ЕЛЕКТРОННО ПРАВИТЕЛСТВО, ЗА КОЕТО ПЛАЩАМЕ, А ВСЕ ГО НЯМА
Във всички страни от „развития свят“ редовно се говори за електронна администрация – предоставяне на все повече и повече административни услуги по Интернет (та дори и гласуване онлайн) и намаляване на бюрокрацията и реденето по опашки пред гишетата за обслужване на гражданите и бизнеса в различните държавни институции.
И наистина – челният опит на държави като Естония сочи, че интеграцията на широк спектър от електронни услуги спестява много време и усилия на гражданите и бизнеса в общуването им с институциите, а след началната инвестиция административните разходи (и живи хора, заети в административния процес) намаляват.
ЧЕРНА КНИГА НА ПРАВИТЕЛСТВЕНОТО РАЗХИЩЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ 2015
Очаквано, България не възнамерява да остане по-назад от останалия развит свят – за въвеждане на електронни услуги се говори от повече от десет години, а в процеса на разработването им са инвестирани стотици милиони левове и са написани десетки стратегически документи, но резултатът остава незадоволителен.
ПАРИ ПРЕЗ ПРОЗОРЕЦА
Едно от най-значителните пера в разходите за електронна администрация са лицензите за софтуер – според изчисления на в-к „Капитал“ от 2007 г. насам, когато е извършено първото голямо обновяване на софтуерната база на администрацията, за лицензиране на софтуерни продукти са изхарчени приблизително 250 милиона лв., с изглед това да продължи да се случва в близко бъдеще. Ползваните лицензи са за продукти на Microsoft – корпоративната версия на операционната система Windows, пълният офис пакет Professional Plus и програмата за управление на бази данни Access, както и други продукти.
Началото на кампанията за снабдяване на администрацията със софтуер е през далечната 2001 г., като тогава броят на софтуерните пакети е 48 хиляди. През годините обаче броят им набъбва значително до цели 96 хиляди през 2007 година. Тази цифра се запазва и до днес, като последното споразумение за осигуряване на нови лицензи и поддръжка на софтуера е сключено през юли 2015 г., а следващата тръжна процедура се очаква през 2017 година.
Любопитно е да се отбележи, че във всяка следваща тръжна процедура държавата неминуемо изисква купуването на лицензи за най-новите версии на операционната система и софтуера към нея – през 2007 г. са поръчани лицензи за Windows 7 и най-новата версия на Microsoft Office. През 2015 г., аналогично, поръчаната за следващите три години версия на най-новото поколение Windows 10, със съответния офис пакет.
Следва да се запитаме доколко това е необходимо – въпреки че mainstream поддръжката и обновяването на Windows 7 приключи по-рано тази година, поддръжката и обновяването на сигурността на операционната система ще приключи през януари 2020 година. При вземането на такова решение трябва да се има предвид и популярността на Windows 7 и практиката на Microsoft – заради широката употреба на Windows XP например фирмата продължи „живота“ на тази версия няколко пъти. Днес Windows 7 ползват над 56% от компютрите по света, което сочи, че най-вероятно и той ще получи същото отношение като XP и поддръжката му ще бъде продължена и след 2020 година.
Постоянната смяна на софтуера на всеки три години изправя администрацията пред още едно предизвикателство – от една страна, смяна на стандартите и ползваните платформи и формати (което е от особено значение за Microsoft Office продуктите, при които понякога има проблеми със съвместимостта), а от друга – обучение на персонала за работа с нов софтуер, който в общия случай не е необходим за по-ефективната му работа.
Друг важен въпрос, който не намира пряк отговор, е дали ползваната от държавната администрация техника въобще е в състояние да поддържа новите версии на поръчания софтуер, който се нуждае от все по-мощни машини. Още през 2012 г. на запитване на „Медиапул“ запознати източници посочват, че едва 30% от ползваните в държавната администрация компютри имат параметрите, изисквани от Windows 7, а останалите продължават със старите версии. Нереалистично би било да очакваме, че в рамките на изминалите три години администрацията е успяла да подмени останалите 70% (които все пак да ползват около 60 хиляди лиценза за Windows 10).
Що се отнася до последната сделка, трябва да се има предвид и една важна особеност от пускането на Windows 10 на пазара – стига да подадат заявка за това в определен срок, предишните притежатели на лиценз за Windows 7 (сред които е и българската държава) имат право на безплатен преход към новата версия на операционната система. Защо при това положение е наложително да се купуват нови лицензи, не е известно. Трябва да се има предвид и че предишните лицензи са безсрочни – в този смисъл отсъства фактор, който да принуждава държавата да купува новите лицензи „тук и сега“ в риск, че ще остане без необходимия си софтуер.
ПОЛУЗАТВОРЕНИ ТЪРГОВЕ
Възможно обяснение защо е необходимо купуването на новите лицензи, предвид, че държавата вече разполага с безсрочни за Windows 7 и може да направи безплатен преход към новата версия, може да бъде нуждата от насочване на държавни средства към фирмата, която през последните 15 години предоставя лицензите и поддръжката на операционните системи на държавата – „ЦАПК Прогрес“.
За първи път фирмата печели търг за осигуряване на софтуер през 2001-2002 г., като от този момент нататък печели всички останали. През 2012 г. проведено от „Биволъ“ разследване установява, че значителна част от лицензите не са предоставени от фирмата в резултат на спечелена обществена поръчка, тъй като подписаният между правителството и фирмата през 2007 г. договор включва клауза, според която броят на осигурените лицензи може да бъде увеличаван.
Прави впечатление и значително завишената цена на лицензите – според изнесените данни цената на Windows 7 Professional за българската администрация е била над 1300 лв., въпреки че средната му цена през периода не надвишава 300 щатски долара – разлика, която трудно може да бъде обяснена с разходите на фирмата по разполагането и поддръжката на софтуера. Според анализа на медията отпуснатите без обществена поръчка средства са над 50 милиона лева, а има и редица случаи, в които за лиценз за едни и същи компютри държавата е плащала 2 пъти, тъй като „ЦАПК Прогрес“ е предоставяла версии за обновление на операционните системи, които изискват вече инсталиран Windows 7.
Новата поръчка през 2015 г. не се различава по нищо от предишните – стойността й е 57.99 милиона лева за същия брой лицензи. Ключовото условие в тръжната процедура е фирмата, която предоставя софтуера да има LSP лиценз от Microsoft, който позволява предоставянето на услуги на корпоративни клиенти; оттам насетне критерият за подбор е най-добрата цена. На българския пазар на това условие отговарят едва 3 фирми „ЦАПК Прогрес“, „Компарекс“ и „Телелинк“, като първите две си партнираха в изпълнението на последната поръчка през 2012 г., след което фирмите са спечелили търгове и анекси на обща стойност около 200 милиона лева.
Очаквано, в началото на юли консорциумът „ДЗЗД Конгрес“, в който влизат „ЦАПК Прогрес“ и „Компарекс“, спечели новата обществена поръчка. Важно е да се отбележи, че конкуренцията в рамките на тръжната процедура е била минимална, като по данни на „Капитал“ останалата на последно място „Телелинк“ е предложила едва 0.04% по-висока цена от тази на победителя. Въпреки че официалното изискване не е нарушено, това обстоятелство навежда на мисълта, че реално състезание между фирмите не е имало.
За фаворизирането на „ЦАПК-Прогрес“ говори и обстоятелството, че фирмата дори е спечелила конкурс, който е трябвало да загуби – според проучване на „Капитал“ най-евтината оферта е била дадена от друга фирма, но въпреки това особеностите на тръжната процедура са отредили поръчката на водения от „ЦАПК-Прогрес“ консорциум.
АЛТЕРНАТИВИТЕ – КЪМ АДМИНИСТРАЦИЯ С ОТВОРЕН КОД?
Често изтъквана алтернатива на употребата на Microsoft продукти в администрацията е въвеждането на софтуер с отворен код – различни Linux дистрибуции, OpenOffice вместо Microsoft Office и т.н. По този начин вече постъпиха много държави, в това число и Китай, при все че цената на прехвърлянето на огромната ѝ администрация е много по-голяма, отколкото при малките държави.
Това е предложение, което със сигурност си струва да се обмисли. Един от основните аргументи в полза на софтуерните продукти с отворен код е, че са безплатни – иначе казано, администрацията няма да е в състояние да харчи милиони за самите продукти. Това не означава, че самото прехвърляне към тях е безплатно – ще са необходими значителни инвестиции в обучението на административния персонал как да ползва качествени нови платформи, както и за техническа поддръжка.
В дългосрочен план ползването на продукти с отворен код със сигурност ще спести много средства – както беше изложено по-горе, избраният от българската администрация подход налага огромни (и дори в този случай – най-вероятно излишни) разходи за обновлението на софтуера от Microsoft. Допълнителна позитивна страна е, че софтуерът с отворен код позволява много по-голяма гъвкавост и би бил по-подходяща основа за развитието на реално електронно правителство, стига някой ден в страната да има достатъчно политическа воля и свободен ресурс за това.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Въпреки излетите стотици милиони левове днес за електронно правителство в пълния му смисъл в България не може да става и дума – доколко съществуват и реално се ползват електронни услуги в страната, е тема на друг анализ.
Вместо това парите на данъкоплатците години наред купуват лицензи за обновления на операционни системи и офис пакети, чиято полезност и употреба в най-добрия случай са под въпрос. На този етап е невъзможно дори да се направи прогноза кога електронното правителство ще стане реалност – въпреки че от повече от десетилетие последователни правителства твърдят, че въвеждането му е сред приоритетите им, на практика процесът буксува и няма изгледи в близко бъдеще да има политическа воля за постигане на реален прогрес.
