Черна книга | Как беше превзет Пловдивският панаир

Как беше превзет Пловдивският панаир

01.01.2024

Историята за овладяването на някогашния държавен актив е разказ за пари, власт и търговия с влияние. Четири правителства, двама премиери и няколко кметове работят, за да сбъднат желанието на почетния консул на Русия Георги Гергов за пълен контрол върху 350 дка земя в центъра на Пловдив. През 2023 г. съдът спря последната стъпка от преминаването на Пловдивския панаир изцяло в собственост на Гергов. Засега. Историята е илюстрация за това как мрежите на влияние оплитат различни партии, за да обслужват частния интерес.

Изящен фонтан, великолепна градина и шест централни алеи. Така изглежда след Освобождението първото търговско изложение в Пловдив. Панаирните дни в града са онзи период, в който българите могат да се докоснат до световни достижения – от електрически крушки до въздухоплавателен балон.

Строителството на съвременния панаирен град, който заема огромна площ в центъра, започва в края на 40-те години на миналия век.

В годините на Желязната завеса панаирът е мястото, през което се промъкват парченца от света, който е забранен за обикновените българи. По време на комунистическия режим в България липсват много стоки. Банани има само през зимата и за тях се чака на опашка. Западните коли са недостъпен лукс само за избрани, а съветската лада е радост, за която се чака между 10 и 15 години.

Панаирът е друг свят. Там продават „Кока-Кола“, раздават безплатни химикалки, лъскави списания и човек може да докосне нова кола. „Там се паркираха комбайни, автомобили, едни грамадни машини. Палатите бяха оформени мега революционно и дизайнерски за онова време“, разказва книгоиздателят Манол Пейков, който е от Пловдив.

Пролетните и есенните изложения в града са не просто събития от календара. Те са мястото, където за две седмици в годината се срещат Изтокът и Западът.

„Като деца за нас беше много специално място, понеже се сещате, че нашата вселена беше много затворена“, разказва Пейков.

Панаирът се стопанисва от държавата, а след падането на комунистическия режим в България, остава държавно предприятие. Той е вкаран в забранителния списък за приватизация.

Как Гергов влиза в панаира
Забраната за приватизация обаче не означава, че към мястото няма апетити. Намирането на решение за тяхното удовлетворяване не закъснява.

Началото на овладяването на панаира е поставено по време на управлението на БСП, НДСВ и ДПС, известни като Тройната коалиция. Тя управлява от 2005 до 2009 година. Премиер е Сергей Станишев, а панаирът е в ресора на икономическия министър Румен Овчаров. И двамата в ръководството на БСП. През февруари 2023 г. Овчаров е санкциониран за корупция по глобалния закон „Магнитски“.

По време на управлението на Тройната коалиция панаирът все още е в забранителния списък за приватизация. Именно правителството на Станишев обаче дава ключа за влизането в панаира на частен капитал. Той е представен като „стратегия за развитие“. Предложението е направено от Румен Овчаров през 2006 г.

Правителството запазва мажоритарния дял на държавата в панаира, но включва като акционер и Община Пловдив заедно с частен инвеститор. „На мен ми изглеждаше като перфектното развитие на нещата – съчетание на частен и на общински, и на държавен капитал за развитие на едно дружество, което и сега има сериозни перспективи за развитие“, каза Румен Овчаров.

Така Община Пловдив и Георги Гергов влизат в управлението на панаира. Защо заедно ли? Защото преди това са създали съвместна фирма и именно тя става акционер в панаира. Общото дружество между Пловдив и бизнесмена се казва „Пълдин Туринвест“. До този момент Гергов е известен основно като собственик на свинекомплекс и производител на колбаси. Той бързо навлиза и в хотелиерския бизнес, като купува комплекса „Слънчев ден“ във Варна и хотел „Санкт Петербург“ в Пловдив. Негова собственост става и Централният универсален магазин (ЦУМ) в София.

Георги Гергов демонстрира близост със силните на деня. Появява се публично до бившия лидер на БСП и президент от 2002 до 2012 година Георги Първанов.

Да се върнем обратно към 2006 година. Тогава министрите на БСП, ДПС и НДСВ одобряват стратегията за развитие на панаира, предложена от Овчаров. Приемането є дава възможност на Гергов да започне постепенно да увеличава дяловете си и да придобие контрол над панаира.

Как е овладян панаирът
Увеличаването на дела на Георги Гергов в панаира става по две направления. Първото е чрез увеличаване на капитала в съвместното дружество с Община Пловдив „Пълдин Туринвест“. С него Гергов е съсобственик в Пловдивския панаир заедно с държавата.

Второто направление е като намалява дела на държавата в собствеността на панаира. Как става това?

В началото общината притежава 75% от акциите в съвместното дружество „Пълдин Туринвест“. Точно за една година съотношението се преобръща в полза на Гергов и той придобива пълен контрол. След като Общината апортира акциите на частното дружество, остава с 25%, а той със 75% от акциите. Чрез тази фирма Гергов участва и в панаира.

До 2007 година кмет на Пловдив е Иван Чомаков от СДС. Тогава синята партия е основен опонент на управляващата БСП. Според Чомаков причината Общината да загуби мажоритарния си дял в съвместното дружество с Гергов е липсата на пари.

„Пълдин Туринвест“ е създадено, за да възстановява и поддържа имоти в Стария град на Пловдив. Както се случва при подобни съдружия – Общината няма пари, за да покрива разходите, и така постепенно губи акциите си.

„Къщите бяха в пълна разруха“, казва Георги Гергов и показва снимки. „Общината нямаше средства да инвестира и аз съм дал над 10 млн. лв.“, обяснява той.

„Когато Общината няма пари да отговори със същите средства, се получава именно това“, коментира Чомаков.

Иван Чомаков не крие близките си отношения с Гергов. Той беше назначен за директор в притежаваната от Гергов телевизия „Евроком България“ след приключване на мандата му като кмет. Според него познанството му с Гергов „няма общо с това да се създаде това дружество [„Пълдин Туринвест“] и след това то да участва в преструктуриране на капитала на Пловдивския панаир“, защото решенията са взимани от Общинския съвет.

Така, през увеличаване на капитала, Гергов придобива контрол в дружеството „Пълдин Туринвест“. Именно това дружество е съдружник с държавата в панаира.

Втората стъпка е намаляването на дела на държавата в панаира. За това помага едно решение на Пловдивския окръжен съд.

С него собствеността на панаира е променена, а двама граждани с реституционни претенции получават също акции за сметка на държавния дял. Става дума само за около 2 на сто от панаира, но точно тези акции са камъчето, което позволява на колата да се обърне.

Веднага след съдебното решение Георги Гергов изкупува собствеността на тези дребни акционери. Именно с тези акции делът, който контролира Гергов, се покачва от 49 на сто на 50,36 на сто. Така, с по-малко от един процент, Гергов вече има контрол над повече от половината акции от панаира. Държавата остава с 49,6 на сто.

Обобщено резултатът от промените в капитала изглежда така. Първо Гергов увеличава дела си в съвместното дружество с Общината „Пълдин Туринвест“, което има дял в панаира. Второ – с изкупуването на частните дялове намалява делът на държавата в панаира. Това превръща Гергов в човека, който реално управлява с над 50 на сто от акциите на панаира.

Единственият, който прави опит да върне контрола на държавата в панаира, е Трайчо Трайков като министър на икономиката в правителството на ГЕРБ, което идва на власт след 2009 г. „Тогава вече държавата беше загубила мажоритарното си участие в панаира, което ми се стори крайно нередно, тъй като той беше в забранителния списък, а и стратегията, която се е гледала в предишния Министерски съвет, не предвиждаше държавата да загуби контрол над панаира“, каза Трайков пред Свободна Европа. Тогава той няма подкрепата на кабинета, ръководен от Бойко Борисов. Делото е загубено на трета съдебна инстанция.

Появата на „дупката“ във Варна
През 2016 г. Георги Гергов има контрол върху малко над 50 на сто от акциите на панаира, а останалите са държавни. Неочаквано в сюжета за Пловдивския панаир се появява т.нар. дупка във Варна. Това е терен в центъра на града, собственост на фирма на Георги Гергов. На пръв поглед имотът е атрактивен. На практика обаче е неизползваем за частна инвестиция заради откритите археологически разкопки, които не позволяват да се строи.

Изненадващо, без мотиви и обсъждане, през 2016 г. правителството на Борисов решава да се раздели с държавните 49 процента от Пловдивския панаир. Това се случва с решение на Министерския съвет, прието без обсъждане, с което 20 на сто от акциите се дават безвъзмездно на Община Пловдив, а останалите 29 на сто – на Община Варна.

Няма писмена следа за обвързването на сделката за панаира и тази за „дупката“ във Варна. Схемата става ясна от коментар на Борисов в отговор на журналистически въпрос при посещение във Варна. Борисов казва, че е забелязал „дупката“ при разходка из центъра на Варна и Министерският съвет предлага размяната, което ще „е вид инвестиция в града“.

Иначе казано, правителството предлага да даде държавните акции от Пловдивския панаир на Община Варна. Тя ще ги използва, за да си откупи „дупката“, на която собственик е Гергов, и така да може да си я оправи. Това е удобно за бизнесмена, защото той ще получи още акции от панаира и ще се отърве от неатрактивен имот във Варна. Идеята не е приета.

„Обществото тогава изригва заради абсолютната липса на логика Община Варна да получи дял от панаира“, казва Веселина Александрова, общински съветник в Пловдив от „Демократична България“.

След като вижда общественото недоволство, Борисов разпорежда общините да върнат акциите и това е изпълнено с решения на общинските съвети в двата града.

Но кабинетът на Борисов не се отказва от идеята да откупи дупката, която Гергов не може да използва. Тази идея е представена като услуга за варненци, за да се превърне дупката в използваема и красива площ.

Така правителството приема да отпусне целево 43 млн. лева на Община Варна, за да откупи „дупката“. От решението на кабинета „Борисов“ не става ясно как този терен, който е по-малък от 3 дка, е оценен на 43 млн. лева, но то е прието без възражения.

Измамна тишина
Напрежението е потушено. Годината вече е 2021-ва. Около панаира е спокойно, а „дупката“ във Варна е все така дупка, но за 43 млн. лв.

„Изведнъж научаваме, че Община Варна ще внесе своите 29 процента от панаира в „Пълдин Туринвест“. Тогава за всички възниква въпросът – добре, те нали ги върнаха на държавата“, каза Веселина Александрова.

Новината идва покрай ново решение¹ на Общинския съвет във Варна, с което Варна иска да апортира тези 29 процента в дружеството „Пълдин Туринвест“, контролирано от Гергов. Това означава Гергов да придобие пълен контрол върху Пловдивския панаир.

Оказва се, че неясно как и по какви причини кметът на Варна Иван Портних не е изпълнил решението на Общинския съвет за връщане на акциите от 2017 г., както и разпореждането на Бойко Борисов.

„Има такова решение² на Варненския общински съвет. Те са много послушни, когато г-н Бойко Борисов нареди нещо. Но защо не е изпълнено, остава мистерия“, казва Стела Николова, бивш общински съветник от „Демократична България“ във Варна.

Бойко Борисов отказа коментар с думите, че „темата е свършила през 2006-а“. Иван Портних също не пожела да говори. Писмено от Общината казаха, че решението на Общинския съвет от 2016 г. „няма императивен, а упълномощителен характер“. Това не е вярно, защото по закон кметът трябва да изпълнява решенията на Общинския съвет. Не става ясно също и по какви критерии кметът Портних избира кое решение на Общинския съвет да изпълнява и кое не. Т.е. защо е решил да не връща акциите от панаира на държавата, но пък изпълнява решение за внасянето на тези акции в „Пълдин Туринвест“ – дружеството, което се контролира от Гергов.

„Пет години тези акции стоят на трупчета и чакат своя звезден миг. И този звезден миг в момента се случва. Тези 29 процента са чакали Гергов. И той посяга към тях“, коментира Веселина Александрова.

Георги Гергов казва, че причината Община Варна да реши да внесе акциите си в дружеството му са задълженията, които е натрупала като акционер в панаира. Т.е. докато е държала акциите, Община Варна е трупала дългове като съсобственик. Сега трябва или да даде пари, или да приеме предложението на Гергов да вкара акциите си в „Пълдин Туринвест“. Дружеството предлага да покрие тези дългове, когато вземе акциите. Третият вариант е да се намери нов купувач на тези акции.

Това на практика повтаря схемата, по която Община Пловдив губи дялове от съвместното си дружество с Гергов.

„Пловдивският панаир искаше от Община Варна да плащаме ремонтите, което ние няма как да го направим това нещо. Това беше мотивът да се вземе новото решение, да се сложат акциите там“, коментира Бранимир Балачев, бивш общински съветник във Варна от ГЕРБ.

В този момент нещата вече изглеждат доста заплетени. Община Варна не е върнала акциите, но пък е взела 43 млн. лева като компенсация, че ги е върнала. Общинските съветници във Варна са гласували връщането на акциите, но пък три години по-късно ги апортират в частно дружество. Решенията на Общинския съвет по закон са задължителни, но пък кметът Портних веднъж ги тълкува като пожелателни, друг път ги изпълнява веднага.

Пътят на парите
На този фон „дупката“ във Варна, която трябва да е станала красива с отпуснатите от държавата пари, продължава да е дупка. „Защо, по каква причина точно 43 млн. лева бяха дадени на г-н Гергов, никой не разбра. Така и не беше дадено обяснение от ГЕРБ“, коментира Стела Николова.

Георги Гергов твърди, че не е получил и лев от държавата за „дупката“ във Варна.

„Бизнесът иска тишина. Защо трябва да се обяснявам“, каза Гергов и допълни, че когато парите са преведени, вече не е бил собственик на „дупката“.

Оказва се, че в периода, в който кабинетът на Борисов взема решението да отпусне 43 млн. лв. за „дупката“ във Варна, се случват поредица от интересни събития. От тях става ясно, че парите на данъкоплатците не са отишли при случаен човек.

Последователността е следната:

Община Варна взема решение да сключи договор за покупка на празен терен от 3 дка в центъра на града – станал известен като „дупката“, след получаване на целево финансиране от държавния бюджет.
Парцелът е собственост на Георги Гергов.
Правителството отпуска парите.
Два дни след това Георги Гергов продава „дупката“ на фирма, която е собственост на бизнесмена Ангел Палийски.
Парите са преведени от Община Варна след няколко седмици, но собственик на дружеството вече не е Гергов, а Палийски.

Кой е Ангел Палийски?
Ангел Палийски е човекът, който придобива „дупката“ дни преди тя да бъде откупена с 43 млн. лева от държавния бюджет.

Палийски е бивш собственик на футболния клуб „Ботев“ (Пловдив) и настоящ хотелиер. Банкерът и собственик на фалиралата КТБ Цветан Василев го посочва като близък до санкционирания за корупция по глобалния закон „Магнитски“ депутат от ДПС Делян Пеевски.

Ангел Палийски ръководи „Ботев“ по времето на Георги Самуилов. Той също беше обявен от Цветан Василев за „прокси“ на Пеевски³, но доказателства в тази посока не бяха представени.

През 2019 г. „Капитал“⁴ описа и друга връзка между Палийски и Пеевски покрай сделката за хотел „Ястребец“ на Боровец. Малко преди това Палийски е купил и курортния комплекс „Слънчев ден“ край Варна от Георги Гергов. Палийски „беше посочен от варненски политици като човека, през когото Делян Пеевски ще придобие от Георги Гергов морския курорт“, пише тогава „Капитал“.

Ангел Палийски не беше открит за коментар.

Овладяването е спряно
Вписването на Община Варна като акционер в „Пълдин Туринвест“ беше блокирано от съда през септември 2023г. Ако то се случи, дружеството „Пълдин Туринвест“ ще стане собственик на близо 80 на сто от Пловдивския панаир, а държавата ще остане с едва 20 на сто и ще загуби изцяло контрола върху панаирния комплекс. Решенията за съдбата му, дори и за ликвидиране, ще могат да се взимат изцяло от „Пълдин Туринвест“, което се контролира от Гергов.

От управата на панаира казват, че до този момент не е обсъждана идеята панаирът да работи като нещо различно. „Откакто мажоритарният собственик е г-н Гергов, той никога не е говорил пред нас, ръководството, и пред състава тук, че ще прави нещо друго, освен панаир“, каза Иван Соколов, директор на панаира. По думите му въпросът за продажба също не стои. „Нито е обявена продажба, нито има преговори. Поне аз не знам“, каза Соколов.

ЗА КАКВО ХАРЧАТ ПАРИТЕ ВИ

Приватизираме, но по приятелски

Силен акцент в тази история е „замяната“ на част от собствеността на панаира за „дупката“ във Варна. От десет кладенеца се носи вода, само и само да се отърве държавата от имота в забранителния списък за приватизация, въпреки че няма никаква логика зад наглед напълно хаотичните действия. По-адекватният начин за решаване на този казус е да се проведе много сериозен дебат – и местен, и национален – дали при толкова голям интерес към панаира трябва да се помисли за изваждането му от въпросния списък. Това би позволило честна и прозрачна приватизация на този актив – от фирмата, която оцени потенциала му за употреба най-високо. Тук не става дума за стратегическа инфраструктура от национално значение, която държавата трябва да запази на всяка цена, но приватизацията може да се случи и без схемите и странните ходове, въвлекли няколко общини и над десет години усилия.

// Адриан Николов, ИПИ