„Техническа грешка“ за 238 хиляди лв., или „Пациенти“ до поискване

„Техническа грешка“ за 238 хиляди лв., или „Пациенти“ до поискване

МИРОЛЮБА БЕНАТОВА

Разследване, потвърдено впоследствие с проверка на НЗОК, показва, че фирмени служители, преминали профилактичен преглед в МБАЛ „Лозенец“, са отчетени в системата на болницата, а впоследствие и към здравната каса, като спешно приети пациенти. Диагнозата, описана в системата, е една и съща. „Емболия и тромбоза на долните крайници“, клинична пътека 20.1. Изплатен болничен престой на стойност 3671 лв. за един ден на човек. Така болницата е получила неправомерно близо 400 хиляди лева само по тази пътека в рамките на месец.

Когато на 26 ноември 2020 г. Боян Бакърджиев отива на допълнителен профилактичен преглед в МБАЛ „Лозенец“, мисли за предстоящите коледни празници и се възползва от възможността да си направи безплатен PCR тест. Боян посещава болницата заедно с 22-ма свои колеги. Правят им кръвни изследвания, както и безплатни доплер и PCR. Тръгват си с уверението, че всичко със здравето им е наред.

Като Боян и колегите му през ноември и декември 2020 година са и служителите на поне десет фирми в София, които имат договор за допълнително здравно осигуряване с „Животозастрахователен институт“. Всички те, над сто души, минават доброволно на допълнителни профилактични прегледи в МБАЛ „Лозенец“ и си тръгват без открито заболяване.

Разследване на „Алтернативата“ по ТВ1, потвърдено впоследствие с проверка на НЗОК, показва, че всички фирмени служители, преминали този профилактичен преглед, са отчетени в системата на болницата, а впоследствие и към здравната каса, като спешно приети пациенти. Диагнозата, описана в системата, е една и съща. „Емболия и тромбоза на долните крайници“, клинична пътека 20.1. Изплатен болничен престой на стойност 3671 лв. за един ден на човек. Така болницата е получила неправомерно близо 400 хиляди лева само по тази пътека в рамките на месец.

Хората са отчитани като приети по спешност, с една и съща диагноза, през няколко минути. Голяма част от тези „пациенти“ са млади и не би следвало да имат сериозни проблеми със сърдечносъдовата система. И въпреки че само за месец от МБАЛ „Лозенец“ отчитат със 140 повече болни с една и съща диагноза, контролните органи на НЗОК не забелязват „епидемията“ от „Емболия и тромбоза на долните крайници“ до получаването на журналистическия сигнал.

НАЧАЛОТО
В първите дни на 2021 година екипът на „Алтернативата“ започва проверка по своя информация за източване на здравната каса чрез десетки отчетени и изплатени хоспитализации в МБАЛ „Лозенец“, които не са се състояли. Вяра Бонева, минала за преглед през болницата на 13 ноември 2020 година, е първият свидетел, който приема да разкаже пред телевизионна камера, че е отчетен като пациент, какъвто не е бил.

„Реших да разкажа, защото това е измама от мое име. Почти всеки е имал близък болен, за когото е било нужно скъпо лечение, и не намирам за коректно да не се дават пари на хората, които имат нужда, а хиляди левове да се изписват за несъществуващи пациенти“, споделя Вяра пред „Алтернативата“.

Вяра проверява в пациентското си досие и потвърждава сигнала ни, че є се води диагноза „Емболия и тромбоза на долните крайници“ и един ден престой в Правителствена. Вяра е и първата, която пише индивидуална жалба до здравната каса за проверка на казуса и заличаване на диагнозата. До този момент контролните органи не са назначили проверка в болницата, въпреки че устно са уведомени за съмненията за нередности от разследващия журналистически екип.

След излъчване на разследването по ТВ1 и други граждани споделят публично, че са отчетени като спешни пациенти, каквито не са били. Счетоводителката Гергана Христова, инженерът по електронно-технически архив Анна Христова и експертът по комуникации Боян Бакърджиев са само някои от тях. Те работят на различни места и единственото, което ги свързва, е, че по документи са „лежали по спешност“ в правителствена болница почти по едно и също време.

На 9 февруари 2021 г. Гергана Христова и Боян Бакърджиев решават да изискат от болница „Лозенец“ всички документи, които има там, във връзка с неслучилите им се хоспитализации. В деловодството се оказва, че досие 4220 за болничен престой в кардиологично отделение на името на Боян Бакърджиев съществува. Но вместо да му го дадат, го изпращат да пише молба до директора, тогава проф. Любомир Спасов. Боян си тръгва без документите, защото само Спасов може да разреши да ги получи. Срок за получаване няма.

При Гергана Христова развръзката е идентична, с тази разлика, че тя е изпратена при търговския директор на болницата Мишел Леви. Според източници на „Алтернативата“ именно Леви е инициатор на схемата с привличане на пациенти за безплатни изследвания и източването на касата от тяхно име. Той също отклонява поканите за разговор по темата, а по-късно е освободен от поста си в болницата.

„ЗА БОЛНИЦАТА ТАКЪВ ВЪПРОС НЕ СЪЩЕСТВУВА“,
е лаконичният отговор на директора на Правителствена болница проф. Любомир Спасов. Той не дава интервю по казуса и след като е отстранен от поста няколко месеца по-късно. Документално болничният престой на всички е оформен с подписите на д-р Росен Разбойников и д-р Васил Козарев. Разбойников отказа разговор с „Алтернативата“, а Козарев заяви по телефона, че в описания период е бил в отпуска. „Не съм виждал д-р Разбойников и не го познавам, но според документацията изглежда, че ми е спасил живота“, разказва Боян Бакърджиев.

През януари 2021-ва предаването „Алтернативата“ изпраща писмен сигнал до НЗОК с въпроси за конкретни хоспитализирани пациенти по клинична пътека 20.1 за месеците ноември и декември 2021 г. Този писмен сигнал и информация за възникналия казус са обсъждани и в надзорния съвет на НЗОК, в който има трима представители на Министерството на здравеопазването, още преди да бъде назначена проверка.

А с назначаването на проверката започват да се случват странни неща. Заповед за първата проверка в болницата е издадена на 8 януари 2021 г. Това става два дни след писмения журналистически сигнал до пресцентъра на НЗОК и четири дни след първите разговори по темата с граждани, които разбират от журналиста, че са отчетени като болни.

На същия ден – 8 януари, от МБАЛ „Лозенец“ пишат до здравната каса, че са си открили техническа грешка при 65 отчетени хоспитализации и веднага ще върнат надвзетите 238 667 лв.

„Това е начин тези 65 случая да бъдат извадени от проверката и за тях болницата да не бъде санкционирана“, обяснява юридическият смисъл на „техническата грешка“ адвокатът по медицинско право Мария Шаркова.

Този ход обаче не спира провеждането на следваща проверка. Тя е назначена със забавяне от 10 дни. Заповедта за нея е от 19 януари 2021 г. Въпреки отлагането във времето, и тази проверка установява редица нарушения, сред които 38 несъществуващи хоспитализации, отново по спешност и също с „Емболия и тромбоза на долните крайници“. За тях болницата е получила неправомерно 139 528 лв. „за неосъществени медицински дейности“, пише в заключението на НЗОК.

ПОСЛЕДСТВИЯТА
Формално от Касата изпращат част от резултатите за санкция от районната прокуратура в София, а директорът на болницата получава констативен протокол за дължимите близо 140 хиляди лева. Но санкцията е обжалвана и към момента (октомври 2021 г.) казусът не е приключен в съда. Парите не са възстановени, няма и разследвани длъжностни лица.

От над сто възможни, контрольорите от здравната каса са събрали само пет декларации от граждани, които удостоверяват, че не са били в болницата по спешност. Тези пет случая са предадени за проверка в Столичната дирекция на полицията. Тя приключва, без районната прокуратура да назначи разследване. Така близо година след скандала с източването на касата последствия по този казус няма.

Не само че не е ясно, но и не се търси кой е фалшифицирал подписите на над сто граждани. Не се търси и кой е фабрикувал истории на заболявания, резултати от изследвания и други документи, необходими за отчитане на престой в болница.

След изрично настояване от потърпевшите граждани диагнозата „Емболия и тромбоза на долните крайници“ е заличена от здравните досиета на 72-ма от тях.

ПРОФ. ПЕТКО САЛЧЕВ, УПРАВИТЕЛ НА НЗОК: „Направихме проверка, благодарим за сигнала“

В разследването на „Алтернативата“ за фиктивните хоспитализации в болница „Лозенец“ мними пациенти разказаха, че контрольорите са говорили с тях по телефона, но после не са им изпратили декларации за попълване и е трябвало сами и почти насила да търсят къде да декларират, че не са лежали в болница. Те обясниха, че проверката е била за „отбиване на номера“. Вашият коментар?
– Ако човек иска да подаде декларация, ще намери начин.

Но все пак, тук говорим за контрол. Не може да се разчита на това хората да гонят контрольорите.
– Смятате ли, че документите от проверката не са предоставени там, където трябва. Но, добре, ще проверя кои са тези конкретни контрольори, които според вашите анкетирани не са си свършили работата. (Репортажът е от февруари 2021-ва, а интервюто – от юли 2021. Такава проверка не е осъществена, б.а.)

Не е въпросът в контрольорите, въпросът е как се задава тонът за провеждане на определена проверка.
– Задава се по конкретен алгоритъм и план. Нали не смятате, че управителят на НЗОК може да контролира всички контролиращи, които са около 2000 души.

Въпросът е дали този контрол може да се използва хем като бухалка, хем да се направи про форма, така че след това да няма реални последствия. Подозренията ми са свързани с проверката в т.нар. Правителствена болница, при която, неясно как, в деня, в който вие издавате заповед за първата проверка, базирана на моя сигнал, бившият директор проф. Любомир Спасов бърза да изпрати писмо, че е открита „техническа грешка“ за 65 случая, на стойност над 200 000 лева, които той бърза да върне, без да са му искани. Каква е тази телепатия между здравната каса и бившия директор на Правителствена болница?
– Мисля, че в момента ме обвинявате в нещо.

Питам ви.
– Аз ви отговарям. Не знам. Издал ли съм заповед за проверка?! Осъществена ли е проверка? Предадени ли са документите на съответните органи, скрил ли съм нещо?!

Но в първия ден на проверката проф. Спасов успява да извади 65 случая от проверката, наричайки ги „техническа грешка“. Как г-н Спасов се сети?
– Не знам как г-н Спасов се е сетил, но ние се сетихме да направим пълна проверка и установихме много повече случаи.

Казахте, че имате критерии за анализ на риска. Преди моя сигнал имахте ли информация за зачестили случаи, става дума за стотици пациенти с емболия и тромбоза на долните крайници?
– Когато започнаха да се появяват отчетите за ноември и декември, през януари месец ние установихме, че има такова натрупване. И тогава колегите, които са от контрола, предложиха да се направи тази проверка. Нали не смятате, че аз стоя в системата и наблюдавам случаите. Но ви благодарим за сигнала, защото това допълнително засили нашето внимание.

Източници:
Фалшиви хоспитализации, епизод 1, „Алтернативата“, ТВ1, 02 февруари 2021 г.
https://www.youtube.com/watch?v=teCVMCzoIIs
Фалшиви хоспитализации, епизод 2, „Алтернативата“, ТВ1, 10 февруари 2021 г. https://www.facebook.com/watch/live/?ref=watch_permalink&v=262189208633981
„Техническа грешка“ за стотици хиляди, „Алтернативата“, ТВ1, 19 февруари 2021 г.
https://www.youtube.com/watch?v=01vF6hvK3wI&t=18s
Мними пациенти разкриват подробности – „Алтернативата“, ТВ1, 26 февруари 2021 https://www.youtube.com/watch?v=CkmJgYrhFac
„Пътят към ада на българското здравеопазване“ – интервю с управителя на НЗОК проф. Петко Салчев, „Алтернативата“, ТВ1, 20 юли 2021 г.
https://www.youtube.com/watch?v=IlRxxyhsrJU&t=5s


ЗА КАКВО ХАРЧАТ ПАРИТЕ ВИ
За да не си помисли някой, че нередностите с крадене на публични средства през здравеопазването се ограничават само до Александровска болница, казусът с МБАЛ „Лозенец“ дава задълбочено разследване на една практика, за която българите основателно подозират, че е широко разпространена: източване на парите на здравно осигуряващите се чрез фиктивни пациенти, диагнози и лечения.

Става ясно как точно работи схемата. Става ясно и как точно натоварените с контрол върху именно такива злоупотреби държавни органи не само се провалят, но и май целенасочено обслужват крадците вместо публичния интерес. Става ясно, че според българската държава, когато това є oтърва, ако крадецът върне част от парите, това е достатъчно основание да не бъде разследван за тях. Отговарящите за контрола органи издават констативен протокол за определена сума, но няма разследвани, няма обвинени, няма наказани. За пореден път: държавата е лош стопанин на здравето на българите.

 // Георги Ганев