Пропуски в тол системата за милиони, или защо няма пари за старите пътища
…Какво се случи след – продължение на историята от 2016 г.
Новата система за електронни винетки и тол такси трябваше да инжектира стотици милиони левове в пътна инфраструктура. Засега обаче ефективността е спорна, а разходите около нея се трупат.
На 26 февруари, в навечерието на старта на тол системата за тежкотоварни автомобили, десетки представители на транспортния бранш се бяха събрали в задушната зала в столичен хотел. Целта беше да се срещнат с ръководството на Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) и да изчистят редица въпросителни около въвеждането на новия вид таксуване. Срещата беше напрегната, а в последния момент превозвачите се оказаха принудени да плащат допълнителни такси на частни посредници. В крайна сметка държавата се намеси, беше направен компромис и тол системата все пак заработи от 1 март.
Осем месеца след началото обаче тя продължава да е проблемна. Системата беше изградена от консорциум на няколко дружества от австрийската група Kapsch и струваше 180 млн. лв. от държавния бюджет, като това включва само изпълнението на обществената поръчка. Отделно има разходи по тол полиция, служители, ремонти на офиси и т.н., които са грубо между 20 и 25 млн. лв. на година. На всичкото отгоре АПИ планира да даде още 140 млн. лв. в срок от пет години, за да може същото обединение на Kapsch да оперира системата, въпреки че от години държавата планира сама да се справи именно за да събира повече пари за пътища.
На фона на всички тези разходи приходите от пътни такси за 2020 г. изглежда, че са притеснително ниски. С въвеждането на тол система тежкотоварните автомобили – камиони, ТИР-ове и автобуси, трябва да плащат на база на изминато разстояние, съответно – повече, отколкото сега с винетките. Целта е превозните средства, които нанасят повече щети върху пътищата, да плащат повече и така да има налично финансиране за ремонти и строителство. „В бюджета за тази година са заложени 450 млн. лв. приходи от тол такси и близо 300 млн. лв. от винетни такси“, каза регионалният министър Петя Аврамова пред bTV на 1 март. Събраните пътни такси от началото на 2020 г. до края на август обаче са разочароващи, сочи предоставена от Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) справка на „Капитал“. На фона на ежегодния ръст на събраните пари от винетки за първите осем месеца от тази година постъпленията от пътни такси – и тол, и винетки, са 277 млн. лв., или едва 37% от прогнозния годишен приход. От януари до август са събрани малко над 217 млн. лв. от винетки, а тол таксите за тежкотоварни автомобили от 1 март (когато заработи системата) до края на август са по-малко от 60 млн. лв. За тази година средно се събират 36.5 млн. лв. месечно от пътни такси. Ако ситуацията продължи със същия ритъм, до декември може да се очакват 420 млн. лв. общо. Това ще е твърде скромен ръст на фона на твърденията на властта от последните години.
Още по темата от ЧЕРНА КНИГА 2019: Пропуски в тол системата за милиони
По принцип всяка година приходите от винетки са най-високи през януари и февруари, тъй като тогава шофьорите обичайно си купуват годишни винетки. Все пак ниски приходи имаше през март и април тази година, тъй като тогава движението на леки автомобили беше свито заради извънредното положение, КПП-тата и ограниченията за излизане навън заради COVID-19. Продадените винетки са на стойност съответно около 18 и 11 млн. лв. на фона на 58 и 48 млн. лв. през януари и февруари 2020 г.
От една страна, влиянието на коронавируса върху икономиката и съответно – транспортния бранш, не може да бъде пренебрегнато. Освен това обаче представители на превозвачите казват, че устройствата им невинаги работят, т.е. може да не се отчита цялото разстояние, което са изминали.
Общата сума, която влиза в държавния бюджет, е дори по-малко заради комисиона, която събират частните фирми посредници.
За 2019 г. АПИ е продала винетки за точно 107 271 770 лв. За сметка на това първият национален доставчик на услуги (НДУ), който заработи преди всички други и е и най-успешен досега – „Интелигентни трафик системи“ (ИТС), е продал винетки за над 281 млн. лв. – или над два пъти повече от държавата. Компанията държи най-големия пазарен дял от продажба на пътни такси.
Националните доставчици на услуги са фирми, които функционират като посредници и алтернативни търговци на пътни такси – и електронни винетки, и тол. Например сайтът www.vinetki.bg е на въпросните ИТС, а www.bgtoll.bg е държавният, който АПИ управлява. Наличието на НДУ не е екзотика у нас – това е съществуващ механизъм на европейско ниво. Проблемът у нас е, че въпросният първи доставчик подписа договор, преди да се финализират условията за кандидатстване и да бъдат публикувани на сайта на агенцията. Това създава усещане за преференциално отношение към фирмата. В крайна сметка на пазара се появи втори действащ доставчик – „Конкорд смарт инфраструктура“, но той нито е толкова агресивен, нито предлага кой знае колко различни условия на потребителите, така че да се усети реалната пазарна конкуренция.
Според договорите на ИТС и на „Конкорд смарт инфраструктура“ с АПИ комисионата, която остава за тях, е в 167 горната граница на позволеното от държавата – 7%. Това значи – общият приход за 2019 г. от винетки например беше 392 млн. лв., но около 20 млн. лв. от тях бяха плащания към двете частни фирми.
Според информацията на „Капитал“ само за ИТС комисионите от винетки за 2020 г. към август 2020 г. включително са грубо близо 10 млн. лв. а за „Конкорд“ – 2.3 млн. лв. От тол таксите ИТС удържат за себе си 2.5 млн. лв., а „Конкорд“ – 250 хил. лв. Така общо за частните фирми остават над 15 млн. лв. от събраните 277 млн. лв. от пътни такси за първите осем месеца на годината.
Освен това въпросните доставчици на услуги „притиснаха“ в ъгъла транспортния бранш, който в последния момент беше поставен пред неизгодна сделка. Всяко превозно средство трябва да е оборудвано с бордово устройство или GPS тракер, който да подава данни и така да се таксува. Компаниите, които предлагат GPS услуги на превозвачите, трябваше да минават през НДУ и не работеха директно с АПИ, но още нямаха действащи договори нито с ИТС, нито с „Конкорд“. Затова се налагаше камионите да си вземат въпросните бордови устройства от посредниците. През февруари обаче се оказа, че освен 1 лв. гаранция за устройството посредниците искаха и месечна такса за обслужване от 15.99 или 14.99 лв. без ДДС на месец. Според изчисленията на Йордан Арабаджиев от Съюза на международните превозвачи, които той сподели по време на заседание на регионална комисия в парламента, този непредвиден разход щеше да е общо 15 млн. лв. годишно към доставчиците, или средно по 240 лева на година ще струва ползването на едно устройство за един автомобил. Освен това, ако се загуби или повреди устройството, превозвачите плащат 300 лв. обезщетение. Същевременно няма опция за купуване.
В крайна сметка шумната реакция на сектора накара държавата да се намеси и националните доставчици да променят условията си. Проблемът в случая е, че липсваше добра организация и свободен пазар – реално транспортните фирми нямаха избор между различни фирми, а само две, които са предлагали абсолютно еднакви договори, което пък дори създава усещането за картел и монопол. Не е доказана връзка между двете фирми обаче. Впрочем наличието на конкуренция от страна на GPS фирмите, ако те можеха да работят директно с АПИ, щеше да е положително и за държавния бюджет, тъй като те щяха да удържат само до 2% комисиони.
Черешката на тортата на тази неизгодно направена реформа се появи през август 2020 г. Без публично обсъждане, без коментари за проблеми в системата или открито състезание, изведнъж АПИ обяви нова процедура за директно възлагане на Kapsch. Договарянето без предварително обявление е с предмет „Проактивен мониторинг, 169 експлоатационна поддръжка на взаимодействието между програмните и апаратните ресурси и надграждане с нови функционалности“. Това значи, че оперирането на системата, което уж беше в ръцете на държавата, ще се поеме от частната фирма, защото АПИ не се справя сама и все още има да трупа ноу-хау. Въпреки многократните уверения, че държавата сама управлява процеса, се оказва, че и досега фирмата е съдействала активно, става ясно от интервю на проф. Олег Асенов пред „Капитал“. По ирония на съдбата бившият шеф на АПИ Лазар Лазаров каза следното през 2016 г.: „Няма да ни е лесно, ще се учим в крачка, много по-лесно е наготово, да аутсорснем дейността, но като е недоимък и като ни плюят всички колко са лоши пътищата, ние да подарим 1 млрд. Защо?“.
Пътната агенция си противоречи за аргументацията защо е необходимо да се плащат по 28 млн. лв. с ДДС на година допълнително на компания да върши това, което трябваше да правят служителите на т.нар. Национално тол управление. Общата сума на планирания договор е 141 млн. лв. за пет години. В свое прессъобщение АПИ нарече процедурата „втора застраховка“, за да може австрийците да следят процеса успоредно с държавата. Тази теза обаче противоречи на разясненията на Асенов. „Използвахме първите месеци от експлоатацията на тола да огледаме малко по-спокойно собствения си двор и да го подредим, да преценим рисковете и ползите от такъв проект. След втората година имаме опцията да прекратим голяма част от услугата. Нашата цел е държавата да оперира системата в нейната цялост, както сме си го поставили, и сме амбицирани да я постигнем“, каза той пред „Капитал“.
Ключов факт е, че в чужбина, където компанията работи по тол системи, Kapsch сключва договори и за опериране. Това по принцип е по-привлекателният вариант за компаниите в този бранш, тъй като предлага дългосрочен ангажимент и съответно – източник на приходи.
Асенов твърди, че издръжката на тол управлението към момента, с цялата тол полиция, е средно 25–30 млн. лв. без компенсаторните такси, които тя събира. Вече платената от държавата сума за изграждането на системата е 180 млн. лв. с ДДС. Още един разход, свързан с въпросната поръчка, е плащането на 20 хил. лв. на адвокат, който да консултира агенцията точно по тази нова процедура. Не е ясно защо се е наложило, след като АПИ все пак има юридически екип на заплата.
Към края на октомври въпросният договор за аутсорсинг все още не е подписан. От АПИ обаче обясниха, че все пак този ход предстои.
