
Половин милиард за електробуси катастрофираха в спорни връзки
Случилото се с обществените поръчки е пример за лошо управление на средства (в случая европейски) в няколко аспекта. На първо място, заради провала на общините да се подготвят с проекти за ВиК мрежата, с които да кандидатстват по оперативната програма. Това попречи средствата по ОПОС да се усвоят навреме и бързо бяха пренасочени за покупката на превозните средства, което не изисква особена подготовка.
На второ място, липсата на подготовка в повечето общини да изработят документацията за електробусите поради неразбиране на различните видове и технологии. Това доведе до грешки и забавяне на процедурите в някои градове.
На трето място, впечатление прави това, че класираните кандидати в повечето общини са доста по-малко от кандидатствалите. Заради това има много жалби в Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) и произнасяния за нарушения в условията на конкуренция. И не на последно място, връзката на някои от спечелилите фирми с лица, свързани с политически партии, както и с фалиралата банка КТБ. Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ) се намеси с проверки и установи, че в три от градовете (Варна, Враца и Стара Загора) хора на високи постове (най-вероятно кметове или зам.-кметове) са помагали за избора на дадена фирма, като някои от тях са получили и имоти или пари в замяна. От „Авто инженеринг холдинг груп“ отрекоха твърденията по запитване на „Капитал“. Но в общи линии така се стигна до европейската прокуратура, тъй като поръчките за електробуси за стотици милиони са с европейско финансиране.
След като стана ясно, че парите за ВиК проекти по оперативна програма „Околна среда“ няма да могат да се усвоят навреме, през пролетта на 2019 г. тогавашният екоминистър Нено Димов реши да пренасочи част от тях към други мерки. В случая общо 510 млн. лв. отидоха за справяне с мръсния въздух чрез закупуването на електрически автобуси, трамваи и тролеи.
Но и тук България не беше особено подготвена: голяма част от общините не успяха да проведат правилно процедурите за новите електробуси заради неразбиране на технологиите и се наложи да ги спират и провеждат наново. Някои от тях са завършили с избор на изпълнител чак тази година, което означава, че са отнели повече от две години.
Близо половината от наличното европейско финансиране, или 218 млн. лв. без ДДС, отидоха за София, разпределени в три търга – за 30 бързозарядни електробуса, за 52 малки електробусчета, както и за 30 тролея и 25 трамвая. В Бургас бяха доставени 56 нови електробуса на стойност 65 млн. лв. Подобна сума успя да защити и Варна, макар и още да не е усетила ефект от нея – 70 млн. лв. за 60 нови електробуса. Община Стара Загора разполагаше с 45 млн. лв. за нови електрически бусове.
Русе обяви търг за 20 бързозарядни автобуса на стойност 26.4 млн. и отдели още 13 млн. лв. за купуването на 13 тролея. Плевен и Сливен пък разполагаха със съответно 15 и 11 млн. лв.
Най-малко са средствата в Перник – едва 6 млн. лв., като общината е избрала изпълнител чак този август, както и в Хасково – 5 млн. лв.
Голяма част от поръчките в общините си приличат по едно: класиранията са обжалвани. В Бургас например единадесет участници (вкл. известни чуждестранни фирми) са отстранени по сходни причини (напр. не са предоставени разяснения по определени параметри), като само един успя да стигне на финала. Това е консорциумът „Ел Бус България“, който в крайна сметка достави 56 електробуса в Бургас за 64.4 млн. лв. без ДДС.
Източници на „Капитал“ обаче споделиха съмнения, че документацията по търга е направена така, че да спечели въпросният кандидат – консорциумът „Ел Бус България“, който е предложил най-неизгодната оферта за гаранцията на батерията – три години, докато средно за брашна в момента е осем.
В поръчката на Община Варна за доставката на „съчленените“ автобуси пък кандидатстваха общо седем фирми, шест от които са отстранени по различни причини (не покриват изисквания, имат пропуски в техническото предложение и др.).
На свой ред търгът на София за 52 малки електробуса беше прекратяван три пъти поради различни причини.
Спирането на първия с прогнозна стойност 26.7 млн. лв. без ДДС беше обяснено с грешки в документацията, на втория – с одобрението на една-единствена оферта (вероятно не „правилната“), а на третия – с две сериозни причини за ограничаване на конкуренцията, посочени от Върховния административен съд. Те са свързани с необосновани ограничения за кандидатстващите и включване на условия, които дават предимство на едни кандидати за сметка на други. В крайна сметка Столична община сключи договори след четвъртия опит с две фирми по двете позиции – „Чериът моторс“ и „Булавто България“, докато вторият неуспешен търг за същото беше спечелен от обединение „К-Бул“.
Търгът във Варна е обявен от общинското дружеството „Градски транспорт“ и е разделен на две позиции – за доставката на 60 електробуса и зарядни станции за тях за общо 85 млн. лв. с ДДС.
Малко преди КПКОНПИ да започне проверки, директорът на дружеството Злати Златев внезапно подаде молба за напускане в общинския съвет на Варна, като подробности за причините не бяха съобщени.
Според КПКОНПИ е установено оказвано въздействие на член на комисията по избор на изпълнител в полза на конкретна фирма. В резултат на това кандидатите не са били обективно оценявани и е допуснат само един от тях.
На финала е класиран консорциум „Джи Ди Ей“, който се състои от българската „Авто инженеринг холдинг груп“ и китайската „Сямън голдън драгън бус ко“. Според съобщението на антикорупционната комисия са установени „неправомерни действия от лице, заемащо висша публична длъжност, при определяне на състава на екипа за управление на проекта“. Според доклада на комисията ръководител на проекта е инж. Младен Иванов, управител на общинското „Паркинги и синя зона“, а нейни членове са инж. Бисер Борисов, който е и зам.-директор на същото общинско предприятие, Марина Драганова, главен експерт „Обществени поръчки“, юрисконсулт Кирила Кирилова и Юлиан Георгиев.
Транспортното дружество на Варна е сключило договор с избраните изпълнители през февруари и март 2022г., като преди това участници в процедурата обжалваха пред КЗК решението за класиране. „Комисията за защита на конкуренцията отхвърли жалбите като неоснователни. Това решение на КЗК бе обжалвано пред Върховния административен съд, който в края на 2021 година потвърди становището на КЗК за избора на консорциума за изпълнител на обществената поръчка“, коментираха от пресцентъра на Община Варна.
„Като участник в обществените поръчки сме подали оферти, които са класирани на първо място и въз основа на тях сме определени за изпълнител. В случая следва да се отбележи, че поръчките са обжалвани и потвърдени изцяло както от КЗК, така и от ВАС, като не са открити каквито и да е нарушения“, коментира собственикът на „Авто инженеринг“ Юлиан Димов.
По същата поръчка на транспортното дружество на Варна има и още една позиция – за доставката на електробуси тип „соло“. Тя е спечелена от консорциум между фирмите „Еко бранд“ и регистрираната в Израел „Чайна моторс“. Собственик на „Еко бранд“ е Ина Маринова Радославова, която на изборите през април 2021 г. е била кандидат-депутат на ВМРО. Управител на фирмата пък е Георги Иванов Александров, който преди е държал дял във „В. Пауър“, регистрирана в „Манастирски ливади-запад“. В съвета на директорите є участват Джонатан Ман,Манфред Ман-Цун Лоон от САЩ и трима от Китай – Сонг Уанг, Пенг Жанг, Зуаний Луо.
До октомври 2021 г. Георги Александров е управлявал и фирмата „Апл 1“, която разполага с над 4.4 млн. лв. капитал. От 30 септември тя е собственост на „АП КАПИТАЛ“, а преди това е била на „София грийн проджект“, чийто управител пък е Бисер Андонов Лазов – основният свидетел на прокуратурата по делото КТБ. В тази позиция отново останалите шест кандидати са отстранени.
Кандидатът, спечелил поръчката за доставка на 33 електробуса в Стара Загора, се състои на практика от същите хора, които управляват фирмите, спечелили търга за доставка на нови 56 електробуса в Бургас.
Избраният изпълнител (с който има сключен договор от 20 септември 2021 г.) е „Ел бус трак енд коуч България“. Нейни управители са Ирена Есаян и Юлия Мирчева.
Преди във фирмата дял са имали Павлин Бошнаков и Ирена Георгиева, но и двамата прехвърлят участието си на Ирена Есаян. Бошнаков прави това на 11 юни 2020г., месец преди обявяването на обществената поръчка, а Георгиева – четири дни преди отварянето на ценовите оферти на участниците в поръчката (25 януари 2021 г.).
Ирена Георгиева е майка на певицата Гери-Никол. Тя е управител и собственик на „Бест брокърс“, една от фирмите в консорциума, който спечели поръчката за доставка на електробуси в Бургас.
Георгиева участва в множество фирми, като популярност придоби с „Финанс груп 2013“, която изграждаше Ларгото в центъра на София, заради което гръмна скандалът „Ало, Банов“ с министъра на културата Боил Банов. „Финанс груп 2013“ е и един от доставчиците на храна за затворите, като договорът там е за 55 млн. лева.
От друга страна, Павлин Бошнаков е собственик на „Пожарна сигурност“, която беше другата фирма в консорциума с „Бест брокерс“, спечелил поръчката в Бургас.
Според документите към договора, подадени от Есаян, електробусите, които фирмата се ангажира да достави, са испански, с марка Irizar, а зарядните станции са българско производство. В съобщението на КПКОНПИ обаче се казва, че и електробусите са българско производство. Комисията казва още, че са установени данни за нарушения на закона от лице, което заема публична длъжност, което е оказало въздействие при избора на изпълнител и в замяна е получило имотна облага (подобно на установеното и във Враца). Справка в Имотния регистър обаче показва, че кметовете на двата града не са декларирали имоти през последните две години, откогато е пусната поръчката.
Във Враца КПКОНПИ е разследвала две процедури на дружеството „Тролейбусен транспорт Враца“ – едната е за доставка на девет тролейбуса, а другата е за 13 електробуса, обявени през декември 2019 г. И двете са спечелени от финалиста в една от варненските позиции – „Авто инженеринг“. Според комисията са налице имотни облаги, както и нарушения при доставката на електробусите, защото са беларуско вместо вписаното в техническата спецификация полско производство. Не е установено също дали отговарят на нормативните изисквания за транспортни средства в Европейския съюз. Спечелилата фирма не е съгласна с това.
Оттам обясняват, че тролейбусите са произведени от консорциум между две търговски дружества – от Беларус и от Полша. „Доставените тролейбуси са специално проектирани и разработени от полския член на консорциума, предвидени за асемблиране в сътрудничество с беларуския партньор. „Тези обстоятелства създават объркване и различна интерпретация от страна на контролните органи, каквото не би следвало да съществува – „Авто инженеринг холдинг груп“ е предложило и доставило марка и модел тролейбуси, с технически спецификации и функционалности, отговарящи на изискванията на обществената поръчка“, казват от фирмата за „Капитал“.
В офертата си до общинското дружество „Авто инженеринг“ казва, че фирмата работи с „Енергис Лтд“, която се е подписала в качеството си на производител на тролейбуси и е-автобуси с марка Metropolis, със седалище и адрес на управление „Багно Стр., 00- 112 Варшава“. От оскъдната информация, която може да се намери в интернет за нея, става ясно, че е регистрирана в Полша, има офис във Варшава и е основана на 19 юни 2019 г. Според „Авто инженеринг“ тролейбусите отговарят изцяло на нормативните изисквания за транспортни средства на ЕС.
От наличните данни и отговорите на институциите и замесените участници трудно може да се каже какви точно са нарушенията и има ли въобще такива. Отговори вероятно ще получим от Европейската прокуратура.
Източници
https://bit.ly/3AYcdxo
https://bit.ly/3EQITdy
https://bit.ly/3EQIUy8
https://bit.ly/3Vzcb7L
https://bit.ly/3XKjBqc
https://bit.ly/3FdxYvG
https://bit.ly/3XNk76z
https://bit.ly/3XWil3p
http://www.ktbfiles.com/
https://bit.ly/3XGNKGJ
https://bit.ly/3XGNHe1
https://bit.ly/3GYWOkm
https://bit.ly/3XGNE1P
https://bit.ly/3XLd3Yk
https://bit.ly/3GZcxA4
https://bit.ly/3XD74EV
https://bit.ly/3ONjhTi
Половин милиард за електробуси катастрофираха в спорни връзки
Често, заради ограничен капацитет и средства администрацията се налага да избира дали да вложи усилия в привличане на инвестиции или в усвояване на европейски средства. В повечето случаи работата по оперативните програми е предпочетена, защото не създава огромни бъдещи разходи за поддръжка, доходоносна е и дава сравнително бърз и видим резултат за гражданите и потенциални избиратели (най-типичният случай е изграждането на стадиони и градинки). В разгледания случай администрацията се проваля два пъти за едни и същи пари по оперативните програми. Първоначално усвояването на средства за ВиК проекти по програма „Околна среда“ се забавя, което налага бързо пренасочване на парите към купуване на електробуси. Следват нови забавяния, нарушения, съмнения за корупция и конфликт на интереси, които пък водят до намесата на КЗК, КПКОНПИ, ВАС и Европейската прокуратура. В крайна сметка пак нищо не е ясно и няма виновни и наказани.
//Зорница Славова, ИПИ