Срещу 90 хил. лв. Севлиево се отвори към гражданите, но само на хартия
Четири срещи, два доклада от общо 70 страници със спорна практическа насоченост и наръчник в две части от десетина листа би трябвало да трасират пътя за отварянето на Община Севлиево към гражданите и бизнеса.
През декември 2018 г. Община Севлиево се похвали чрез сайта си, че е спечелила съвместен „Проект открито и отговорно управление на общинската администрация в Севлиево, в партньорство с гражданите и бизнеса“. Проектът ще се осъществява в партньорство със сдружение „Социални иновации“, пише в същото съобщение. Това, че Общината не е спечелила въпросния проект, а е поканена за партньор по него, е допълнителна подробност.
Стартът на проекта е в първия работен ден на 2019 г., продължителността му е седем месеца, стойността е 89,8 хил. лв., от които 76,3 хил. лв. по Оперативна програма „Добро управление 2014-2020“, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейски социален фонд и 13,4 хил. лв. национално финансиране. В резултат на изпълнението се очаква в следващите години „насърчено партньорство за активен диалог и генериране на идеи с участието на гражданите и бизнеса“, пише в същата публикация, а най-долу се уточнява, че новини относно изпълнението могат да се следят на сайта на администрацията и сайта на сдружението.
Очаквано на същите места трябваше да се появи информация и за крайния резултат, чиито плодове вече е време да се берат, но и за да се избегнат евентуални съмнения, че безсмислено е похарчен публичен ресурс. Последното дори е задължително, след като справка в системата за управление на средствата от еврофондовете ИСУН 2020 сочи, че въпросният проект е отчетен като свършен, т.е. активният диалог между гражданите и властта в Севлиево трябва да е в ход, а гражданите и бизнесът да са започнали да генерират идеи, с които управляващите да се съобразяват. Добрите намерения обаче са само на хартия, показва дистанцията на времето.
Първата проверка за резултатите от проекта, чието наименование определено звучи претенциозно, естествено, е там, където съветват от Общината – сайта на сдружение „Социални иновации“. Въпреки упоритото търсене обаче подобен сайт не се открива. Единственото, което излиза, е резултат за страница във Фейсбук, чието име съвпада с това на проекта – „Открито и отговорно управление на общинската администрация в Севлиево, в партньорство с гражданите и бизнеса“.
Първите публикации в нея са от около половин година след стартирането на проекта и ако се съди по тях, дейностите по подготовката за отваряне на Община Севлиево към гражданите са съсредоточени в няколко дни на юни 2020 г.
Срещите, провeдени в рамките на проекта, се оказват само четири – с ръководството на Община Севлиево, със служители на Общината, с представители на НПО и граждани, и с бизнеса.
За да е пълна отчетността и прозрачността, след всяка от срещите от сдружение „Социални иновации“ са публикували албум, т.е. има четири албума, които илюстрират, че срещите действително са се състояли. Липсата на текст към албумите обаче е сериозен пропуск, който води до подозрението, че от въпросните срещи или нищо съществено не е произлязло, или това, което се е случило, е било встрани от целта на проекта. Целта е ясно разписана в едно изречение в публично достъпната информация за въпросния проект: „Подкрепа за открито и отговорно управление на общинска администрация Севлиево в партньорство с гражданите и бизнеса“.
На две от снимките, които нагледно показват срещата с ръководството на Община Севлиево, се виждат двама от четиримата заместник-кметове, един директор на дирекция и двама служители. Дали заради липса на друга информация, или за да се създаде масовка, така нареченият албум е публикуван два пъти.
Срещата с бизнеса, онагледена с албум от две снимки, озаглавен „Фокус-група бизнес“, представя севлиевския бизнес в лицето на управителя на хотела, в който се провеждат срещите, служител на същия хотел и още някой, на когото се виждат само ръцете. Толкова от бизнеса в града, който формира в голяма степен икономическия облик на Централна Северна България.
Албумът „Среща с общинските служители в Община Севлиево“ е най-голям. Снимките отчитат присъствието на седем служители, двама от тях са заместник-кметове. На две снимки е заснета празната работна зала, на друга са показани плата с хапки, вероятно част от кетъринга, който трябва да подсили участниците след предполагаемите тежки дискусии на тема отваряне към гражданите.
Най-масово определено е било съвещаването с гражданите и НПО. Към този албум също липсва текст, т.е. какво се е случило на срещата знаят само онези, които са присъствали, но вглеждане в присъстващите отчита, че десетината читалищни секретари представляват едновременно неправителствения и гражданския сектор.
Какво конкретно е произлязло от четирите срещи, а и от изпълнението на целия проект, опитваме да разберем от администратора на страницата във Фейсбук, единствен източник на информация за проекта. На 28 април т.г. чрез опцията за съобщения бяха изпратени въпроси, чиито отговори да осветлят реалните резултати от изпълнението на проекта. На 10 май т.г. сутринта от Сдружение за социални иновации се обадиха и обещаха да изпратят финалния доклад за изпълнението на проекта. През октомври 2021 г., когато този текст е предаден за публикуване, това още не се е случило.
Трудно може да се открие конкретна информация и в публикуваните на 16 ноември 2020 г. на сайта на Община Севлиево „Доклад от проведен анализ на процесите в община Севлиево, свързани с гражданското участие при формулирането, изпълнението и мониторинг на политики и прилагане на законодателство“, „Доклад от проведено проучване на добри практики, насочени към подобряване на участието на гражданското общество при формулиране, изпълнение и мониторинг на политики и прилагане на законодателство“, „Наръчник за механизми и инструментариум“ в две части и „Сесия за прилагане“.
Информацията в докладите е твърде обща, малки изключения има в този след проведен анализ в Община Севлиево. От прочита му остава усещането, че в Севлиево гражданите, бизнесът и Общината са едно цяло, работят в добър синхрон, при пълна прозрачност и зачитане мнението и препоръките на другата страна. Като се изключи половината от текста на въпросния доклад, който съдържа обща информация за това как нещата трябва да се случват, останалата му половина съдържа данни за перфектно обучената да работи с гражданите общинска администрация. За повече реализъм са добавени няколко изречения, в които се говори за анкета сред чиновниците, а резултатите от нея сочат, че има какво да се желае по отношение на работата с гражданите и неправителствените организации.
Другият доклад цитира практики от европейски страни, а двата наръчника на места клонят към абстрактност и приличат повече на трудно написан учебник, отколкото на практично четиво.
Единственият, условно казано, действително полезен документ е нареченият „сесия на прилагане“. Само в него има конкретни препоръки, но една година след като са направени, не е ясно какво от тях се прилага. Нищо чудно оправданието за това да е COVID-19 и противоепидемични мерки, в които водеща е спазването на дистанция. Така изолацията, в която местната Община се е поставила спрямо своите граждани, си намира добро обяснение.
Сдружение „Социални иновации“, което е бенефициент на евросредствата по проекта, има обща биография с Община Севлиево от 2016 г. За четири години партньорството помежду им е довело до изпълнение на три проекта с европейско финансиране на обща стойност 355 хил. лв.
Сдружението е регистрирано в София, жк „Св. Троица“, бл. 366. На същия адрес е регистрирано и друго сдружение – „Социална подкрепа и информация“. То също работи по съвместни проекти с Община Севлиево и до момента има изпълнени четири за приблизително 1.4 млн. лв.
Освен че са на един адрес, общото между двете сдружения е лицето Димитър Георгиев. В първото сдружение той е в списъка на учредителите, във второто е представляващ сдружението (според Търговския регистър, б.ред.).
Има и други свързващи елементи, които най-общо може да бъдат обобщени като любими партниращи дружества.
В проекта за открито и отговорно управление на общинската администрация в Севлиево в партньорство с гражданите и бизнеса като участващи организации системата за наблюдение на средствата от ЕС ИСУН посочва дружествата „Вип плей“, „Алегро 2000“ и „Имауър салушънс“.
Две от тези дружества – „Вип плей“ и „Алегро 2000“, участват в изпълнението и на друг съвместен проект между Община Севлиево и сдружението – „Детската градина – моето любимо място“. Той е за 440 хил. лв. и в него освен „Вип плей“, „Алегро 2000“ участва и „Алегро 2000 София“. Всъщност „Алегро 2000“ и „Алегро 2000 София“ са регистрирани на един адрес, собственикът на едното е съдружник в другото, но и на двете управител е Васил Синигерски. „Вип плей“ и „Алегро 2000“ са сред изпълнителите и на проекта „Дневен център за възрастни с увреждания „Добрина“ на стойност 391 хил. лв., по който бенефициент е „Сдружение за социална подкрепа и информация“ – сдружението, което се помещава на един и същ адрес със „Социални иновации“.
С „Алегро 2000“ „Социални иновации“ работи и по проект „Активизиране и осигуряване на заетост на младежи от община Севлиево“, но колко младежи са започнали работа по този проект, и по-важното, колко от тях продължават и днес да работят, не е публична информация.
Двете сдружения, които са на един адрес, имат твърде разнопосочни интереси – от ежедневието на възрастни със здравословни проблеми и перфектната детска градина, през осигуряване заетост на безработни младежи, до отваряне на Общината към гражданите.
Същото е в сила и за партниращите им фирми. Фирмената история на „Алегро 2000“ включва основно договори за доставка на канцеларски материали и мебели, а сред контрагентите им са Община Пловдив, Министерство на финансите, Държавна агенция за закрила на детето, Административен съд Пловдив и др.
„Алегро 2000 София“ изпълнява по-широк спектър от дейности по договори за обществени поръчки – доставка на мебели за студентски общежития, доставка на канцеларски материали за Министерството на икономиката, бонбониери и ядки за УНСС, саниране на основно училище в община Шумен.
Заради очевидното разпиляване в дейности, които имат съсредоточването на евросредства в едни и същи дружества и неправителствени организации с общ произход, няма как да бъде отминато съмнението, че пари от европейските фондове се харчат за безполезни инициативи, чиято единствена цел е усвояване на средства.
Отварянето на Севлиевската община към гражданите, което струва 90 хил. лв. и е само на хартия, потвърждава подозренията.
Случаите с главен герой Община Севлиево продължават с още една типична картина на фасадно усвояване на европейски пари.
Разчуло се в България, че Европа заделя ресурс за подобряване на откритостта и отчетността на местните власти пред техните граждани. За българските местни власти това е удобен повод за усвояване на едни пари. Типични елементи тук, освен лакърдиите и пълната липса на ефект, са инсценировките на срещи с бизнеса или с гражданството и простото включване в мрежата на усвояване на въртящи се около все едни и същи близки на местната власт хора неправителствени организации с много правилни имена, сякаш точно за конкретния проект измислени. Каквато и да е целта на тази, а и на много други общини с подобни проекти, тя не е да бъде подобрено служенето на българските граждани да се промотира техният общ интерес.
// Георги Ганев
