Послепис
Българската държава е лош стопанин. В изложените в Черната книга на правителственото разхищение за 2021 казуси става напълно ясно, че българската държава се справя изключително зле с държавните предприятия, язовири, почивни бази и пристанищна инфраструктура, с българското здраве, с българския и европейския публичен ресурс, с българския спорт, бряг, дивеч.
Както и да дефинираме хлъзгавото понятие „обществен интерес“, във всички тези области, а и в много други, българската държава го стопанисва поразително зле. При това не просто се справя зле, а очевидно нарочно се противопоставя на опити стопанисването на поне някои от тези неща да бъде подобрено. Лошото стопанисване не е просто пропуск, съпътстваща слабост, неосъзнат недостатък на българската държава. То е изходна ценност, желано и търсено положение на нещата от страна на овладелия върховете на властта елит. Откъдето и да бъде подхванат анализът, от каквито и конкретни случаи да се започне, отговорът на въпроса „Българският властови елит опитва ли се да постига във възможно най-висока степен интереса на възможно най-много граждани, или цели да се обогатява на техен гръб?“ е безмилостно еднозначен.
И в минали издания на Черната книга е ставало дума за нежеланието и неспособността на българската държава да провежда „българския обществен интерес“. Нежеланието е значително по-големият проблем, доколкото неспособността е състояние, което при желание на пациента се лекува. Това нежелание на властовия елит да провежда „обществения интерес“ обаче е пряка функция на големината на обществения ресурс под негов контрол, спрямо обществения ресурс под контрола пряко на гражданите, известен още като частна собственост.
Подпомагани от удобни за властта съвременни обществено-икономически учения, съвременните
общества – не само българското – все повече биват хипнотизирани от мантрата, че всеки обществен недъг или проблем има едно-единствено решение – нещата да се прехвърлят в ръцете на държавата и тя да свърши работа в интерес на всички. Както изнесените тук казуси ясно показват, тази мантра не е вярна. Нейното издигане в непоклатима догма, която с особена агресия атакува всякакви алтернативни опити за мислене на човешкото общество, постига едно-единствено нещо: огромен ресурс в ръцете на властовите елити, поради който те все по-малко имат какъвто и да било стимул да се грижат за интереса и за качеството на живота на безвластните граждани.
Има един-единствен начин гражданите да започнат да си вземат властта обратно, и той е да започнат да си вземат ресурсите обратно, като престанат да ги предоставят на държавата за щяло и нещяло. Държавните предприятия трябва да станат акционерни дружества или държавни органи, като дружествата трябва да се приватизират. Държавата може и да участва, стриктно на местно ниво, но в никакъв случай да е водещият предприемач и поемател на риск в развитието на спортни обекти. Държавата няма работа в областта на дивеча и лова (а въпросът за държавната собственост на гори трябва да се сложи на масата, там му е мястото) или на почивните бази – отявлено дейности в сферата на туризма, в която държавата като предприемач и мениджър място няма. Доста по-заплетените въпроси с предлагането на здравни услуги или с инфраструктурата непременно трябва също да бъдат поставени на масата и нуждата от държавна собственост и контрол да бъде поставена под сериозен въпрос. Независимо от отговора, до който българите ще стигнат, самото поставяне на тези въпроси на масата е важното.
За да започне държавата да взема интереса на гражданите сериозно, тя трябва да бъде винаги и
напълно сигурна в едно. Всяко нейно право, всяко нейно фактическо разпореждане с публичен ресурс, всяко едно стопанисване на имущество във всеки един момент ще бъде поставяно под въпрос и тя ще трябва да доказва, отново и отново, обществената полза от това, което прави.
Ако гражданите не успеят да поставят правилата на играта по този начин, миналогодишният
извод от Черната книга ще остане в сила: докато българското общество продължава да отказва да поставя свещената крава на държавната собственост във всякакви сектори под въпрос и не започне на глас да обсъжда алтернативи, то ще продължава да бъде пладнешки крадено.
