Господарите на лова
В партньорството си с частни фирми държавата плаща основната сметка за развитието на ловната дейност у нас, отчита директорът на „Изпълнителната агенция по горите“ Александър Дунчев. За последните 5 години държавата е инвестирала общо 43 млн. лв. в ловните стопанства, а частните фирми партньори – 12 млн. лв. Ловът е на сериозна загуба – приходите са 10 млн. лв., т.е. едва 25 процента.
Колко струва ловът на държавната хазна? Този въпрос си зададохме, след като през юли 2021 г. назначеният от служебния кабинет нов шеф на „Изпълнителната агенция по горите“ (ИАГ) Александър Дунчев започна проверки на държавните ловни стопанства с частни партньори. С такива фирми партньори у нас са свързани знакови бизнесмени като бившия собственик на „Левски“ Тодор Батков, производителя на пътни мантинели Николай Иванов, бащата на петролния бизнесмен Валентин Златев, свързания с боклука на София Румен Гайтански, адвоката и бизнесмен Тихомир Трендафилов, бившия член на някогашната групировка СИК Пламен Дишков-Кела, бившия депутат Емил Димитров и други известни предприемачи. В партньорството обаче държавата плаща основната сметка за развитието на ловната дейност, обяснява Дунчев. Съвместната ловна дейност за последните пет години е на загуба – държавата е инвестирала общо 43 млн. лв., а частните юридически лица – 12 млн. лв. Приходите са едва 10 млн. лв., отчита агенцията. Подобно на именията на някогашните графове и барони, горите и полята в тези ловни стопанства са превърнати в лични терени за лов на бизнесмена партньор, споделен с височайши приятели – политици, бизнесмени, висши чиновници и представители на съдебната власт, отчита Дунчев на база на документите за посещаемост в стопанствата. Покрай удоволствията в красивите ловни хижи се градят
контакти и договорки между хора с влияние. А в някои от държавните стопанства горските инспектори констатират признати от държавата разходи за стоки и услуги на завишени цени, неизгодни наеми, луксозни сгради без разрешение за строеж и други нередности.
Държавните ловни стопанства у нас са общо 28, а 19 от тях се управляват в публично-частно партньорство. Тук пари влагат и държавата, и частната фирма партньор. Държавата взима парите главно от дърводобива на шестте големи горски предприятия у нас. Фирмата често е свързана с бизнесмен, любител на лова, с капитал от съвсем друга дейност. Двете страни залагат инвестициите и задълженията си в договор и делят приходите – главно от нощувки и престой на ловците, от парите за отстреляния дивеч и от продаденото месо. От страна на държавата управлява директор, подчинен на някое от 6-те държавни предприятия според района. Разходите на частния партньор следва да се признаят от директора, а след това – от по-висшестоящото държавно предприятие. Така те се пишат на общата сметка с държавата и фирмата е облекчена в харчовете. Тъкмо част от такива разходи в някои стопанства ИАГ определя като ненужни или завишени, в ущърб на хазната.
Държавното ловно стопанство (ДЛС) „Арамлиец“ край Вакарел се е оказало наемател в собствената си територия и плаща за това с държавни пари, сочи протокол от проверките на ИАГ. То развива лова в партньорство с частната фирма „Ловни хълмове“. През 2019 г, без да има друг офис, стопанството е продало своята административна сграда, ловния дом и няколко халета на свързаната с нея фирма „Фортера“ с действителен собственик едрият бизнесмен Фуат Гьовен. Продажбата на сградите е за малко над 739 хил. лв., пише в протокола от проверките на ИАГ. Само година по-късно, през 2020 г. е нает оценител, който определя много по-висока продажна цена за имотите – над 1 милион и 100 хил. лв. Това се е случило, без в постройките да са извършени ремонти и подобрения, уточнява Александър Дунчев. На база на новата цена е определен наем за стопанството, което продължава да ползва сградите и плаща с държавни пари – по 10 хил. лв. на месец. Директорът на ДЛС „Арамлиец“ Димитър Павлов признава, че наемът е висок, но не желае да коментира оценката. А според шефа на ИАГ „този наем стопанството отчита като разход за сметка на държавата, а парите отиват към фирма, свързана с частния партньор, което е един вид източване на стопанството в полза на частника“. Павлов обяснява, че „Фортера“ на Гьовен е имала претенции да купи сградите, защото преди над десет години е купила и земята под тях. Нито „Фортера“, нито „Ловни хълмове“ обаче не отговарят на писмената ни покана за позиция, която връчваме и лично в офиса на компанията наемодател. Оказва се дори, че оттам са забранили на директора Павлов да допусне журналисти за заснемане на купения и отдаден под наем офис на стопанството, информират от Югозападното държавно предприятие, на което е подчинено „Арамлиец“.
Като пример за ненужни разходи, признати от държавата, агенцията посочва и ДЛС „Тракия“ край родопското село Храбрино. Частен партньор тук е адвокатът, бизнесмен и бивш почетен консул на Казахстан Тихомир Трендафилов. Според горските инспектори едноименната му фирма – партньор в ловната дейност, е наела 1000 декара ниви за захранване на дивеча. Наела ги е от втора фирма на Трендафилов – „Юниленд“, срещу 80 хил. лв. на година. Така едната фирма плаща парите от общата сметка с държавата и те отиват в другата фирма на Трендафилов в продължение на няколко години. Признават се като разходи по съвместната ловна дейност. Законът у нас не забранява компания – партньор на държавата, да търгува със свързани фирми, но в случая сделката се оказва неизгодна, твърдят проверяващите от ИАГ. При проверка на място в планината над Храбрино те констатират, че вместо с дивечови ниви, над половината от въпросните 1000 декара са покрити с 20-годишни борови гори. Друга част от площите са почистени от храсти, но не са окосени, което според новоназначения директор на Южноцентралното държавно предприятие в Смолян Здравко Бакалов е неизпълнение на договора с ловното стопанство.
„В този район и по устройствен проект са планирани сенокос и фуражна база – сеното се използва за зимно подхранване на дивеча, в случая това не е извършено, нито сенокосът, нито добивът на сеното“, констатира на място Бакалов. Изключение правят няколко от наетите 1000 декара площ, която е видимо почистена, изорана и окосена. В своя защита пред БТВ бизнесменът – партньор на ловно стопанство „Тракия“, Тихомир Трендафилов, твърди, че ползата от прехвърлянето на 80 хил. лв. годишно към негова фирма е дългият и труден процес на почистване на наетите 1000 декара, за да може те да се превърнат в дивечови ниви. „Този годишен наем досега отиваше и още година-две ще отива за почистването на същите тези площи. Там, където е имало гора и законът позволи, беше изсечено, но се изсича бавно, наемат се секачи, след това се чака няколко години да угният пъновете, да може да се изоре един-два пъти, след това се сеят примерно ръж или овес и след това вече отиваме към тревните смески“, обяснява Трендафилов.
Нередности проверяващите откриват и в „ДЛС – Извора“, край Девин. Частен партньор там е фирма „Юпитер Метал“ на водещия в производството на мантинели Николай Иванов. Според протоколите от проверките фирмата му е купувала материали от друга свързана с него фирма на завишени цени – „десетократно по-висока цена на балите сено, многократно по-висока цена на внесени от чужбина муфлони, на фуражи, както и заплащане на 15 процента комисиона към фирма, свързана с частния партньор“. Една бала люцерна за дивеча в описаните сделки е 10 лева според документите, докато в друго държавно ловно стопанство тя струва 4 лева/броя. Около 5 лева средно върви в интернет обяви. Отговорът на бизнесмена Николай Иванов е, че доставил специална люцерна за захранване на селектиран дивеч. „Люцерната е гледана в собствени земи, отглеждана по специален начин, посочен от нашите инженери – целта є е не само да нахраниш животните през зимата, но и да увеличиш трофейния запас на животното“. Иванов твърди, че всички цени на стоки, продавани от едната му фирма към другата и плащани от общата сметка с държавата, са нормални.
„ДЛС – Искър“, край язовир „Искър“ се прочу през 2020 г. със спорната триетажна сграда с басейн, издигната от частния партньор „Био Майнинг“ с действителен собственик Румен Гайтански с прякор Вълка. Главният архитект на София Здравко Здравков издаде заповед за събаряне на зданието с мотива, че няма разрешително за строеж. Фирмата на бизнесмена обжалва заповедта в административно дело и твърди, че обектът всъщност е стара работилница в ремонт и не се нуждае от документи за строеж. Това твърдяха и горските в началото на 2021 г., когато заместник-директорът на ДЛС „Искър“ Петър Герзилов публично заяви, че лично виждал работилница преди новото здание. БТВ показа архивни сателитни снимки за годините от 2010-а до 2019-а включително, на които не се вижда постройка. Герзилов се поправи, че е видял само бетонна площадка от така наречената „работилница“, която била скрита от храсти и треви, но на същите сателитни снимки над стопанството се вижда единствено гола поляна. Случаят е пример как срещу една малка инвестиция пари частните ловни концесионери получават цялото ловно стопанство, ползват базата и издигат палати в нея, а държавните служители живеят в страх да не изгубят работата си, коментира Дунчев.
В последната година друг частен партньор на ловно стопанство – Тодор Батков, е приемал тесен кръг ловци, вместо да осигури повече приходи от международни туристи, констатират от ИАГ. Фирма на Батков партнира на ДЛС – Кормисош, край Лъки. Бизнесменът отговаря, че стопанството се ръководи от директор и той лично не е спирал кандидати да ловуват в „Кормисош“. Батков изтъква, че за 14 години участие е осигурил 40 процента от приходите на Кормисош, а е влял около 6 милиона лева. И дори прехвърля проблемите в полето на държавата – нейните инвестиции са за заплати и осигуровки на ловния персонал, а останалите са буквално „измислени“, казва Батков пред БТВ. Той обяснява, че подписал „споразумение за 180 хил. лв. годишни инвестиции за храна и консумативи, при положение че там на година се изяждат 35 000 лв“. Твърденията на бизнесмена се отнасят за периода на управление на доскорошния директор на ДЛС „Кормисош“… и са в процес на проверка от страна на ИАГ.
Проблеми ИАГ вижда и в друго държавно ловно стопанство – „Паламара“ край Шумен. Там частен партньор е фирма „Тера Тур Сервиз“, свързана с петролния бизнесмен Валентин Златев. Медийни публикации описват „Паламара“ като любимо място за отдих на доскорошния министър-председател на България Бойко Борисов. Заради търг в ДЛС „Паламара“ още през 2020 г. Антикорупционната комисия (КПКОМПИ) започна проверка за конфликт на интереси между председателя на управителния съвет на „Североизточно държавно предприятие“ Бейзад Яхя и фирма „Еколес Венец“. Фирмата спечели търг за продажба на апетитен имот на ДЛС – Паламара, от 12 декара с три масивни сгради срещу цена от 83 200 лв. Местният политик и бизнесмен Бейзят Яхя е участвал в решението за търга на подчиненото стопанство, въпреки че преди това е взел от същата „Еколес Венец“ 162 800 лв. Парите са описани като вземане от заем в имуществената декларация на Яхя от 2019 г. За случая писа първо вестник „Сега“, а през юли 2021 г. служебният министър на земеделието, храните и горите Христо Бозуков отстрани Яхя от поста му в предприятието, заедно с част от шефовете в другите пет държавни учреждения от горския сектор.
Основен въпрос след констатациите на ИАГ за съмнителни разходи и феодализация в ловните стопанства остава, къде е бил контролът на държавата? Заедно с частните партньори са се отчитали и директорите на стопанствата, подчинени на държавните предприятия и земеделското министерство. Назначеният при служебното правителство директор на „Южноцентрално предприятие – Смолян“ Здравко Бакалов видя слаб контрол и отчетност в управлението на ловния сектор при предходното правителство. „Всичко, което е било подавано като разходи в Южноцентралния район на страната, на практика е признавано. Това товари държавата. Може да взаимстваме от цени достигнати на борси, средни пазарни цени и да ги залагаме в договорите за партньорства, а при заварено положение – в анекси към тях. До момента това не е правено и се надяваме да успеем да го променим“, казва Бакалов.
СНИМКА: FACEBOOK/VLADISLAV PANEV
Източници:
https://btvnovinite.bg/predavania/btv-reporterite/btv-reporterite-gospodarite-na-lova.html
http://www.iag.bg/docs/lang/1/cat/4/index
https://www.segabg.com/node/149444
Кое публично благо бива създавано с изграждането и поддръжката на държавни ловни стопанства с пари на гражданите?
Не е ясно и със сигурност отговорът на този въпрос не е аргументиран и защитен в българския публичен дискурс. Ясно е друго: държавните ловни стопанства харчат публичен ресурс, но ползите от това харчене май не отиват за българската публика. Във всички описани казуси – „Арамлиец“, „Тракия“, „Извора“, „Искър“, „Кормисош“, „Паламара“, последният да затвори вратата – стават ясни различни и творчески методи за заграбване на публичен ресурс и насочването му в интерес на отделни индивиди, повечето от тях добре известни калпазани на българския преход. Това са все кристално чисти илюстрации на „захват“: овладяването на публичен ресурс и на публични органи и употребата им в лична полза. Дали наистина българските граждани имат нужда или полза от държавни ловни стопанства, не се знае и не се обсъжда. Но едно е напълно сигурно: българската държава е лош стопанин на българския дивеч и лов.
// Георги Ганев
