Държавното разхищение е като многоточие – безкрайно
И петте текста, напомнящи за стари случаи от минали Черни книги и за тяхното развитие, сочат към един главен извод: държавата не е в състояние, а най-вероятно няма и никакво желание да коригира своите провали. БДЖ и „Белене“ са провали, влачещи се десетилетия, електронното управление точи пари на гражданите през целия настоящ век с минимални ползи, таксите за пътища и финансирането на Държавната консолидационна компания (ДКК) са нови, но също толкова бездънни провали. Не само че интересите на гражданите не са защитени, камо ли прокарани до поне някакъв край, а механизмите за изчезване на техните пари се доразвиват, утвърждават, обогатяват и изглеждат напълно непоклатими. Ако зависи от българската държава, „Белене“ ще се строи вовеки (без никога да се построи, не това е целта на упражнението), БДЖ ще гълта огромни пари, без да доставя услуга никому, до безкрай, язовири ще се не-до-оправят до второ пришествие с явна цел да се чака настъпването на неизбежните сривове, за да трябва да се правят скъпи дейности спешно при липса на време за глезотии като отчетност, прозрачност, състезателни процедури и отговорност. Всъщност най-яркият символ на случващото се е многоточието в заглавието на материала за парите за язовирите. Държавното разхищение е като многоточие – безкрайно.
Как си построихме (електронна) бюрокрация за 200 милиона
АЕЦ „Белене“ – черна дупка за българския данъкоплатец. Вижда ли се краят?
Едни 500 млн. лв. за непрозрачния холдинг-касичка +26+50… милиона лева
Много скъпо. Много бавно. Много опасно. Що е то? БДЖ трябва да умре
Пропуски в тол системата за милиони, или защо няма пари за старите пътища
