Извън закона, но законно Пламен Цеков управлява общинската болница в Севлиево
…Какво се случи след – продължение на историята от 2019 г.
Три години след като историята за това как управителят на единствената многопрофилна болница за активно лечение в Севлиево (общинско търговско дружество) е с изтекъл лимит на правомощия по силата на два нормативни акта, прокуратурата не откри нередности в неговото назначение и прекрати преписката, която образува, самосезирайки се след публикацията.
Годините, в които д-р Пламен Цеков ръководи лечебното заведение, вече са шест. Без значение е, че е назначен през 2015 г. за 90 дни и до провеждане на конкурс, след което още веднъж за не повече от 90 дни, и пак до провеждането на конкурс. На насрочените два конкурса той не се явява, което очевидно не е пречка да продължи да бъде управител на общинския стационар в града, въпреки че в Закона за лечебните заведения и в Наредба на министъра на здравеопазването пише друго.
Съгласно Закона за лечебните заведения „управителите на държавни и общински заведения за болнична помощ се определят от собственика след конкурс за срок от три години“. Пак там е разписано, че „условията и редът за провеждане на конкурса се определят с наредба на министъра на здравеопазването“.
Според преходните и заключителни разпоредби на въпросната наредба, влязла в сила през 2000 г., договор за възлагане на управлението на лечебно заведение може да бъде сключен за срок до провеждане на конкурс, но за не повече от 90 дни.
Назначението на Пламен Цеков не е в разрез с нормативната уредба, тъй като за него има решение на собственика (Общинския съвет), на чието основание управлението му е вписано в Търговския регистър. Процедурите около управлението на севлиевската МБАЛ са извършени в съответствие с изискванията на Закона за лечебните заведения и Наредбата за провеждане на конкурси за възлагане на управление на лечебни заведения, гласи становището на прокуратурата, която през есента на 2019 г. възложи на Областната дирекция на МВР в Габрово полицейско разследване на назначението и действията на Пламен Цеков като управител. В хода на разследването са поискани обяснения от председателя на Общинския съвет в града, ръководството на Община Севлиево и от самия Пламен Цеков.
Проверката приключва със становище, че срещу Цеков няма данни за престъпление от общ характер и не може да му се търси наказателна отговорност за реконструкциите в болничната сграда, свързани с промяна на вида отопление, за процедурите по прехвърлянето на цялата болнична собственост на Община Севлиево под предлог, че така се улеснява кандидатстването по проекти с европейско финансиране, и за начина, по който се харчат парите на болницата.
За тези му решения отговорност може да търси единствено Общинският съвет в града, който е едноличен собственик на болницата, пише в заключението на Окръжна прокуратура – Габрово.
Още по темата от ЧЕРНА КНИГА 2019:
Това е почти същият Общински съвет, който взема решенията за назначението на Цеков, само че от 2019 г. в нов мандат. Разпределението на политическите сили в него не е по-различно и съветниците от ГЕРБ отново имат мнозинство, а д-р Цеков редовно и безусловно получава тяхното одобрение.
Пламен Цеков се ползва с благоразположението не само на местните управляващи. През есента на 2019 г. бившият министър на здравеопазването Кирил Ананиев дойде в Севлиево само за да среже за десетина минути лентата пред ремонтираното детско отделение, а посещението му съвпадна с предизборната кампания за местни избори.
Между другото, точно по времето, когато Ананиев беше здравен министър, от ведомството обясниха, че не контролират назначенията в общинските болници, тъй като контролът е в правомощията на собственика, т.е. Общинския съвет. С това оттам отказаха да коментират противоречието между Закона за лечебните заведения и начина, по който е възложено управлението на севлиевската болница, като препратиха заявлението, с което бе поискана информация, до председателя на Общинския съвет в Севлиево.
За същото противоречие си затвори очите и председателят на парламентарната група на ГЕРБ в 44-ото Народно събрание и председател на парламентарната комисия по здравеопазване Даниела Дариткова, която пристигна в Севлиево през януари 2020 г. по покана на Пламен Цеков за участие в кръгла маса на тема общинско здравеопазване. Тогава Дариткова даде севлиевската болница за пример как трябва да се работи в една малка общинска болница. По всяка вероятност тогава, а вероятно и след това, не е била информирана, че година по-рано проверка на НЗОК в същата МБАЛ установи неправомерно получени близо 121 хил. лв., които трябва да бъдат възстановени на Здравноосигурителната каса, за което по-късно има и решение на съда на две инстанции.
Злоупотребата е установена при проверка на служители от НЗОК, които откриват, че при 39 пациенти на севлиевската болница е отчетен разход за оперативна дейност на стойност 49 хил. лв. При същия брой пациенти са отчетени и вложени медицински изделия за 71 550 лв., с което общият размер на получените суми без правно основание е в размер на 120 573 лв. и съгласно Закона за здравното осигуряване болницата трябва да възстанови неправомерно получените пари, уточниха от НЗОК.
За тази злоупотреба общинските съветници в града услужливо замълчаха, което би могло да се оправдае с това, че констативният протокол за неоснователно получените пари е с дата 24 септември 2019 г., т.е. времето на предизборната кампания за местни избори, а както стана ясно, ГЕРБ в Севлиево открито толерира Пламен Цеков и никой няма интерес да разгласява действията му.
Към политическия гръб за Пламен Цеков впоследствие се добави и ситуацията с COVID-19, която постави на сериозно изпитание дори големите болници у нас. В месеците, когато фокусът бе върху опазване здравето и живота на хората, контролът върху администрирането на системата и разходването на публични средства определено бе занижен и на преден план излязоха усилията на медицинските специалисти, които нерядко са свръхусилия. Тогава на светло излязоха още неща.
Три седмици след като в Габрово бе регистриран един от двата първи случаи на COVID-19 в страната, Пламен Цеков се обърна с апел към севлиевци и местния бизнес за дарения, с които да се купят респиратори. Апелът подеха и от местната общинска администрация, като лично кметът на Севлиево призова гражданите да даряват за болницата. По-късно се оказа, че с даренията за респиратори не е купен нито един респиратор, а отчетът за получените и похарчени пари на дарителите не е публичен.
Отчет все пак се появи – във Фейсбук страницата на лечебното заведение, където поименно бяха споменати част от дарителите и дарените суми. Как тези пари обаче помогнаха на болницата, за какво бяха похарчени и изпълнена ли е волята на дарителите, се вижда от справка, поискана по реда на Закона за достъп до обществена информация от гражданско сдружение „Граждани за Севлиево“. От нея става ясно, че постъпилите дарения от фирми са 12 хил. лв., от граждани – 11 898 лв.
С тези пари са купени чeтири респиратора за 2052 лв., защитен шлем за 174 лв. (броят на шлемовете и единичната им цена не се уточняват), предпазно облекло за 4550 лв., четири перфузора (апарат, който позволява бавно и дозирано въвеждане на лекарствени средства, електролитни разтвори и средства за парентерално хранене, б.ред.) за 7940 лв., материали за 68 лв. (не е посочено какви материали), гащиризони (запазваме изписването от справката – б.ред.) за 5700 лв., дезинфектанти за 530 лв. и престилки за 600 лв.
В същата справка е посочено, че между получени и разходвани средства от дарения има разлика от 2165 лв., която „е предназначена за купуване на респиратори по волята на дарителите“. Каква е била волята на дарителите, превели останалите суми и очевидно вече похарчени, няма как да знаем заради липсата на публичен регистър, в който това би трябвало да е посочено, както и публичен отчет, от който би трябвало да се види дали волята е изпълнена.
Всъщност липсата на регистър за даренията не е порок само на севлиевската болница. Проверка в сайтовете на други лечебни заведения сочи, че тази информация често липсва. Възможно е от надарените болници да връчват удостоверения за направените дарения, в които е описана волята на дарителите, но това не покрива нуждата от публична отчетност, особено когато става въпрос за дарения.
В Севлиево и такова удостоверяване липсва. Дарители споделят, че единственото, което са получили срещу преведените суми, е копие от платежното нареждане. Дали отчетността е затруднена заради обстоятелството, че парите от дарения са превеждани не в дарителска, а в разплащателната сметка на болницата, не е ясно.
Финалът на историята „Извън закона, но законно“ към днешна дата е едно решение на Общинския съвет в Севлиево, с което през октомври 2021 г. с един глас „против“ и един „въздържал се“ от 29 общински съветници, МБАЛ „Д-р Стойчо Христов“ е удостоена с почетния знак на града „за големи заслуги и постижения в областта на здравеопазването и обществения живот“. Предложението за удостояване с отличието прави председателят на групата съветници от ГЕРБ. Това е болницата, в която Община Севлиево до този момент е наляла около 4 млн. лв. от парите на данъкоплатците, за да є осигури живот. Отличието получи Пламен Цеков – назначеният управител, който от първия си ден на поста упорито отказва да представи управленска програма и забравя да се отчете дори за даренията, които граждани и фирми правят в най-трудния и пълен с неизвестни период за родното здравеопазване.
Всъщност всичко е точно, защото в България няма институция, която да следи за спазването на нормативната уредба при назначаването на управителите на общински болници.
