Как „скрити работи“ за 5 млн. евро изплуваха от дъното на варненското езеро

Как „скрити работи“ за 5 млн. евро изплуваха от дъното на варненското езеро

СПАС СПАСОВ 

В продължение на повече от година във Варненското езеро и залива през града се изляха над 3 млн. куб.м силно токсични фекални води. Причина за замърсяването стана авария с канализационен тръбопровод, която направи видими най-малко три тежки проблема. Заради очевидна злоупотреба с еврофондове животът и здравето на гражданите бяха изложени на риск. Нанесени бяха трудноизчислими поражения на околната среда. А заради безотговорност и политически сметки местната администрация бе прикривала проблема повече от 10 месеца.

В края на април тази година проверка по няколко сигнала за авария с подводния тръбопровод, който свързва варненския кв. „Аспарухово“, с. Галата и прилежащите им вилни зони с пречиствателната станция в с. Тополи, направи публичен тежък проблем.

Оказа се, че с дневен дебит от поне 8.3 хил. куб.м във Варненското езеро се изливат силно токсични канализационни води на жилищни зони с над 27 хил. души население. А през плавателния канал, свързващ езерото с морето, те замърсяват залива и носени от течението са достигнали и на десетки километри край брега на юг. Документи, получени от електронното издание „Дневник“ по Закона за достъп до обществена информация, показаха, че цялото строителство на тръбопровода е било съпътствано от проблеми, които са възпрепятствали както спазването на проектните изисквания за полагането му под езерното дъно, така и надеждния контрол по качеството на изпълнението му.

Тръбопроводът е част от по-голям проект за подобряване на водния цикъл на Варна на стойност 5 млн. евро без ДДС. Около 75% от тях са били финансиране от Европейския съюз по програма ИСПА. Изпълнението започва през 2009 г. и след серия перипетии, закъснения и удължавания завършва през декември 2011 г. Според проектната документация тръбата е трябвало да бъде положена най-малко на 3 м под езерното дъно. Но огледът, направен през зимата на тази година, както и сонарните снимки от обследването показват, че по цялата си дължина тръбата е била положена на самото дъно, а не под него.

По тази причина тя е била прекъсната най-вероятно от преминаващ кораб. Собственик на авариралия тръбопровод е община Варна, а строителният надзор е бил осъществяван от консорциум между едноличното дружество „БТ инженеринг“ (85%) и датската компания „Нирас“ (15%). В архива на местната администрация обаче се оказа, че са съхранявани само два от протоколите, изготвени в хода на строителството – от ноември и декември 2010 г.

Строителството на тръбопровода закъснява с повече от година след предварително предвидения срок. Като причина за това в един от докладите е записано следното: „През месец юни 2010 г. започна изпълнението на изкопните работи за напорния тръбопровод със смукачка („Земснаряд Струма“, бел. авт.). При направените подводни проверки се установи, че изкопът се запълва за кратко време – в разстояние само на няколко часа, което наложи необходимостта от синхронизация на изпълнението и извършваните проверки“.

В какво точно се е изразявало „синхронзирането“, от доклада не става ясно. Но пак според отразеното в него през октомври 2010 г. изпълнителят на проекта – гръцката компания „Sfelinos S.A.“, и българският є подизпълнител – благоевградската „Струма имоти“, са имали „сериозна авария“, свързана със смукачката, с която са били изпълнявани изкопните работи по дъното на Варненското езеро. Това е наложило преустановяването им за около 20 дни.

Експерти в изпълнението на подводни хидротехнически работи коментираха, че използването на смукачка, както тази, с която са работили „Sfelinos S.A.“ и „Струма имоти“, е подходящо единствено за полагане на леки кабели с относително малко сечение, и то на голяма подводна дълбочина, където няма опасност да бъдат засегнати от преминаващи кораби.

Причината, поради която смукачката е била неудачна, е, че този вид съоръжения „издухват“ пясъка и тинята под полагания кабел. Затова с тях постигането на дълбочина от поне 3 м под котата на езерното дъно, където е трябвало да бъде положена канализационната тръба във Варненското езеро, е невъзможно.

В доклада си от ноември 2010 г. строителните надзорници от „БТ инженеринг – Нирас“ са отбелязали и следното: „При извършваните проверки окончателно има данни, че проектната квота на напорния тръбопровод е достигната в участък с дължина около 800 м“ (от общо около 3 км – бел.ред.).

Авариите със смукачката „Земснаряд Струма“ и очевидно неудачният є избор за изпълнение на подводните работи във Варненското езеро са довели до още ред неуредици, показва разследването на аварията. Те са отразени в друга част от докладите на надзора, където е записано: „Изпълнението на изкопните работи за тръбопровода в зоната на Варненското езеро необосновано се забавиха. Строителят системно не подаваше реални графици за изпълнение на строителството и не ги спазваше. През изминалия период се извършваха проверки основно по отношение извършените изкопни работи под дъното на Варненското езеро. При получаване на известие от страна на изпълнителя се извършваха проверки за достигане дълбочината на изкопа и полагането на тръбопровода на проектната кота с помощта на водолазен екип. В резултат на това през месец ноември беше проверен целият участък от тръбопровода във Варненското езеро“. Но дори и след тази проверка на „целия участък“ от строителния надзор не отчитат проблем с полагането на тръбата под дъното на езерото. В края на април тази година обаче собственикът є – Община Варна, информира в отговор на журналистически въпроси, че „при направените огледи под вода и със сонар е било установено, че отделни участъци от въпросния тръбопровод са по дъното на Варненското езеро“.

На същите въпроси от Министерството на околната среда и водите, което е възложител на дейностите по изпълнението на проекта, отговориха, че под дъното на езерото били положени само 2 км от общата дължина на тръбата.

Истината, която разкрива сонарната снимка, направена при обследването на аварията през януари т.г., е съвсем различна и твърде тежка. Тя показва, че под дъното са били открити едва няколко незначителни участъка от тръбата. Технологията на този вид заснемане е основана на регистрирането на „сянката“, която подводни обекти хвърлят при обследване. При това положение сонарът не би могъл да засече нищо, което е закопано под морското или в случая – речното дъно.

На цялата бъркотия с изпълнението на проекта за полагане на канализационната тръба в подводна траншея с дълбочина 3-4 м е сложен край с един любопитен документ, получен също по Закона за достъп до обществена информация.

Става дума за т.нар. „Акт 12“, с който строителният надзор е установил, че всички цели на проекта, финансиран с 5 млн. евро по програма „ИСПА“ на Европейския съюз, са постигнати.

Той е подписан на 24 ноември 2010 г. от Камен Иванов, представител на строителя “Sfelinos S.A.“, консултанта по част ВиК Валери Младенов и представител на надзорника „БТ инженеринг“, чието име не се чете в предоставеното копие от акта.

С този документ е удостоверено „извършването на видовете и количествата на строително-монтажните работи, които подлежат на закриване (скрити работи), или не могат да бъдат отчетени по чертеж“.

В приложената таблица са нанесени 1659.20 м пластмасова тръба на подводния канал със сечение ф500 и 332 бр. бетонови утежнители. Отбелязаната оценка за качеството на изпълнението е „много добра“.

Според строителната терминология въпросният „Акт 12“ съдържа данни за всички извършени строителни и монтажни работи (скрити работи) на даден обект, чието количество и качество по-късно не може да бъде установено при закриването им с последващите технологични операции, процеси и работи.

Интересна подробност в тази история е и фактът, че по друг договор за изграждането на тръбопровода, който е на стойност 530 хил. лв., „БТ инженеринг“ е била наета да консултира отстраняване на дефекти по тръбата, за която би трябвало да е наясно, че не е била положена според изискванията на проекта, чието изпълнение самата тя е наблюдавала в консорциум с датската „Нирас“.

„Скритите работи“ обаче стават явни през лятото на миналата година, когато кораб, преминаващ през плавателния канал във Варненското езеро, скъсва с витлото си „много добре“ положената тръба уж „под дъното“ на езерото. От Община Варна твърдят, че са били информирани за аварията на 20 август м.г. Но кметът на града Иван Портних я запази в тайна в продължение на повече от десет месеца, докато проблемът не стана обществено достояние през медиите. Едно от обясненията за това мълчание е вероятно фактът, че случилото е съвпаднало с началото на предизборната кампания на Портних през есента на миналата година, когато спечели третия си мандат. Така в продължение на повече от година в езерото и Варненския залив „тихомълком“ се изливат над 3 млн. куб.м фекални води.

За мащаба на последвалото замърсяване косвено може да се съди по данни, отразени в доклад от 2019 г. на Районната здравна инспекция във Варна за чистотата на морската вода и условията за къпане във Варненския залив. Ето какво пише там:

„Проектът „Трансформация на пречиствателната станция за отпадни води в кв. „Аспарухово“ в помпена станция и конструиране на транспортиращ тръбопровод“ реши един основен проблем, свързан със замърсяването на Варненското езеро. Старото съоръжение (пречиствателна станция, бел. авт.), което бе в експлоатация от 1964 г., и технологията, по която работеше, бе за механично пречистване на отпадните води без допълнителна биологична обработка. Те бяха зауствани във Варненското езеро и това се отразяваше на качеството на водите му, а оттам и на целия залив.“

Точно това се е случвало и по време на аварията, продължила поне от лятото на м.г. до началото на септември през тази. Но тежкият проблем бе омаловажен.

На въпроса дали има опасност замърсената вода да достигне до плажовете в разгара на тазгодишния летен сезон, кметът на Варна бе отговорил: „А преди това какво е било? Преди да я има тръбата? Преди да се направи ремонт на градската пречиствателна станция, нали се сещате какво се е случвало – попита той журналистите. – Тема има, но всички институции правят замервания и контрол и при установяване евентуално на разминаване в показателите те своевременно ще реагират“, каза Портних. Но реакция не последва.

Данни от изследване, направено на 21 май т.г., показаха, че морската вода в езерото и Варненския залив е била замърсена с биохимични разградими органични вещества няколко пъти над допустимото. А от Института по океанология към БАН уточниха, че огромното по размер тъмно оцветяване на водата в акваторията на залива, което бе запечатано на сателитни снимки, се дължи на преждевременно и бурно цъфтене на планктон заради силното замърсяване.

В продължение на месеци до приключването на работата по този текст дружеството „БТ инженеринг“ не е отговорило на въпросите, свързани с надзора на строителните работи по полагането на тръбата във Варненското езеро.

В информационната система за управление и наблюдение на средствата от ЕС в България (ЕСУН) дружеството е регистрирано като изпълнител на общо 9 договора на обща стойност близо 829 млн. лв. Те са за изграждане на компостиращите инсталации и предварително третиране на битови отпадъци в общините Струмяни, Сандански, Кресна, Ракитово, Петрич и Разград. Един от проектите е за „подобряване на природозащитното състояние на прородни местообитания в Пирин“.

След като не успя да се вмести в нито един от обявените срокове за ремонт на скъсания канализационен тръбопровод, в средата на септември местната администрация във Варна изненадващо обяви нов план за справяне с кризата.

Според него подменените участъци на тръбата, скъсана през миналата година, „временно“ нямало да бъдат закопани в езерното дъно, въпреки че това бе предвидено в проекта за ремонта на стойност 1.3 млн. лева. Освен това тръбата щяла да бъде временно положена на 25-30 м встрани от предварително определеното трасе, докато бъде изкопана предвидената подводна траншея.

Кога ще се случи това и каква е причината за внезапната промяна на плановете, не е ясно и до този момент.

Източници
Текстът е подготвен по документ, получен по Закона за достъп до обществена информация.
Заповед:
№ РД-08-05/10.01.2019 г. МТИТС
№ РД-02-17-12/04.01.2019 г. МРРБ


ЗА КАКВО ХАРЧАТ ПАРИТЕ ВИ

Вече видяхме как българската държава може да е бърза, ефективна и непоколебима при обслужването на лични интереси.

Този случай показва как тя не е, а и най-вероятно не е способна да бъде такава при обслужване на интересите на мнозинството граждани, в случая тези на Варна. Недоглеждания, немарливост и направо откровени измами присъстват на всяка стъпка от нейните действия. Замесените отказват информация на интересуващите се, макар да са длъжни по закон да я дават, а когато неизбежно следващите мръсотии буквално изплуват на повърхността, това се крие от гражданите до последния възможен момент, след което от проблема се бяга с общи фрази и абстрактни уверения. Държавата, на всички нива, се проваля в доставката на публични блага за публиката, макар, както се видя в предходния случай, да е изключително чевръста и ефективна в доставката на частни блага за частни лица с парите на гражданите.

// ГЕОРГИ ГАНЕВ