Национална детска болница за милиони

Национална детска болница за милиони

НАДЕЖДА ЦЕКУЛОВА

Най-малко 30 млн. лв., с тенденция през следващите две години да нараснат до 150. Това е цената за строежа на Национална многопрофилна детска болница. Всъщност и 300 млн. лв. не биха били твърде много за тази цел, ако реализацията є се случваше в съответствие с българското законодателство, със съвременните изисквания на медицината, архитектурата, строителните технологии и не на последно място – с мисъл за благосъстоянието на децата и техните семейства. 

България е единствената страна в Европейския съюз без национална детска болница. Съвременната медицина е мултидисциплинарно начинание, което условията у нас правят невъзможно за много тежко болни деца, разкарвани между отдалечени здравни заведения в застрашаващи живота им обстоятелства. Сагата около построяването на детската болница започва в късните години на социалистическия режим, когато Тодор Живков прави първа копка на бъдещ „Институт по педиатрия“ в медицинския комплекс около Александровска болница. Сградата е проектирана през седемдесетте години, строежът ѝ е започван и спиран поради липса на средства неколкократно в следващите две десетилетия. Построеното не е консервирано и защитено по никакъв начин. Идеята никога не е отхвърляна, но не е и реализирана.

КАЗУС С ИСТОРИЯ
През 2004 г. се стига до решение България да построи напълно нова детска болница с помощта на австрийска компания и кредит от австрийска банка. В аргументацията си тогавашният екип на Министерството на здравеопазването, начело с икономиста Славчо Богоев, отбелязва, че изоставеният строеж на Института по педиатрия не отговаря на съвременните технологични изисквания за болница, не отговаря на съвременното законодателство и е необратимо увреден. Подчертава се също, че при съвременните строителни практики вдигането на изцяло нова сграда ще е не само по-ефективно, но и по-евтино от довършването на стария строеж.

Народното събрание обаче открива нередности в предложената сделка, отхвърля я и проектът за национална детска болница отново губи приоритетната си позиция.

През 2012 г. Българската педиатрична асоциация подема инициатива да върне темата в публичния и политическия диалог. След години безплодна кореспонденция с институциите, през 2017 г. е учреден инициативен комитет от професионални и граждански активисти и организации, настояващи за изграждане на „Детски здравен парк“ – многопрофилен медицински комплекс, съответстващ на съвременната концепция за педиатрична грижа. През ноември 2018 г., по предложение на тогавашния здравен министър финансиста Кирил Ананиев, правителството предприема стъпки да преструктурира Правителствена болница „Лозенец“ и да я превърне в детска. Месец по-късно се отказва от това решение и постановява да се довърши строежът в двора на Александровска болница – вече веднъж оценен като негоден през 2004 г. 

ГОЛЯМАТА БИТКА ЗА И ПРОТИВ СТАРИЯ СТРОЕЖ
През юли 2019 г. Министерството на здравеопазването обявява обществена поръчка за инженеринг. Стойността є е близо 95 млн. лв., като от тях 500 хил. евро се осигуряват от Норвежкия финансов механизъм, а останалите – от българските данъкоплатци чрез бюджета на Министерството на здравеопазването. Камарата на архитектите я обжалва – първо в Комисията за защита на конкуренцията, после във Върховния административен съд, но жалбата е отхвърлена. Междувременно граждански организации се обединяват в инициатива под мотото „ЗА истинска детска болница“ и стартират петиция за прекратяване на обществената поръчка.

Въпреки значимите доказателства за непригодността на изоставения строеж, поредицата протести и събраните над 12 хиляди подписа с това искане, на 2 април 2020 г. Кирил Ананиев подписва договор на стойност близо 100 млн. лв. за проектиране, строителство и авторски надзор на Национална многопрофилна детска болница чрез довършване на строежа в двора на Александровска болница с консорциум „Детско здраве“, в който участват Главболгарстрой АД, ГБС-Пловдив АД и Главболгарстрой Интернешънъл АД. След поредица инициативи и срещи на протестиращите, включително с президента Румен Радев, премиерът Бойко Борисов отменя еднолично решението за довършване на стария строеж и поема ангажимент да се построи нова сграда. Предвижда се това да се случи в рамките на вече подписания договор с консорциум „Детско здраве“.

ПАРИТЕ СА ОСИГУРЕНИ. ГАРАНЦИИТЕ ЗА ОБЩЕСТВЕНИЯ ИНТЕРЕС – НЕ
„Да се промени предметът на договор за обществена поръчка с изявление на министър-председателя е юридически нонсенс“, коментира старши експерт в Антикорупционния фонд адв. Лора Георгиева. Според нея единственият законен начин да се реализира декларираното намерение за събаряне на скелето и строеж на нова сграда е чрез разваляне на подписания договор с консорциум „Детско здраве“ и обявяване на нова обществена поръчка.

За нова поръчка настояват и архитекти. Според тях избраната форма – инженеринг – облагодетелства избрания изпълнител и лишава от възможност за контрол възложителя в лицето на здравното министерство. При инженеринг строителят определя проекта, строи и осъществява строителен контрол. „Окей е с инженеринг да се правят планови ремонти на тоалетните в някоя общинска администрация. Не е окей с инженеринг да се проектират цели спортни зали, нови детски градини, да не говорим за първата и единствена Национална детска болница у нас“, пише в аналитична статия архитектурният критик арх. Анета Василева. Така решението за събаряне на строежа и вдигането на изцяло нова сграда в рамките на тази обществена поръчка привидно решава тревогите за конструктивните и функционални дефекти на 12-етажното скеле. Гаранции, че децата ще получат най-доброто решение при планирането, проектирането и построяването на бъдещата нова болница, обаче няма.

Освен че противоречат на редица закони и не гарантират обществения интерес, настоящите действия по изграждане на бъдещата детска болница са и със съмнителна целесъобразност, смятат лекарите в протестната инициатива.

Въпреки неколкократно и публично поетия ангажимент, до края на октомври 2020 г. Министерството на здравеопазването не е представило анализа на нуждите на българското детско здравеопазване, въз основа на който е създадена концепцията на бъдещата Национална детска болница. В писмо от февруари 2020 г. от ведомството изброяват екип от експерти, сред които националният консултант по педиатрия проф. Пенка Переновска, директорът на „Майчин дом“-София проф. Иван Костов, началникът на катедрата по педиатрия в МУ-София проф. Иван Литвиненко, директорът на Специализираната болница по детски болести доц. Димитър Русинов, началникът на Детска хирургия в „Пирогов“ проф. Христо Шивачев и др., които явно са одобрили изготвените към момента планове за бъдещото лечебно заведение. Те видимо се базират на пациентопотока в съществуващите педиатрични звена, на които цитираните специалисти са ръководители. „Това ни гарантира копиране на старите дефицити в новия модел“, обяснява д-р Бояна Петкова, лекар и участник в гражданската инициатива „За истинска детска болница“. „Анализ на нуждите и идентифициране на потребностите е подход, който трябва да установи какви са цялостните нужди на детското здравеопазване в страната, но и да планира развитието му в перспектива, и мястото на новата болница в този процес.“ Според д-р Петкова това означава да се оцени както взаимодействието между всички специалности, така и нуждата на всяка една от оборудване, помещения и персонал спрямо утвърдените добри практики на съвременната медицина, а не спрямо съществуващите в България клинични пътеки.

Въпреки обществената съпротива, през лятото с решение на Министерския съвет е създадена Здравна инвестиционна компания за детска болница ЕАД с начален капитал от 30 млн. лв. и ангажимент държавата да внесе 50 млн. до края на юли 2021 г. и още 20 година след това. Компанията се управлява от борд, в който влизат строителният инженер Иван Алексиев, детският онкохематолог Добрин Константинов и юристката Николина Сотирова. Към края на октомври вече „дружеството изпълнява поети ангажименти по сключен договор с ДЗЗД „ДЕТСКО ЗДРАВЕ“ с предмет „Избор на изпълнител за извършване на инженеринг (проектиране, строителство и авторски надзор) на Национална многопрофилна детска болница“, информират от МЗ. Колко от 30-те милиона са похарчени, не е споменато. Става ясно обаче, че цената на събарянето на Института по педиатрия тепърва ще се изчисли. Въпреки тези неясноти от министерството твърдят, че изпълнителят ще спази заложените в договора срокове и бюджет. На практика обаче не е задължен да го стори. „Цената на този договор може да порасне с 50%, без да се обявява нова поръчка, такива са законовите разпоредби“, коментира Емилия Ушакова, юрист и член на гражданската инициатива „За истинска детска болница“.

По време на последното обществено обсъждане по темата, провело се на 14 септември 2020 г., изпълнителят представи 3D визуализации на бъдещата болница, които повтаряха в детайл структурата на съществуващия строеж. Въпросът дали това означава, че консорциум „Детско здраве“ ще събори останките от Института по педиатрия, но после ще вдигне на тяхно място идентична новопостроена болница, остана без отговор.

Източници

  1. Стенограма от пленарно заседание, проведено на 1 декември 2004 г., достъпно на https://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/808
  2. Проект: Преструктуриране на СБАЛ по детски болести ЕАД, гр. София – изграждане на нова педиатрична детска болница – личен архив 2003 г.; източник – Министерство на здравеопазването.
  3. Решение на Министерски съвет №384/4 май 2004 г., получено по ЗДОИ.
  4. Василева, арх. Анета, „За изоставените строежи, новите болници и пропуснатите шансове“ – https://toest.bg/za-izostavenite-stroezhi-i-propusnatite-shansove/
  5. Пилософ, проф. Владимир, Изявление на УС на БПА от 13 юни 2012 г. https://www.credoweb.bg/publication/18997/shte-se-borim-za-izgrazhdaneto-na-natsionalna-pediatrichnabolnitsa
  6. Анонс на Инициативен комитет за създаване на Детски здравен парк https://prakticheska-pediatria.net/2017/04/07/children-health-park-bulgaria/
  7. Решение на Министерски съвет № 834/ 22. 11. 2018 г. за одобряване на ЗИД на ЗЛЗ. https://bit.ly/3psQ6rF
  8. Борисов, Бойко, изявление за създаване на Национална детска болница https://bntnews.bg/bg/a/pravitelstvoto-reshava-za-minimalnata-rabotna-zaplata
  9. „Избор на изпълнител за извършване на инженеринг (проектиране, строителство и авторски надзор) на Национална многопрофилна детска болница“ https://bit.ly/2H20Tb1
  10. Предефиниран проект за Национална многопрофилна детска болница https://bit.ly/3fbiuKl
  11. Решение на ВАС № 16100/27.11.2019 г. http://www.sac.government.bg/court22.nsf/d6397429a99ee2afc225661e00383a86/fed86da1d2e2cd53c22584bd005770c2?OpenDocument
  12. Национална гражданска инициатива „ЗА истинска детска болница“ https://www.facebook.com/detskabolnitsa
  13. Кампания „Болницата, която искаме“ https://www.facebook.com/detskabolnitsa/posts/130454215127203:0
  14. Петиция за построяване на изцяло нова детска болница http://detska-bolnitsa.org/
  15. Писмо от Министерството на здравеопазването, изх. № 94-1823/25. 02. 2020 г.
  16. Стенограма от заседание на МС, проведено на 15.07.2020 г. https://bit.ly/35uZF18
  17. Прессъобщение на Министерството на здравеопазването за учредяване на Здравна инвестиционна компания ЕАД https://bit.ly/38HkSHf
  18. Отговор от Пресцентъра на Министерството на здравеопазването от 29.10.2020 г.

ЗА КАКВО ХАРЧАТ ПАРИТЕ ВИ 

Трудно човек може да си представи по-ясен пример за държавен провал в доставянето на публично благо от описания в този случай.  

За разлика от първите два казуса, описани тук, когато държавата просто няма желание да достави на гражданите това, което те искат, тук най-вероятно желание сред управляващите има, но то се сблъсква с неспособността на държавата да отрази попълзновения на явно недобросъвестни частни интереси. Няма данни, че в какъвто и да било момент на своето многогодишно развитие проектът за детска болница е бил подложен на предварителна оценка на въздействието върху здравето на малките български граждани. Натрапва се усещането, че става въпрос за това да се усвоят едни пари, като се построи нещо, което да бъде наречено с някакво помпозно название, а не за това да се достави възможно най-модерен достъп до здраве за българските деца.

// Георги Ганев