Черна книга | Предупреждението, което не получаваме, но струва милиони

Предупреждението, което не получаваме, но струва милиони

01.01.2024

Изграждането на Националната система за ранно предупреждение и оповестяване при бедствия и аварии започва преди 2009г. и тогава са похарчени над 40 млн. лв.¹ В следващите години разходите набъбват. В последните три държавата е обявила обществени поръчки за допълнителни над 42,5 млн. лв.² за поддръжка и надграждане на системата. Най-големите търгове се провалят, а системата не просто не е завършена – през 2023 г. сирените є покриват едва 52% от територията и населението на страната.

Пронизителна аларма и SMS за опасност стресна абонатите на един от мобилните оператори в България на 1 ноември. Същото се повтори и на 22-ри. И двата пъти се оказа, че бедствие няма, а това е тест на новата система за ранно оповестяване чрез SMS, и всъщност сигналът е пратен по погрешка.

На 5 септември 2023 г. обаче в района на Царево от часове вали проливно и безспирно, водата заличава плажове, потапя къмпинги и приземни етажи, отнася пътища. Кметът на Царево Георги Лапчев съобщава – чрез фейсбук страницата на общината, че „считано от 10 ч.“ е обявено частично бедствено положение. Обявлението идва в 11,22 ч.³ По обед МВР съобщава, че сирените за „ранно предупреждение“ са активирани и зоват хората да се евакуират. Там все пак сирени има, защото не навсякъде е така. Това е и първият известен публично случай тези сирени да известяват нещо различно от Деня на Христо Ботев на 2 юни и виенето им да не е тестово.

Бедствието в Царево вече се случва и предупреждението никак не е ранно. Стига се до жертви, десетки хора са блокирани.

Преди това през пролетта под вода и кал е Карловско. Назад в годините са наводненията в Бисер, варненския кв. „Аспарухово“, Цар Калоян и още. Общото между тях е, че хората не са предупредени надеждно и навреме, за да опитат да спасят себе си и каквото може от имуществото си, макар държавата да има „Национална система за ранно предупреждение и оповестяване“ (НСРПО) при бедствия и аварии.

Това лято бедстваше и Гърция – и заради наводнения, и заради пожари. Там обаче хората – не само гърците, а и всички в региона, получават съобщения на телефоните си, че идва катаклизъм, заедно с инструкции как да действат. В Румъния също мобилният телефон известява всеки, който живее в близост до границата с Украйна, където Русия води пълномащабна война, че се очаква въздушно руско нападение и хората трябва да са нащрек. Почти навсякъде в Европа – в 22 от 27 страни – системите за ранно предупреждение практически са в джоба на всеки, покривайки европейския стандарт EU-Alert. Това е задължително в ЕС по силата на директива от 2018 г.⁴ Срокът да се въведе общата европейска практика в страните членки е до средата на 2022 г. Това не отменя наличието на сирени, но те са за краен случай.

BG-Alert – вероятно е хубава, но не е готова
В България система за предупреждения за опасност чрез мобилната мрежа няма. Обещанието е, че ще проработи в края на 2023 г., защото е готова, но предстоят тестове. Думите са на директора на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ главен комисар Александър Джартов пред БНР от юни 2023 г.⁵ Тогава той казва, че се работи в синхрон с мобилните оператори, Google и Apple, чиито са най-разпространените мобилни софтуери за мобилни телефони.

Регистърът за обществените поръчки свидетелства, че през април 2022 г. е обявена такава⁶ – за изграждане на система BG-Alert с прогнозна стойност 4,4 млн. лв. Подписан е договор през септември 2022 г. на стойност 2 100 490,88 лв. без ДДС и крайна дата септември 2023 г. В него пише, че заданието, което включва всичко от изграждане до тестове, трябва да е изпълнено „не по-късно от 30 юни 2023 г.“ Няма публични данни дали това е било факт, но в регистъра няма индикация за анекси към договора.

След наводнението в Царево обещанието вече е, че BG-Alert ще заработи в края на годината, а дотогава системата ще се тества. Междувременно през 2023 г. парламентът промени законодателството, за да влезе – макар и с малко закъснение, в европейските правила – поне на хартия. Прие се дори – с поправки в Закона за електронните съобщения, че мобилните оператори нямат право да таксуват роуминг услуги, ако при изпращане на предупреждение абонатът на съответния доставчик на сигнал е извън страната.⁷

Нововъведението BG-Alert – ако и когато се случи, ще е само част от съществуващата Национална система за ранно предупреждение и оповестяване – с различните є съставни части. Тя е под шапката на МВР – в рамките на дирекциите „Пожарна безопасност и защита на населението“ и „Комуникационни и информационни системи“. Това е така след 2009 г., но историята на милионите и неефективността започват много по-рано.

Сирените (ги няма) и космическото „око“ на Емел Етем
Историята на харченето, за (да няма) работеща и съвременна система, която да предупреждава хората за опасност, започва още от правителството на БСП, НДСВ и ДПС, което управлява страната между 2005 и 2009 г. Тогава има специално Министерство на извънредните ситуации (МИС) начело с Емел Етем от ДПС. Тя се залавя с амбициозната задача да оборудва държавата с модерни предупредителни сирени и Център за аерокосмически наблюдения (ЦАН), които да пазят и да сигнализират населението при бедствия и аварии.

Обществените поръчки за тези дейности тогава са обвити в мистерия. Едва през 2012 г. става ясно от материал на „Капитал Daily“, че изграждането на Националната система за ранно предупреждение е струвало на бюджета над 42 млн. лв. в периода 2008-2009 г.⁸ Тогава обаче с модерни системи се сдобиват само районите Бургас, София, Русе, Плевен, Пазарджик, Смолян, Кърджали, Пловдив, Варна и Монтана.

Цялата останала част от страната разчита на звуковите системи от времето на социализма.

Тогава обещанието е, че сирени ще има в цялата страна до края на 2010 г. Две години по-късно – вече при управлението на първото правителство на ГЕРБ, в бюджета на МВР се предвиждат нови 5 млн. лв. за доизграждане на системата. Няма публични данни какво става с тях, но към 2022 г. се оказва, че покритието на сирените е 39% от населението. През март 2023 г. системата все пак е разширена по проект, финансиран от европейската Оперативна програма „Околна среда 2014-2020“ – по официални данни проектът е на стойност 49,5 млн. лв. и вече покрива 51% от хората на територията на страната, пише „Свободна Европа“ след наводнението в Царево.⁹

През март 2023 г. служебният министър на околната среда и водите Росица Карамфилова съобщи, че се очаква системата да обхване 100% от населението по бъдещ проект, който ще бъде финансиран по новата програма „Околна среда“ 2021-2027 г. Няма данни към октомври 2023 г. да е стартирана подобна процедура.

Другото звено – ЦАН, се ражда по времето на Емел Етем, като по различни оценки струва на държавата между 2,6 и 3,3 млн. лева. Част от финансирането е по предприсъединителната европейска програма ФАР. Малко след откриването на „окото“ на Етем, както медии наричаха придобивката, която трябваше да получава данни за опасност от сателити, се случи едно от най-големите наводнения – това в Цар Калоян от август 2007 г. Никой не беше разбрал, че водата идва, въпреки „инвестицията“. Загиват 7 души.

През годините е ясно, че ЦАН – прехвърлен на МВР след закриването на МИС, когато ГЕРБ идва на власт през 2009 г., никой не знае за какво точно служи, а експерти твърдят, че закупеното оборудване общо взето е безполезно за предвиждане на бедствия. И този проект тъне в непрозрачност в годините, няма сайт, няма отчети. Едва ли някой се сеща за съществуването на въпросния център, докато служебният вътрешен министър Иван Демерджиев не го извади от забрава. През пролетта на 2023 г. той обяви как се планира доизграждането и обновяването на центъра и за целта има отново европейско финансиране – по същата програма „Околна среда“ за миналия програмен период. Оказва се, че в края на 2022 г. е обявена и обществена поръчка за 13,3 млн. лв.¹⁰ Няколко месеца по-късно и малко след пресконференцията на Демерджиев тя е изненадващо прекратена. Според мотивите в решението за това, възложител трябва да бъде не МВР, а Министерството на електронното управление, а до този извод се е стигнало след „разговори на политическо ниво“.

Милиони, търгове и една опорочена поръчка
След 2009 г. периодично се харчат пари за прословутите сирени, монтирани по времето на Емел Етем – предимно за батерии и ремонти на съоръженията. Както и за обучения на служителите на МВР да боравят с това, с което разполагат. През 2015 г. например за обучение са дадени около 500 хил. лв. по европейски проект за увеличаване на административния капацитет.

През 2018 г. МВР обявява търг за спешен ремонт на стойност над 280 хил. лв., като сумата е нужна за акумулаторни батерии за крайните акустични устройства и резервни части. За ремонт се оказва и онази част от системата за предупреждение, която известява не населението, а тези, които трябва да го предупредят при опасност – министри, областни управители, кметове на общини, пожарна. Периодично се появяват търгове за „надграждане“ на системата от сирени по места за суми от по няколко хиляди лева до 1-2 милиона лева, като поръчките са не само на централно, но и на общинско ниво.

Справка в централния електронен регистър на Агенцията за обществените поръчки (ЦАИС) показва, че в периода 2020–2023 г. са обявени търгове от МВР за общо над 42 млв. лв. Две от тях за са BG-Alert, която излиза по-евтино от очакваното, и тази за ЦАН, която се проваля.

Повечето от тези поръчки са с европейско финансиране. Такава е била и поръчката, обявена на 5 октомври 2022г. с прогнозна стойност от 36 998 622 лв.¹¹ Предметът є е „Разширяване на системата за ранно предупреждение и оповестяване на населението на ниво LAU“ и засяга 14 области.

Оказва се обаче, че изискванията към бъдещите участници са ограничителни и в разрез с европейските правила за свободна конкуренция. В документацията по търга пише, че НСРПО е базирана на технология на немския производител на сиренно-оповестителни системи HÖRMANN Warnsysteme GmbH и има йерархична структура. При изготвяне на техническата спецификация е предвиден софтуер за управление на сирени от немския производител HÖRMANN Warnsysteme GmbH, „но е пропуснато да се добави софтуер за управление на сирени от други производители“, пише в решението за прекратяване. Това ограничава потенциалните кандидат-изпълнители, които могат да участват в търга, а „стеснението на кръга на потенциалните участници в процедурата е индикация за нарушаване на правилото, че обществените поръчки се възлагат в съответствие с принципите на Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), в конкретния случай на принципа за свободна конкуренция“, каквото изискване има и в действащия български закон.

Тъй като финансирането на проекта е трябвало да стане по европейска оперативна програма, това е можело да доведе до санкции, но търг не е обявен, а системата все така е полуготова. И проблемът не е, че не е хубава, а че това е опасно, както видяхме с бедствията в Царево и Карловско, където хората още страдат.

ЗА КАКВО ХАРЧАТ ПАРИТЕ ВИ
Предупреждението може да спаси живот, но го няма

Системите за предупреждение за бедствия и аварии са фундаментална инфраструктура – целта им е да спасяват живот. Този разказ обаче ясно илюстрира какво се случва, когато изграждаме и поддържаме такава инфраструктура на парче и непоследователно, и дори по-лошо – с европейско финансиране, което може да пресъхне всеки момент. Впрочем това за пореден път показва колко малък е фокусът на българските институции върху превенцията, било то в здравеопазването, образованието, или пък при бедствията, където дори десетина минути по-ранно оповестяване биха били безценни за съхраняването на човешкия живот.

// Адриан Николов, ИПИ