Едни 500 млн. лв. за непрозрачния холдинг-касичка +26+50… милиона лева
…Какво се случи след – продължение на историята от 2016 г.
Октомври 2020 г. язовирите за „спешен“ ремонт са 418 – обявени през далечния с оглед на „спешността“ октомври 2018 г. Откритите строителни площадки са 82 – на обща стойност 195 млн. лв. Оценени 204 язовира, паспортизирани – 140. Обща сума на проектите за ремонт на тези язовири – 350 млн. лв.
Данните съобщи официално настоящият министър на икономиката Лъчезар Борисов, който бе заместник на предшественика си Емил Караниколов. Това на практика е почти всичката публична информация в края на 2020 г. какво се случва с отпуснатите с решение № 495 от 2018 г. на Министерския съвет 500 млн. лв. за „спешни“ ремонти на язовири.
Парите отидоха в капитала на попадналата в прожекторите именно заради тях Държавна консолидационна компания (ДКК) – 100% собственост на Министерството на икономиката и принципал – министърът на икономиката. Холдингът обединява половината държавен военнопромишлен комплекс, в това число и „национализирания“ завод „Авионамс“, ВМЗ-Сопот, „Кинтекс“, фирми като „Ел Би Булгарикум“, „Летище Стара Загора“, Националния институт по виното и още 20 дружества – някои в ликвидация, както и десетки държавни имоти.
Внесеният капитал е 891 005 745 лв. – с все парите за язовирите, реалният според данни към второто тримесечие на 2020 г. – малко над 1 млрд. лв. ДКК все така, както …Какво се случи след – продължение на историята от 2018 г. 155 и преди 2 г., няма сайт, регистърът на обществените поръчки никога не е чувал за нея, не отговаря на въпроси, освен ако съдът не я задължи, но тогава отговаря формално. Няма нито един публичен договор, а информация за нея се намира само в Търговския регистър.
В средата на 2019 г., когато излязоха годишните финансови отчети на държавните компании за предходната година, се разбра, че част от парите вече са разпределени. Разбра се, по трудния начин – в отчета на ДКК се видя, че суми са пренасочвани към дъщерни компании и една от тях е „Монтажи“ ЕАД. За нея също не се беше чувало кой знае какво публично. Поне сайт има, макар в изброените там проекти – минали и настоящи, язовири да не фигурират.
В началото на 2020 г. официално потвърждение, че именно „Монтажи“ ще ремонтира язовири, дойде от тогавашния министър Караниколов. На въпрос от Крум Зарков и Христо Проданов (БСП) в парламентарния контрол за състоянието на дружеството министърът обяви, че то е натоварено именно с тази дейност – макар че в самия въпрос темата не се засяга. По-любопитното е, че на 22 ноември 2019 г. същият министър казва в контрола, че се работи по 182 от 418 язовира, по които ДКК е започнала работа – отчита дейности като паспортизация, документация, проекти и няколко реални площадки – без да споменава „Монтажи“. Добавя: „Важното е, че ремонтите започнаха (…) Сигурен съм, че другата година ще бъде изключително активна и българският бизнес, работещ в този сектор, ще може да покаже своите възможности. Разбира се, ще му бъде платено за всичко това, но тези пари ще бъдат за основната им цел – да няма бедствени положения с язовирите“.
Още по темата от ЧЕРНА КНИГА 2018:
ЕДНИ 500 МЛН. ЛВ. ЗА НЕПРОЗРАЧНИЯ ХОЛДИНГ-КАСИЧКА
Това би следвало да значи, че не държавната „Монтажи“, а подизпълнители – или „българският бизнес“, ще са тези, при които отиват парите срещу ремонти. Обществени поръчки за избора на такива дъщерната на ДКК компания не е обявявала. „Монтажи“ към началото на годината има под 200 служители общо. Какво излиза: държавата възлага на ДКК за свърши една работа и є вдига капитала с 500 млн. лв. за целта. Това става с т.нар. ин хаус процедура по възлагане, която е допустима по закон (ЗОП). ДКК възлага, тоест прехвърля на свое дружество същата тази работа. Как се харчат парите, кой реално върши дейностите, какъв е строителният надзор, кой избира тези изпълнители – не е ясно.
Още докато беше министър, Караниколов твърдеше, че отчети ще има на сайта на министерството. Пожелаваме успех на всеки, който реши да ги търси.
Това лято вестник „Капитал“ спечели дело срещу ДКК заради мълчалив отказ за отговори на въпроси по Закона за достъп до обществена информация за харченето на същия този половин милиард. Получените отговори, актуални към края на януари, се разминават леко с тези, обявени от Караниколов пред парламента приблизително по същото време. Нищо че министърът на икономиката е принципал.
„Монтажи“ като част от ДКК обаче сама по себе си е интересна и с друго. Освен с язовирите и харченето на половин милиард бюджетни пари, тя бе избрана с бърз „търг“ от областната управа в Перник (формално) за изграждане на аварийния водопровод от Мало Бучино до Перник и помпена станция. Това бе екшън планът на правителството да спасява града от водната криза заради пресушения яз. „Студена“. Държавата отпусна пари, подписан бе договор за над 26 млн. лв. с ДДС на 6 февруари със срок на изпълнение 60 дни. На 25 март водопроводът е предаден за стопанисване и експлоатация на „ВиК Перник“ и „Софийска вода“.
Само че… въпреки че от Министерството на икономиката, а и от самия Караниколов имаше обещание документацията, подизпълнителите, доставчиците, самият проект да бъдат публикувани, това така и не се случи. Няма яснота и до ден днешен кой и как избра например вида на тръбите за 13-те км водопровод и кой да ги достави. Нито кои строителни фирми и срещу какви суми, избрани по коя процедура, са участвали. Още по-интересно става, тъй като по обществената поръчка и договора се 157 появяват два анекса – за… удължаване на срока за придобиване на документи за експлоатация на обекта – като се започне от разрешение за строеж. На практика тогава водопроводът би станал съвсем законен. Първото отлагане на 60-дневния срок по договор е заради извънредното положение за пандемията и е до 7 юни 2020. Два дни преди този ден „Монтажи“ иска второ удължаване, този път с 8 месеца. Така узаконяването на аварийния водопровод, който се експлоатира (и даже успя да аварира преди пускането си на два пъти), се отлага за февруари 2021 г.
Любопитни са и финансовите резултати на това държавно дружество, дъщерно на мастодонта ДКК. Особено за първото полугодие на 2020 г. В доклада за дейността на компанията четем: „Резултатите от дейността на дружеството за първото полугодие на 2020 г. са отрицателни – реализираната загуба е от 141 хил. лв., като сравнение – реализираната загуба към 31.12.2019 г. е 1116 хил. лв., а реализираната загуба за първото полугодие на 2019 г. е 1083 хил. лв.“ Отчита се ръст на приходите от „готова продукция“ с около 3 млн. лв. спрямо предходен период, но и същият ръст на разходи – предимно за „външни услуги“. Има заявено намерение в същия документ за печалба от 200 хил. лв. към края на годината, но и обяснение, че пандемията ще се отрази на тези сметки.
„Монтажи“ декларира и вземания в размер на 456 945 000 лв., като за 6 месеца са пораснали със 17,4 млн. лв. От разбивката на счетоводния баланс се вижда, че 269 млн. лв. са от клиенти и доставчици, а 181 млн. лв. – от предприятия от групата. Задълженията към предприятия от групата обаче възлизат в същото време на 491 137 хил. лв.
Самият мастодонт ДКК декларира на полугодието 26 170 хил. лв. приходи от дейност, като за предходен период те са 26 528 хил. лв. А над 90 на сто са от „финансова дейност“. Декларирани са и рискове през дружеството: невъзможност на дъщерните дружества да генерират печалба, за да отчетат дивидент, финансови затруднения на тези контрагенти и други контрагенти и несъбиране на вземания, недостатъчен паричен ресурс и изпълнение на задължения, липса на инвеститорски интерес и средства у бизнеса за придобиване на предлагани от ДКК активи за продажба… Факт – в разбивката на отчета за полугодието са декларирани вземания от близо 700 млн. лв. и задължения от около 150 млн. лв. (краткосрочни и дългосрочни).
На този фон по партидата на ДКК в Търговския регистър се появи нов анекс към кредита є от друга държавна структура – Българската банка за развитие (ББР). Първоначалният договор е от 2016 г., оттогава анексите са общо 10. Последнят – за 50 млн. лв., с което общата сума, отпускана досега, вече е малко под 200 млн. лв. Първият транш бе за „национализация“ на военния завод „Авионамс“ след фалита на КТБ – 37 млн. лв. Последните два обаче не са за такъв тип инвестиции, а на практика за оборотно подпомагане на основната дейност и оптимизиране на паричния поток на дъщерни на ДКК дружества и обезпечаване на бъдещи инвестиции, обслужване на задължения по подписани от кредитополучателя договори, както и за обезпечаване на бъдещи инвестиционни намерения. Към октомври задължението на държавната ДКК към държавната банка е 172 647 105 лв. Преди това към април то е 129 647 105 лв. по данни в ТР.
Ако досега залогът беше ДКК – „предприятието като съвкупност“, вече са включени и дъщерните му „Ел Би Булгарикум“ и „НИТИ“. Първата компания, която най-общо се занимава с българското кисело мляко и е част от млечната индустрия, за шестмесечието на 2020 г. е на печалба, същата като миналата година по същото време. И приходите є са предимно от дейност. Втората компания, която е част от военнопромишления комплекс, е вписала отчет в ТР последно за 2017 г. А междинен доклад за полугодието на 2020 г. – вече е задължителен с новия Закон за публичните предприятия (приет октомври 2019 г.), не се намира в сайта на ресорната агенция, показва справка. Но той още е в доразработване.
Част от транша по кредита ще може да се ползва и за… строителство. ДКК е акционер в „София тех парк“, но евентуален градеж може да се случи след одобрение от 159 банката, става ясно още от документите. А през 2019 г. холдингът се сдоби с право на строеж върху земя – около 22 дка там. Цената бе 21 688 000 лв., става ясно от отчета на „парка“ за 2019 г.
А въобще практиката едни държавни пари – в милиони – да се въртят между държавен мегахолдинг, държавна банка, бюджета, да бъдат харчени незнайно как, а възможността да се разбере дали и кои частни компании са успели да се впишат в кръговрата, да е чрез ЗДОИ, а оттам – най-често чрез съда, показва само едно. Непрозрачност и безотчетност. Хронична.
А през 2021 г. ще чакаме поне някой „спешно“ ремонтиран язовир. Защото когато бяха определени 418 такива за ремонт, мотивът бе, че могат да станат опасни за населението.
Източници:
Търговски регистър
https://www.appk.government.bg/bg
https://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/52/ID/8900
https://parliament.bg/bg/topical_nature/33479
Министерски съвет – Решение №495/2018
https://e-obp.eu/bp/Document/0c97c952-7e9f-43eb-bde5-3bc9c564a34d
