Залата със златния пистолет, който чака да гръмне

Залата със златния пистолет, който чака да гръмне

ГЕОРГИ ФИЛИПОВ

Строителството на залата, доставката и монтажът на спортното оборудване и всички други разходи, свързани с пускането на залата в експлоатация, възлизат на 63 855 937 лв. Същинското строителство официално започва на 14 декември 2014 г., сочи информационната табела, която трудно, но все пак може да се открие на обекта. Според нея строителството трябва да завърши за 759 дни (или някъде през януари 2017 г.). Но срокът неколкократно е удължаван.

Когато купиш стартов пистолет за 200 хиляди лева, в някое действие все се очаква да гръмне. Последното действие в изграждането на многофункционалната спортна зала „Арена Бургас“ се превърна в безкрайна сага, а към поредния краен срок септември 2021 г. все още не беше изцяло готова и пусната в експлоатация. Но метри преди финала едно е сигурно – това ще бъде едно от най-спорните откъм ефективно изразходване на публичните средства спортни съоръжения в историята на България. Значително оскъпявана през годините и изпъстрена с множество съмнителни обществени поръчки, строителството на „Арена Бургас“ продължава 7 години.

Същинското строителство официално започва на 14 декември 2014 г., сочи информационната табела, която трудно, но все пак може да се открие на обекта. Според нея строителството трябва да завърши за 759 дни (или някъде през януари 2017 г.). Но срокът неколкократно е удължаван. През май 2019 г. например срокът за завършване е краят на годината и първите спортни събития да се провеждат от 2020 г.1https://www.capital.bg/specialni_izdaniia/kapital_gradove/2019/05/14/3518324_dulgo_chakana_zala/ През юли 2020 г. срокът отново е „краят на годината“.2https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/gradove/2020/07/08/4072411_arena_na_obeshtaniiata/През май 2021 г., когато на власт вече е първото служебно правителство на Стефан Янев, срокът е юни. Но през юни стана септември. А през септември – краят на годината.

Забавянето на завършването обаче е само един, и то не най-големият проблем на това поредно „спортно бижу“. От самото начало проектът е замислен да стартира за избрани строителни компании, пък впоследствие да се търси начин да се финансира и завършва. А през годините значително се оскъпява. Поне в едно отношение спортните министри в последната година устойчиво твърдят едно – че цената е 64 милиона лева при първоначални планове да е около 40 милиона лева.

Проектът е форсиран през 2013 г., когато в последните седмици на правителството на Пламен Орешарски са отпуснати 5 милиона лева по програмата за развитие на регионите, въпреки че строителството се оценява на почти 40 милиона. Към онзи момент това е и единственият проект на община Бургас по въпросната програма на обща стойност 500 милиона лева. Обществената поръчка е спечелена от обединението „Дворана“, в което участие с по 47% имат „Водстрой 98“ и „Понсстройинженеринг“. По това време „Водстрой 98“ се свързва с депутата от ДПС Делян Пеевски, а собственикът на „Понсстройинженеринг“ Милко Милков е близък до средите на БСП. По-късно „Понсстройинженеринг“ фалира и това допълнително усложнява ситуацията при изпълнителя на строежа.

Процедурата се случва горе-долу по времето, когато двете фирми са сред акционерите в българския строител на „Южен поток“ и бележат голям успех в обществените поръчки. С 5-те милиона лева от победителя се очаква да направи изкопа и да построи основите до кота нула. Община Бургас беше определила прогнозна цена от 32 млн. лв. без ДДС, а предложението на „Дворана“ е само с 2600 лева по-малко от прогнозната цена с ДДС.

Едва в края на март 2016 г. правителството на Бойко Борисов отпуска останалите 35 милиона лева, като парите идват от неосъществената реконструкция на Зимния дворец, които тогава са по сметките на държавното дружество „Академика 2011“3https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2016/03/30/2733520_kabinetut_otpusna_35_mln_lv_za_arena_burgas/. Със същото решение на кабинета „Академика 2011“ придобива самата зала и има задачата да я управлява. През есента на същата година Община Бургас прехвърля безвъзмездно на „Академика 2011“ и терена под залата, който преди това пък е на Министерството на отбраната.4https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2016/10/12/2843178_akademika_2011_poluchava_bezvuzmezdno_terena_za_arena/

По същото време – около трансформациите на собствеността, започва и препроектиране, така че залата да може да приема повече видове спорт и да има повече търговски площи. Прогнозните разходи нарастват до 54 милиона лева. „Проектът има много голяма добавена стойност. Това не е просто едно спортно съоръжение, а цял комплекс с различни функции и открити пространства, които могат да се ползват през цялото време“, обяснява проектантът арх. Ивайло Петков от студио „10 архитекти“ пред „Капитал“. Предвидено е залата да има 6000 седящи места с възможност за увеличаване с още 2000. За да може да се реализира обновеният проект, през ноември 2018 г. са отпуснати още 18 799 067 лв. с мотива, че се налагат допълнителни укрепвания, дренажи, непредвидени разходи за интериорно осветление, увеличаване на дебелината на покритието на залата, на броя асансьорни шахти и т. н.5https://www.segabg.com/hot/category-sport/zalata-burgas-pogulna-dvoyno-poveche-durzhavni-pari Сред мотивите за „инжекцията“ е и че така в залата „ще се създадат условия за провеждане на международни, национални, местни спортни, културни и социални събития и подпомагане и насърчаване на развитието на младежките дейности, спорта, физическата активност и на региона като цяло“.

През март 2020 г., когато поредният пусков срок е изпуснат, правителството налива още 5 милиона лева в „Академика 2011“, за да се закупи и оборудване.6https://www.segabg.com/category-observer/arena-burgas-bez-pista-no-startov-pistolet-za-200-000-lv Конкурсът е за доставка и монтаж на спортно оборудване за всички спортове, които биха могли да провеждат свои тренировки и състезания там – от гимнастика, през баскетбол и волейбол, до лека атлетика. За да се ориентира колко ще струва всичко, „Академика 2011“ прави запитване до три фирми, които да представят индикативни оферти. И трите – „Феникс Инженеринг груп“, „Поли-Инокс Инженеринг“ и „Терасист“ – нямат опит в оборудването на спортни съоръжения, а са предимно от строителния бранш. Всички дават сходни индикативни оферти – между 4.5 и 4.8 млн. лв.

Около 1/5 от предвидените разходи, или 1 милион лева, се падат на пистата за лека атлетика. По-точно се полагат „демонтируема модулна спортна система“, без споменаване на „писта“. Процедурата е обявена официално на 9 юни 2020 г. И още по това време участниците задават въпрос към „Академика 2011“ дали към тази система трябва да се предвиди и настилка. Отговорът на държавното ЕАД е категоричен: „Не е предвидена настилка“. На въпрос към „Академика 2011“ защо не е предвидена настилка, отговорът е: „Предприели сме всички правни и фактически действия, за да осигурим пълния комплект от необходимите спортни съоръжения и оборудване за залата, така че да могат да бъдат провеждани както тренировки, така и състезание от национален и международен ранг“. „Академика“ дава същия неясен отговор и на въпроса кога смята да обяви процедура за самата настилка и дали ще има нова поръчка. Вместо това говори за настоящата незавършена още поръчка: „Дружеството е спазило всички нормативно установени изисквания за изпълнение на строителство, доставки и услуги за обекта…“. Едва повече от година по-късно „Академика“ ще даде по-конкретен отговор какво ще се случи с пистата, а именно – че тя попада в най-първата обществена поръчка. Според отговор на запитване по ЗДОИ изпълнителят е длъжен да я закупи и монтира на изградената от друг изпълнител много години по-късно конструкция.

Друга голяма част от разходите, според трите ценови консултации, се пада също на атлетическо оборудване, тъй като самата зала беше замислена като съоръжение № 1 за атлетика в България и дори се готвеше да домакинства на европейското първенство през 2019 г. В отделна графа е системата за електронно измерване на бегови дисциплини за общо около 750 000 лв. Там фотофинишът е оценен на около 300 000, електронният стартов пистолет е малко над 200 000, а фалстартът е още 230–240 хил.

Лицензираните от Международната федерация по лека атлетика (IAAF) компании за времеизмерване в световен мащаб не са много и цената им е публична. Електронен стартов пистолет на спонсора на Seiko, който е официален измервач на световни първенства и олимпийски игри, струва 2000–2600 долара. Конкуренцията от Lynx, които също са сред най-изявените и обезпечават състезания от всякакъв ранг, струва 1600 долара.

Сходна е ситуацията и със системата на фалстарт. Без извънредни преговори или поръчка тази на Lynx, каквато се ползва в България дори за балкански първенства, струва 17 000 долара. Така общо системата за времеизмерване не би трябвало да надхвърли 100 000 долара, дори и при най-високото ниво на оборудване, плюс печалбата на доставчика и разходите за въвеждане в експлоатация. В българския вариант това струва над 3 пъти повече.

На запитване до две от трите фирми, консултирали поръчката, за това как са изчислили прогнозната цена на измервателната система (третата фирма не беше открита) управителите на двете компании казаха, че това е било отдавна и не си спомнят.

В надпреварата за така оформената поръчка се включват три участника. Оферти подават „Арете строй“, „Спортамис“ ДЗЗД и обединението „Онтарио про асист“, което после се отказва. „Спортамис“ пък е отстранена заради липсата на ISO 9001 от естонския участник Kanstet за доставка на самата писта, макар такава да не се предвижда по задание. „Арете Строй“, която печели редовно поръчки за обекти на спортното министерство при управлението на Красен Кралев, получава максималните 100 т. за техническа оценка и дава ценова оферта точно колкото прогнозните цени на консултантите. Жалбите на другия кандидат „Спортамис“ са отхвърлени от Комисията за защита на конкуренцията и Върховния административен съд.

Справка в регистрите на ММС показва, че „Арете Строй“ редовно печели обществени поръчки на ММС. През 2016 г., под името „Спортни настилки“, е част от консорциума, спечелил поръчката (пак на „Академика“) за ремонта на зала „Фестивална“ за 7 млн. лв. Същата година преборва „Джи Пи груп“ за изграждане на спортен комплекс в Бургас. През 2019-а управителят на фирмата Пламен Трифонов (38 г.) и Красен Кралев дадоха старт на ремонта на атлетическата писта в зала „Добротица“ в Добрич. „Арете Строй“ е работила и по изграждане на спортна зала в Рудозем, реконструкция на комплекс „Чавдар“ в Етрополе, на стадиона в Ямбол, ремонт на спортни площадки в Хисаря, Каолиново, Павликени и др. Тя направи и ремонта на ст. „Георги Бенковски“ в Пазарджик.

През пролетта на 2021 г. следва неуспешен опит за съставяне на правителство в 45-ото Народно събрание, служебно правителство и нови неясноти пред „Арена Бургас“. Според официален отговор на ММС към 26 май за залата са изплатени 60 401 327 лв. и остава да бъдат заплатени 3 454 610 лв. За довършителните работи. „Към днешна дата не е необходимо допълнително финансиране за завършване на залата“, се казва в становището на ММС/„Академика“ в момент, в който стойността на строителните материали лети баснословно нагоре.7https://www.segabg.com/hot/category-sport/74-mln-lv-i-7-godini-ne-stignaha-da-se-zavurshi-arena-burgas Според техните разчети строителството на залата, доставката и монтажът на спортното оборудване и всички други разходи, свързани с пускането на залата в експлоатация, възлизат на 63 855 937 лв. Дано сумата да остане поне такава, когато сагата най-накрая някой ден приключи.

Източници:
1. https://www.capital.bg/specialni_izdaniia/kapital_gradove/2019/05/14/3518324_dulgo_chakana_zala/
2. https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/gradove/2020/07/08/4072411_arena_na_obeshtaniiata/
3. https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2016/03/30/2733520_kabinetut_otpusna_35_mln_lv_za_arena_burgas/
4. https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2016/10/12/2843178_akademika_2011_poluchava_bezvuzmezdno_terena_za_arena/
5. https://www.segabg.com/hot/category-sport/zalata-burgas-pogulna-dvoyno-poveche-durzhavni-pari
6. https://www.segabg.com/category-observer/arena-burgas-bez-pista-no-startov-pistolet-za-200-000-lv
7. https://www.segabg.com/hot/category-sport/74-mln-lv-i-7-godini-ne-stignaha-da-se-zavurshi-arena-burgas


ЗА КАКВО ХАРЧАТ ПАРИТЕ ВИ
Този век вероятно Бургас може и да се сдобие с нещо, което се нарича спортна арена.

Сагата по нейното изграждане е пълна с всички пороци на държавното правене на неща в България, че изброяването им би доскучало – възвишени сладкодумни лакърдии колко прекрасен е проектът, който веднъж на всеки няколко години се оказва дефектен и трябва да се препроектира, избор на изпълнители по политическо-връзкарски принцип, огромно завишаване на първоначално предвидената цена през фрапантните, създаващи впечатления за безкрайност отлагания на срокове, юридически неясноти по изпълнението, предварителни плащания на почти всички суми. Случаят дава добрa илюстрация на очевидно разпространената практика около отделен министър да има кръжец от придворни фирми, абонирани за печелене на обществени поръчки на съответното министерство. Особен привкус оставят фактите за многократно, до безумие, завишени цени за неща, които имат установен световен пазар и международни цени, които могат да се проверят за секунди. Трета особеност е спешното натоварване на разходи и разплащания в момент, в който става ясно, че текущото правителство няма да бъде преизбрано. Но основното е безпощадно ясно: българската държава е лош стопанин на българския спорт.

 // Георги Ганев