ДПК стигна до прокуратурата, може би
„Държавна петролна компания“ (ДПК) е едно от най-големите дружества, контролирано пряко от Министерството на икономиката. Бюджетът му за 2021 г. е 50 млн. лв. Отпуснати са му и по още 30 млн. лв. в прогнозните разчети за 2022 г. и за 2023 г. С тези държавни пари „по замисъл“ трябваше да се прекратят възможностите за злоупотреба (на „Лукойл“) с монополно положение в данъчните складове за горива. Да се осигури конкурентен пазар и да се отговори на изискванията на Брюксел за поддръжка и контрол на държавния резерв, защото
Достъпът до този акаунт е ограничен.“ Това съобщение посреща гражданите, които към октомври 2022 г. са пожелали да се запознаят с дейността на едно от големите държавни предприятия – „Държавна петролна компания“ – чрез нейния сайт. И преди хостинг услугата да беше спряна от частната фирма, на която видимо е поверена, във въпросния сайт нямаше да откриете нищо.
Един от малкото пъти, в които компанията изобщо влезе в новините след раждането си, бе на 1 август 2022г. И не със свършена работа, а с това, че в последния си ден кабинетът на премиера Кирил Петков реши, че ще закрие структурата. Тя бе замислена през 2020 г. като държавно предприятие по специалния текст от Търговския закон. Последният (все още) позволява на изпълнителната власт да създава подобни образувания, в които да налива общите ни пари, да обещава, че ще са в обществен интерес, който, меко казано, рядко се вижда. Освен това ако може, предприятието да не отчита дейността и харчовете, но да е защитено от фалит, каквото и да се случва (според Правилника за дейността и организацията на предприятието – б.р.). Последното на практика значи, че държавата, ако реши, може съвсем законно да си налива пари като вода в пясък.
По принцип темите „държавен резерв и военновременни запаси“ съвсем резонно влизат в графата „национална сигурност“. Тоест – забравете идеята за прозрачност, сакралното словосъчетание оправдава пазенето на всякакви „тайни“ от обществото. Дори когато няма причина да са тайни по закон.
Самото създаване на ДПК също е озадачаващо. Първо, още през 2017 г. Комисията за защита на конкуренцията от опит пореден установи очевидното – монополното положение на „Лукойл“ в складовете. Това на практика създава риск да се задушава конкуренцията, защото търговци на горива няма къде да държат стоката си, още по-малко на конкурентна цена, а трябва да има къде – по закон. Но идеята за ДПК се появи през 2020 г.
Второ – предприятието бе създадено, след като приеха Закона за публичните предприятия. Гласуването му бе сред основните ангажименти, които България пое към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), и условие за влизане в т.нар. чакалня за Еврозоната – механизма ERM 2. Насоките на ОИСР са държавните предприятия да се превърнат или в административни структури, или в нормални търговски дружества по общия ред според функциите им. Ресорната агенция написа и анализ по темата, за което разказвахме в предишното издание на „Черната книга“. Насоките казваха още, че нови предприятия не бива да се създават в сфери, в които има пазарна конкуренция. Последното правителство на ГЕРБ обаче бе на друго мнение. ДПК трябваше да стопанисва държавни данъчни складове и да изземе функцията за поддръжка на държавния резерв от горива от едноименната държавна агенция. Спомагателната структура пък трябваше да поеме само контрола, като идеята бе предприятието да стъпи на пазара на дребно на гориво с около 100 държавни бензиностанции. Много мастило се изписа и много експерти се произнесоха колко съмнително е последното, още през 2020 г.
Така ДПК се роди през март 2021 г., като преди официалния акт бе променен Законът за държавния резерв. Кабинетът „Петков“ мотивира закриването є в средата на 2022 г. с това, че нищо не е свършено. Не са покрити ангажиментите към ОИСР, а единственият резултат към момента са похарчените неясно за какво точно обществено благо пари.
В 47-ото НС бяха внесени два законопроекта, които да сложат край на „авантюрата ДПК“, но времето за тях не стигна. Така на практика решението от 1 август увисна във въздуха. А служебната власт и всяка следваща, „милееща“ за видимо нефункциониращото дружество, получи коз в ръцете си и възможност да го реанимира.
Служебният министър на икономиката и индустрията в служебното правителство, назначено на 2 август 2022г., и принципал на ДПК Никола Стоянов още в първите си дни обяви, че ще се обмисля ревизия за решението за закриване. Аргументи по същество не се чуха, но и актът на Министерския съвет от 1 август 2022 г. няма публични данни да е отменен. Въпреки че в него има и срокове за изпълнение. Бившият директор на ДПК Паун Илчев бе назначен на друг държавен пост, а изненадващо на 13 октомври на намиращата се уж в процедура по преустановяване компания, макар и законът да не е променен, е назначен нов шеф. Това е видно от партидата на ДПК в Търговския регистър, въпреки че към 14 октомври вписването е на етап „обработва се“. Не е публично обявявано да е провеждан конкурс за поста, въпреки че това е изискване на Закона за публичните предприятия. Новото име е Цветан Цирков – дългогодишен служител на икономическото ведомство, според достъпните данни. И човекът, по чието предложение Румен Овчаров става представител на държавата в „Лукойл“ по времето на кабинета „Орешарски“. Какъвто Овчаров остана дълго време и след това.
Важно е да се знае какво работи ДПК и как харчи парите си, отпускани от държавния бюджет от март 2021 г. до есента на 2022 г. Възможно ли е да се разбере обаче? Според Закона за публичните предприятия всички такива дружества са длъжни да подават отчети – годишни и междинни – на всяко тримесечие. В сайта на ресорната агенция към октомври 2022 г. следи това задължение да е изпълнявано има само към полугодието на 2021 г. – тоест за първите няколко месеца „живот“ на компанията. От текста се разбира само, че ДПК се е занимала със структурирането си, за да може (някога) да започне да изпълнява функциите си. Те са определени със Закона за държавния резерв през 2020 г. и неотменени до момента. На първо време е трябвало да осъществи придобиване на данъчни складове от държавата, да започне да оперира с тях, както и да осигури достъп на търговците до тях.
Въпреки че компанията няма сайт, а и като имаше, информация в него нямаше, от публични документи за плащанията на стойност над 5000 лв. в СЕБРА се разбира, че е харчила суми за: компютри, оборудване, рекламни материали, мобилни телефони, мебели. Общата сума за 2021 г. е близо 140 000 лв. За 2022 г. такива данни липсват. Докладите с отчети за изпълнението на държавния бюджет на Министерството на финансите за 2021 г. и за първото полугодие на 2022 г. дават още съвсем малко яснота.
„Към 31.12.2021 г. ДП „ДПК“ е отчело разходи в размер на 1,1 млн. лв. Отчетените разходи са основно за: персонал – 0,8 млн. лв., разходи за издръжка – 0,2 млн. лв., и капиталови разходи в размер на 0,06 млн. лева.“
„Държавно предприятие ДПК няма планирани собствени приходи по бюджета си за 2022 г. За първото полугодие на 2022 г. ДП ДПК не е отчело приходи, помощи и дарения. За отчетния период разходите на ДП ДПК са в размер на 0,7 млн. лв., при уточнен план 0,8 млн. лв. Отчетените разходи са за персонал – 0,6 млн. лв., и издръжка – 0,07 млн. лева“.
Или грубо общо 1,8 млн. лв. усвоени за около година и половина.
Оттук следва поне да е ясно, че въпреки отпуснатия бюджет от 50 млн. лв. за 2021 г. и още 30 млн. лв., разчетени за 2022 г., малка част са похарчени от ДПК. Предимно за заплати, консумативи, поддръжка.
Ако се чудите колко хора и какво точно работят – въпросът има резон – броят на заетите в ДПК не е публичен, отчети за дейността няма, не успяхме да стигнем до отговор и защо това е допуснато.
Вратата обаче съвсем леко бе открехната през август 2021 г. в 46-ото Народно събрание – в т.нар. комисия по ревизия на предишните управления. На изслушване бившият вече към днешна дата изпълнителен директор Паун Илчев обявява, че заетите в дружеството са около 30 души и са „топспециалисти“ от горивния бранш, от който са били привлечени. В същото това лято лъсва и как каквото и да пише в законите, варианти то да няма значение винаги могат да се намерят.
За да изпълнява функцията си за поддръжка на резерва и управление на данъчни складове, ДПК трябваше да получи от Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ 4 бази. Те да се превърнат в данъчни складове и да процъфти конкуренцията. По думите на Илчев пред комисията, се случва спънка – държавната агенция отказва да предостави имотите в Поликраище, Сливен, Първомай и Антон. Според правилника за дейността на ДПК в рамките на 3 месеца компанията е трябвало да получи лиценз за оператор на данъчни складове. Тук се влиза в параграф 22 – ДПК и досега няма лиценз, какъвто издава Агенция „Митници“ – лицензи за част от четирите бази има на името на ДА „Държавен резерв и военновременни запаси“. Тя на свой ред отказва да прехвърли активи на ДПК, докато няма митнически лиценз. Агенция „Митници“ пък отказва да издаде такъв, защото базите не са прехвърлени на ДПК, макар последната да е настоявала за това в писма. От държавния резерв изявили желание да предадат само базата в Антон – защото е негодна за данъчен склад преди ремонт.
По време на изслушването в Народното събрание обаче става ясно, че от агенцията са искали компанията да плаща по фактури за ремонт – тъй като част от базите трябва да подлежат на такъв, за да отговарят на изискванията по закон за данъчен склад. Договорите за ремонтите – в случая на сградата в Първомай, са от 2018 г., когато ДПК не съществува и не знае нито как са сключвани договорите, нито как са изпълнявани. А плащанията е трябвало да са на стойност над 5 млн. лв.
В целия сюжет се намесва и история за мащабен разлив на голямо количество гориво, но темата в крайна сметка „умира“ през лятото на 2021 г. в предоставени до 46-ото Народно събрание секретни документи. За тяхното съдържание е наказуемо да се говори публично, въпреки че имаше народни представители, които ги четоха.
А цялата сага между ДПК и резерва трябва да е стигнала до Върховната административна прокуратура – по думите на Илчев от миналото лято. Следите на историята оттам нататък се губят.
Източници:
Промени в Закона за държавния резерв и военновременните запаси – 2020 г.
Законопроекти за изменение и допълнение на Закона за държавния резерв и военновременните запаси от 2022 г. и мотивите към тях
Търговски регистър
Агенция за публичните предприятия и следприватизационния контрол
Стенограми – Народно събрание на Република България
Доклади за отчет на изпълнението на държавния бюджет за 2021 и 2022 г. на Министерството на финансите
СЕБРА
Парламентарен контрол / Сайт на Народното събрание
ДП „ДПК“
Създаването и работата на държавно предприятие „Държавна петролна компания“ илюстрира два много важни аспекта от работата на държавата и администрацията. Първо, когато има проблем с конкуренцията на пазара на горива и държавата не може да осигури нормалното му функциониране, вместо да се предприемат стъпки за установяване на слабости, налагане на санкции, нормативни промени и други решения (КЗК описва поне три вида решения), държавата просто влиза на пазара със силата на парите на данъкоплатците си, като се опитва се опитва да влияе на конкуренцията на изцяло частен пазар чрез присъствието си. Естествено, това няма как да сработи добре. На второ място идва въпросът с пословично бавната и недостатъчна отчетност на държавните предприятия. И тук има пример за формално изпълнение – откъслечна информация, която не позволява да се разбере и очертае извършваната дейност, нито да се добие представа за развитието на компанията. А безотговорността, типична при управлението на държавните компании, само затвърждава порочния модел.
// Зорница Славова, ИПИ
