Как боклукът на Шумен стана златен
ДИЯНА ЖЕЛЯЗКОВА, www.radian.bg
Само с две-три управленски решения, стратегически „разположени“ във времето, боклукът на Шумен изведнъж се оказа златен. А гражданите на 80-хилядната община една сутрин се събудиха изненадани от факта, че трябва да плащат милиони, за да решат несъществуващ доскоро проблем с битовата смет.
Mакар че има собствено депо за отпадъци и собствено общинско предприятие по чистота, в които са налети милиони, Шумен ще вози боклука си на почти 80 км до варненското село Езерово срещу „скромната“ сума от 5 милиона лева годишно. Причината – Шумен повече не може да използва собственото си сметище, защото няма инсталация за сепариране на отпадъците. А според евродирективите от 2023 г. на регионалните сметища не могат да се изхвърлят определени видове боклук, сред които и пластмаси например.
Така община Шумен изпада в нелепата ситуация да не може да депонира боклука си на собственото си сметище, но в същото време да приема отпадъците на съседната община Търговище, която, за разлика от Шумен, навреме се е оборудвала с линия за сепариране.
А община Шумен ще плаща на частна фирма, която ще извозва шуменския боклук до частен завод за сепариране в Езерово. Цената, разбира се, ще я плати местният бюджет, т.е. гражданите. Отсега се правят прогнози с колко ще се увеличи таксата за битови отпадъци след местните избори догодина.
Шумен, също като Търговище, имаше прекрасна възможност да си направи собствена общинска инсталация за сепариране на битови отпадъци, при това с европейски средства. Общината дори хвърли над 400 000 лв. за тази цел, както се оказа – на вятъра
През 2016 г. по Оперативна програма „Околна среда“ беше дадена възможност на българските общини да изградят сепариращи инсталации. В края на същата година общинският съвет в Шумен взе решение да се направи такава инсталация и възложи на кмета Любомир Христов (ГЕРБ) да предприеме всички необходими действия за кандидатстване по европроект, съвместно с общините от регионалното сдружение за управление на отпадъците (РСУО). Със същото решение съветниците предоставиха за подготовката на проекта 350 000 лв. (без ДДС).
Община Шумен беше определена за възложител на обществените поръчки по ЗОП, с които трябваше да се избере изпълнител за подготовката на проекта. Добрият замисъл обаче катастрофира въпреки похарчените хиляди левове, а в разпределението на обществените средства имаше сериозни нарушения.
В началото на 2017 г. Община Шумен обяви не една, а цели 5 процедури за избор на изпълнители по подготовката на проекта, по които бяха сключени 5 договора за общо 402 000 лв. (с ДДС). И петте договора бяха от една дата и под един и същ номер – изх. № 25-01-135 от 13.04.2017г. Прави впечатление, че и петте договора бяха на една и съща цена, 67 000 – 68 000 лв., независимо дали става въпрос за анализи на разходи, за проучване на обществени нагласи или за изготвяне на прогнози.
Първият договор с фирма „Профроект България“ ЕООД беше за изготвяне на анализ на разходите и ползите към проектното предложение. Стойността на договора е 68 500 лв. Със същата фирма беше подписан втори договор – този път за „проучване на нагласите на населението към разделно събиране на зелени или биоразградими отпадъци“. Този договор е за 67 000 лв. Пак с фирма „Профроект“ беше сключен трети договор – за „изготвяне на прогнози за образуваните отпадъци на територията на общините от РСУО. Прогнозите струват 68 500 лв.
Четвъртият и петият договор бяха сключени между Община Шумен и фирма „ЕС-Енерджи проект“ ЕООД. Единият договор е за разработване на прединвестиционни проучвания, свързани с изграждането на компостираща инсталация, включително за определяне на броя и вида на необходимото оборудване и съпътстваща инфраструктура. Цената е 67 000 лв. Другият договор, със същата фирма, беше за изготвяне на планове и схеми във връзка с бъдещата експлоатация на компостиращата инсталация. Този договор е за 64 000 лв.
Общата стойност на петте договора е 402 000 лв. с ДДС.
От гледна точна на ЗОП има очевидни нарушения в процедурата, коментират експерти по европейските проекти. Най-същественото нарушение е, че една обществена поръчка е разделена на пет отделни процедури, по които се сключват пет отделни договора. Това обаче не се допуска съобразно член 21, ал. 15 от ЗОП, подчертават работещи в бранша.
С петте договора, сключени на една и съща дата, под един и същи номер и с двама изпълнители, са разходвани общо 402 000 лв., при положение че естеството на петте поръчки, както и предметът на заданията са сходни като структура, съдържание и дейности, подчертават експертите. И твърдят, че в случая е трябвало да бъде обявена една-единствена процедура при спазването на всички изисквания за състезателност, равнопоставеност и възможност за обжалване по установения от закона ред. След като самата община поставя един и същи номер и дата на петте договора с двама различни изпълнителя, очевидно самата администрация е убедена и счита, че това е една обществена поръчка, посочват експертите.
През октомври 2017 г., след като договорите бяха сключени и подготвителната дейност по проекта беше извършена, общинският съвет в Шумен отново разгледа въпроса. Съветниците дадоха съгласие да се кандидатства за изграждане на компостираща инсталация заедно с общините Велики Преслав, Смядово, Хитрино, Нови пазар, Каолиново, Венец и Каспичан.
Вместо проект обаче следва провал. Проектът се забавя и „замотава“, а в края на 2018 г. кметът на Шумен Любомир Христов внася официална докладна записка, с която уведомява местния парламент, че процедурата по кандидатстване е прекратена. Според обясненията на кмета общините са се отказали от кандидатстване, защото имало опасност съфинансирането от тяхна страна да стигне до 60% от стойността на проекта заради проблеми с един от участниците. Неофициално обаче кметове от региона твърдят друго – че кандидатстването е прекратено заради натиск от водещата община Шумен и обещания, че скоро ще бъде построен частен завод за преработка на боклука.
След спирането на проекта похарчените за неговата подготовка над 400 000 лв. отидоха на вятъра, а шуменските общини останаха без сепарираща инсталация и сега се спасяват поединично. За което си плащат.
Междувременно, докато вървеше подготовката за европейския проект за сепариране, в Шумен се заговори за изграждане на частен завод за преработка на отпадъците, който щеше да има собствена сепарираща инсталация. Много шуменци и досега се съмняват, че европроектът е бил изоставен, за да не се пречи на частната инвестиция.
При появата на кандидат-инвеститорите кметският екип на Шумен застана плътно зад тяхната инициатива. Потенциалните инвеститори обаче така и не успяха да убедят гражданите, че предлагат сериозна и безопасна технология, и през 2020 г. тихо оттеглиха намерението си. „Опитите на общинското ръководство да привлече инвеститор, който да изгради завод за преработка на битовите отпадъци, бяха осуетени и това налага Община Шумен да търси други решения за обезвреждане на негодните за оползотворяване отпадъци“, се казва по този повод в сайта на общината.
През 2020 г., в съвсем удобен момент, настъпи криза със сепарирането на битовите отпадъци в Шумен – общината първо прекрати като неизгоден договора с действащия дотогава частен сепаратор, след което обяви две неуспешни процедури за избор на нова фирма-изпълнител – никой не подаде оферти за обществените поръчки.
Междувременно кметският екип започна да бие тревога пред съветниците и пред гражданите и да обяснява колко голям проблем е липсата на сепарираща инсталация. В същото време обаче „срамежливо“ забравяше провалянето на европроекта само две години по-рано. Скандално пропилените на вятъра пари и нарушенията при възлагане на поръчките обаче бяха осветени в сайта за разследваща журналистика „За истината“.
Изнесените в журналистическото разследване данни стигнаха и до Специализираната прокуратура, която беше сезирана от жител на Шумен. Последва финансова инспекция и потвърждение на фактите от публикацията. След което Специализираната прокуратура излезе със становище, че в случая наистина има нарушения, но виновни няма.
Въпреки че изнесените в разследването факти се потвърждават от финансовата инспекция, Специализираната прокуратура отказа да образува досъдебно производство, тъй като не откри пряк умисъл за установените нарушения, нито пък пряка материална изгода за отговорното длъжностно лице – в случая заместник-кметът по строителство на община Шумен инж. Боян Тодоров, който е подписвал обществените поръчки. Това стана ясно от постановление на прокурора от СП Петър Белчев от 14.01.2022 г., с което той отказа да образува досъдебно производство и прекратява преписката по случая.
Анализирайки заключенията на финансовата инспекция и фактите по случая, прокурор Петър Белчев от СП постановява: „В описания казус, при изпълнение на своите правомощия във връзка със сключване на договорите, заместник-кметът по строителство на Община Шумен Боян Тодоров е нарушил разпоредбата на чл. 21, ал. 15 от ДПО, т.е. налице е нарушение на служебните му задължения. От друга страна, в материалите по преписката липсват данни за субективната страна на деянието по чл. 282 от НК. Липсват данни за прекия умисъл Тодоров да набави за себе си или за другиго облага или да причини вреда“.
Така приключи историята от гледна точка на правосъдието – нарушения има, виновни няма. Нито за похарчените на вятъра 402 000 лв. от бюджета на шуменци, нито за провала на сепариращата инсталация за отпадъци. А нишата, която общината освободи, вече се заема от частна фирма.
През юни шуменското кметство обяви обществена поръчка за избор на изпълнител, който да извозва и преработва целия битов отпадък на общината – 27 500 тона годишно. Поръчката е на стойност 16 млн. лв. (с ДДС) за срок от 3 години, а от заданието се вижда, че общината е готова да плаща 139 лева на тон отпадъци (без ДДС). Това е с 60 лв. повече от сегашната цена на тон, т.е. оскъпяването на услугата е над 70%, посочи общински съветник на сесия, на която кметският екип представи новото развитие на нещата.
Преди да се стигне до обществената поръчка, кметът Любомир Христов на два пъти внесе в общинския съвет предложение за продажба на общински имот, върху който да се изгради частен завод за сепариране на отпадъци. Съветниците обаче отхвърлиха идеята, тъй като нямаше никаква яснота за безопасността на технологията и за потенциалния инвеститор, който до последно беше пазен в тайна от кметския екип.
Докато лобираше за евентуален частен завод край Шумен, кметът дори заведе група съветници и журналисти на „образователно посещение“ в Езерово, за да разгледат частно предприятие за сепариране и производство на гориво от отпадъци и да се убедят, че подобни инсталации изобщо не са опасни. Въпреки осигурената разходка с общински транспорт съветниците не промениха мнението си и не дадоха съгласие за неясен частен завод край Шумен.
Освен това голяма част от съветниците настояваха общината да намери възможности и сама да изгради собствена сепарираща инсталация, защото само така ще се гарантира, че услугата няма да поскъпне драстично за гражданите. Кметът Любомир Христов обаче официално отхвърли тези предложения с мотива, че общината няма финансови възможности.
Така през юни проблемът намери окончателно решение – шуменският боклук тръгва за Езерово. На същата сесия кметът Христов обяви, че общинското ръководство се отказва от идеята за изграждане на собствено предприятие за сепариране на битови отпадъци, няма да търси частен инвеститор, няма и желание да влиза в публично-частни партньорства. Всичко това е записано в доклад по темата за боклука, изготвен от кметската администрация, в който обширно са коментирани възможностите за търсене на европейско финансиране, както и ползването на възмездни финансови инструменти. „Становището на общинската администрация е, че до края на мандата няма време за водене на подобни преговори, освен това липсва политически консенсус по проблемите с преработката на отпадъците. Считаме, че този въпрос следва да се решава по време на следващия мандат“, пише в доклада.
И проблемът с боклука беше прехвърлен на следващите управляващи. Но не и преди да се сключи 15-милионен договор, който също ще тежи на следващите управляващи и на шуменските данъкоплатци. Основателен е въпросът защо общината ще даде 15 милиона на частна фирма, вместо за същите пари да си направи собствена сепарираща инсталация? На този въпрос, поставен и в сесийна зала, така и не се получи убедителен отговор.
А през август стана ясно, че за обявената от община Шумен обществена поръчка има само една подадена оферта – на фирма „Екоинвест Асетс“, собственик на завода в Езерово за преработка и производство на гориво от твърди битови отпадъци (RDF).
И така, с няколко управленски решения, взети или невзети през последните 4 години, боклукът на Шумен става златен. А шуменското депо за битови отпадъци вече ще обслужва жителите на Търговище и местния бизнес, но не и гражданите на областния център. През 2018 г., когато Шумен започна да приема отпадъците на Търговище, от екипа на кмета Любомир Христов заявиха, че депото има свободен капацитет поне до 2031 г. Само че шуменци не могат да го ползват и ще си плащат за това.
Междувременно, докато от кметския екип се оправдават с липса на средства за сепарираща инсталация, в града продължават да се наливат милиони в други обекти, които изобщо не са толкова важни за гражданите – тренировъчно футболно игрище за 3 млн. лв. и трибуна на хиподрум за 4 млн. лв.
Как боклукът на Шумен стана златен
Нарушения има, виновни няма – така накратко се описва случаят с боклука в Шумен, където за последните пет години след множество пропуснати възможности и голям обем разходи извозването на битовите отпадъци се превръща в трудно и скъпо начинание. Отново има нарушения, безсмислени процедури, ненужни обществени поръчки, съмнения за схеми и за сраствания между властта и определени фирми. И след всички неуредици оттук насетне (поне за следващите три години) боклукът от Търговище се превозва до Шумен, а шуменският – до варненското село Езерово.
//Зорница Славова, ИПИ
