Заводът, който произвежда боклук

Заводът, който произвежда боклук

КАЛИНА ГОРАНОВА

За първите пет години от дейността си заводът за отпадъци на София вместо RDF* произвежда основно боклук. който отива на депо „Долни Богров“. Освен гордост на премиера Бойко Борисов, той е и един от най-големите проекти по оперативна програма „Околна среда“. Инвестицията е на обща стойност близо 346 млн. лв. От нея безвъзмездната финансова помощ е 291.5 млн. лв., от които 247.8 млн. лв. евросредства по програма „Околна среда“.

* Tвърдото гориво, получено от отпадъци, познато още като модифицирано гориво или RDF (Refuse Derived Fuel)

Софийският завод за отпадъци трябва да реши гигантския проблем с боклука на столицата. Освен гордост на премиера Бойко Борисов, той е и един от най-големите проекти по оперативна програма „Околна среда“. Инвестицията е на обща стойност близо 346 млн. лв. От нея безвъзмездната финансова помощ е 291.5 млн. лв., от които 247.8 млн. лв. евросредства по програма „Околна среда“.

Равносметката за първите пет години от работата на предприятието обаче показва, че поне до момента то, изглежда, не успява да постигне целите си.

Според докладите по околна среда на управляващото го „Столично предприятие за третиране на отпадъци“ заводът не изпълнява някои от параметрите на комплексното си разрешително, като генерира над два пъти повече от допустимото отпадъци, които да отиват на депо.

Две трети от тях се транспортират до старото сметище „Долни Богров“, което не е част от новата система. Там обаче са отишли над 500 хил. тона от началото на работата на завода. Количеството произведен RDF пък е тройно по-малко от предвиденото. Или заводът на София за отпадъци до момента произвежда основно боклук.

ГОЛЕМИТЕ НАДЕЖДИ
Обявената стойност на проекта за интегрираната система за третиране на отпадъците на град София беше 346 млн. лв. От тях предоставена безвъзмездна финансова помощ от 291.5 млн. лв. – 247.8 млн. лв. по Оперативна програма „Околна среда“ и 43.7 млн. лв. от националния бюджет. Съфинансирането на общината е 54.6 млн. лв., от които 35 млн. лв. заем от Европейската инвестиционна банка.

Столична община реши да заложи на изгарянето на отпадъците и създаването на един всеяден завод, въпреки критиките, че това може да доведе до неглижиране на рециклирането.

„Интегрирана система от съоръжения за третиране на битовите отпадъци на Столична община – площадка „Садината“, се състои от четири основни части. Основната е инсталацията за механично-биологично третиране на отпадъци, или иначе казано – заводът. Той е с капацитет 410 хил. тона смесени отпадъци на година, или това, което се събира от сивите контейнери в града. От тях би следвало да се произвеждат по 178 хил. тона RDF, около 40 хил. тона да излизат като вторични суровини (пластмаса, стъкло, метал и др.) и да отиват за рециклиране.

А остатъкът, който не става за нито едно от двете, да отива на депо. Отпадъците за депониране може да са максимум 75.6 хил. тона. Те би следвало да отиват към втория компонент от системата – депо за отпадъци „Садината“ – с капацитет 3.2 млн. тона и живот 21 години. От него са построени 1-ва и 2-ра клетка.

Третият компонент е инсталацията за биологично третиране „Хан Богров“. Там попадат зелените отпадъци от парковете и хранителните отпадъци от ресторанти и магазини. Четвъртият компонент все още не съществува и това е инсинераторът на „Топлофикация София“, където се планира да се изгаря произвежданият в завода RDF.

Заводът бе изграден от гръцкото обединение „Актор – Хелектор“ за 213.4 млн. лв. с ДДС.

Преди това бяха построени компостиращата инсталация „Хан Богров“ на стойност 46.5 млн. лв. и депото в „Садината“, където договорът беше за 25.1 млн. лв. За следващата фаза от депо „Садината“ – 3-та и 4-та клетка, вече е възложена и обществена поръчка на обединение, в което участват „Хидрострой“, ВДХ и „Комунал инженеринг“. Тя е за 18.2 млн. лв. без ДДС.

Инсталацията за RDF към „Топлофикация София“ пък ще струва още около 310 млн. лв., част от които отново ще са европейско финансиране. Така общите инвестиционни разходи ще надвишат 600 млн. лв. Отделно системата има и оперативни разходи, които са по 25–30 млн. лв. на година, като до момента за поддържането на работата є са отишли 118 млн. лв. 

ВМЕСТО RDF
На фона на огромните инвестиции в системата заводът за отпадъци на София за първите пет години от съществуването си постига доста незадоволителни резултати спрямо заложените цели. Предприятието започва работа през септември 2015 г. Докладите на менажиращото го общинско дружество „Столично предприятие за третиране на отпадъци“ до Изпълнителната агенция по околна среда за 2016, 2017, 2018 и 2019 г. показват, че то не изпълнява комплексното си разрешително, като генерира над два пъти повече от допустимото отпадъци за депо.

Това се получава, тъй като произвежданият RDF не надвишава 61 хил. тона годишно, при капацитет 178 хил. тона. И отпадъкът, който не се е превърнал в RDF (под код 19 12 12), отива на депо. Така при допустими 75.6 хил. тона за депониране през 2016 г. те са 156.4 хил. тона. През 2017 г. – 168.6 хил. тона. Година по-късно – 164.5 хил. тона, а през последната 2019 г. – 173.8, или с близо 100 хил. тона над допустимото по комплексно разрешително. Или вместо RDF заводът бълва отпадъци, които и без него биха отивали на депо, но нетретирани.

Огромното непредвидено количество отпадъци създава проблеми нататък по веригата, като те биха довели до много по-бързото запълване на депо „Садината“, финансирано с евросредства. За да не се стига дотам, общината и подопечното є предприятие явно решават да се справят с проблема, като около 100 хил. тона от отпадъците (или около две трети от общия им обем) заминават към депо „Долни Богров“. То не е част от новата модерна система на столицата, но на практика в момента спасява града от камари с боклуци.

През далечната вече 2012 г. беше решено депото в Долни Богров да приема отпадъци, които да се използват и за рекултивацията му. Това трябваше да е само за срок от 3 години, или до откриването на завода, като след това там трябваше да се появят 80 000 дървета. Това не се случи и вместо гора от началото на работата на предприятието на депото „Долни Богров“ са отишли над 75 500 хил. тона отпадъци, което от общината наричат рекултивация.

Обяснението на общината стъпва на това, че „съгласно условията на комплексното разрешително за инсталация по „Проект за закриване и рекултивация на сметоразтоварище – с. Долни Богров, чрез обезвреждане и оползотворяване“ е разрешен приемът на отпадък с код 19 12 12“. Количеството му заложено там обаче е 54 хил. тона, или двойно по-малко. Отделно според докладите на завода предаването на отпадъка за оползотворяване на депо „Долни Богров“ е наложено от почти запълнения капацитет на първо ниво на клетка 2 на депо „Садината“. Т.е. по-скоро депо „Долни Богров“ е в услуга на завода. А тя явно струва и пари, като общината заплаща 16.59 лв. на кубичен метър отпадък, който праща на „Долни Богров“.

Проблем се отчита и с пречиствателната станция за отпадни води на завода, която отговаря за пречистването на водите от депото, инсталацията за биологично третиране и от завода, като се е наложило част от мръсните води да се пречистват на пречиствателната станция на „Софийска вода“ в Кубратово.

КОЙ Е ВИНОВЕН
Причината за голямото количество боклук, излизащо от завода, е, че основният му продукт поне до момента не се радва на голямо търсене. Очакванията бяха, че софийският RDF ще се гори в циментовите заводи срещу заплащане от общината, докато не се изгради инсинераторът. На практика обаче два от трите циментови завода в страната не го ползват. През 2016 г. взимат и трите завода. През 2017 г. „Златна Панега“ спира, а година по-късно и „Девня Цимент“. „Холсим“ е единственият, който взима RDF всяка година.

От предприятието обясниха, че „няма капацитет на инсталациите в България кой да го взема“, а от кметството казват, че Столична община не е получавала откази за приемане на RDF, произведен от завода, свързани с характеристики на произведеното гориво. А „причината за неучастие в процедурите по оползотворяване са по-високите цени, които се предлагат за оползотворяване на други отпадъци, основно внос от чужбина“.

 

Неофициално обаче от циментовите заводи са коментирали във времето, че качеството на софийския RDF не е добро – калоричността му не била достатъчна за производство на цимент. Имал по-висока влажност, както и тежки негорими примеси, които могат да повредят съоръженията за обработка на RDF преди горене. Данните на Столична община показват, че през годините калоричността на RDF-a леко пада. От 15.57 MJ/kg през 2016 г. на 13.73 MJ/kg през 2020 г.

Сред неофициалните и недоказуеми обяснения на рециклиращия бизнес за проблемите е, че линията за сепариране на завода не е достатъчно ефективна. От докладите се вижда, че казусът с отпадъци с код 19 12 12 започва вед-нага след пускането на завода. Според нормата на тон отпадък трябва да се получават 184.5 кг примеси за депо. Релността обаче е 487.6 кг – или почти половината от това, което влиза в завода, излиза като примеси. Строителят „Актор – Хелектор“ е трябвало 1 година след пускането на завода да отстрани дефектите, за да се постигнат проектните показатели, но показателят не се подобрява. Сключват се и два договора с „Екобулсорт“,- собственост на „Екобулпак“, с цел да се увеличи процентът на вторичните суровини от завода за около 5 млн. лв., като така се увеличава ръчният труд.

През 2020 г. в помощ на завода се включи и Христо Ковачки с „ТЕЦ Бобов дол“ и „Топлофикация Сливен“, където се гори софийски RDF. Количествата до момента са малки, но изгарянето на отпадъци в инсталациите, свързани с бизнесмена Христо Ковачки, е спорно, тъй като няма направени инвестиции в тях, които да осигурят протичането на този процес и спазването на екологичните норми. Разчита се, че и „Девня Цимент“ ще започне да взима софийски RDF отново.

Генералният изход за Столичната община, след като заложи на въпросната технология с изгарянето, изглежда инсинераторът на „Топлофикация София“, като това, за което сега трудно се намира пазар, ще се изгаря в центъра на столицата. Към него има сериозни критики от граждани и екоорганизации като „За Земята“. Опасенията са, че ще има остатъци от горенето като дънна пепел, която трябва да отива на депо за опасни отпадъци, както и газове. Или за да реши екологичен проблем, който общината сама е заложила, може да създаде нов, при това по-голям проблем. 

Източници:
https://bit.ly/3ly6kgT
https://bit.ly/3pshxSv
https://bit.ly/2K08gka
https://bit.ly/2H6YKuI
https://bit.ly/331kIHl
https://bit.ly/3lxeOVs
https://bit.ly/2H1znu5


ЗА КАКВО ХАРЧАТ ПАРИТЕ ВИ 

Да обобщим: заедно с евентуалния инсинератор, общата инвестиция е за над 600 милиона лева, от които една част е за сметка на българските данъкоплатци, друга, много по-голяма – на европейските.

За тези пари към момента се получава три пъти по-малко от предвиденото „гориво“, при това с очевидно много по-лошо от предвиденото качество, както и повече от два пъти повече от предвиденото обикновен боклук, който щеше да се получава и да трябва да се депонира някъде и без лев инвестиция. Ако някога инсинераторът стане факт, както е планирано, може би обикновеният боклук ще намалее, но вътре в София ще се гори много повече злокачествено гориво със съответните екологични и здравни рискове. Ако сте български данъкоплатец, особено живущ извън София, е напълно разумно да си зададете въпроса за какво точно се харчат насила взетите от вас данъци. И да ви стане ясно защо същият въпрос е напълно разумен и за европейските данъкоплатци и защо и те имат право да се вълнуват как се харчат пари от държавата България.

// Георги Ганев