Черна книга | Бюро за двойна употреба

2020 Красен Николов

Бюро за двойна употреба

04.12.2020

снимка: ВЕЛКО АНГЕЛОВ

Бюджетът на държавното обвинение за последните шест години е увеличен с близо 65% до 330 милиона лева. Това се случва на фона на пълната непрозрачност за дейността на Бюрото по защита, което е изцяло под контрола на главния прокурор Иван Гешев. По-рано тази година Иван Гешев купи за любимото си подразделение (Бюрото) луксозен подарък – джипове и автомобили „Фолксваген“ за близо 1 милион лева без ДДС. Имаше съмнения, че условията на поръчката са нагласени, което бе отречено от Гешев с няколко месеца закъснение. През 2021 г. Гешев е издействал Бюрото за защита да получи допълнително още 5 милиона лева от държавния бюджет.

Република България е правова държава. Тя се управлява според Конституцията и законите на страната.“ Тази декларация присъства в българския основен закон.¹ Дали е така?

На 9 юли 2020 година тежковъоръжени служители на Бюрото по защита, управлявано лично от главния прокурор Иван Гешев, нахлуха в президентството по време на акция срещу президентския секретар Пламен Узунов и съветника Илия Милушев. Тази демонстрация бе разчетена от опозицията като опит за конституционен преврат и доведе до граждански протести, продължили над три месеца. Това не бе първата силова операцията на Бюрото на Гешев, но нахлуването в президентството впечатли обществото със своята показност. Съюзът на съдиите в България нарече Бюрото „паравоенната организация“ на главния прокурор.²

Според Конституцията (чл. 4, ал. 2) пряк отговорник за обществения ред е Министерският съвет. Поради това полицията е към изпълнителната власт. Основният закон възлага на главния прокурор да „осъществява надзор за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори“ (чл. 126, ал. 2 от Конституцията). Той не би трябвало да върши друго. Прокурорите могат да ръководят разследването, да повдигат и поддържат обвинения, да участват в най-разнообразни съдебни заседания. Прокуратурата обаче няма права да поддържа екип от тежковъоръжени барети (без шапки), които да използват огнестрелно оръжие и да арестуват, когото си пожелаят. По конституция данъкоплатците не би трябвало да ѝ дават пари за арести и показни акции.

Но те ѝ дават. При това милиони левове всяка година. Накрая прокуратурата обикновено връща тези пари като обезщетения за нанесени на гражданите вреди. Това е основополагаща част от безсмисления кръговрат на държавното разхищение на пари и доверие.

Бюрото по защита на свидетелите е създадено преди 13 години. Неговото място първоначално е в Министерството на правосъдието заради конституционния дълг на правителството да се грижи за вътрешния ред в страната. През 2014 година правителството на ДПС и БСП решава да угоди на главния прокурор Сотир Цацаров и да предаде Бюрото под неговото пряко подчинение. През 2018 г. Бюрото получава и специални правомощия – да довежда принудително лица до орган на съдебната власт, когато това е разпоредено от главния прокурор, да охранява и обезпечава провеждането на действия по разследването, когато това е разпоредено от главния прокурор³ Така се ражда Бюрото за защита, което е с възможна двойна употреба – да довежда принудително свидетели и обвиняеми, както и да обезпечава действия по разследването след пряко нареждане на главния прокурор. Въпросът е дали защитата на застрашени свидетели и магистрати не е само прикритие за масова употреба на репресивната му функция.

Сотир Цацаров не използва показно огромните си нови правомощия. За тази цел се използва създадената през 2017 година антикорупционна комисия (КПКОНПИ)⁴, която е натоварена с политическата задача да съдейства за всички показни арести. За целта към КПКОНПИ е прехвърлено цялото антикорупционно звено на ДАНС. Лично Иван Гешев, като заместник-главен прокурор, и хората от КПКОНПИ извършиха безпрецедентната петчасова акция в центъра на София по задържането на кметицата на район „Младост“ Десислава Иванчева. Логично, Цацаров е овъзмезден с шефското място в КПКОНПИ след края на прокурорския му мандат.

В началото на 2020 година новият силен човек в държавното обвинение е Иван Гешев. Той очевидно няма особено доверие на Цацаров и КПКОНПИ. В началото на 2020 година антикорупционната комисия изчезва от новините, а на нейно място се появява Бюрото по защита, захранвано със значителни ресурси от Гешев. Това си личи и от неговия бюджет, чието изразходване се оказва държавна тайна. Единствената информация, която прокуратурата предоставя на гражданите, е за неговия размер. А той нараства значително.

През 2016 година Сотир Цацаров отделя за Бюрото 4.2 милиона лева. През неговия мандат тази сума остава сравнително непроменена. След встъпването в длъжност на Гешев Бюрото става основен герой в новините, а издръжката набъбва двойно – до близо 8 милиона лева годишно.⁵ По времето на Цацаров Бюрото харчи около 2% от годишния бюджет на прокуратурата (за 2020 бюджетът е 289 млн. лв., а за догодина са предвидени 330 млн. лв. – бел.ред.), а Гешев вдига този дял до около 2.7%.

Самият бюджет на държавното обвинение за последните шест години е увеличен с близо 65% до 330 милиона лева. Това се случва на фона на пълната непрозрачност за дейността на Бюрото. По-рано тази година Гешев купи за любимото си отроче (Бюрото) луксозен подарък – джипове и автомобили „Фолксваген“ за близо 1 милион лева без ДДС. Имаше съмнения, че условията на поръчката са нагласени, което бе отречено от Гешев с няколко месеца закъснение. През 2021 г. Гешев е издействал Бюрото за защита да получи допълнително още 5 милиона лева от държавния бюджет.

Как тези пари се харчат е държавна тайна.⁶ По закон Бюрото по защита се отчита на всеки 6 месеца пред Висшия съдебен съвет. В тези отчети няма особено съдържателна информация. В началото делата за защита на свидетели фигурират с имена като „Сопрано“, „Заек“, „Големия“, „Хаус“, „Художника“, „Адамс“, „Черния“ и други.⁶ През 2017 година имената на делата изчезват и те са отбелязвани само с номера. Любопитно е, че през 2019 година Бюрото по защита има бюджет от над 5 милиона лева, а парите, дадени за защита на свидетели, са едва 330 хиляди лева.

Прокуратурата отказва да отговори на питанията по Закона за достъп до обществена информация на елементарна информация, която с нищо няма да застраши работата на Бюрото. Държавна тайна се оказва не само самоличността на служителите на Бюрото, а и техният брой. Прокуратурата отказва да се отчете в колко акции са използвани тези хора, колко лица (а не кои) охраняват. Никой освен главния прокурор не може да се сдобие с информация за полезността на Бюрото. На този фон правителството изсипва още пари в тази черна дупка.

Разхищението на държавен ресурс не спира дотук. С превръщането на Бюрото по защита в активен медиен играч на прокуроро-политическата сцена главният прокурор вече разполага с четири репресивни инструмента, които може да използва според нуждите и желанията си. Арести по негово желание могат да се извършват от МВР с бюджет от 1.7 милиарда лева,⁸ ДАНС с бюджет от 125 милиона лева,⁹ КПКОНПИ с бюджет от над 22 милиона лева и Бюрото по защита с постоянно увеличаващ се бюджет. Борбата с корупцията също се води едновременно от всички тях, в зависимост от предпочитанията на Гешев.

Подобно е положението и с охраната на свидетели и политици. До началото на тази година главният прокурор бе задължително охраняван от Националната служба за охрана. След това той свали доверието си от тази служба заради войната, която поведе срещу президента Румен Радев. Главният прокурор е посочвал, че брат му работи в НСО, но няма доверие, след като неин служител бе обвинен за участие в организирана престъпна група за убийства. Сега Гешев е охраняван от своето Бюро.

Въпреки това НСО продължава да обезпечава охраната на високопоставени политици и важни събития. Бюджетът на службата е 44 милиона лева.¹⁰ Заради политическите скандали през тази година парламентът реши да създаде трета служба, която да отговаря за охраната на хора в страната. Тя ще бъде към МВР¹¹, но нейният бюджет все още е неясен.

През годините НСО се забърка в огромен брой скандали, а службата традиционно се управлява непрозрачно. И въпреки това тя се оказва в пъти по-отчетна от Бюрото по защита. НСО предоставя информация¹² за броя на едновременно охраняваните лица (около 40), броя на охраняваните обекти (парламент, Министерски съвет, президентство, ВИП-а на летище „София“ и др.), както и охраняваните през годината събития – над 400. Това е степен на отчетност, която към момента изглежда непостижима за Бюрото по защита към главния прокурор.

Всичко това води до само един възможен извод. Нарастването на политическото напрежение, липсата на реформи и намаляващото доверие на гражданите в институциите през последните 10 години надува не само неефективните разходи, а буквално разпада държавната власт. Институциите се роят, някои се изпразват от съдържание, но продължават да съществуват като фасада. Завземането на конституционни правомощия от главния прокурор и изпълнителната власт се укрепва с нови конюнктурни звена, които висят на границата на закона и струват все по-скъпо за обществото.

Източници

Член 4, ал. 2 от Конституцията на Република България.
https://bit.ly/2IwvcXA
Изменения в Закона за защита на лица, застрашени във връзка с наказатeлно производство, обнародвани в ДВ, бр. 44 от 2018 г.
Комисия за противодействие на корупция и за отнемане на незаконно придобитото имущество.
Справка за предоставяне на достъп до обществена информация по решение 3474/20.10.2020 г. на заместник главния прокурор Красимира Филипова.
Мотиви към решение 3474/20.10.2020 г. на заместник главния прокурор Красимира Филипова.
Дачкова, Доротея, „Сега“. Бюджетът на спецбюрото на Гешев скача с милиони от година на година. 14 септември 2020 г.
Бюджет на МВР за 2020 г.
Бюджет на ДАНС за 2020 г.
Бюджет на НСО за 2020 г.
Чл. 14, ал. 2, т. 10 от Закона за МВР. Публикувана в Държавен вестник, бр. 60 от 2020 г., в сила от 01.10.2020 г.
Решение 1822/20.10.2020 г. за предоставяне на информация на началника на НСО.

ЗА КАКВО ХАРЧАТ ПАРИТЕ ВИ

Главният прокурор на Република България е държавен орган на репресивна власт, който е безотчетен, безотговорен и неконтролируем от българските граждани.

И, както този случай ясно показва, този орган непрекъснато увеличава репресивните си правомощия и безотчетните ресурси, с които да ги упражнява. Най-ярката демонстрация за това, че не става въпрос за доставяне на някакво публично благо, а за нещо съвсем друго, е фактът, че през 2019-а за защита на свидетели по важни дела (официалното и може би дори защитимо оправдание за съществуването на този апарат) са похарчени 330 хиляди лева, докато за неизвестно какво са похарчени 4.7 милиона. Ако някой вярва, че с непрекъснатото увеличаване на репресивните правомощия и на ресурсите за репресия българският главен прокурор цели постигане на публичното благо преследване и наказване на престъпността, а не нещо друго, да си вдигне ръката.

// ГЕОРГИ ГАНЕВ