Русе последва модела на „Капитан Андреево“
Община Русе можеше да се спре на редица други варианти за строителството и експлоатация на този ключов обект и да печели от него. От това щяха да спечелят русенци. Вместо това, основното притеснение е, запазен ли е общественият интерес и ще се повторят ли познати грешки, водещи до щети за милиони левове и отнет контрол.
Строежът на паркинга за тирове на границата с Румъния завърши през лятото на 2023 г. Най-голямата гордост на кмета Пенчо Милков, който казва, че така е решил проблема с тапите от тирове, които предизвикват задръствания на движението в Русе. Изграждането на съоръжението се крепи на процедурна практика и лица, наподобяващи вече известния модел „Капитан Андреево“. Всички стъпки досега – от идеята до реализацията, са далеч от това, което оптимално биха получили русенци и преминаващите през границата. Става въпрос за милиони, с които градът можеше да оперира, и следователно да инвестира, но вместо това реши да преотстъпи на частен монополист без реален конкурс и конкуренция за ключовия терен.
В историята има няколко проблематични линии, които се срещат и напомнят на случилото се на границата с Турция. На първо място е начинът, по който Община Русе провежда конкурс за две седмици, както и условията към него. На второ място, резултатите от конкурса и явилите се двама участници, които реално ще се окажат близки един с друг. На трето място, лицата, стоящи зад фирмата изпълнител, са свързани със силовите групировки. На четвърто място, разходването на публичен ресурс за строителството на още един, съседен до този паркинг, който реално се изгражда от същите хора, стоящи и зад „големия паркинг“. По този начин още повече се размива границата общинско–частно. И не на последно място, методът, по който се „гарантира“, че този паркинг се използва.
Ключовото за града решение да се строи тир паркинг е взето от Общинския съвет на Русе през лятото на 2022г., по време на отпускарския сезон, без шум и разгласа от местните медии. Без изчисления и анализ общината тихо обяви двуседмичен конкурс за частен монополист, който да държи буферен паркинг 30 години и ще управлява единственото съоръжение, което няма никаква конкуренция.
Идеята е частна фирма да купи правото за строеж върху общински имот, да построи паркинга върху него срещу разсрочено плащане на 18 млн. лв. и да го управлява заедно с прилежащите магазини, тоалетни и контролно-пропускателен пункт. В тази ситуация е ясно, че въпросната фирма ще бъде монополист за тези три десетилетия в региона. Такава е същността на съоръжението – преминаващите нямат особен избор, освен да ползват услугата, а мястото е ключово, особено при положение че трафикът е пренасочен към него.
Тръжната цена, определена по сметки на общината, е 18 млн. лв. без вкл. данъци и такси, от които 6% (или малко над 1 млн. лв.) би следвало да са изплатени преди подписване на договора, според условията, и преди учредяване на правото на строеж. Остатъкът от достигнатата на конкурса цена се заплаща на 29 равни годишни вноски (или малко под 600 хил. лв. на година), при условия и погасителен план. Депозитът е малко над половин милион лева.
Въпросите тук са няколко: защо общината не изгради паркинга с обществена поръчка и не го стопанисва сама? Защо е избрала да предостави имот на частна фирма, която да заплаща правото на строеж и годишна вноска от 600 хил. лв., вместо да потърси друг вариант, по-близък до реалността – на база очаквани приходи от такси за влизащи и излизащи камиони например. В интервю за Антикорупционния фонд от октомври 2023 г. икономистът Георги Ангелов изброява няколко начина това да се случи по по-печеливш за общината начин. По думите му тя е могла сама да изгради паркинга с привлечен капитал или банков кредит. А друга възможност, в случай че го отдава на частна фирма, е да поиска фиксиран процент от приходите и фиксирана годишна такса, за да е сигурна, че ще получава повече приходи на база на дейността.
Такава такса е предвидена и сега – в размер на 600 хил. лв. Реално обаче е избрана най-лесната опция, която не изглежда най-изгодна за общината и данъкоплатците. Идеята е след изтичането на 30-те години срок паркингът да стане общински. Как и дали ще работи дотогава – всичко това зависи от частния му оператор, без сериозни гаранции за Русе.
Каква е развръзката след бързия конкурс, който трябваше да покаже коя фирма е най-подготвена да строи паркинга. Явиха се двама кандидати.
Единият беше „Ай Би Ти Ти“, със собственици на дружеството Размиг Чакърян-Ами, както и компания, свързана с финансиста Емил Хърсев. Така, освен в процедурната част, се появиха и прилики с лицата, които стоят зад на практика превзетата граница с Турция. За тях се знае, че са свързани и с обявения за международно издирване заради делото за наркотрафик Христофорос Аманатидис-Таки от 2012 г. Името на Таки отново изплува в корупционната афера около частната лаборатория на ГКПП „Капитан Андреево“ през 2022 г.
Другият кандидат в конкурса на общината е новосъздадената и неизвестна компания „Тир Паркинг Русе“ на Анелия Лазарова. Дружеството печели с цена, по-висока от прогнозната, като предлага 18 200 000 лв. при прогнозни 18 млн. лв. „Ай Би Ти“ на Чакърян предлага с 50 лв. повече от прогнозната, или 18 000 050 лв. Критерият, по който избира общината, е за най-висока цена, тоест избира „Тир Паркинг“, защото е предложила да откупи с 200 хиляди лева повече от прогнозната.
Изглежда, че реално състезание не е и имало, защото само няколко месеца след като печели конкурса, конкурентът на Чакърян се обвързва финансово с дружество на Емил Хърсев, което му е съдружник в „Ай Би Ти Ти“. През февруари 2023 г. „Остриа Дива“ и „Петра Дива“ придобиват 60% от „Тир Паркинг Русе“ и са респективно собственост на дружеството „Хърсев ко“ на финансиста Емил Хърсев и на „Далениа“ на Даниела Лазарова. От отговори на Анелия Лазарова до „Капитал“ през март 2023 г. става ясно, че „Тир паркинг Русе“ има сключен договор за заем с дружеството „Хърсев ко“ КДА.
Емил Хърсев отказа да коментира причината за интереса към съоръжението, но, съдейки по минали сделки, а и по настоящи съдружия на някогашния подуправител на БНБ, може да се предположи, че и сега негов клиент може да е Христофорос Аманатидис или близки до него лица.
„Прехвърлените дялове от дружеството „ТИР паркинг Русе“ служат като обезпечение на заема, когато този междинен заем за изграждане на обекта бъде погасен или рефинансиран, те ще бъдат прехвърлени обратно“, коментира тя. Лазарова не пожела да съобщи в какъв размер е инвестицията с аргумента, че това е „чисто фирмена информация“, както и не отговори на въпроса защо е избран именно този начин на финансиране, а не например банков заем. Накратко, структурирането на собствеността и финансирането на сделката с Община Русе, изглежда, са били подготвени аналогично, независимо дали ще спечели дружеството на Чакърян или на Лазарова.
Когато реши да предостави терена си на частен изпълнител да строи паркинг, Община Русе беше изправена пред въпроса как ще изразходва 3 млн. лв., предоставени є от правителството още през 2021 г. за паркинг, който да реши проблема с тапите. В крайна сметка общината реши да прави втори, по-малък, общински паркинг, който се пада съседен на „големия“ паркинг за 18 млн. лв.
В края на 2022 г. – на 22 декември, тя стартира обществена поръчка, като срокът отново беше кратък, но впоследствие все пак удължен. Един от аргументите за втори паркинг беше, че това ще позволи конкуренция. Но не се случи съвсем така.
Яви се само един кандидат – драгоманската „Люник“, която впоследствие беше избрана и за строител. Самата „Люник“ пък се оказа свързана със строителя и управител на „големия“ паркинг – „Тир паркинг Русе“, чрез управителката Анелия Николаева Лазарова. Прави впечатление приликата в имената на собственика на „Люник“ (Любомир Николаев Лазаров) и на управителката на „Тир паркинг Русе“ (Анелия Николаева Лазарова).
Лазарова е била управител и на консорциум с основно участие на „Люник“ (63%) – „Пътстрой Ресурс“, създаден това лято. „Люник“ има и друга връзка с Размиг Чакърян в друго обединение, създадено през 2020 г. с цел „изграждане и стопанисване на паркинг за тежкотоварни и други автомобили“ през магистрала „Тракия“. То се казва „Ай Би Ти Ти“, кръстено като едноименната фирма кандидат за големия паркинг в Русе. В него „Люник“ има минимален дял (1%), но друг участник е „Прогресив билдинг 2016“ на Чакърян. Малкият общински паркинг и големият реално са един до друг. Според данни на Антикорупционния фонд въпросният малък паркинг е изграждан едновременно с големия, така че сега двата работят заедно като едно цяло. А това само потвърждава близките връзки между двете фирми.
Разбира се, паркингът беше важно решение за града, който от години се задъхваше от тапи. Спорният начин, по който процедурата беше направена, както и асоциациите и съвпаденията на лица с „Капитан Андреево“ обаче са притеснителни. Важно е да се разбере как общината кара тировете да паркират там и дали отново шофьорите не са отклонявани по добре познатия начин, за да ползват паркинга и да плащат цената, която им се дава от частната фирма със съмнителни връзки.
Аналогичен е случаят с „Капитан Андреево“, където полицията отклонява почти всеки камион, излизащ от България, към частния паркинг с казино там. Това повдига въпроса дали няма градът да повтори опита на държавата, която се оказа финансово ощетена, след като отдаде контрола над храните и свързания бизнес на една монополна частна структура?
По избрания метод всеки паркирал тир носи приходи на дружеството, което стопанисва съоръжението върху общинския терен.
Община Русе можеше да се спре на редица други варианти за строителството и експлоатацията на този ключов обект и да печели от него. От това щяха да спечелят русенци. Вместо това сега остава притеснението запазен ли е общественият интерес и ще се повторят ли познати грешки, водещи до щети за милиони лева и отнет контрол.
Източници:
1. „Капитан Андреево“: Безграничен контрол“ („Капитал“, 1 юли 2022)
https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2022/07/01/4363815_bezgranichen_kontrol/
2. Сантова, Анина. „Златният паркинг, който ще спаси Русе от тировете“ („Капитал“, 1 септември 2022)
https://www.capital.bg/biznes/transport/2022/09/01/4385786_zlatniiat_parking_koito_shte_spasi_ruse_ot_tirovete/
3. „Игра на паркинги: Как лица нашумели покрай скандала на Капитан Андреево насочват интересите си към северната граница на България“ (Антикорупционен фонд, 4 октомври 2023).
https://acf.bg/bg/akf-mnozhestvo-narusheniya-okolo-granich/
4. Сантова, Анина. „Малка непозната фирма без реално наддаване спечели срещу Чакърян паркинга в Русе“ („Капитал“, 8 септември, 2022)
https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2022/09/08/4388475_malka_nepoznata_firma_bez_realno_naddavane_specheli/
5. Регистър АПИС, Търговски регистър.
6. „Емил Хърсев и Ко финансират мега тир паркинга край Русе“ (Mediapool, 24 февруари 2023)
https://www.mediapool.bg/emil-harsev-i-ko-finansirat-mega-tir-parkinga-krai-ruse-news345223.html
7. Сантова, Анина. Стоянов, Николай. „Пренасянето на модела „Капитан Андреево“ в Русе“ („Капитал“, 6 март 2023).
https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/gradove/2023/03/06/4456950_prenasianeto_na_modela_kapitan_andreevo_v_ruse/
8. Сантова, Анина. „Русе обяви предпразнично търга за малкия паркинг за ТИР-ове срещу 3 млн. лв.“ („Капитал“, 23 декември 2022)
https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/gradove/2022/12/23/4432098_ruse_obiavi_predpraznichno_turga_za_malkiia_parking_za/
9. Централизирана автоматизирана информационна система „Електронни обществени поръчки“ (ЦАИС ЕОП)
10. Сантова, Анина. „Само една компания иска да строи ТИР паркинга на границата в Русе за 3 млн. лв.
https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/gradove/2023/01/26/4443097_samo_edna_kompaniia_iska_da_stroi_tir_parkinga_na/
11. Регистър АПИС, Търговски регистър
12. „АКФ: Множество нарушения около граничния буферен паркинг при Русе. Намеса на институции в подкрепа на монопол и любопитни роднински връзки във втората част на „Игра на паркинги“ (Антикорупционен фонд, 12 октомври 2023)
https://acf.bg/bg/akf-mnozhestvo-narusheniya-okolo-granich/
Международният имидж пада в жертва на местните интереси
Случаят „Капитан Андреево“ ни коства години от приемането в Шенгенското пространство и пълноправното членство в европейския клуб. И с право – България няма място в него, ако има и зрънце съмнение в способността є да охранява и управлява външната си граница, която ще се превърне и във външна на целия ЕС. Затова трябваше на всяка цена да се предотврати повторение на този казус и край Русе – тук се касае не само за удобството на шофьорите на тирове и трафика в града, но и за международния престиж и положение на страната. Ако съдим по описаното в статията обаче, напът е да се случи тъкмо обратното и контрол на ключовия паркинг на северната граница да получат същите хора, които доведоха до фиаското на юг, отгоре на всичко, без община Русе да получи кой знае какво.
// Адриан Николов, ИПИ
