Здравна империя на изток

Здравна империя на изток

ДЕСИСЛАВА НИКОЛОВА

Как кръгът около Медицинския университет – Варна, и болницата му „Света Марина“ управлява бизнес за над 200 млн. лв. годишно и от него зависи не само здравето на пациентите, но и работата на всеки лекар в региона

Tромболизата е начин за разтапяне с лекарства на тромб, който предизвиква мозъчен инсулт и е съвременният начин за лечението му без поражения. В момента от 365 болници в България 132 лекуват инсулт, но само в 47 се прилагат съвременни методи, които помагат на пациентите да се възстановят без поражения.

Университетската болница „Св. Марина“ – Варна, е една от тях. Въпреки че тя е втората по големина държавна болница в България и третата по приходи в страната през 2021 г., изглежда, оставя хората да се инвалидизират, лекувайки ги по остарели методи. Според статистиката на НЗОК през миналата година в нея са приети 1834 пациенти с инсулт, като само на 53 от тях са направени тромболизи. В останалите случаи пациентите могат да разчитат на стандартна терапия и на късмета си да проговорят и проходят след мозъчен удар. Това е само един от детайлите за какво точно се харчат (в случая – пестят) здравните вноски и данъците в конгломерата между Медицинския университет „Проф. д-р Параскев Стоянов“ – Варна, и университетската болница „Света Марина“.

През 2018 г., при управлението на ГЕРБ, Министерството на здравеопазването прехвърли на университета правото си да стопанисва и управлява втората по големина държавна болница в България за пет години. Една година преди изтичането на този срок служебното правителство само за три дни препотвърди това решение.

Съмнителното понякога лечение на пациенти с различни диагнози е най-видимото и страшно следствие от порочното управление на държавната собственост и парите за здраве, което се случва във Варна. Лечението е просто последица от кадровата, финансовата и учебната политика в групата университет–болница.

Само за сравнение, през последните две години от клиниките в болницата са уволнени около 30 професори, доценти, главни асистенти, лекари, без да се броят и без това дефицитните сестри. Всички те са несъгласни с начина, по който се управляват болницата и университетът. Чистката е такава, че при 25 катедри в медицинския факултет, университетът (съответно и болницата) разполага само с 15 професори, които лекуват и съответно – преподават. От това няма как да не страдат и двете направления. В същото време стои и въпросът колко наука се прави в университета, в който от 70 млн. лв. бюджет, за наука отиват 1.5 млн. лв., от които 1.1 млн. – за заплати.

Отражението на конгломерата, който управлява бизнес за над 230 млн. лв. годишно – от здравни вноски, доплащания на пациенти, дарения, трансфери, държавни субсидии и дори минимална сума евросредства, е не само върху безконтролния начин, по който се управлява държавната собственост, а и върху цялостния избор на пациентите в града къде да се лекуват, и на лекарите – къде да работят, защото конгломератът не позволява да се открие голяма частна болница в града.

ПАРИТЕ НА УНИВЕРСИТЕТА И БОЛНИЦАТА
Медицинският университет – Варна, е популярно учебно заведение, в което следват и много чужденци. България е страна, в която медицина се учи платено в доста градове, изискванията към чуждестранните студенти не са толкова високи като в западноевропейските университети, а таксите са относително ниски, отново в сравнение с тях. Затова тя е място, в което следват много чуждестранни студенти – рай за университетите и едно от основните пера в бюджетите им.

В Медицинския университет – Варна, приходите от такси за обучение са над 33 млн. лв. годишно. Това не прави университета самостоятелен, за издръжката му държавният бюджет плаща още 30.1 млн. лв. през 2021 г. За какво университетът ползва тези средства? Основно за заплати – 47.5 млн. лв. се поделят между 1315 души персонал, като според декларацията му в КПКОНПИ ректорът проф. Валентин Игнатов, който е принципал на болницата, получава 163 хиляди лева годишно от университета и близо 216 хил. лв. от болницата. От всички средства за университета за наука отиват 1.5 млн. лв., от които 1.1 млн. – пак за заплати, и само 434 хил. за придобиване на дълготрайни материални и нематериални активи.

Университетската болница, която МУ-Варна управлява, е получила по линия на здравната каса 103 млн. лв. за лечение на пациентите си, отделно 36.3 млн. лв. през 2021г. за работещите на първа линия в пандемична обстановка, отделно е получила 9.5 млн. лв. от бюджета на здравното министерство за платени от държавата дейности като спешна помощ, психиатрия и др., има и 4.1 млн. лв. правителствени дарения. Това съвсем не значи, че пациентите не са доплащали – 4.7 млн. лв. за медицински изделия, 3.7 млн. за платени услуги в болницата, 1.4 млн. за избор на екип, 428 хил. лв. потребителски такси, 103 хил. лв. за подобрени битови условия и близо половин милион за ползване на паркинг.

При общо приходи от 163 млн. лв. болницата е платила за заплати 72.4 млн. лв., а за лекарства и консумативи за лечение – 67.7 млн. лв. Всички тези средства обаче се разпределят абсолютно неравномерно и без никакъв контрол от държавата и така заплатите на някои лекари надвишават 12 хил., а основните заплати на сестрите са 860 лв., за което те протестираха през лятото.

Само един прост пример как двете институции се „грижат“ за пациентите е работата на инфекциозното отделение на болницата, в което се лекуваха (и умираха) пациенти с ковид. След множество сигнали, включително и на фондация „За доброто“, РЗИ-Варна най-после направи проверка и установи, че покривът тече, на много места мазилката е изкъртена, в голяма част от стаите има плесен, плочките са начупени, металните повърхности са корозирали, вратите са амортизирани, осветителните тела са необезопасени и изпочупени. Топла вода има за около три часа на денонощие, което „затруднява спазването на добър хигиенен и противоепидемичен режим и създава риск от възникване и разпространение на допълнителни инфекции“.

Вместо да се погрижат сами за собствеността си, в която лекуват пациенти с тежки инфекции, болницата и университетът поискаха от държавата да им отпусне 47 млн. лв. за строеж на нова инфекциозна клиника. В която е интересно кой ще работи, предвид кадровата политика на конгломерата. Във Варна влиянието на ректора и ръководството на болницата е такова, че предопределя всичко – какво ще се лекува в града, кой ще го лекува и кой къде ще работи.

ИЗГОНЕНИ ОТ „РАЯ“
Само през последните години под управлението на ректора проф. Валентин Игнатов, който преди това е директор на болницата, „Света Марина“ и съответно – университета, са напуснали доброволно или по принуда около 30 професори и доценти, сред които завеждащите нефрологията, хемодиализата, неврологията, неврохирургията, ортопедията, гастроентерологията, рехабилитацията, съдовата хирургия, медицинската онкология, хематологията, лъчетерапията, заместник главният лекар, както и множество лекари – специалисти на по-ниските нива. Всички те категорично отказват да разкажат с имената си за тежката атмосфера в болницата, как точно са били „изгонени“, отношението към тях и тяхната работа и до един обясняват мълчанието си със страх и желание те и техните близки да „продължат да живеят и работят спокойно във Варна“. Много от лекарите намират реализация не в самия град, а в София и в Бургас. Как това се отразява на пациентите, лишени от толкова дълго изграждани лекари, остава друг въпрос, който никой не изследва.

Дългата ръка на болничните велможи стига и извън „Св. Марина“. Д-р Георги Тодоров, лабораторен лекар, родом от Варна, в края на 2020 г. получава покана от специализирана университетска болница в града да оглави лабораторията є. За да се премести от Русе, той прекратява договора си там, уведомява здравната каса и подава заявление за прехвърляне в лекарската колегия във Варна. След цялата бумащина докторът получава обаждане от директора на болницата, която го е канила, че „във Варна има фактори, които управляват здравеопазването в града, и нямат желание да работиш тук“, като намеква, че това е ръководството на университета и „Света Марина“. Д-р Тодоров смята, че те са научили от тогавашния председател на лекарската колегия, който е в борда на „Св. Марина“.

„Случаят с мен е показателен за една установена във Варна практика да се дирижира професионалното развитие на всички лекари“, казва д-р Тодоров.

ЗАЩО ЛЕКАРИТЕ СЕ СТРАХУВАТ?
Единият от отговорите е на самата страница на Медицинския университет. През 2011 г. за директор на местната здравна каса е назначен в състезание сам със себе си с решение на областната организация на ГЕРБ д-р Диян Димов. Неговата съпруга е общински съветник от ГЕРБ. В същия момент Димов е назначен и за асистент в ­Катедрата по хирургия, в която работят и предишният, и сегашният ректор на университета. Димов е и един от държавните служители, сигнали за конфликт на интереси срещу когото КПКОНПИ е смачкала. От НЗОК обясниха, че само двама от общо 28 директори преподават в медицински университети. На пръв поглед – позволено по закон. Но варненският случай е уникален, тъй като това е единственият университет, собственик на болница.

Така, по силата на своите задължения като директор на РЗОК Димов определя бюджета на всяка варненска лекарска практика и болница, включително и на „Св. Марина“, може да сключва или не договор, да проверява и глобява всеки лекар в областта, а, по силата на договора му като асистент, е подчинен на ректора на медицинския университет проф. Игнатов. Самият Игнатов също е професор в Катедрата по обща и оперативна хирургия, в която Димов е асистент. Отделно от това председателят на съвета на директорите на „Св. Марина“ и бивш ректор проф. Красимир Иванов завежда същата катедра и като такъв се явява началник на Димов (и на Игнатов, който пък е началник на Иванов и Димов като ректор) в академичния живот. Според служители на университета тримата често се срещат, а Димов не влиза да води упражнения на студенти.

Димов коментира, че работи и като асистент, за да поддържа лекарската си квалификация – специалист по хирургия и онкология. „Работодател ми е ректорът, а не председателят на борда на УМБАЛ „Света Марина“. Нямам трудовоправни отношения и не получавам възнаграждения от болницата. Не поддържам „отношения“ с директора на болницата, нито с ректора на МУ-Варна, извън строго служебно необходимите“, твърди Димов. Вероятно от скромност той отказва да проверява често „Св. Марина“ и да съобщи броя на проверките, които е назначил на нея и останалите болници, защото било служебна тайна.

Дали някой от напусналите лекари може да работи в града, или не и дали е правилна наложената му санкция, решават още няколко институции. Едната е местната колегия на лекарския съюз, която дълги години се оглавява от проф. Радослав Радев, завеждащ гръдната хирургия в „Света Марина“, до 2018 г. декан на медицинския факултет на университета, след това член на борда на болницата и организационен секретар на регионалната лекарска колегия.

Последният и най-силен играч в конгломерата е ректорът проф. Валентин Игнатов, който, както стана ясно, решава съдбата на лекарите не само от собствената му болница.

Другият „фактор“ в университетската болница е бившият є директор и ректор на университета проф. Красимир Иванов. В момента той завежда хирургията на „Света Марина“ и е председател на Асоциацията на университетските болници в България, която обединява 26 държавни и частни структури. Тя беше една от първите, които протестираха срещу задължението директорите да плащат минимум 2000 лв. на лекар и 1500 на медицинска сестра от 1 август. Иванов е известен и с това, че болницата, и не само тя, се снабдява с медицински изделия и апаратура от фирма „Вега медикал“, собственост на синовете на брата на Иванов – Янко Иванов, директор на фалиралата Корпоративна търговска банка.

Случващото се във Варна е резултат от това, че държавата доброволно е загубила контрол както върху стратегическа болница, така и върху университет и отказва да знае как се управляват средствата є там, какви са резултатите от лечението на пациентите и каква е ­съдбата на лекарите.


Източници
https://bit.ly/3ATq1cO
https://bit.ly/3uc4oRc
https://bit.ly/3gIa4PH
https://bit.ly/3inJHyK/
https://bit.ly/3AWTAds
https://bit.ly/3Vfoci9


ЗА КАКВО ХАРЧАТ ПАРИТЕ ВИ
Защо в третия по големина град няма частна болница?

Случаят със системата на здравеопазването във Варна е основан на редица съмнения за лошо управление, конфликт на интереси, назначения на „правилните“ хора на ръководни позиции и напомпани заплати на „избраните“. Това пък води и до напускането на множество лекари (доброволно или по принуда), съпътствано от твърдения за дирижиране на професионалното развитие и възможностите за работа на здравните специалисти в морската ни столица. На фона на това все още няма ясна здравна реформа и перспектива за развитие на здравеопазването, която да отлепи България от дъното в класациите по смъртност, висока заболеваемост и ниска удовлетвореност от здравните грижи.

// Зорница Славова, ИПИ