„Карантината“ – пристанище фантом за 14 млн. лв.
През 2016 г. Община Варна, оглавявана от Иван Портних (ГЕРБ), встъпил в първия си пълен мандат само година порано, получава европейско финансиране по Програмата за морско дело и рибарство 2014–2020 г. за „Инвестиции в съществуващи рибарски пристанища“.
Проектът е на стойност почти 14 млн. лв. (без ДДС). Около 8 млн. от тях са безвъзмездно европейско финансиране, а останалите близо 6 млн. лв. са за сметка на местния бюджет.
Мястото, на което сега се намира пустото рибарско пристанище в южния край на Варненския залив, само допреди няколко години е било тесен и почти див плаж. Там е имало и ръждясал мостик, влизащ на около тридесетина метра навътре в морето. И нищо повече. В документите по проекта „Модернизация и реконструкция на рибарско пристанище „Карантината“ на стойност 14 млн. лв. (без ДДС), с който Варна кандидатства за финансиране от Европейския фонд за морско дело и рибарство, обаче всичко това е описано като съществуващо съоръжение за домуване на рибарски корабчета и лодки, за разтоварване, обработка и търговия с риба.
Разследване на „Дневник“ показа, че за да стане възможно това, при подготовката на проекта за финансиране по програмата на Европейския съюз край стария мостик като плаващи кейове са били сглобени няколко понтона. След това те били заснети като част от уж вече съществуващо пристанище. Но анимираните сателитни изображения в инструмента Timelaps на платформата Google Earth, както и архивни снимки на малкия див плаж „Карантината“ ясно показват, че на това място пристанище никога не е съществувало. По-същественото доказателство обаче са документите, съпътствали създаването на виртуалната реалност.
За да осъществява дейност, операторът на всяко от пристанищата в България трябва да получи т.нар. Удостоверение за експлоатационна годност (УЕГ). Неговото изготвяне става на базата на голям обем предшестващи документи. Удостоверение за експлоатационна годност на рибарско пристанище може да бъде издадено в случай, че са изпълнени едновременно няколко съществени изисквания, регламентирани в „Наредба № 9 за изискванията за експлоатационна годност на пристанищата“ от 22 януари 2013 г.
Според текста на този документ акваторията на пристанището трябва да е защитена от въздействието на вълните, да е навигационно осигурена съобразно предвиденото в действащия парцеларен план за акваторията му, съответните изисквания на международните правила за предпазване от сблъскване на море и т.н. Стационарните хидротехнически съоръжения за приставане, престой и обработка на кораби (кейови стени, пирсове и др.) трябва да нямат конструктивни деформации и повреди, застрашаващи нормалната им и безопасна експлоатация. Освен това пристанищата трябва да имат устройства за надеждно швартоване (привързване) на корабите, вкл. при екстремни метеорологични условия, да имат устройства за подаване на електрическа енергия и вода за престояващите кораби, телефонни връзки, осветление, канализация и т.н., и т.н.
Пак според въпросната наредба от 2013 г. рибарските и яхтените пристанища трябва да разполагат с поставено на видно място в пристанището информационно табло, на което са указани установеният режим за достъп, планът за швартоване на кораби, безопасното газене в акваторията му, навигационната и метеорологичната обстановка, дневник на движението на плавателните съдове…
На фона на всички тези изисквания очевиден факт е, че нито плажът, нито амортизираният мостик в местността „Карантината“ е можело да отговарят на всички тези изисквания. Но в отговор на въпроси, зададени по този повод, в началото на тази година вече бившият директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация“ Живко Петров разкрива паралелна реалност:
„Към момента на издаване на първо УЕГ (Удостоверение за експлоатационна годност, б. а.) рибарско пристанище „Карантината“ е разполагало с 8 корабни места, като общата дължина на кейовия му фронт е била 40 метра и е предназначено за домуване или приставане на рибарски кораби с цел разтоварване на прясна риба“, твърди Петров.
Освен това според него „заключението на комисията, извършила проверката на място, е, че рибарско пристанище „Карантината“ съответства както на общите, така и на специфичните изисквания за експлоатационна годност. Също така на рибарско пристанище „Карантината“ е създадена необходимата организация за приемане и обработване на отпадъци – резултат от корабоплавателна дейност.
Източници от общинската администрация във Варна, пожелали анонимност, твърдят, че част от „белите петна“ на пристанище „Карантината“ са били формално попълнени с понтоните, докарани на място за онази снимка, с която са били придружени документите за кандидатстване по Програмата за морско дело и рибарство на Европейския съюз.
Но за „сглобяването“ на виртуалното пристанище са били нужни и две решения на Министерския съвет. Първото от тях е от 4 октомври 2016 г. (по време на втория кабинет на Борисов). C него Oбщинa Bapнa пoлyчава правото да yпpaвлява чeтиpи дъpжaвни имoтa c oбщa плoщ 3,5 дĸa, paзпoлoжeни в paйoна на „Карантината“. По този начин, след като формално и по документи пристанището е вече поставено на картата и след като е фотографирано, на 14 ноември 2016 г. е издаден и сертификатът за експлоатационната му годност. Остават обаче още няколко дребни подробности.
С друго Решение на Министерския съвет от 30 август 2017 г. (трети кабинет „Борисов“) правителството дава безвъзмездно право на строеж върху част от морското дъно. „Предвидената модернизация и реконструкция на рибарското пристанище „Карантината“ включва пристрояване и надстрояване на съществуващото хидротехническо съоръжение и изграждане на нови пристанищни съоръжения за защита на пристанищната акватория от ветрове и въздействието на вълните“, пише в текста на решението.
Какво точно са имали предвид министрите под „пристрояване и надстрояване на съществуващото хидротехническо съоръжение“, не е ясно. Ако е ставало дума за ръждясалия мостик – него тогава изобщо го няма. Други „хидротехнически съоръжения“ към момента на правителственото заседание от август 2017 г. на мястото също няма.
За да може администрацията на варненския кмет Иван Портних да започне изпълнението на проекта си „Модернизация и реконструкция на рибарско пристанище „Карантината“, финансиран от Европейския фонд за морско дело и рибарство“, е трябвало да се случи и още едно чудо.
Част от морския плаж, превърнат сега в бетонни кейове, внезапно изчезва от информационната система на Агенцията по геодезия, картография и кадастър. Промяната става очевидна през скрийншотове от сайта на системата, публикувани от неправителствената организация „Камара на геодезистите в България“.
Екранните снимки са направени съответно на 26 юли и 9 август 2018. На първата от тях въпросният имот е отбелязан като „Морски плаж „Аспарухово“. На втората плажът вече не съществува, въпреки че тя е направена само няколко дни по-късно. А по този начин е бил открит и пътят към застрояването му. Как, кога и от кого бе направена промяната, не става ясно, но в опит да замажат очевидния гаф, от Министерството на регионалното развитие и благоустройството разпространяват информация, според която данните от кадастралната информационна система, създадена в съответствие със Закона за електронното управление още през 2015 г., „нямат стойност на документ“. От регионалното министерство твърдят също, че: „кадастралната карта не е част от устройствените планове, които дават информация за възможностите за строителство“.
„Разширяването“ на пристанището фантом започва с първа копка на плажа в кв. „Аспарухово“ на 21 май 2019 г. и по документи приключва на 12 декември м.г. Според официалното съобщение, разпространено по този повод от Пресцентъра на Община Варна, то има 16 колонки за електрозахранване и водоснабдяване „за нуждите на рибарите“, а капацитетът му е за общо 116 плавателни съда, в това число 103 лодки, 8 места за кораби с дължина 18-24 м и 5 места за кораби над 24 м.
Само няколко месеца по-късно обаче в отговори на въпроси, изпратени от „Дневник“, Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията е принудено да признае очевидната истина:
Изграденото с европейско финансиране рибарско пристанище „Карантината“ във Варна може да приема едва 43 плавателни съда вместо 116, както е заложено в проекта за изграждането му. В краткия отговор на транспортното министерство е записано също, че „съгласно издаденото на 2 юли 2021 г. Удостоверение за експлоатационна годност броят на корабните места на Рибарско пристанище „Карантината“ е както следва: 43 бр. за кейове № 1, 2 и 3“.
Това признание за фактическия провал на проекта идва само няколко дни след като от общинската администрация във Варна бодро обявяват, че започват сключването на договори за ползване на пристанището. Но премълчават факта, че близо две трети от кейовите му места са се оказали негодни за въвеждане в експлоатация.
Вътрешната кореспонденция по издаването на удостоверението показва, че то е с валидност само пет години – до 2026 г., докато стандартният срок е седем пъти по-дълъг – 35 години, през който пристанищата в България получават правото да работят и да използват съоръженията си. По този повод пред специализираното издание Maritime.bg от общинската администрация във Варна обясняват, че „съгласно предписания, направени от Дирекция „Морска администрация“ – Варна, на пристанище „Карантината“ трябвало да бъдат извършени допълнителни дейности по хидротехническите съоръжения“. Едва след тяхното приключване предвидените услуги щели да се извършват в пълнота, съгласно проекта „Модернизация и реконструкция на Рибарско пристанище „Карантината“.
Какви точно „дейности по хидротехническите съоръжения“ трябва да бъдат извършени в пристанището, за което до момента са похарчени 14 млн. лв. (без ДДС), не е ясно. Но няколко независими проверки от началото на юли т.г. показват, че дълбочината при входа на пристанището е едва 1.5 м, което прави невъзможно влизането в него на масово използваните по Черноморието рибарски корабчета и дори на големи лодки. На пристанището липсват т.нар. котви, които са задължителни за всеки подобен пристан, на повечето кейови места няма колонки за подаване на вода, ток и интернет.
От въздуха заливът, в който се намира новото варненско рибарско пристанище, изглежда вдъхновяващо. Вероятно за това на 4 януари т.г. вече бившият премиер Бойко Брисов реши да открие последната си „строителна“ година точно там. В този ден екскурзовод на Борисов, както винаги в подобни случаи, бе варненският кмет Иван Портних. А разходката им, предавана на живо в профила на Борисов във Фейсбук, започна с ето този разговор:
Бойко Борисов: Всичко това е ново, нали?
Иван Портних: Да, ново е.
ББ: Варна беше морска столица, а нямаше рибарско пристанище. (…) Помня, тука беше бунище. Бунище! Сега как изглежда…
Да, премиерът беше абсолютно прав. Всичко на мястото, което разгледа тогава, бе съвършено ново. Там имаше плаж, но не и бунище. Пристанище, „разширено“ и „модернизирано“ с европейско финансиране, също никога не е съществувало.
Източници:
„Наредба № 9 за изискванията за експлоатационна годност на пристанищата“ – https://www.marad.bg/bg/node/948
Протоколи от заседания на МС (Архив) – https://www.gov.bg/bg/prestsentar/zasedaniya-na-ms
Кадастрално-административна информационна система – https://kais.cadastre.bg
Случаят с рибарското пристанище „Карантината“ е поредният с усвояване на значителни средства с чисто фасадни проекти.
Творческото в този казус е усилието на „усвоителите“ да създадат една напълно измислена паралелна реалност и да є предадат някаква плътност.
Чрез твърдения, че пристанище е съществувало на място, където никога не е имало такова. Чрез фасаден монтаж на понтони, само за да бъдат снимани като плаващи кейове. Чрез фалшификация на кадастъра, с която се изтрива реалното съществуване на един плаж. Издадено е Удостоверение за експлоатационна годност, за което се изисква физическо съществуване на неща, които в реалността липсват. Физически несъществуващи неща са изрично споменати в две решения на Министерския съвет. Усвояване на европейски ресурс чрез създаване на паралелна фентъзи реалност – това е новост, с която Варна наистина би трябвало да се гордее. Пристанище няма. И плаж вече няма. Обществена полза няма. Парите обаче са усвоени.
// Георги Ганев
