Послепис
Българската държава е провал. Провал в огромни мащаби и за много пари. Това е ясното послание от прочита на представените тук петнадесет илюстрации на правителствено разхищение, както и на напомнянията за други пет примера, при които отдавна посочени разхищения без обществена полза не просто не са коригирани, а се влошават с годините.
Обикновено държавата оправдава своето съществуване с нуждата от доставяне на т. нар. публични блага. Безбройни академични теории, изработени от винаги налични готови да обслужват властта теоретици и учени, обясняват, обосновават и непрекъснато разширяват обхвата на тези „блага“, които оправдават държавното съществуване и „правото“ на управляващата върхушка насилствено да изземва ресурси от гражданите, за да ги „доставя“.
Но този кратък сборник от материали, както и предходниците му, показват, че българската държава категорично опровергава тези теоретично-идеологически постановки. Тя не се справя с доставянето на публични блага за българските граждани, те май не са нейната мотивация, не това е целта на нейните действия. Най-яркият пример в това отношение е, че с оправданието с появата на вирус беше затворена правораздавателната система. Без дори да се замисли, българската държава официално се отказа от една от малкото функции, за които има широко съгласие, че наистина оправдават и придават смисъл на съществуването на държава изобщо.
Обслужващи властовата върхушка теоретици и учени винаги е имало. Обикновеният им подход е с неподобаваща радост да обсъждат всяка тресчица, всяко леко несъвършенство в действието на доброволните механизми на гражданското общество, да го разтръбяват шумно и нашироко като „пазарен провал“ и да достигат до неизбежния извод, че, видите ли, понеже пазарът се бил „провалял“, значи държавата трябва да поеме защитата и провеждането на „обществения интерес“.
В опровержение на тези теоретично-идеологически заклинания настоящото издание от вече дългогодишната поредица Черни книги ясно показва, че държавният механизъм, основан не на доброволност, равноправие и равнопоставеност между еднакво достойни граждани, а на власт, подчинение, насилствена принуда и неравноправие между властници и техните „подчинени“, също се проваля. Като държавният провал, в сравнение с треските на пазара, се състои от огромни, тежки, влачещи към дъното греди.
Никой, който е прочел тази и другите Черни книги, няма да може вече безрезервно да приема за чиста монета заклинанията, че всеки проблем в човешките общества, дължащ се на човешкото несъвършенство, е оправдание и основание за задвижване на държавата, за прехвърляне на още и още ресурс в нейните ръце. Много хора, особено в България, са склонни да си мислят, че „държавата трябва да…“ Тази книга ясно показва, че по-скоро „държавата няма да…“, но парите ще им вземе.
Провалът на българската държава е двупластов. Единият пласт е нейната явна неспособност да достави на българските граждани публичните блага, с чието доставяне изначално оправдава собственото си съществуване и правото си насилствено да изземва доходи от хората. Парите се взимат. Изхарчват се. „Публично благо“ не се доставя или е очевидно дефектно и в недостатъчно количество. Уж парите се вземат за публични блага, а се оказва, че се вземат за други неща.
Вторият пласт е явната и все по-неприкрита служба на българската държава на отделни лица. Когато става въпрос за някое от тези лица, държавният механизъм действа безотказно, всички необходими действия се извършват както трябва, колкото трябва, с необходимите качества, в срок. Българската държава не служи на българските граждани, тя служи на определена малка клика отделни лица. За тях всички блага – и „публични“, и частни – са осигурени и се доставят качествено в срок.
Изводът е прост: въпреки написаното в Конституцията българската държава не принадлежи на българските граждани. Принадлежи на малка клика властници. Преди това положение със собствеността върху държавата да се промени, всякакво говорене, че българското общество има нужда от доставката на публични блага и затова неизбежно държавата има право насилствено да изземва доходи, е заблуда или дори целенасочена измама.
Целта на настоящия сборник от материали за правителственото разхищение не е да посочи как смяната на собствеността върху държавата в България може да се случи. На този въпрос всеки читател ще трябва да си отговори сам или да потърси отговор в разговор със свои съграждани.
Георги Ганев,
програмен директор икономически изследвания в Центъра за либерални стратегии (ЦЛС)
