Операция „Задлъжнели болници“, или какво се случва в „Александровска“
Българската държава е собственик на 62 държавни болници и санаториуми. Повечето – в тежко финансово състояние,
От около 20 години държавните клиники са в забранителния списък за приватизация, управляват се от Министерството на здравеопазването (МЗ) и са едни от най-големите държавни фирми. През 2020 г. най-голямата болница в България – УМБАЛ „Св. Георги“ – Пловдив, например е с приходи от 167.8 млн. лв., а УМБАЛСМ „Пирогов“ – със 107.13 млн. лв. Солидният оборот обаче не означава, че държавните клиники са в цветущо състояние. Най-драматично е състоянието на най-старата болница, основана през 1879 г. – столичната университетска многопрофилна болница „Александровска“. Към края на 2020 г. тя е с отрицателен капитал и натрупана загуба от 70 млн. лв. Не е била на печалба от 2013 г., а задълженията є са 53.5 млн. лв.
„Александровска“ привлече вниманието през 2021 г. по няколко причини – тежкото си физическо и финансово състояние, резултат от управлението на проф. д-р Костадин Ангелов, последния здравен министър на ГЕРБ, депутат в последните два парламента и член на Изпълнителната комисия на партията. В допълнение: опити за замитане на факта, че лечебното заведение е на ръба на фалита, войната за бетониране на стария є борд и парадоксът, че никой не е обърнал внимание какво се случва в една от най-големите държавни болници – пета по приходи в България и втора – в столицата.
Годишно през болниците, които са общо 345 (държавни, общински и частни), преминават около 4 млрд. лв. Те са от: здравни вноски в здравноосигурителната каса, субсидии от държавата за държавни и общински болници, капиталови инвестиции в тях. Платени от държавата средства за работата на спешните отделения и психиатричните клиники и дарения от граждани и фирми, както и доплащания в брой от пациенти и застрахователи.
Самата държава е в конфликт на интереси. От една страна, тя е най-големият собственик на болници, а от друга, е тази, която дава разрешения за откриване на нови болници. Тя определя правилата, по които работят, и също така участва чрез здравната каса в определянето на цените за всяко лечение и лимитите за прием на всяка болница.
Като принципал на държавните болници държавата, в лицето на здравното министерство, назначава и контролира техните директори. Болниците са и едни от най-големите възложители на обществени поръчки. В България няма рейтинги на болниците, информация къде например коремните операции са най-успешни, къде лекуват най-успешно инфаркт, рак или инсулт, къде няма вътреболнични инфекции или пациентите прохождат след смяна на става например. Държавата контролира предимно финансовите показатели, но видно най-малко тези на собствените си болници. Според въведения от министър Кирил Ананиев (ГЕРБ) стандарт за финансова дисциплина, ако болница провежда порочни обществени поръчки, източва здравната каса или работи на загуба, директорите є трябва да бъдат сменяни. Ананиев, а след него и Костадин Ангелов обаче не уволниха нито един директор за нарушения. Това направи служебният здравен министър д-р Стойчо Кацаров.
Миналата пандемична година е била добра финансово за държавните болници. Общите приходи на 15-те най-големи растат с по 10–15%и достигат над 900 млн. лв. Болниците са получили допълнителни 610 млн. лв. за борба с ковид, а държавните – и 47.2 млн. лв. дарения. На този фон „Александровска“ продължава да затъва.
През пролетта на 2020 г. „Александровска“ събираше дарения за респиратори и защитни облекла. Вероятно всички си спомнят как неправителствените организации събираха стотинка по стотинка средства, а на другия край – тежката имиджова реклама на депутата от ДПС Делян Пеевски, чиито фирми даряваха клиниките.
По данни на МЗ, предоставени на в-к „Капитал“, през 2020 г. държавните болници и санаториуми са получили 47.2 млн. лв. дарения от граждани, неправителствени организации и фирми за битката с коронавируса. До момента няма публични отчети кой за какво ги е похарчил. Оказва се, че болниците са получили средства без връзка с това колко пациенти са лекували и най-много дарения са получили не първите две болници, поели ковид вълната в София – ВМА и „Пирогов“, а „Александровска“. Явно тогавашният є директор Костадин Ангелов е успял да убеди дарителите, че болницата е най-нуждаеща се.
Общата сума, която структурите є са получили, е 15.2 млн. лв., представляваща близо една четвърт от годишните приходи на болницата, които са 80.2 млн. лв. Притеснителното е, че лекарите, работили на първа линия, не смятат, че сумата се е отразила значително върху подобряването на условията, и припомнят дългата липса на апаратура, консумативи и в началото – защитни облекла.
В крайна сметка „Александровска“ е държавната болница с най-много дарения, но никой не е усетил как са ползвани те, а МЗ не е проверило това, защото министър е станал директорът на лечебното заведение Костадин Ангелов. Впоследствие се оказа, че болницата даже не е сред лекувалите най-много пациенти. Според „Индекс на болниците“ на сlinica.bg „Александровска“ е на 35-о място по лекувани пациенти от COVID през 2020 г. и с 610 пациенти се нарежда след болниците в Хасково, Търговище, Горна Оряховица, Габрово и дори след МВР болница – София.
Случаят с даренията нашумя в началото на юни, когато „Капитал“ получи сигнал, че Ангелов е възложил изхранването на 50 медици на първа линия на фирма на тъща си от май до септември 2020 г. срещу средно 8000–8500 лв. седмично за кетъринг два пъти дневно.
Договорът е сключен с едноличния търговец на майката на съпругата на Ангелов – „Левски Спринт – Мариана Динекова“. Фирмата притежава ресторант до столичния стадион „Герена“. Изборът е станал без конкурс, тъй като договорът е сключен с фондацията в обществена полза „Направи добро – Александровска“, учредена от болницата и поликлиниката на „Александровска“. Фондацията още се представлява от Ангелов и тогавашния зам.-директор Мария Куманова, въпреки законовото задължение като министър и депутат да я напусне. Договорът е на стойност 25 хил. лв. и е подписан от Куманова. Според справката на МЗ фондацията е получила 26 хил. лв. дарения през 2020 г. за лечение на пациенти. В случая Ангелов не изпада в конфликт на интереси, защото договорът не е с болницата, а с фондацията, която е юридическо лице с нестопанска цел и не разходва публични средства.
Ангелов обяснява пред „Капитал“ казуса така: „Когато инфекциозната клиника се сформира, медиците в нея трябваше да бъдат хранени, тъй като и те, като пациентите, трябваше да остават в изолация в клиниката. Те трябваше да получават болнична храна, предназначена за пациентите по специфична диета. За здрав човек тази храна е безвкусна и непитателна. Първите дарения на храна за медиците дойдоха от пицарии. В това число и такива, собственост на мои приятели. След това чрез личните ми контакти осигурихме дарение на топла храна от столичен хотел до края на април“. По думите му през май ресторантите не работели и трябвало да се осигури храна.
„Лично съдействах да намеря бързо такoва заведение с работеща кухня. Обърнах се за помощ към родителите на жената, с която живея на семейни начала. Те имат ресторант. Съгласиха се да изготвят меню, което да бъде предоставено на медиците. За проба. Персоналът остана удовлетворен. Затова и фондацията реши да работи с този ресторант. Офертата им беше за 8 лв. на хранене (1-во, 2-ро и 3-то) с общ грамаж над 1 килограм за 16 лева на ден на човек“, обяснява професор Ангелов. Той допълва, че фондацията е платила доставките само за 2 от 5-те месеца, а фирмата е дарила останалата храна.
„Администрацията казва, че част от даренията за болницата са били апаратура, лични предпазни средства и медикаменти. Има и дарения в брой, но всичко е минавало през фондацията, която не подлежи на контрол от нашите одитори и засега нямаме информация къде са 15-те млн. лв.“, казва новият изпълнителен директор д-р Атанас Атанасов.
Според данни от одитния доклад към 30 юни 2021 г., разпространени от МЗ, към 30 юни 2021 г. само през последната година на управлението на Ангелов към дълговете є се добавят 20 млн. наказателни лихви и такси.
Тъй като болниците би трябвало да показват как намаляват дълговете си пред МЗ, „Александровска“ е сключвала споразумения за ново разсрочване на просрочията и пак не си е плащала, а в анексите към договорите с доставчици е поела задължения да плаща тежки наказателни лихви над законовата лихва за забавяне от 10%. В един случай Ангелов се е съгласил да добави още 12.5% наказателна лихва върху неплатената част от дълга. В друг – болницата поема задължение да плаща по 30 хил. лв. месечно по всяка неплатена навреме фактура. В следващи контракти има между 17 и 23% наказателни лихви на годишна база, а в друг анекс с доставчик – основен лихвен процент плюс 15 пункта на годишна база за всеки ден просрочие.
Открити са и много пороци при провеждането на обществените поръчки. Тези за основните доставки на лекарства и консумативи са написани така, че по тях да се класират само определени фирми, а комисиите са отстранявали кандидати след провеждане на тестване. През 2020 г. разходите за COVID-19 са били 3.68 млн. лв., като 80% от тях са платени на осем фирми, избрани без търг и конкурс заради извънредното положение, без да е ясно къде са 15-те млн. дарения.
Ангелов коментира пред „Капитал“ и множество други медии, че „финансовата загуба, натрупана в годините, се дължи на големите амортизации заради купената апаратура, болницата няма опасност от декапитализация и няма незаконно харчени пари“.
На другия полюс са числата – в 79 млн. лв. просрочия към доставчици на всички държавни болници „Александровска“ има дял от 44.3% и дългове в падеж, които не плаща, от 35 млн. лв.
Новият борд открива и редица други неизгодни договори, сключвани при управлението на Костадин Ангелов.
Единият от тях например е за отдаване за по 10 лв. без ДДС месечно на гаражи за автомобилите на частна фирма и е бил сключен още през 2016 г. Бетонните клетки от времето на социализма се намират в двора на болницата и в тях автомобилите са напълно защитени от атмосферните условия. В същото време пациентите и самите лекари няма къде да паркират, престоят в двора се заплаща, а служебният абонамент в зелената зона на София, в която се намира болницата, струва 450 лв. месечно за един автомобил.
През миналата година са били сключени неизгодни договори и за медицински изделия – цените на един и същ консуматив са повишени с 60%, а пък друг се пазарува със 17 пъти увеличение. Купени са и консумативи за 8 млн. лв., които не са били необходими.
Новият екип направил анализ и на заплатите. В „Александровска“ работят 1443 медици. Сред тях имало хора, които се водят на фиктивни трудови договори и изобщо не идват на работа, други пък получавали като втори трудов договор повече от първия. Част от администрацията била на щат към различни проекти и получавала повече от множество лекари. При самите медицински лица ножицата в заплатите е между 1000 лв. месечно и 30 хил. лв. месечно, а заплатата няма връзка с това дали клиниката е на загуба или не.
За всичко това Александровска болница е подала множество сигнали до прокуратурата. До момента е получила откази за образуване на досъдебни производства.
Източници:
1. Годишен доклад за дейността на „Александровска“, източник – Търговски регистър.
2. Решение на едноличния собственик на капитала на дружеството, от което става ясно кой
от членовете на борда какви договори има с „Александровска“.
3. Официално съобщение на Министерството на здравеопазването за финансовите резултати
от управлението на Александровска от Костадин Ангелов – https://bit.ly/3oP5AGL
4. Справка за даренията, получени от държавните болници в отговор на въпроси на в-к „Капитал“.
5. Сайт на Медицинския факултет на Медицинския университет – София, с биографията на
проф. Буланов, който е избран за декан през 2020 г., като същевременно заема постове и в
„Александровска“ – https://bit.ly/3HEDGG6
6. Официално съобщение на КПКОНПИ, че започва проверка за конфликт на интереси на
проф. Димитър Буланов след статии във в-к „Капитал“ – https://bit.ly/329HJKi
7. Статии във в-к „Капитал“ за потенциалния конфликт на интереси при проф. Буланов –
https://bit.ly/3ny47FE
https://bit.ly/3nCKAUg
8. Статия във в-к „Капитал“ за размера на средствата за финансиране на битката срещу
ковид по справки, получени от НЗОК и МЗ – https://bit.ly/3oJugk9
9. Статия във вестник „Капитал“ за спирането на вписването на новите бордове на болници
от Агенцията по вписванията – https://bit.ly/30LBgV6
10. Статия във вестник „Капитал“ за случващото се в „Александровска“ с мнението на
Костадин Ангелов защо е наел фирмата на тъща си да изхранва медиците на първа линия –
https://bit.ly/3FvLHve
11. Статия във в-к „Капитал“, включваща интервюта на новото ръководство на „Александровска“ болница за заварените от тях договори – https://bit.ly/3qRB4Pn
Държавната собственост на болници е една от свещените крави в българското общество, която
никога не може да бъде поставяна под въпрос.
Както казусът с „Александровска“ ясно показва обаче, докато свещената крава не може да бъде дори обсъждана, държавната собственост, контрол и управление на болниците отваря широко врати българите да бъдат крадени през тях. Казусът дава три различни схеми на крадене. Първо, случваща се екстрена ситуация веднага бива използвана, за да може през „частна“ фондация, извиняваща отсъствието на конкурс за обществена поръчка, средства на държавната болница да се насочат към тъщата. „Тъща“ в случая трябва да се третира като художествено-събирателен и обобщаващ образ, абстрактен термин, обозначаващ крадене на публични пари в посока лични джобове. Второ, нарочно не се изпълняват плащания, за да се дължат наказателни лихви – неплащането е по лични решения и причини, свръхлихвите – за сметка на българското общество. Имало бол пари, дало. Трето, държавната недвижима собственост, земя, се отдава за лично ползване (закрит паркинг), докато публиката се чуди къде и колко скъпо да паркира. Ако тези схеми не стигат, има и други: завишени цени за консумативи; фиктивни заплати… А ако някой наивник реши да сезира прокуратурата, тя замислено се почесва и нищо не прави – очевидно става дума за лични джобове, които са в списъка с ненаказуемите. Държавата май е лош стопанин на здравето на българите и твърде щедро допуска определени личности да крадат от него.
// Георги Ганев
