За да заблудим Европа, че ни е грижа за боклука
През октомври 2019 г., в разгара на предизборната кампания за местни избори, жителите на Севлиево, Дряново и Сухиндол получиха по една кофа с двайсет биоразградими торбички и листовка с подробни указания какво да правят с тях. Това е така нареченият безплатен стартов пакет, с който трябваше да започне приобщаването на населението в две от трите общини към новата система за разделно събиране на биоотпадъците. Целта е гражданите да станат част от процеса на превръщане на боклука от домакинствата им в компост.
Година по-късно, от есента на 2020 г. до пролетта на 2021 г., хиляди пластмасови контейнери за биоразградими отпадъци, вместо да се пълнят с отпадък от домакинствата, престояха цяла зима на открит склад в Севлиево. Строените в плътни редици съдове бяха крещящо доказателство, че заложените по проект около 4 хил. т отпадък годишно от общините Севлиево, Дряново и Сухиндол няма да бъдат нито събрани, нито преработени.
Още една година след това, през октомври 2021 г., камари растителни отпадъци от дворове и градинки, вместо да бъдат заложени за компостиране, гният по тротоарите, а контейнери за зелени отпадъци се виждат тук-там.
До този момент за оползотворяване на растителни отпадъци от трите общини са похарчени 4 млн. лв. С две думи – парите са усвоени, проектът е отчетен като приключен, а това, че не работи, е допълнителна подробност.
Веднъж седмично през зимата и два пъти на седмица през лятото биоразградим отпадък от 11 хил. контейнера с различна вместимост, в които изхвърлят боклук домакинствата в Севлиево и десет севлиевски села, трябва да се извози до площадката за компостиране извън града и да се заложи за процеса, който ще превърне отпадъка в биокомпост. Същото трябва да се случи със събраното от близо 6 хил. контейнера в Дряново, Сухиндол и две села. За една година на площадката в Севлиево могат да се депонират 3000 т отпадък, в Дряново – 900 тона.
Всичко това е заложено по проект „Прилагане на децентрализиран модел за управление на биоотпадъците в общините Севлиево, Дряново и Сухиндол, включително изграждане на необходимата техническа инфраструктура – система за разделно събиране и съоръжение за рециклиране на събраните биоотпадъци“. Стойността на този проект е 2.2 млн. лв., от които 85% са безвъзмездно европейско финансиране, останалите са от държавата.
На 6 декември 2019 г. инсталацията за компостиране в Севлиево е официално открита. Това е пет години след като от Министерството на околната среда и водите обявяват Севлиево, Дряново и Сухиндол за пилотни градове в оползотворяването на биологичния боклук. Иначе казано, трите града трябваше да покажат на всички останали как да извървят пътя до пълното оползотворяване на разградимия боклук. Днес малцина се сещат, че трасирането на пътя на боклука до превръщането му в компост е започнало от Севлиево, а че за това са похарчени още 2 млн. лв., упорито се мълчи.
През април 2014 г., когато тогавашният министър на околната среда и водите Искра Михайлова сключва договор с международен консорциум „Екорп Биокомп“ за възлагане на обществена поръчка с предмет „Прилагане на децентрализиран модел за управление на биоотпадъците в един от регионите за управление на биоотпадъци, включително изграждане на необходимата техническа инфраструктура – система за разделно събиране и рециклиране на събраните биоотпадъци“. Стойността на този договор е 3.9 млн. лв., работата трябва да приключи през октомври 2015 г. В консорциума влизат дружества от Австрия, Швейцария, Италия и България.
Проектът тръгва шумно – с изявления и пресконференции, свикани в Севлиево от екоминистерството, на които проектът е представен като „иновативен и уникален не само за региона, но за страната“, а Севлиево, Дряново и Сухиндол са пилотни общини, т.е. ще проправят пътя за преработване на отпадъците от домакинствата, по който впоследствие да тръгнат и останалите български общини.
За целта е изготвен доклад от 196 страници за състоянието на сметосъбирането в региона, който да послужи за основа на бъдещата методика за изхвърляне на боклука. Тя пък е представена в рамките на конференция, за която в Севлиево пристигнаха чуждестранните представители на участниците в консорциума изпълнител. Една година по-късно е обявено създаването на „уникален метод“, по който да се изхвърля боклукът, похарчени са 2 млн. лв. и нищо повече.
Ако се търси отговорност за непроработилия проект, трябва да се отметне една подробност – в началото на 2015 г. Общините Севлиево и Дряново сключват договор с фирмата за строителен надзор „Кимтекс ЛС“ ООД от Плевен. Това е годината, в която проектът трябва да бъде приключен, защото с нейния край изтича срокът за допустимост на плащанията по оперативна програма „Околна среда 2007-2013“. С наближаване срока за изпълнение надзорникът поискал 35 хил. лв. „на ръка“, за да сложи подписа си под приемо-предавателните документи. От „Екорп Бикомп“ уведомили полицията и в средата на декември 2015 г. надзорникът е заловен с 10 хил. лв. подкуп.
След този случай за всички е ясно, че работата не може да приключи, заради което от министерството предлагат на трите общини споразумение, с което да приемат свършеното до момента – един доклад, една методика, и три-четири машини за рязане на растителност, чиито пазарни цени тогава са не повече от 200 хил. лв.
Следват две години, в които проектът отлежава. За да се избегне налагането на финансови санкции и корекции от Брюксел обаче, работата трябва да бъде доведена докрай. Затова през август 2018 г. министър Нено Димов прехвърля довършването є на кметовете на Севлиево, Дряново и Сухиндол. Новият бюджет на проекта вече е само 2.2 млн. лв., а срокът за довършването му – една година.
На 6 декември 2019 г. в единния информационен портал на европейските структурни и инвестиционни фондове е публикувана информация, че кметовете на Севлиево, Дряново и Сухиндол официално са открили системата за разделно събиране и рециклиране на биоотпадъци в община Севлиево. В началото на януари 2020 г. справка в системата ИСУН за управление и наблюдение на средствата от европейския съюз в България показва, че там проектът е „приключен към датата на приключване“.
Изцяло новата организация за изхвърлянето на биологичните отпадъци от домакинствата, заведенията за хранене и магазините предвижда събран в специални съдове, биоразградимият боклук да се изхвърля в пригодени за целта контейнери, които на определено време да се извозват до площадките за компостиране.
За целта гражданите получиха малки кухненски контейнери и сноп от двайсет разградими торбички. В тях те трябваше да изхвърлят само годните за рециклиране отпадъци – хранителни, зелени, хартия и картон. На определен период от време събраното се изхвърля в поставени на различни точки в градовете контейнери. Те от своя страна се изсипват на мястото за компостиране.
За да заработи тази организация в Севлиево и Дряново, са закупени 775 контейнера с вместимост 240 л, 346 контейнера от по 120 литра, почти шест хиляди контейнера с вместимост 26.5 литра, още толкова кухненски контейнери с вентилационни отвори от по 10 литра, други 3000 също кухненски контейнера и 265 пътни контейнера, чиято вместимост е 660 литра. Всичко това струва 418 хил. лв. Още 43 хил. лв. са платени за биоразградимите торбички, които гражданите получават с домакинските контейнери, или общо 461 хил. лв.
Самата площадка за компостиране в Севлиево е изградена по силата на договор между Община Севлиево и дружество по задълженията и договорите „Компост 92“, в което влизат севлиевското „Инфрастроежи“ и софийското „Пътстрой 92“. Стойността на договора е малко под 526 хил. лв. с ДДС. За изпълнител на инсталацията в Дряново е избрано местното дружество МОНОЛИТ-Т – Дряново. Стойността на обществената поръчка там е 243 хил. лв.
Доставката на оборудване за площадките за компостиране в Севлиево, Дряново и Сухиндол е за общо взето символичната сума 10.7 хил. лв. с ДДС. Оборудването включва за всяка площадка по 4 контейнера от 120 л, заключваща се дървена кутия с вместимост два кубика (за съхранение на инструменти), четири вили, четири лопати, две лейки, две ръчни колички, едно покривало с размери 2.50 на 10 м и един термометър с обхват до 150 градуса. Договорът за доставка е между Община Севлиево и севлиевското дружество „Инфрастроежи“. Това е единственият договор, в който се споменава Сухиндол, където по проект няма съоръжение за компостиране, а само площадка за съхранение.
Доставката на бордови сметоизвозващи автомобили за инсталациите в Севлиево и Дряново струва 204 хил. лв., доставката на трактор и цистерна за инсталацията в Севлиево – 233 хил. лв.
Купуването на офис контейнер с включени мебели, ел. инсталация, водопровод, канализация и изгребна яма, и автомат за минерална вода за инсталация за компостиране в Севлиево добавя към разходите по проекта още 14 340 лв. с ДДС.
За участието на общински служители от Община Севлиево в работата по управление и изпълнение на проекта седем чиновници са разпределили бюджет от 30 хил. лв. Парите са за възнаграждения, което е обичайна практика при изпълнение на проекти с европейско финансиране, въпреки че работата в повечето случаи се извършва през работно време, за което чиновниците получават заплата.
Има една част от договора за изграждане на площадката за компостиране, наречена „Паркоустройство и благоустрояване“, която събужда сериозно любопитство. Според нея пространството около площадката трябва да бъде озеленено с 12 смърча, две обикновени ели, 30 дървета от вида кълбовиден шестил, четири акации, тринайсет дървета от вида кълбовиден ясен, шестнайсет сребърни липи, 150 иглолистни храста и 194 широколистни храста от различни видове. Дърветата трябва да са укрепени с по три борови колчета всяко, пише в техническата спецификация.
Днес дори богато въображение не може да открие описаната по-горе растителност. Възможно е дърветата и близо двеста храста, чието засаждане в договора с изпълнителя е остойностено на 850 лв., просто да не са оцелели. Вижда се, че част от тях са изсъхнали, други са пречупени, а трети може изобщо да не се виждат от израслите над метър магарешки бодили и треви, избуяли там, където по проект е заложен парк.
Дори информационната табела, която указва, че за това място европейските данъкоплатци са платили почти 2 млн. лв., е наполовина скрита от висок над метър и половина магарешки бодил. Очевидно и 231 борови колчета за укрепване на новопосадените дървета, които според количествено-стойностната сметка струват 921 лв., не са свършили работа и на места са нахвърляни край дърветата, другаде просто са невидими, най-вероятно изгнили.
Не се вижда и къде са 730 кв. м затревена площ, срещу които в количествено-стойностната сметка са изписани 1500 лв.
За да информира населението на трите общини как да оползотворява биоразградимите отпадъци, по проекта са разплатени 163 хил. лв. Широкомащабната информационна кампания включва посещения на екипи в кварталите и разговори с хората на четири очи, за да разберат важността на процеса. Тази кампания се проведе през октомври 2019 г. и още следващия месец, през ноември, гражданите трябваше да започнат да изхвърлят подходящ боклук в контейнерите с надпис „растителни отпадъци“. Контейнери обаче нямаше. Те се появиха по улиците на Севлиево в началото на лятото на 2020 г., а дотогава хората бяха забравили какво да изхвърлят в тях. И изхвърляха всичко. Днес никой не знае колко от закупените по проекта 15 хил. кофи за близо 45 хил. лв. изобщо са влезли в употреба.
С това процесът на приобщаване на населението към процеса на превръщане на биоотпадъка в биокомпост окончателно приключи.
През юни 2020 г. Регионалното депо в Севлиево, в което Общините в Севлиево, Дряново и Сухиндол са съдружници, става оператор на инсталацията за компостиране в Севлиево и приема за стопанисване и експлоатация тази в Дряново. Към този момент инсталацията в Дряново изобщо не е започвала да работи, а в града не се осъществява събиране на биоотпадъци, уточнява управителят на депото в Севлиево Свилен Радков. Складираните като войници контейнери в Севлиево той обяснява с липсата на отпадъци през зимата. В проекта обаче не се говори за сезонно разделение, а има твърдо заложена целогодишна периодичност за събиране на растителния отпадък.
Не само боклук, годен за преработване, липсва. Няма интерес и към произведения, макар и нищожно количество компост, казва Радков в началото на 2021 г.
За времето откакто инсталацията в Севлиево е започнала работа на 26 май 2020 г. до януари 2021 г. количеството преработени отпадъци е 241 т, а заготовката на компост, получена от това – 96 т. От началото на 2021 г. до юни същата година количеството постъпили отпадъци за компостиране е 275 т. Тези числа са твърде далеч от заложените по проект 4 хил. тона годишно преработени биоразградими отпадъци.
Не е ясна и съдбата на компоста. Според управителя на Регионално депо за отпадъци в Севлиево компостът ще се предоставя на местното население за торене на дворове и градинки, а друга част ще се използва за торене на обществени паркове и площадки. Между другото точно това е заложено и по проект, ако се съди по информационните материали, които щедро се раздаваха на гражданите. Според заместник-кмета в Община Севлиево Невена Тодорова обаче, която е и ръководител на проекта, се очаква да се появи купувач за компоста, но през 2020 г. и 2021 г. това не се е случило.
Това е резултатът от седем години усилие как да се похарчат 4 млн. лв. само за да покажем на Европа, че ни е грижа за боклука.
Източници:
Окончателен доклад за прилагане на разделно събиране и компостиране на биоотпадъци в регион за управление на отпадъците Севлиево, МОСВ
https://www.moew.government.bg/static/media/ups/tiny/file/Waste/Pilot_Sevlievo/Phase_I/140802_P1_Fin-Rep_v3.2-1_subm.pdf
Оперативна програма „Околна среда 2014-2020“
http://ope.moew.government.bg/bg/notice/noticedetail/from/noticearchive/id/90/typeId/1/page/4
Информационна система за управление и наблюдение на средствата от ЕС ИСУН 2020
http://2020.eufunds.bg/bg/6/0/Project/FinancialInformationcontractId=f1HZMfJwRSs%3D&isHistoric=False
Встъпителна среща „Децентрализиран модел за управление на биоотпадъците“ https://www.moew.government.bg/static/media/ups/tiny/file/Waste/Pilot_Sevlievo/Kickoff_meeting/BioComp_kick-off-140528_UH_v0.2_BG-final.pdf
Община Севлиево
http://www.sevlievo.bg/
Община Дряново
http://www.dryanovo.bg/
Разчуло се в България, че Европа дава публичен ресурс в подкрепа на преминаването към кръгова икономика. Производството на компост от отпадъци попада в тази категория и се оказва, че може да послужи за добро извинение за „усвояване“ на едни пари.
Случаят с пилотния компостен проект в Севлиево, Дряново и Сухиндол съдържа много типични елементи. Медиен шум със сладкодумни лакърдии за иновативност и уникалност. Звучащ респектиращо международен консорциум по изпълнение на проекта. Доклад от стотици страници с оценки и намерения, представен на международна конференция. Похарчване на 2 милиона лева. Закъснение на дейностите. Липса на резултат. Наличие на поискан от държавен инспектор подкуп, за да подпише приемно-предавателни документи. Случване на нищо още две години. Възобновяване на дейности само за да се избегнат финансови санкции от Европа. Похарчване на още над 2 милиона лева. Формално отчитане на проекта като приключен. Липса на реален резултат според началните намерения. Всички тези неща в България са се случвали десетки, може би стотици пъти. Единственото сравнително необичайно е, че този път изпълнителят е докладвал корумпирания инспектор и той е бил заловен. България е особено лош стопанин на европейския публичен ресурс, би могла да бъде определена като изявен европейски измамник.
// Георги Ганев