в медиите, са: ОП „Развитие на конкурентоспособността на българската икономика“, Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ (РЧР), Оперативна програма „Транспорт и транспортна инфраструктура“ (ОПТТИ), Оперативна програма „Регионално развитие“ (ОПРР), ОПНОИР (Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“), Оперативна програма „Околна среда“ (ОПОС), Програма за развитие на селските райони (ПРСР).
ПОДАРЪЦИТЕ КЪМ МЕДИИТЕ НЕ СПИРАТ ДА РАСТАТ
Както беше припомнено и в изданието на Черната книга на правителственото разхищение през 2017 г., пикът на държавното финансиране на телевизии и радиа е през 2013г. Тогава близо 32 млн. лв. европейски средства са раздадени за реклама на еврофондовете. Оказва се, че до средата на 2019 г. сумата нараства близо два пъти.
През 2016 г. изпълнителната власт се опита да въведе нови правила за прозрачност и отчетност на харчовете за информационните кампании на европейските програми, които са заложени като изискване на Европейската комисия. През февруари 2016 г. парламентът одобри промени в Закона за обществените поръчки и даде възможност държавата и общините да възлагат без търг и конкурс обществени поръчки на електронните медии (радио и телевизия).
Малко след тази законодателна промяна вицепремиерът Томислав Дончев наложи мораториум върху договорите за купуване на ефирно време в телевизии и радиостанции заради протестите на част от печатните медии. Впоследствие правителството реши да не премахва прякото договаряне с медии, но наложи лимити – максималният праг на средствата за директно купуване на програмно време в телевизия и радио е до 30% от наличния на годишна база ресурс за информираност и публичност на съответната програма.
Въведе се и спазване на съотношението на национални спрямо регионални електронни медии в рамките на тези 30%, като от парите 80% трябва да са за националните, а 20% – за регионалните.
Дали са спазени тези изисквания обаче, е трудно да се каже. Справката, която е изготвена от Министерския съвет, показва, че през годините различни електронни медии са получавали стотици хиляди левове, а някои и милиони от европейските фондове.
Големият въпрос е дали тези средства, които идват от данъците на всеки един европейски гражданин, дават повече възможности на българските медии да изпълняват обществените си функции, или напротив – стават все по-близки до тези, които им ги дават чрез преки договорки.
Показателно е, че от влизането на България в Европейския съюз и началото на първите траншове към родните медии медийната свобода започва да запада. Данните на „Репортери без граници“ показват, че през 2007 г. страната е на 51-во място по свобода на медиите, а 12 години след това е на 111-о място. Изглежда, че властта може да си купи медийната любов не много скъпо, напълно легално и с парите на европейските данъкоплатци.
Източници:
Текстът е написан след запитване по Закона за достъп до обществена информация.