Липсващият регистър, или кратка история на електронното правосъдие
Встрани от всички беди, които донесе коронавирусната пандемия, ударното преминаване в дистанционен режим на работа показа реалната готовност на администрацията, образователната система и съдебната власт да предоставят електронни услуги на гражданите и бизнеса. Съдилищата бяха едни от първите институции, които прекратиха изцяло (освен някои категории спешни дела) своята работа още през март. Решението беше на практика лишаване почти напълно гражданите от достъп до правосъдие.
Тази ситуация до голяма степен можеше да бъде избегната, ако в България имаше работещо електронно правосъдие. Уви, ковид реалността показа, че съдебната система е далеч от дигиталния свят. Причината за това със сигурност не е недостигът на средства. След присъединяването на България в Европейския съюз страната ни е получила над 80 млн. лв. в рамките на оперативните програми „Административен капацитет“ и „Добро управление“ именно за да помогне на съдебната власт да влезе в XXI век. Голяма част от тези средства са свързани директно или индиректно с въвеждането на електронно правосъдие.
Първият опит за използване на дигиталните технологии и свързаност датира от 1994 година и се нарича Единна информационна система за противодействие на престъпността. По замисъл тя трябва да обедини информационните масиви на МВР, следствието, прокуратурата, съда и местата за лишаване от свобода.
Изграждането на системата продължава над 20 години и струва на държавния бюджет приблизително 25 млн. лв., като по думи на полицаи и прокурори няма голям смисъл от съществуването ѝ.
В началото на века – през 2000 г. Върховният административен съд (ВАС) въвежда електронна система на делата, която позволява на абсолютно всеки да консултира дигитално копие на хартиеното дело през сайта на съда. В електронната папка се качват сканирани документи, протоколи от съдебни заседания и съдебни актове. Системата струва 32 хил. лв. и въпреки че беше силно окастрена от бившия председател на ВАС Георги Колев през 2015 г., продължава да е най-общодостъпната и прозрачна система.
През 2006 г. с промени в Закона за съдебната власт е въведено т.нар. случайно разпределение на делата. До въвеждането му казусите бяха разпределяни ръчно от председателите на съдилищата. През 2014 г. независим одит на най-масово използвания софтуер (LawChoice, разработен безплатно от ИТ специалистите на ВСС) показа, че той има редица недостатъци и позволява съвсем неслучайно разпределение на дела. Като временно решение беше създадена нова програма, която предвиждаше използване на електронен подпис и публикуване онлайн на протоколите от избор на съдия. В началото на 2020 г. главният прокурор Иван Гешев хвърли твърдението, че тази система е пробита и позволява множество манипулации. Прокуратурата дори образува разследване, но повече темата не беше повдигната – в очакване на въвеждането на Единната информационна система на съдилищата, в която трябва да има модул за случаен избор на съдия.
През 2009 г. съдилищата бяха задължени да публикуват актовете си онлайн, но чак през 2012 г. (със средства от ЕС) беше направен единен портал. Макар всички съдилища да са задължени да качват актовете си там, няма абсолютно никаква гаранция, че присъдата или решението, което търсите, ще бъде публикувано.
През 2014 г. прокуратурата повдигна обвинения на бившия председател на Софийския апелативен съд ген. Веселин Пенгезов и още седем души във връзка с реализацията на проект за информационна система на военните съдилища, финансиран по ОПАК.
Въведената тази година изцяло нова Единна информационна система на съдилищата, изградена по Оперативна програма „Добро управление“, предизвика бунт сред съдиите и протест пред сградата на ВСС заради десетките недомислици в софтуера. Недоволството на гилдията стана причина съветът да спре временно интеграцията на софтуера.
Да обобщим – похарчени на вятъра пари, злоупотреби, твърдени престъпления, съдийски бунтове – така изглежда сблъсъкът на съдебната система с електронното правосъдие. Но има една история, която заради своята абсурдност трудно може да намери конкуренция.
С промените в Конституцията през 2015 г. Инспекторатът към Висшия съдебен съвет (ИВСС) пое правомощията на Сметната палата да проверява имуществените декларации и декларациите за конфликт на интереси на съдиите, прокурорите и следователите, както и да извършва проверки за почтеност, които преди това бяха в компетенциите на Етичната комисия към ВСС.
Две години по-късно – през 2017 г. ИВСС получава финансиране от Оперативна програма „Добро управление“ (ОПДУ) в размер на 700 хил. лв. за „осигуряване на софтуерна и методическа обезпеченост и изграждане на административен капацитет на ИВСС за превенция на корупцията в съдебната власт“.
Идеята на проекта (доколкото близо ⅔ от средствата по него са отпуснати за това) е създаването на два онлайн регистъра – единият е именно за имуществените декларации на магистратите, а другият – на отводите на съдии по конкретни дела (определян като важна антикорупционна мярка).
Разработването на модерен регистър за имуществените декларации и за конфликт на интереси е ключово за борбата с корупцията в съдебната система. Един такъв регистър може да въведе автоматизирани проверки между декларираното и наличното в различни бази данни (БНБ, ГРАО, имотен и Търговски регистър, КАТ, Централен депозитар и т.н.), както и редица други функционалности, като например алгоритъм, който да изважда съмнителни обстоятелства, и т.н.
До изграждането на регистър обаче така и не се стига, а процедурите, организирани от ИВСС за избор на изпълнител, са белязани от нарушения. Така например през септември 2018 г. ИВСС получава три оферти за изработка на двата регистъра. Комисията декласира две от фирмите и избира за изпълнител единствения останал участник – „Айсиджен“. На 14 декември инспекторатът сключва договор на стойност 509 хил. лв., като срокът за изпълнение е осем месеца.
През април 2019 г. управляващият орган на Оперативна програма „Добро управление“ прави проверка на договора и констатира серия от нередности при избора на изпълнител, които биха могли да ощетят бюджета на ЕС, и налага финансови корекции. Сред констатациите: не е ясно на коя дата е публикувана обществената поръчка на сайта на ИВСС, избраният изпълнител не е представил доказателства, че отговаря на минималните изисквания – за ръководител на проекта е посочено лице, за което самият ИВСС е констатирал, че не отговаря на изискванията, но въпреки това не е отстранен – фирмата изпълнител не е представила документ за необходим опит в областта на една от дейностите.
Инспекторатът е глобен с 50 хил. лв., но главният съдебен инспектор Теодора Точкова решава да обжалва пред Административен съд – София-град. Съдът намира жалбата за неоснователна и приема, че договорът е бил сключен, без да бъдат предоставени задължителни свидетелства за съдимост за експерти по проекта и дори удостоверение от НАП за липса на публични задължения. Съдът констатира, че задължителните документи са били представени месеци след подписването на договора. Инспектор Точкова обжалва решението пред ВАС, който в началото на октомври уважи жалбата ѝ, приемайки, че нарушение на процедурата действително има, но тъй като то е направено след “при сключването на договора за изпълнение на поръчката, а не в етапа на подбора след отваряне на офертите и не може да доведе до незаконосъобразно допускане на участник” не следва да се налага санкция.
И докато ИВСС се опитва да убеди съда, че всичко с избора на „Айсиджен“ е наред, проблемите по изпълнението започват. На 15 август 2019 г. ИВСС прекратява едностранно договора, тъй като фирмата изпълнител е забавила дейности по проекта с близо два месеца. В началото на октомври 2019 г. инспекторатът обявява нова поръчка, този път само за регистър за декларациите (този за отводите е отпаднал някъде по пътя). До крайния срок за подаване на оферти такива не са получени и конкурсът е прекратен. Нова, трета поред процедура е открита в края на миналата година. Неясно защо предвид предходния опит с липсата на кандидати решението за откриването ѝ е публикувано на сайта на институцията в навечерието на Коледа. Подадена е една оферта – от „Контракс“, която обаче е декласирана и процедурата отново е прекратена.
През май, когато неразбориите по проекта станаха публично достояние, Теодора Точкова заяви: „Предстои обявяване на нови процедури за възлагане на обществени поръчки за разработването на регистрите, като Инспекторатът ще продължи да работи активно за реализиране на регистъра на декларациите“.
Половин година по-късно такава процедура не е публично обявена, а до края на проекта остават… два месеца.
В публичния си коментар по сюжета главният инспектор Точкова подчерта: „Намирам за задължително да поясня, че по всички останали дейности по проекта е налице изпълнение“.
Именно това нейно твърдение, което е съвсем вярно, показва абсурдността на целия проект. Защо ли? Защото, ако основната цел на европейския проект, реализиран от ИВСС, очевидно се проваля, то другите съпътстващи дейности действително са изпълнени. Така например малко над 4000 лв. са изплатени за „разработване на вътрешни правила за извършване на проверка на имуществените декларации на съдии, прокурори и следователи“, която дейност според проекта е пряко свързана с разработването на регистъра, който не съществува до ден днешен. Почти двойно повече средства са платени за „разработване на вътрешни правила за извършване на проверки за почтеност (интегритет) на магистратите“, които обаче са приети от Инспектората (който е с изтекъл мандат от половин година) чак през октомври 2020 г.
През октомври 2018 г. ИВСС открива поръчка за избор на фирма, която трябва да организира логистиката за обученията и дейностите по публичност и комуникация. Оферти подават осем участника. Всички без един са отстранени и така за изпълнител е избрана фирмата „Беневент“, с която е сключен договор на стойност от 88 хил. лв. ИВСС отчита над 40 хил. лв. като похарчени за „обучения за работа с новите вътрешни правила и за работа с регистрите“. От техническото предложение на фирмата се вижда, че обученията са били тридневни и са предвидени в „4- или 5-звездни хотели извън София“. През март 2019 г. Управителният орган на ОПДУ проверява и тази поръчка и констатира, че тя също е проведена в нарушение на закона, и налага корекции. Теодора Точкова обжалва, а съдът на две инстанции отхвърля жалбата ѝ. Според съда ИВСС е въвел изисквания, които ограничават „свободната конкуренция, осигуряването на която е основен принцип при възлагането на обществени поръчки“.
Според Информационната система за управление и наблюдение на средствата от ЕС общо изплатените суми са над 200 хил. лв. Най-вероятно тук влизат и възнаграждения за управление на проекта, консултантски услуги и други. Ако проектът не бъде завършен със създаването на регистри, тези пари би трябвало да се дължат обратно, защото основната дейност няма да е свършена.
Източници
http://www.inspectoratvss.bg/bg/page/51
https://bit.ly/38It4qP
https://bit.ly/3f0irAJ
https://bit.ly/2H3VG2p
https://bit.ly/36H7u3c
https://bit.ly/2H0Csuq
Най-вероятно огромното мнозинство български граждани биха искали, и с готовност биха плащали съответните данъци, да имат достъп до справедливо, последователно и бързо правораздаване.
Българската държава явно има интерес само да им събира данъците, но не и да им доставя това публично благо. И в процеса на неговото недоставяне да харчи едни пари с прогласената цел да решава забелязаните проблеми, като при анализа става ясно, че всъщност непрогласената цел е само едни пари да се похарчат, не проблемите да се решат. Забележително е наблюдението, че неработещата и безполезна информационна система за противодействие на престъпността през годината е погълнала 25 милиона лева, а работещата и фактически полезна електронна система на делата във ВАС е струвала 32 хиляди, близо 800 пъти по-малко. Забележително е също така, че появата на един вирус беше достатъчно основание за българската държава да се откаже публично и официално от това да доставя правосъдие на своите граждани. Да напомним: доставянето на правосъдие е една от малкото, броящи се на пръстите на едната ръка, функции на държавата, за която всички, дори най-твърдоглавите либерали и либертарианци, са съгласни, че са сред възможните оправдания за държавата да съществува изобщо. Държава, която се отказва да правораздава, за какво е?
// Георги Ганев
