Военното правосъдие: много пари за никаква работа
Не мога да ги привиквам и да им крещя [за да си вършат работата]“. Така изпълняващият функциите главен прокурор Борислав Сарафов обясни през октомври 2023 г. пред Висшия съдебен съвет десетките забавени разследвания по знакови дела за шпионаж, престъпленията, извършени от магистрати, депутати и членове на Министерския съвет.
Първите двама магистрати, които временният шеф на държавното обвинение извади пред строя за мъмрене, бяха военният прокурор Антон Радойнов и военният следовател Добри Маринов. Toгава Сарафов не каза за кое дело става дума, но по-късно се разбра: става дума за делото за подслушване на президента Румен Радев.
Държавният глава и командирът на Военновъздушните сили ген. Цанко Стойков се оказаха главни герои в разпространените от прокуратурата записи на СРС-та с участието на Румен Радев.
В един от тях се чува как президентът и ген. Стойков обсъждат искането на антикорупционната комисия да получи документи за назначаването на Десислава Радева като пиар на ВВС през 2014 година. Радев казва на Стойков, че отговорът на ВВС до КПКОНПИ трябва да се съгласува с президентството, и командирът се съгласява.
Цялата афера с подслушването на президента се оказа незаконна, защото той има пълен имунитет срещу подобни дела. Въпреки това делото започна във Военно-окръжната прокуратура, после го прехвърлиха във вече закритата Специализирана прокуратура, накрая пак се върна във военната, за да бъде прекратено след няколко години бавене.
Друг емблематичен пример е започналото през 2016 година дело срещу уважавания тогава бригаден генерал Димитър Шивиков, който е обвинен за злоупотреба със служебно положение по два случая. Първият, че е накарал четирима военнослужещи да ремонтират жилището му. Вторият за присвояване на одеяла за малко над 10 000 лева от имуществото на българския контингент в Афганистан.
Шивиков трябваше да напусне армията заради отнетия допуск до класифицирана информация, а след това един български и натовски генерал започна да поддържа открито проруски позиции. Делата са прекратени през 2019–2020 година.
Военната прокуратура не може да се похвали с някакви успехи по значими дела, но това, изглежда, няма никакво значение. Държавата продължава да изсипва десетки милиони левове за поддържането на военните съдилища и прокуратури.
Добра заплата, големи бонуси, офис в центъра и почти никаква работа. Това са условията, в които работят от години военните магистрати в България, благодарение на липсата на реформи и щедрата субсидия от държавния бюджет.
Проучване показва удивителната цена за съществуването на това звено на българската съдебна система, в което някои са успели да се трудоустроят – 15 милиона лева годишно за 2022 година. Срещу тези пари системата произвежда по-малко от 100 наказателни дела от общ характер на година.
Ако разделим общия бюджет на военните съдилища и прокуратури на броя внесени в съдилищата обвинителни актове, ще получим цена на едно съдебно дело от приблизително 150 000 лева, показва статистиката, предоставена от прокуратурата и Висшия съдебен съвет.
През 2023 година цената на едно дело най-вероятно ще се покачи до 170 000 лева заради увеличените с 15% заплати в съдебната система. През 2024 година ще достигне близо 200 000 лева. И така, докато Висшият съдебен съвет поддържа тези напълно излишни структури. Трябва да се има предвид, че много от случаите са за престъпления, за които се полага под 5 години затвор, и приключват в най-добрия случай за прокуратурата, обикновено с условни присъди пробация или глоба.
Ако приложим същата цена на делата в общите съдилища, годишният бюджет на съдебната система трябва да достигне 20 милиарда лева. За сравнение, това ще е приблизително равно на годишния бюджет на държавата за пенсии.
Въпросът за смисъла от военните съдилища и прокуратури е повдиган многократно през последните 20–30 години. Преди две десетилетия тогавашният главен прокурор Никола Филчев бранеше военните магистрати, защото харесваше тяхната склонност да приемат по-безкритично единоначалието.
Съдбата на военизираните магистрати беше на практика предрешена с промяната на подсъдността за служителите на МВР, които бяха извадени от системата на военното правораздаване и предадени на общите съдилища. Така те останаха буквално без хора за съдене.
В момента Българската армия има численост приблизително равна на населението на градчета като Карнобат или Айтос – около 20 000 души по неофициални оценки, защото точните данни са секретна информация.
Сега си представете Айтос да бъде обслужван от Съдебна палата с 16 съдии, от които 5-6 апелативни, 47 военни прокурори и следователи, както и стотици административни служители.
Издръжката на цялата тази военизирана система струва на данъкоплатците 15 милиона лева през 2022 година. Всички военни магистрати и служители, взети накуп, работят за общо 67 нови наказателни дела от общ характер, внесени в съда.
Любопитното обаче е, че малка част (под половината) от заведените от прокуратурата общо 60 дела стигат до втора инстанция. През годината Военно-апелативният съд е образувал едва 30 второинстанционни дела, което е много показателно за качеството на работата и сложността на разглежданите случаи.
Нека сега сравним цялата тази военизирана съдебна инфраструктура с цена 15 милиона лева с това, което вършат магистратите в малкия районен съд в Айтос.
Айтоският районен съд има четирима съдии, които през годината са решили 132 наказателни дела от общ характер, т.е. два пъти повече от цялата система на военното правораздаване. Освен това същите четирима съдии са решили 1139 граждански дела, от които 432 по общия ред. Бюджетът на районния съд в Айтос е 1 милион лева. Общият извод е, че за 15 пъти по-малко пари съдебната система в Айтос успява да обработи 10 пъти повече дела по общия ред от военните магистрати.
Районните съдии в Айтос получават приблизително два пъти по-малки заплати от своите колеги във военните структури на окръжно и апелативно ниво.
Ако човек погледне разсеяно статистиката на окръжния Военен съд в София за 2022 година, може да остане с впечатление, че тримата съдии там са имали нормално количество работа. В годишния доклад на съда пише, че за една година са постъпили за разглеждане общо 248 дела. Това са 83 дела на съдия в годината и по седем дела месечно. Не е много, но не е и чак толкова малко.
Само че тази статистика е чиста измама. Реалният брой на истинските съдебни дела е 8 пъти по-малък. В съда са постъпили 22 наказателни дела от общ характер (по 7 на съдия на година), общо 8 наказателни дела от частен характер (клевета и обида), шест предложения за налагане на глоби и цели 213 от т.нар. частни наказателни дела (ЧНД).
ЧНД не са истински дела, както си ги представят данъкоплатците. Едно такова дело реално е един разпит пред съдия, едно разглеждане на мерките за неотклонение, евентуално разрешенията за прослушване и проследяване и други подобни. Тази статистика може да бъде раздувана почти до безкрайност, за да излезе на хартия, че един съд и една военна прокуратура функционират, докато те всъщност не правят нищо.
Ако данъкоплатецът отвори отчета на Военно-апелативния съд в София за 2022 година, той ще види документ, напълнен с всякакви незначителни подробности от битието на всеки съдия и служител, за да изглежда по-обемно. Но реалността за военното правораздаване е съвсем различна.
Например за първите три месеца на тази година 25-те магистрати от Военно-окръжната прокуратура в София са внесли точно 3 обвинителни акта в съда. Какво са правили 22-ма от магистратите, не е ясно, но за тези три месеца са стрували на бюджета около 1 млн. лева.
Същевременно те разполагат с просторна сграда на централната столична ул. „Позитано“ в София, докато при доста по-голям обем работа прокурорите от Софийската градска прокуратура са поместени в по-малко пространство, където по трима-четирима души делят една стая.
През 2023 година съдиите във Военно-апелативния съд ще получават базова заплата от 5720 лева, увеличена с 40% заради натрупаните поне 20 години стаж в съдебната система, плюс 570 лева за върховен ранг. Чистата заплата е около 7700 лева за 2022 година, защото осигуровките се поемат от бюджета на съдебната власт.
Военните съдии и прокурори на окръжно ниво вземат около 1000 лева по-малко – 6700 лв. Военните следователи вземат подобни суми, а не вършат почти нищо. Един съдия в Айтос, който гледа десет пъти повече дела от един военен прокурор, получава 3500 лева на месец.
И тогава идват бонусите. В зависимост от конкретната военна прокуратура или съд бонусите възлизат на между 8 и 12% от бюджета за заплати и осигуровки. Това означава, че всеки би трябвало да получава малко над една брутна заплата годишно като бонус за усърдния труд през годината – около 8000 лева.
Смисълът от закриването на военните съдилища е най-вече да се постигне справедливо вътрешно разпределение на работата в съдебната система, защото военните магистрати няма да си загубят работата. Те трябва да бъдат преразпределени в общата система, за да работят, колкото и другите, за тези пари.
Източници:
1. Преписки на Висшия съдебен съвет, октомври 2023 г.
2. Справки на прокуратурата, октомври 2023 г.
3. Отчетен доклад за дейността на Военно-апелативния съд и военните съдилища в Република България през 2022 година.
4. Доклад за прилагането на Закона за дейността на съдилищата през 2022 г.
https://www.vks.bg/analizi-i-dokladi/vks-doklad-prilagane-na-zakona-2022.pdf
5. Отчетен доклад за дейността на Районен съд гр. Айтос за отчетната 2022 г.
https://aytos-rs.justice.bg/upload/86667/doclad_%202022.doc
Правосъдието е скъпо, но пък не работи
Военното правосъдие е само един елемент от изключително скъпата и неефективна система на правосъдие у нас. Надали за някого е изненада острата нужда от промени в съдоустройството – в крайна сметка именно това е причината, поради която от години се обсъждат промени в конституцията. Представеното в статията обаче е особено фрапантно – военното правосъдие се оказва дори по-скъпо и неефективно от обичайните съд и прокуратура. Пътищата напред са два – или преформатиране на модела на бюджетиране в съдебната власт като цяло с фокус върху резултатите и ефективността, или закриване на военното правосъдие като отделно звено и вливането му в обикновените съдилища и прокурори. Всъщност – защо не и двете.
// Адриан Николов, ИПИ
