Изпирането на завода за отпадъци на София
През първите седем години от съществуването си заводът за отпадъци на столицата вместо RDF (горива, получени от отпадъци) произвежда основно отпадъци, които постъпват на депо. Първо на депото в Долни Богров, а в последните почти две години на новото депо на града „Садината“.
Една от темите, която отсъстваше по време на надпреварата за кметския пост в София, беше тази за отпадъците на града. Тя обаче продължава да стои на дневен ред 18 години по-късно след обещанието на Бойко Борисов, като кмет на столицата, да реши проблема с отпадъците, които тогава преливаха от кофите и се трупаха в бали.
Сложната ситуация трябваше да бъде решена със Софийския завод за отпадъци, произвеждащ RDF. Той се превърна в основна гордост на Борисов, а за изграждането му бяха инвестирани огромни европейски средства. Инвестицията беше на обща стойност близо 346 млн. лв. От нея безвъзмездната финансова помощ е 291.5 млн. лв., от които 247.8 млн. лв. евросредства по програма „Околна среда“.
Мегапроектът така и не заработи както трябва. За първите седем пълни години от съществуването си той произвежда основно отпадъци, които попадат на депа. За да реши казуса, Общината не прави опит да подобри технологията или да промени цялостно системата на сметосъбиране, залагайки в по-голяма степен на разделното събиране. През 2020 г. просто променя документа, за да влезе в норма заводът. В преносен смисъл заводът за отпадъци на София беше изпран на хартия.
Така официално той вече може спокойно да произвежда двойно повече боклук, а нормата му на неефективност се покачва. Това е в разрез с политиката на Брюксел за постигане на кръгова икономика и целта само 10% от битовите отпадъци да отиват на депо към 2023 г.
Основната част от т.нар. „Интегрирана система от съоръжения за третиране на битовите отпадъци на Столична община – площадка „Садината“, управлявана от общинското „Столично предприятие за третиране на отпадъци“, е инсталацията за механично-биологично третиране (МБТ) на отпадъци с производство на RDF гориво. Т.е. заводът. Той работи от 12 септември 2015 г. с капацитет 410 хил. тона смесени битови отпадъци и поглъща всичко от сивите контейнери на града. Към него беше изградено и депото „Садината“ с общ капацитет 3.2 млн. тона и живот 21 години и 4 клетки (от които изградени са 1, 2 и 3).
По план заводът трябва да произвежда 178 хил. тона RDF, които да се изгарят в циментовите заводи до изграждането на инсинератор към „Топлофикация София“. От него излизат също определено количество суровини като пластмаса, хартия, стъкло, метали и т.н. (общо около 34 тона за 2022 г.). Той трябва да генерира и до 75.6 хил. тона смеси (отпадък с код 19 12 12), като на всеки тон отпадък би трябвало да се получават до 184.5 кг смеси, които да отиват на депо.
Заводът бе изграден от гръцкото обединение „Актор – Хелектор“ за 213.4 млн. лв. с ДДС. Преди това бяха построени компостиращата инсталация „Хан Богров“ (третият елемент на системата на боклука) на стойност 46.5 млн. лв. и депото в „Садината“ където договорът беше за 25.1 млн. лв. За изграждането на 3-та и 4-та клетка на депото беше възложена и обществена поръчка на обединение, в което участват „Хидрострой“, ВДХ и „Комунал инженеринг“ за 18.2 млн. лв. без ДДС.
Инсталацията за RDF към „Топлофикация София“ (четвъртият елемент) пък ще струва още около 310 млн. лв. Така общите инвестиционни разходи ще надвишат 600 млн. лв. Допълнителна инвестиция ще е необходима и в модернизация на пречиствателната станция, която пречиства отпадните води на завода, депото и на инсталацията за биологично третиране „Хан Богров“. Преди години стана ясно, че тя не може да поеме целия обем мръсна вода и столичното предприятие е трябвало да ползва услугите на пречиствателната станция на „Софийска вода“ в Кубратово.
Оперативните разходи са между 25–30 млн. лв. на година. В опит да увеличи количествата рециклируеми материали, които излизат от него като пластмаса и метал, през годините има увеличаване на броя на щатните бройки.
Мащабната инвестиция не постига набелязаните цели на база данните в докладите по околна среда, които подава предприятието през годините. От заложените 178 хил. тона RDF той не надвишава 80 хил. тона годишно. Или 100 хил. тона под целта. Количествата на смесите за депо (отпадъци с код 19 12 12) вместо до 75.6 хил. тона са по над 140 хил. тона, двойно над допустимото, в нарушение на комплексното разрешително. Изводът е, че заводът произвежда по-скоро отпадъци, отколкото RDF.
По-голямата част от произведените отпадъци – по над 100 хил. тона на година, започнаха да се карат на старото сметище „Долни Богров“. Постъпването на отпадъците там беше обяснено с нуждата те да се „оползотворят“ с цел рекултивацията на депото, което се превърна в безкрайно и удобно начинание. По тази линия досега там са постъпили 675 хил. тона, а пикът е през 2021 г. Общината дори имаше намерение да вдига „кота било“ на депото. Т.е. да строи все по-голяма планина от боклуци, докато твърди, че рекултивира старото сметище. Въпросното старо сметище на практика се явяваше петият таен елемент на системата и години наред решава проблема на столицата с отпадъците.
Този модел на работа не можеше да продължава вечно и администрацията на Йорданка Фандъкова промени комплексното разрешително на завода за боклук. Това се случва през 2020 г. на база инвестиционно предложение за модернизация и оптимизация на част от инсталациите. Наред с проектите за автомивка, авторемонтна работилница, битови помещения, столова, зона за почивка, за пушене, кафене и т.н. инвестиционното предложение предлага годишното количество на отпадъка да се повиши и към разрешените 75.6 хил. тона да се добавят още 70.6 хил. тона – пак за оползотворяване.
Това е дейност по „обработване на земната повърхност, водещо до подобрения за земеделието или околната среда, чрез подравняване на терени, запръстяване на работните участъци и при рекултивацията на запълнените клетки“.
Обосновката за корекцията е: „По-високата влажност на входящия поток битови отпадъци в сравнение с проектно заложените стойности, допълнително повлиява количеството на генерираните в резултат на технологичните процеси отпадъци“, пише в инвестиционното намерение.
Със завишаването на количествата на отпадъка заводът на София официално увеличава и нормата си на ефективност да генерира боклуци от 0.1845 на 0.357. Общината дори си оставя вратичка да може да приема обратно в завода нейния си RDF, но като отпадък в размер на до 10 хил. тона. Причината: „В различните инсталации (циментови заводи) изискванията към RDF горивото са различни и част от фракциите му не са пригодни за технологичните им схеми. Така в някои случаи предоставеното за оползотворяване RDF гориво не може да бъде изцяло оползотворено и се налага част от същото да бъде върнато обратно на площадка „Садината“ като отпадък“. Това отчасти съвпада с обяснението, дадено неофициално от някои от циментовите заводи – че качеството на софийския RDF не е добро, има малка калоричност, по-висока влажност, както и тежки негорими примеси като метал, стъкло и т.н., които могат и да повредят съоръженията за обработка на RDF.
През 2022 г. постъпването на отпадъци на „Долни Богров“ спира, но огромните количества боклук не изчезват. Т.нар. им оползотворяване просто се е преместило на новото депо на града, „Садината“. За изминалата година образуваните отпадъци са 141 хил. тона. От тях по данни на Изпълнителната агенция по околна среда са депонирани 32.2 хил. тона. Останалите 108 хил. тона, на база информация на Регионалната инспекция по опазване на околната среда и водите (РИОСВ) – София, са били оползотворени на територията на депото.
Как се различава депонираният от оползотворения отпадък, освен документално, не е ясно. Промяната на вида дейност обаче би следвало да спестява пари на общината, като при депониране по Закона за управление на отпадъците са предвидени две такси (по сметки на РИОСВ). Едната е 4.04 лв. на тон за бъдеща рекултивация на депата. Втората е 95 лв. на тон за 2022 г. Тя е висока и има за цел да мотивира общините да управляват отпадъците по-добре, като намаляват депонирането. За 2022 г. таблиците на РИОСВ показват, че на депо „Садината“ са отишли 69.9 хил. тона (половината от които пясък и др.), а отчисленията за тях са около 7 млн. лв. Ако и другите 108 хил. тона влязат там като депонирани, това са над 10 млн. лв. допълнително.
Въпреки неуспехите на системата дотук, общината не се е отказала напълно от изграждането на инсинератора в близост до Централна гара. През септември 2023 г. Административен съд – София-град отмени екооценката на инсинератора и постанови, че проектът носи сериозни рискове за здравето на софиянци, но малко преди първия тур на местните изборите стана ясно, че „Топлофикация София“ иска възобновяване на проекта.
Цялата система в контекста на прехода на ЕС към кръгова икономика вече изглежда архаична. Крие рискове от още неуспехи, загуба на средства и най-вече опасности за здравето на всички в столицата.
Източници:
1. Годишен доклад на Изпълнителната агенция по околна среда, София 2017 г.
https://eea.government.bg/bg/r-r/r-kpkz/godishni-dokladi-14/dokumenti-17/GDOSSadinata_DNO2016..pdf
2. Годишен доклад на Изпълнителната агенция по околна среда, София 2018 г.https://eea.government.bg/bg/r-r/r-kpkz/GD_doc_18/GDOSSadinata2017.pdf
3. Годишен доклад на Изпълнителната агенция по околна среда, София 2019 г.
https://eea.government.bg/bg/r-r/r-kpkz/godishni-dokladi-14/dokumenti-18/GDOS_2018_Sadinata.pdf
4. Годишен доклад на Изпълнителната агенция по околна среда, София 2020 г.
https://eea.government.bg/bg/r-r/r-kpkz/GD_doc_19/GDOS_2019_Sadinata.pdf
5. Годишен доклад по околна среда за изпълнение на дейностите, за които е предоставено комплексно разрешително, София 2020 г.
https://eea.government.bg/bg/r-r/r-kpkz/godishni-dokladi-14/doc-20/GDOS_2019_DolniBogrov.pdf
6. Годишен доклад на Изпълнителната агенция по околна среда за изпълнение на дейностите, за които е предоставено комплексно разрешително, София 2022 г.
https://eea.government.bg/bg/r-r/r-kpkz/godishni-dokladi-14/dokumenti-21/SADINATA.pdf
7. Годишен доклад на Изпълнителната агенция по околна среда за изпълнение на дейностите, за които е предоставено комплексно разрешително, София 2023 г.
https://eea.government.bg/bg/r-r/r-kpkz/godishni-dokladi-dokumenti-2023/SADINATA.pdf
8. Годишен доклад на Изпълнителната агенция по околна среда за изпълнение на дейностите, за които е предоставено комплексно разрешително, София 2017 г.
https://eea.government.bg/bg/r-r/r-kpkz/godishni-dokladi-14/dokumenti-17/ChI_GDOSsmetoraztovarishtes.DolniBogrovv.PDF
9. Годишен доклад на Изпълнителната агенция по околна среда за изпълнение на дейностите, за които е предоставено комплексно разрешително, София 2017 г.
https://eea.government.bg/bg/r-r/r-kpkz/GD_doc_18/GDOS_Dolni_Bogrov_2017.PDF
10. Годишен доклад на Изпълнителната агенция по околна среда за изпълнение на дейностите, за които е предоставено комплексно разрешително, София 2019 г.
https://eea.government.bg/bg/r-r/r-kpkz/godishni-dokladi-14/dokumenti-18/GDOS_2018_ChI_SmetoraztovarishteD.Bogrov.pdf
11. Годишен доклад на Изпълнителната агенция по околна среда за изпълнение на дейностите, за които е предоставено комплексно разрешително, София 2020 г.
https://eea.government.bg/bg/r-r/r-kpkz/GD_doc_19/GDOS_2019_DolniBogrov.pdf
12. Годишен доклад на Изпълнителната агенция по околна среда за изпълнение на дейностите, за които е предоставено комплексно разрешително, София 2022 г.
https://eea.government.bg/bg/r-r/r-kpkz/godishni-dokladi-14/dokumenti-21/smetovarishte_dolni_bogrov.pdf
13. Годишен доклад на Изпълнителната агенция по околна среда за изпълнение на дейностите, за които е предоставено комплексно разрешително, София 2023 г.
https://eea.government.bg/bg/r-r/r-kpkz/godishni-dokladi-dokumenti-2023/DOLNIBOGROV.pdf
14. ИНФОРМАЦИЯ по чл. 4, ал. 3 от Наредбата за условията и реда за извършване на ОВОС за инвестиционно предложение: „Модернизация и оптимизация на част от инсталациите и съоръженията на „Интегрирана система от съоръжения за третиране на битовите отпадъци на Столична община – площадка „Садината“, с. Яна, район Кремиковци, Столична община“
https://www.sofia.bg/documents/20121/479133/2018-12-21-info_chl_4_al_3_Sadinata.pdf/e268a151-aad8-4bba-b686-5fb126901610
15. Документи в регистъра на Столична община
https://registers.moew.government.bg/kr/?operatorName=&supervisorId=&krNumber=&publishDateFrom=&publishDateTo=&enforcementDateFrom=&enforcementDateTo=&resolutionDateFrom=&resolutionDateTo=&appealDateFrom=&appealDateTo=&krResolutionTypeId=&ekDistrictId=&ekMunicipalityId=&ekSettlementId=&lotNumber=&uin=000696327
Докато боклуците не стигнат до шията, няма да се поинтересуваме от тях
Сагата с боклука на София тече от десетилетия, но интересът на гражданското общество към нея като цяло е малък. Първият път, когато имаше сериозно публично внимание, беше когато боклукът нямаше къде да отиде, вторият – когато инсталацията за изгаряне застрашаваше с рязко влошаване на качеството на въздуха в столицата. Рециклирането и максимизирането на ползите от отпадъците като ресурс пък са направо бутикова тема, от която се интересуват малцина. Стига боклуците да не са по улиците, остават далеч от мисълта на избирателя, оттам – и на управника. Може би крайното решение ще дойде, ако ЕС започне да налага санкции за ниската степен на употреба на отпадъците. Иначе изглежда малко вероятно някой по-наблизо да обърне сериозно внимание на растящите количества боклук в депата, които по-скоро изглеждат като проблем на бъдещето, отколкото на настоящето.
// Адриан Николов, ИПИ
