21 млн. лв. за „производствени разходи“, без нищо да е произведено
За по-малко от година държавното търговско дружество „Транспортно строителство и възстановяване“ (ТСВ)
За да бъде проследено движението на тези 21 млн. лв., потънали без следа в бермудския триъгълник, очертан между един отдел в Министерството на транспорта, каквото е на практика предприятието „Пристанищна инфраструктура“, държавното ТСВ и частната „ЕС билд“, трябва да бъде припомнена следната история:
През есента на 2019 г. правителството на ГЕРБ отпусна с проектобюджета за 2020 г. целево 220 млн. лв. за инфраструктурния проект по удълбочаването на плавателните канали 1 и 2 във Варненското пристанище. Това са изкуствено прокопаните канали, които свързват Варненския залив с Варненското езеро, а оттам и с пристанището „Варна-запад“ в Девня.
Парите, отпуснати от кабинета на ГЕРБ, постъпват по сметките на държавното предприятие „Пристанищна инфраструктура“ (част от администрацията на транспортното министерство). Няколко месеца по-късно през 2020 г. то прехвърля 435 млн. лв. на собственото си търговско дружество ТСВ ЕАД. Това е станало по една от т.нар. in-house (на бълг. – „вътрешни“) поръчки, което позволява институциите да възлагат дейности без търг на собствените си търговски дружества. Как сумата от 220 млн. лв., отпусната от кабинета на Бойко Борисов, е нараснала до 435 млн. по пътя си от Министерския съвет до ТСВ ЕАД, не е ясно и до този момент, но по силата на сключеното споразумение срещу тази сума на държавната компания е възложено „да извърши на свой риск, със свои материали или суровини, техника, механизация и човешки ресурси“ удълбочаването на плавателните канали в пристанището на Варна.
В драстично нарушение с клаузите на сключеното споразумение обаче много скоро след това ТСВ подписва договор с частния консорциум „ЕС билд“ за приблизително същата дейност, но отново без процедура за възлагане на обществена поръчка. По този начин неизвестна част от държавното финансиране се оказва в руска компания с името „Гидрострой“, чиито специализирани кораби са били наети очевидно неправомерно за драгажните работи в акваторията на варненското пристанище.
Именно при прехвърлянето на парите между ТСВ и „ЕС билд“ обаче, разследване на „Дневник“ установи разлика от близо 21 млн. лв. Според източници от дружеството ТСВ, пожелали да останат анонимни, за разхода на тези средства са били съставени документи, според които те са били похарчени за по-малко от година за „общо производствени разходи“ по проекта за удълбочаване на „Пристанище Варна“, по който компанията на практика не е извършвала абсолютно никаква дейност. Става дума за „работни заплати, командировъчни, транспортни, административни разходи и издръжка на публични задачи, за които дружеството не е получавало субсидии за дълъг период от време“, както споделят източници от ТСВ.
Дали дружеството е имало право да използва тези средства за описаните цели, би могла да отговори единствено Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ), която е извършила две проверки за изпълнението на проекта, но резултатите от тях и до този момент не са оповестени публично.
Според публикация на електронното издание Mediapool в хода на двете си проверки АДФИ е констатирала „индикатори за нередности и измама в проверения проект“. Става дума за актове за извършени строителни дейности, които ТСВ е съставяло, за да ги отчете пред възложителя на удълбочаването „Пристанищна инфраструктура“. В тези актове като строител изрично е упоменато именно държавното търговско дружество, което според инспекторите на АДФИ не е отговаряло на истината. По същия случай от есента на 2021 г. работи и прокуратурата, но информация за напредъка на разследването също няма.
За да може да плаща на подизпълнителите от „ЕС билд“, ТСВ е съставяло и други актове за извършени строителни дейности, в които като изпълнител е записана именно „ЕС билд“, която е и реалният изпълнител на драгирането. Така за една и съща дейност са били съставени два комплекта идентични документи, в които обаче е бил посочен различен изпълнител. Така документите, с които ТСВ се е отчитало пред „Пристанищна инфраструктура“, по всяка вероятност попадат в квалификацията „документи с невярно съдържание“.
Становището на ДНСК по този случай, поискано от АДФИ, гласи, че ако установените данни от проверката наистина са такива, то има данни за „измама“, която е престъпление по чл. 209 от Наказателния кодекс. По смисъла на Закона за устройство на територията „строител“ може да бъде само действителният извършител на строителните работи, като само той може да издава актовете за извършени дейности. Така става ясно, че в конкретния случай държавното дружество ТСВ е издавало актове без реално да е свършило каквато и да е работа.
Освен това актовете и протоколите, съставени по време на строителството (удълбочаването, бел. авт.), са подписани от лице, което не е участник в строителния процес.
Становището на Дирекцията за национален строителен контрол по повод тази констатация гласи, че „не е осъществен и контрол от страна на лицето, осигурило финансирането (държавното предприятие „Пристанищна инфраструктура“) за изпълнение на строително-монтажните работи“.
Позицията на ДНСК е прикрепена към доклада на финансовата инспекция, предаден на прокуратурата. Това вероятно е и една от причините, поради които в продължение на повече от две години – от 2020 до 2022 г., най-напред „Пристанищна инфраструктура“, а след това и ТСВ отказваха категорично да предоставят договорите и споразуменията, послужили като основание за разхода на 435 млн. лв. бюджетни средства.
Още в края на януари тази година в рамките на парламентарния контрол Министерството на транспорта публикува в сайта на Народното събрание информация. Според нея извършените проверки от строителния контрол и държавната финансова инспекция са установили, че „Транспортно строителство и възстановяване“ е възложило на трето лице изпълнението на дейностите, които са му възложени от Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“. Станало е, без това да е предвидено в споразумението между тях. Освен това изпълнението на строително-монтажните работи е станало, без да е сключен договор с възложителя или изпълнителя, „а актовете и протоколите, съставени по време на строителството, са подписани от лице, което не е участник в строителния процес (тук очевидно става дума за ТСВ, бел. ред.)“.
Интересен факт от плаването на тези над 400 млн. лв. от държавния бюджет до сметките на частни компании е, че това не е отразено в Системата за електронни бюджетни разплащания (СЕБРА). Според експерти това би могло да е сигнал, че плащания по проекта са извършвани по сметки извън България. В подобно предположение вероятно има логика, тъй като „Гидрострой“ е регистрирана в руския ексклав Калининград.
Източници
Агенция по обществени поръчки
Министерство на транспорта
Справки, получени по ЗДОИ
Как 21 млн. лв. бяха похарчени за „производствени разходи“, без нищо да е произведено
Пореден случай със съмнения за корупция, измама, подправени документи, отклоняване на средства. На очи се набива и силната непрозрачност на цялата сага – от старта, през прехвърлянето и несъответствията, до проверките. В крайна сметка се стига до становище на Дирекцията за национален строителен надзор и доклад на Агенция Държавна финансова инспекция, който е предаден на прокуратурата. Нито докладът, нито информация за разследването от страна на прокуратурата (започнало преди година) са публикувани. Остава надеждата, че това няма да е поредният потънал случай.
//Зорница Славова, ИПИ
