Черна книга | Как милиони евросредства потъват в земеделието

Как милиони евросредства потъват в земеделието

01.01.2024

Злоупотребите в сектора се случват, когато т.нар. сламени хора, за дребни пари стават фиктивни земеделци и/или собственици на малки фирми и започват да прикриват някой голям земевладелец или агрокомпания. С тяхна помощ те заобикалят европейските правила и източват субсидии. Така работят схемите за измами с евросредства в земеделието, които се простират от нивите, през проектите за нови ферми и фабрики, та чак до рекламирането на готови продукти. В доклада на Европейската служба за борба с измамите (OLAF) се отбелязва, че само за 2018 г. български фермери потенциално са източили 10 млн. евро от бюджета на ЕС.

В края на септември тази година Европейската прокуратура¹ съобщи за трима арестувани, сред които и държавен служител, за участие в потенциална организирана престъпна група (ОПГ). В официалното съобщение се казва, че са събрани доказателства, които показват, че вместо да кандидатства за земеделски средства за голям парцел земя, ОПГ го е разделила на по-малки. За целта са използвани лица с ниски социално-икономически позиции като пълномощници за подаване на заявления за земеделски средства.

Лидерът на ОПГ е получил пълномощно от социално слабите лица да действа като техен представител пред Държавен фонд „Земеделие“ и областна служба по земеделие, както и пред търговски банки. Това означава, че той е можел да вземе земеделските фондове на ЕС, за които те са кандидатствали, и да получи пълен контрол върху проектите.

За какво става дума? Зад описаната схема от прокуратурата прозират две възможности – ОПГ да е източвала европари както по най-популярната в България схема за субсидиране от ЕС – за всеки обработваем декар земя. Или по инвестиционни проекти по Програмата за развитие на селските райони.

Двете хипотези
Субсидиите за земя се получават от всеки фермер, който заяви пред фонд „Земеделие“ – институцията, през която се изплащат агросубсидиите от ЕС, че обработва ниви. На годишна база това подпомагане е около 1.5 млрд. лв. от ЕС. Още преди повече от 10 години в редица страни от ЕС, особено в новоприсъединените като Полша, Чехия, България, Румъния и др., започна да се наблюдава как нивите „раждат“ милионери от евросубсидии. В България масивите на едрите земевладелци са засети предимно със зърно. То се обработва много по-лесно и с по-малко разходи, за разлика от зеленчуковите или плодни градини, при които трябват чести поливания, работници, и т.н.

Новите милионери от ниви обаче засилиха недоволството на европейските данъкоплатци. В опит да сложи своеобразни юзди на процеса, в 2014 година ЕС наложи своеобразен „таван“. Той казва, че всеки фермер на година може да получи до 300 000 евро субсидии за земя и нито цент повече. С други думи, край на милионерите в евро.

Това не промени модела на усвояване на средства. Точно обратното. Започнаха да се роят схеми как да се заобикалят таваните, и така се появиха „парчетата“ на доминото за измами. Т.е. зачестиха информации как големите парцели започват изкуствено да се раздробяват и чрез „сламени хора“, записани като собственици зад тях, да се създават схеми за източване на субсидии.

Важен детайл е, че в новия програмен период за земеделието на ЕС (2023–2027 г.) този „таван“ за субсидиите вече е свален от 300 000 на 100 000 евро, т.е. подпомагането за най-едрите е намалено три пъти. Вероятно и след това ограничение обаче ще сме свидетели на увеличен риск от измами.

Източват се и субсидии за цели ферми или предприятия
Моделът на българската схема, описан през септември от Европейската прокуратура, може да се отнася и за източване на субсидии по проекти от Програмата за развитие на селските райони. Чрез нея фермерите могат да изградят нови ферми, плодни или зеленчукови стопанства, фабрики за преработка на плодове, зеленчуци, месо или мляко. Субсидията за проект обикновено покрива до 50% от стойността му.

Реализирането на подобни схеми за измама не е прецедент за България. Те бяха регистрирани в годишния доклад на Европейската служба за борба с измамите (OLAF)² за 2018 г. Там пише, че по подобен начин български фермери потенциално са източили 10 млн. евро от бюджета на ЕС.

„Схемата за измама е действала по следния начин: утвърден известен оператор достига лимита за общите допустими разходи за финансова помощ от ЕС за своето стопанство или група стопанства. В резултат на това този оператор не може да получи законно допълнително финансиране за разширяване на дейността си. Вместо това други „независими“ субекти, които всъщност са под контрола на първоначалния оператор, кандидатстват и получават средства от ЕС“, посочва в доклада си OLAF.

Когато бяха обявени тези данни от Европейската служба за борба с измамите през 2019 г., изпълнителният директор на фонд „Земеделие“ тогава – Васил Грудев, коментира пред автора на тези редове, че казусът се отнася за Програма за развитие на селските райони (2007–2013 г.), като потенциалната нередност е извършена по перото „Модернизиране на земеделски стопанства“.

„Не става въпрос за раздробяване на съществуващо стопанство с цел пускане на повече заявки за субсидии по инвестиционни проекти, а за създаване на нови юридически лица, които имат свързаност със стари такива, вече достигнали тавана за подпомагане по програмата“, каза Грудев³. В посочения период от 7 години (2007–2013) една фирма можеше да усвои субсидия чрез проекти до 5 млн. евро.

Едно от шумните дела в България, разглеждащо подобна потенциална измама, е свързано с бизнесмена Миню Стайков. На 25 октомври 2019 г. Специализираната прокуратура внесе в Специализирания наказателен съд обвинителен акт срещу 14 души, сред които Миню Стайков и 5 длъжностни лица от Държавен фонд „Земеделие“. Стайков е разследван за неправомерно получаване на 8 млн. лв. европейско финансиране, каза още в качеството си на зам. главен прокурор Иван Гешев през 2019 г. От думите му стана ясно, че е имало опит за получаване на още 10 милиона лева, които не са стигнали до обвиняемите.

Има ли контрол?
Опит за контролиране на порочните процеси има, но едва от 2016 г. насам, става ясно от думите на вече бившия шеф на фонда Васил Грудев. Контроли за свързани фирми се случват чрез проверки в Търговския регистър, където се проследява дали дружествата са регистрирани на един адрес, или на съседни (с цел по-лесна логистика). Имат ли общи консултанти, води ли се счетоводството им от една и съща фирма, съвпадат ли техните управители. Друг критерий е близостта на парцелите, на които развиват земеделие тези дружества.

На думи звучи добре, но много често дори и разкрити свързаности от фонд „Земеделие“ остават без последствия. Защо? Някои съдебни състави решават, че фонд „Земеделие“ не е компетентният орган за подобни казуси. Съдът допуска хипотези, че някой фермер в чисто житейски план може да е решил да се откаже от бизнеса си, но вместо да го продаде целия на друг фермер, го продава на части на няколко земеделци и процесът всъщност не е изкуствено раздробяване. Допуска се и хипотеза, че например двама братя наследяват бащината ферма и искат занапред да се развиват самостоятелно. С други думи подобни измами, ако въобще са измами, много трудно се доказват.

София – Брюксел – „Ню Йорк Таймс“
Парчетата на доминото в агроизмамите могат да свържат не просто отделни ниви или фирми, но и градове в Европа, например София – Атина – Брюксел.

„OLAF разкри множество нередности… по схема, финансирана от Европейския фонд за гарантиране на земеделието в България, която е предназначена за популяризиране на селскостопански продукти като вина, спиртни напитки, череши и млечни продукти в ЕС и в страни извън ЕС. Процедурите за възлагане на обществени поръчки за избор на изпълнителни органи за 11-те програми се отклоняват значително от изискванията за конкурентна процедура“, пише в годишния доклад на OLAF⁴ за 2021 година.

Европейската служба за борба с измамите препоръча възстановяването на целия дял на Европейския фонд за гарантиране на земеделието във финансирането на 11-те проекта, който възлиза на около 7 млн. евро. Скандалът опря и до чиновници, работещи за ЕК, и дори бе разказан от американския вестник The New York Times⁵

Сайтът Mediapool също проследи историята и развръзката по нея. В края на мандата си третото правителство на Бойко Борисов тръгна да обжалва спрени плащания за България от 7.6 млн. евро за промоциите на българските продукти. България настоява за отмяна на решението на ЕК с мотива, че проектите са одобрени директно от Брюксел, а не от българските власти⁶.

А дотогава предстои още парчета от доминото да излизат наяве.

ЗА КАКВО ХАРЧАТ ПАРИТЕ ВИ
Реформата в субсидиите като основен проблем за близкото бъдеще

Земеделските субсидии са сред евроинструментите с най-сериозно влияние върху българската икономика. Благодарение на тях много едри земеделци натрупаха сериозно богатство, което, както периодично виждаме, когато интересите им бъдат накърнени, носи със себе си и политическо влияние. Отделно структурата им преобрази и начина на функциониране и производство на българското земеделие. Това е причината, поради която ЕС се ориентира все повече към субсидиране на малки стопанства. Както става ясно от текста обаче, на българските земеделци този завой не се нрави и съответно са намерили начин да го заобиколят и да продължат постарому, и да съсредоточат достъпното еврофинансиране в ръцете на малцина. Тук провалът е на българските институции – не можем да очакваме от Брюксел да проверяват всеки един проект и всяко отпуснато евро, но очевидно воля да се преследват порочните практики и заобикалянето на принципите на субсидиране у нас липсва.

// Адриан Николов, ИПИ