МЕТОДОЛОГИЯ ЗА ИЗГОТВЯНЕ НА ЧЕРНА КНИГА НА ПРАВИТЕЛСТВЕНОТО РАЗХИЩЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ
ЗА ИЗСЛЕДВАНЕТО
Черната книга на правителственото разхищение излиза за втора поредна година и отново проследява знакови примери за неефективността на харченето на публичен ресурс.
Тазгодишното издание е разширено и вече включва повече и по-разнообразни случаи на разхищението. Материалите са подбрани и разработени от автори с журналистически профил, а разследващият елемент е силно застъпен. Този подход позволява разкриването на редица правителствени провали, които до момента не са обсъждани широко в публичното пространство. В допълнение, освен примери от национално значение, в изданието са включени и много регионални изследвания, голяма част от които по една или друга причина са останали извън националния ефир. Именно те показват, че едни от най-големите разхищения на публични средства се случват на местно ниво.
ЧЕРНА КНИГА НА ПРАВИТЕЛСТВЕНОТО РАЗХИЩЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ 2016
Примерите са наситени с детайли и ясно илюстрират неефективността на държавните разходи, което е и предметът на публикацията. Дългосрочната цел е да се промени отношението на гражданите към държавните разходи като това да доведе до по-голяма нетърпимост и търсене на информация от администрацията.
Примерите за неефективни държавни разходи ще бъдат ясен ориентир за оптимизацията на държавните разходи и възможностите за предоставяне на повече избор на гражданите. Това би могло да доведе до по-малко преразпределение, по-висок икономически растеж, повече инвестиции, повече заетост и по-малко сива икономика.
Основната задача на изследването е да насочи вниманието към несвойствените функции на държавата в редица сфери на икономическия и социалния живот. По този начин държавата играе активно, вместо само да определя правилата на играта, което в някои случаи води дори до неспазване (или промяна) на законите и Конституцията на страната.
Множество са примерите, в които държавата изземва огромна част от функциите на пазара. В същото време реформи не се правят, а държавните програми и инициативи не се оценяват и изключително рядко се прекратяват поради непостигане на целите или неефективност. Дори при ясен проблем при изпълнението на дадена програма, често тя просто се разширява и допълва. Липсата на промяна създава усещането, че управляващите смятат, че администрацията работи напълно ефективно, а всички правителствени политики са успешни и постигат целите си.
ТОВА НЕ Е ТАКА!
Липсата на воля за промяна и стимулите на администрацията постоянно да се раздува противоречат на принципите на доброто управление и пазарната икономика.
В допълнение, изследването ще проследи къде, как, кога и защо администрацията не работи добре поради очевидни манипулации и неправомерно разходване на обществените средства или заради липса на експертиза и непреднамерени грешки и неточности. Оценката на правителствения провал ще покаже неефективността на администрацията при планирането, провеждането и контролирането на отделни дейности и програми.
Изследването ще включва политики и програми както с финансиране от държавния бюджет, така и от европейски средства. Въпреки че администрирането на бюджетните и европейските средства е различно, и в двата случая става въпрос за публични средства и е редно да бъдат разгледани като цяло. Все пак фокусът на изследването пада върху разходването на средствата от българския държавен бюджет, както заради превеса му над европейските средства в България, така и заради ясната връзка между размера му и събираните данъци.
Изследването включва дейностите както на централната, така и на местната администрация. Отчетите и анализите на работата на централната администрация са по-достъпни онлайн и често има естествен стремеж да се фокусира работата изцяло върху нейните дейности, но тогава ще е възможно идентифициране единствено на неефективни политики/дейности, и то единствено на база информация, предоставена от самата администрация. В този случай анализаторските способности на авторите са ключови, защото ще трябва да имат значително знание за публичните политики. В същото време конкретните обекти/инфраструктура са на територията на общините и там най-лесно се илюстрира правителственият провал. За съжаление, общинските отчети и документи, достъпни онлайн, са рядкост, непълни са и тяхното намиране и анализиране е силно затруднено. Не на последно място, знанието за прахоснически дейности/обекти на местно ниво е сред местното население, но често не фигурира в местните медии поради тяхната зависимост в нередки случаи.
ВРЕМЕВИ ОБХВАТ
Изследването се основава на изключително актуални примери от настоящата и изминалата година, които в повечето случаи се провеждат към момента на публикуване на настоящото издание. Този подход ще позволи лесно проследяване на евентуалните промени на поведението на администрацията в бъдеще.
ИНДИКАТОРИ
Примерите за правителственото разхищение са подбрани, следвайки следните критерии – висока степен на икономическа и индивидуална свобода, и малка държава. Основният критерий е рационалността на конкретните държавни разходи, както и устойчивостта на вече извършените разходи. Допълнително ще съблюдава и спазването на принципите на ефективност, ефикасност и икономичност на проведените програми и дейности.
Правителствените програми и дейности ще се оценяват комплексно, но основните индикатори могат да се разделят както следва:
• Рационалност. Този принцип изисква правителството да дефинира ролята си и да намали значително дейностите, които са извън същностните му функции. Има безброй примери, за които е трудно да се обоснове нуждата от държавна намеса при наличието на функциониращ пазар. В тези случаи пренасочването на ресурси трябва да се осъществява от пазара, като в същото време се освободят бюджетни средства, необходими за други правителствени програми и намаление на данъците.
• Устойчивост на резултатите. Експертната оценка на авторите ще отчита и устойчивостта на резултата от направените разходи, тъй като стимулите и решенията на бюрокрацията обикновено са краткосрочни.
• Неизпълнение на поставените цели. Често правителствените програми и дейности се приемат с определени цели, но впоследствие те се „забравят”, въпреки че политиките продължават да действат. Друга група подобни инициативи се осъществява при липса на показатели за изпълнение на целите още от самото начало. При програмното бюджетиране например министерствата не правят оценка на това дали дадените програми изпълняват първоначалната си цел. Така, веднъж започнали да се изпълняват, програмите рядко биват прекратени без оглед на ефектите и нуждата от тях. Това е и една от основните разлики между частния и държавния сектор. Когато частните предприятия не осигуряват качествени стоки и услуги на добра цена, това означава банкрут.
Държавните програми не се сблъскват с толкова сериозни ограничения и на практика няма реален стимул да отговорят на търсенето на потребителите. Неизпълнението на целите понякога е продиктувано от недоброто управление на дейността, като липса на контролни механизми или неквалифициран персонал. Най-често изводите на администрацията след оценка на дадена програма (ако има изготвена такава) винаги водят до необходимост от повече средства и продължаване на програмата – ако тя не постига целите си, се търси допълнително финансиране, ако пък е изпълнила целите си, се търси още подкрепа, за да продължи да съществува.
• Необосновани разходи. Тук ще се включат директните загуби (средствата не са харчени с нарушения, но няма дори и минимален резултат от тяхното разходване). От друга страна необоснованите харчове могат да се изразяват в необосновано облагодетелстване на една група от обществото или специални интереси. Разделението на разходите и ползите има широко приложение в политическата система. То позволява на политиците да предложат определени ползи на тези, от които търсят политическа подкрепа. В това се изразява и основният принцип: облагане при широка база за разхвърляне на разходите на данъкоплатците и предоставяне на приходите на специфични групи от хора, за да се концентрират ползите. Повечето от популистките програми са именно такива.
• Доказани нарушения. При някои случаи нарушенията са в резултат на непреднамерени грешки, но в други се идентифицират откровени манипулации, корупция и неправомерно управление на публичните средства и собственост. Този индикатор търси основно: 1) Нарушения при възлагането на обществените поръчки, 2) Недостоверна счетоводна практика, 3) Лошо управление на имуществото и капиталите, 4) Незаконосъобразност на сключени договори.
• Липса на прозрачност. Липсата на прозрачност при провеждането на държавни политики и програми страда от всички по-горе изброени проблеми и не позволява да се проследи необходимостта от дейността, изпълнението на целите, обосновката на необходимите финансови средства, има ли нарушения.
