Да върнеш парите
В края на 2019 г. българското правителство призна 103 сделки с държавни гори у нас за неизгодни и изчисли щетата от тях за държавата на 80 млн. лв. Става дума за известните в публичното пространство „горски заменки“, които бяха практика в годините 2007-а, 2008-а, 2009-а при правителството на тройната коалиция (НДСВ–ДПС–БСП). Щетата от 80 млн. лв. е определена като „надвзета държавна помощ“ и е изчислена от оценители след решение на Европейската комисия, че сделките следва или да се развалят, или държавата да сметне щетите от тях в пари, за да си ги прибере от частниците, придобили държавните гори. Така министърът на земеделието, храните и горите Десислава Танева обяви, че при 103 от общо 134 заменки частните фирми, придобили горите, трябва да връщат общо 80 млн. лв. на държавата.
Природозащитници от организацията „Зелени Закони“ обаче изразиха съмнение, че сумата от 80 милиона е нереално ниска и някой иска да облекчи собствениците на горите, като опрости или намали дължимите плащания. Природозащитниците правят своя оценка на щетите от около 1 милиард лева. Само при две от въпросните 103 замени, в резултат на които са придобити държавни гори в местността Камчийски пясъци край Шкорпиловци, щетата за държавата е поне 100 милиона лева, твърдят от „Зелени Закони“.
Горските заменки станаха масов хит през 2008–2009 г., когато знакови бизнесмени и политици като Христо Ковачки, Тодор Батков, Гриша Ганчев, Явор Хайтов и много други се превърнаха в собственици на апетитни горски имоти по Черноморието или в близост до ски писти. Над 25 000 декара държавни гори попаднаха в частни ръце. Много от новите горски собственици не криеха намерението си да развиват туризъм, а граждани и природозащитници видяха опасност от масово изсичане на гори. След сигнал до Европейската комисия срещу България се стигна до мораториум върху застрояването на горските имоти у нас, а сега – до пресмятане на щетите при сделките. Изчисленията са направени по обществена поръчка на Изпълнителната агенция по горите, а изпълнител е държавната фирма-оценител „Агролеспроект“. Нека обясним порока при горската заменка със следния пример:
Бизнесмен притежава гора в евтин район – да кажем в Северна България, където цените на имотите са ниски. Иска да я замени с гора от държавния фонд, която е в много по-скъп, търсен район – до морето или в планински ски курорт. Оценителите при сделката ползват стари административни наредби за оценка, които не се интересуват от мястото и възможността за бизнес с имотите, и дават еднаква или сходна цена на двете гори. Например по 5 лв. на квадратен метър. Държавата взема евтината гора и дава скъпата, която по пазарни цени не струва 5 лв., а поне 25 лв. квадрата. Разликата между оценката и реалната пазарна цена е 20 лв. и представлява загуба за държавата от пропуснатата є полза в сделката. Изчислена общо, разликата при всички горски заменки в периода 2007–2009 година е 80 млн. лв., твърди сега държавата. А според природозащитниците от „Зелени Закони“ тя е в пъти повече. Спорът около сумата на щетите при заменките е предмет на филма на БТВ от януари 2020, озаглавен „Да върнеш парите“. Материалът сравнява няколко от големите горски заменки в страната с аналогични сделки по пазарни цени от периода 2007–2009 година.
Част от горите в девствената местност край село Шкорпиловци, южно от град Варна, са частна собственост от 2007 г. насам. Тогава двете свързани помежду си фирми „Бета форест“ ЕООД и „Мирта инженеринг“ ЕООД заменят гори в Северна България, за да получат над 2700 декара държавни гори на цена 9 лв./кв.м. Те са разположени на първа линия до морето между курортите Шкорпиловци и Камчия. Справка в Имотния регистър обаче сочи, че за онзи период имотите в района са продавани на цени между 70 и 100 лв./кв.м. Заменки на земеделски земи между град Бяла и Шкорпиловци пък са направени по пазарни цени от минимум 65 лв./кв.м, според съдебно-техническата експертиза по дело 452/2015 на Административен съд – Велико Търново. С други думи, гората в местността Камчийски пясъци е била оценена на 9 лв. кв.м, при средна пазарна цена на съседни имоти – поне 90 лв. на квадрат, показва Имотният регистър. Така разликата между административната оценка на държавата при заменката в Шкорпиловци и пазарната стойност на придобитата гора е поне 100 млн. лв., пресмята природозащитникът от „Зелени Закони“ Стефан Аврамов.
През 2007 и 2008 г. свързваните с бизнесмена Христо Ковачки фирми „Ел Ем Импекс, Грейд 2004“ и „Агросим“ придобиват чрез заменки държавни гори между село Говедарци и ски курорт Мальовица, и частично до Боровец. Общата им площ е над 3400 декара, а цените им са съответно 4 лв./кв.м, 3 лв./кв.м и 5 лв./кв.м. Всички имоти са предвидени за ски писти, ски лифтове или хотели в проект на общ устройствен план на ски курорта „Искровете–Говедарци–Мальовица“. Справка в Имотния регистър от 2008 г. показва продажбaта на съседни частни горски имоти на цени от 60 до над 100 лв./кв.м. Обяви в интернет за други земи в района на Говедарци от 2007 г. пък дават цени до 140 лв./кв.м. Така ако извадим средната оценка от 4 лв. на кв. м от средната пазарна цена от 90 лв. на квадрат, при над 3000 декара гори, получаваме разликата от над 200 милиона лв. – отново сума, която надвишава неколкократно изчислените 80 млн. лв. „надвзета държавна помощ“ за 103 заменки в цяла България.
Пак през 2007 г. фирмите „Ол сийз пропърти“ и „Ол сийз пропърти 2“ от Варна получават при замяна 1049 декара държавни гори до морето в местността Сребристия бряг между Балчик и Балчишката тузла в замяна на 2746 декара разпокъсани частни горски имоти в Ловешко и Габровско. Оценката на държавните имоти на Сребристия бряг е 13,7 млн. лв. – или 13 лв./кв.м. В периода 2005–2007 г. обаче цените на имотите в района са между 40 и 250 лв./ кв.м, което е видно от сделки и ипотеки на незастроени имоти, вписани в Имотния регистър. Самите придобити гори също са ипотекирани в края на 2007 г. в Първа инвестиционна банка, която ги е оценила на близо 59 млн. лв. – или 56 лв./кв.м. С други думи – 4 пъти повече над държавната оценка при замяната на горите. В следващите 3 години имотите са ипотекирани в още банки срещу кредити в размер на общо 152 млн. лева – или по 145 лв./ кв.м. Т.е. само при тези две заменки „надвзетата държавна помощ“ е поне 40 000 000 лв., ако се вярва на ипотеките и сделките от Имотния регистър.
През 2008 и 2009 г. бизнесменът и бивш народен представител Явор Хайтов получава чрез замяна общо 112 дка държавни гори на брега на Варна за общо 3 млн. лева – или средно 27 лв./кв.м. През 2009 г. Евгения и Валентин Станеви придобиват чрез замени 7,4 дка държавни гори на метри от Южния плаж на Несебър за 92 хил. лв. – или 12 лв./ кв.м. През 2008 г. Христо Калеев придобива чрез замяна 77 дка държавни гори на брега на плаж Каваците в Созопол за 1 млн. лв. – или 14 лв./кв.м. За заменките на Хайтов, сем. Станеви и Калеев обаче са направени оценителски експертизи към досъдебно производство на Софийската районна прокуратура по нак. дело 453/2016 г. на Софийския градски съд. Според експертизата при сделката на Хайтов са придобити курортни държавни гори на цена с 8 млн. лв. по-ниска от реалната пазарна цена към 2008–2009 г. При сделката на сем. Станеви пък държавни гори са получени на цена, с 1 млн. лв. по-ниска от реалната пазарна, сочи заключението. А при заменката на Христо Калеев горите са придобити на цена, с 11 млн. лв. по-ниска от реалната пазарна цена към 2008–2009 г., пише в експертизата. Така от данните на прокуратурата излиза, че при тези три горски заменки „надвзетата държавна помощ“ е общо над 60 млн. лв., т.е. само с 20 млн. лв. по-малко от 80 млн. лв., посочени в оценката на държавата за 103 заменки в страната.
Въпреки данните по-горе, от Изпълнителната агенция по горите и ресорното Министерство на земеделието приемат оценката за 80 млн. лв. щета от при заменките. Наетите от тях оценители на „Агролеспроект“ твърдят, че са сметнали средноаритметично цените на база на аналогични сделки с гори и земеделски земи в съседство на заменките. А сред факторите за дадената от тях пониска обща сума на щетите се оказват десетки сделки с гори и земи на цени от едва 1–2 лв. квадрата. Защото освен цитираните по-горе цени от 60–100 лв. на квадратен метър Имотният регистър показва и такива странно евтини сделки с гори и земеделски земи. Как е възможно това – сходни по рода си имоти от един район, за един период от време да се продават на толкова различни цени? Юристи и независими оценители отговарят – в договорите за покупко-продажби на имоти между частни лица, а по-рядко и между фирми, често се вписват суми около и под данъчната оценка, за да се избегне плащането на по-високи данъци и нотариални такси. Затова и такива сделки с нереални цени не могат да дадат ясна представа за пазарните стойности на горите и земеделските земи в посочения период, коментира дългогодишният адвокат Георги Коев. Използването на десетки сделки от този вид като пазарни аналози занижава с пъти осреднените цени в района, а оттам и пазарната оценка на заменените държавни гори, констатира Коев. В същото време някои от цитираните по-горе сделки с цени на съседни имоти от по 60 до 100 лв. на квадрат изобщо не фигурират в докладите на „Агролеспроект“ за оценка на щетите при заменките.
След излъчването на филма на БТВ за противоречията около числото 80 млн. лв. „надвзета държавна помощ“ главният прокурор Иван Гешев възложи проверка на докладите за оценка на „Агролеспроект“ за заменките. През март 2020 г. полицаи обискираха сградата на „Изпълнителната агенция по горите“ и иззеха документацията около заменките. Близо година оттогава проверката още тече. Природозащитниците от „Зелени Закони“ настояват оценките на щетите от горските заменки да бъдат изготвени повторно. Инициирано от тях питане в Европейския парламент задава въпроса: „Как Комисията ще обясни огромната разлика от 500 млн. евро между оценките на държавната помощ, направени от правителството, и съответно независимите оценки, предоставени от трети страни на Комисията?“. В резултат Еврокомисията изиска от държавата ни подробности по процедурата на оценяване.
Още след като земеделският министър Десислава Танева обяви, че държавата си търси милионите от заменките, мнозина не повярваха, че собствениците на горите ще ги възстановят, без значение дали са общо 80 млн. лв. или повече. До ноември обаче държавата е успяла да прибере суми по десет от обявените общо 103 заменки с „надвзета държавна помощ“, пише в публикация на сайта на Министерството на финансите. Прибраните суми варират от 1400 до 33 600 лв. на заменка и касаят различни горски имоти в страната. Повечето от останалите собственици по заменките оспорват сумите си пред съд. Пари до момента не е върнала и никоя от фирмите с големи горски площи на Камчийски пясъци, Рила, Сребристия бряг, Варна, Созопол и Бургас по знаковите заменки, описани по-горе.
Фирмите – собственици на горите в Камчийски пясъци, например отдавна са препродадени и не развиват дейност. „Ол Сийс Пропъртис“, която е получила горите на Сребристия бряг, отдавна е фалирала, а имотите са преминали в ръцете на банки. Христо Ковачки не потвърждава връзка с фирмите – собственици на над 3000 декара гора край Мальовица, и заявява, че лично не е търсен да връща пари от заменки. Явор Хайтов, който е собственик на гори край Варна, оспорва, че дължи сума при заменката си, с твърдението, че гората, която дал, за да получи имотите във Варна, е по-скъпа от заменената. Хайтов добавя, че желае да развали замяната и да си вземе старата гора обратно. Че няма пари за връщане, твърди и бизнесменът Тодор Батков, които е взел гора в района на Бургас. Четири други от спорните 103 горски заменки пък вече са развалени – собствениците са поискали да вземат обратно гората, която са дали при заменката между 2007 и 2009 г. Дали държавата ще си прибере всичките 80 милиона лева, дали ще признае, че щетите са по-високи, дали прокуратурата ще види престъпление в предишните или сегашните оценки на горски имоти и колко още собственици на гори ще предпочетат да развалят заменките си, вместо да плащат? Отговорите на тези въпроси остават забулени в мъглата на бъдещето.
Източници:
1.„Да върнеш парите“ – филм на „bTV Репортерите“
https://www.btv.bg/video/shows/btv-reporterite/btv-reporterite-da-varnesh-parite.html
2. Публични данни за възстановяването на суми по замени на гори на сайта на Министерството на финансите
https://stateaid.minfin.bg/bg/page/483
3. Акцията на прокуратурата в Изпълнителната агенция по горите
https://btvnovinite.bg/bulgaria/sled-razsledvane-na-btv-prokuraturata-vleze-v-agencijata-po-goritezaradi-zamenkite.html
Заменките са стара и добре известна тема и са един от ярките примери за явен, пладнешки, пред очите на всички грабеж от гражданите (въпросните гори са тяхна собственост, не на държавните бюрократи) в полза на добре разположени частни грабители.
При това грабежът става с неприкрито и активно съучастие на държавата и всички нейни органи. Тук става въпрос за злоупотреба не с парите на гражданите, а с богатството им, доколкото държавната собственост е част от богатството на всички граждани. Далаверата е следната: с много услужливи действия и решения от страна на държавата се прави сделка в очевиден и огромен ущърб на гражданите. Стискат се палци това да остане незабелязано, но уви, тази вряща си носа където не й е работата Европейска комисия взе, че забеляза и предприе действия. Минава се към втора стъпка – понеже ни хванаха мръсотиите, трябва да се плати нещо за замазване на очите. И държавата прави оценка колко да се плати, явно отново по особено услужлив за далавераджиите начин – ако се вярва на оценките, услужлив като за близо милиард лева. След което никак не е ясно колко настойчиво държавата ще търси това „връщане“ на пари. Във всяка стъпка от далаверата изглежда сякаш държавата обгрижва интересите на далавераджиите, не тези на гражданите.
// ГЕОРГИ ГАНЕВ
