Как се печелят пари от гола поляна?
ГЕНКА ШИКЕРОВА, „Свободна Европа“
В България масово се секат дървета на десетки години, които обаче по документи не са гора. Те са записани като „ливади“. Само през 2022 година по този начин са добити половин милион кубични метра дървесина. Това са близо 7 процента от общия добив на дървесина в страната. Аргументът е, че така са почиствани пасища и ливади.
Анализ на близо 1000 позволителни за почистване, издадени в 20 общини, показва сериозно разминаване между това какво има в имотите, и това, което е описано в документите. Сравнението със сателитни снимки на същите места показва, че в някои от имотите напълно са ликвидирани десетки декари гори, защото по документи те са съществували като ливади. Това е първият проблем. Но има още един, който буди не по-малко въпроси. Някои от имотите са били голи поляни и затова е необяснимо откъде е дошла дървесината, отчетена като добита от тези места.
„Схемата е очевадна. Най-вероятно става въпрос за кражба на дървесина“, каза Цветан Цонев от Асоциацията на дърводобивните фирми. Според него някъде другаде незаконно са изсечени дървета, които трябва да бъдат легализирани. На хартия тази дървесина се появява по-късно като добита при почистването.
Преди две години разследване на Свободна Европа разкри, че с разрешителни за почистване се изсичат огромни горски масиви. Оказва се, че тази практика не просто не е спряла, а напротив – през 2022 г. сечта в т.нар. земеделски земи е нараснала два пъти.
Изсичането става със заповеди от кметовете на общините. Те се използват за прикриването на огромна по мащабите си незаконна сеч. Печалбата за дърводобивните фирми е почти 100 процента, защото те „чистят пасища“ по документи, а не добиват дървесина. Разходите им са само по дейността, защото те не плащат за отсеченото количество, както се прави при нормалния дърводобив.
Около 10 на сто от горите в България се намират в земеделски земи и не се водят „гори“. Причината е, че не е сменено предназначението им. Преди десетки години те наистина са били голи поляни, но постепенно върху тях са пораснали различни видове дървета. Някои от тези площи вече са вековни гори.
Тези земи в България са 4 млн. дка. Те продължават да фигурират в кадастъра като ниви, ливади или пасища. Този статут дава право на собствениците им да поискат разрешение от съответния кмет за т.нар. почистване. Разрешителното е под формата на бележка, която се издава от кмета, но има ограничение. С такова разрешително могат да се отсичат само отделни дървета с височина до 5 м. На практика обаче тези бележки са оправдание за извършване на гола сеч в горски масиви и скрит дърводобив.
„Разрешителните за почистване служат за параван, [за да може] от тези имоти да се издават превозни билети и да се узаконява дървесина, която е изсечена от друго място“, каза Цветан Цонев.
Масово обаче разрешителните за почистване се използват за ликвидирането на многогодишни гори, само защото статутът им в кадастъра не е сменен. Една от общините, в които има най-много издадени разрешителни за почистване на земеделски земи, е Антоново, област Търговище.
В общината са издадени над 2 хиляди разрешителни за почистване на отделни дървета с височина до 5 м в пасища и ливади. Анализът показва, че те се използват не за почистване, а за дърводобив. През 2022 г. там са изсечени 80 хил. кубични метра, което е 1,2 на сто от целия дърводобив в страната. Резултатът е обезлесяването на между 5 и 10 хиляди декара гори.
Такъв случай е изсичането на цяла гора край село Моравка. Тя също по документи не е била гора. Сателитните снимки показват, че на това място не е имало нито нива, нито ливада, а истинска гора.
Министерството на земеделието и храните е издало становище, което казва, че когато върху земеделска земя има гора, не могат да се издават бележки за почистване от кметовете, а трябва да се прилага Законът за горите. Тогава режимът е съвсем различен – трябва да има позволително за сеч, трябва и да се плаща за добитото.
Голяма част от дърветата в земеделските земи, които се изсичат, не отиват при хората от общината за огрев. На тях се предлагат ограничени количества. Дървесината се отправя директно към предприятия, които плащат много по-висока цена от домакинствата.
„По около 20 тира с дървесина тръгват всеки ден от общината (Антоново – б.ред.) за дървопреработвателните предприятия в Свищов и Велико Търново“, каза Александър Дунчев, бивш директор на Изпълнителната агенция по горите и бивш депутат от „Продължаваме промяната“.
По думите му дървесината се продава на фабриките за минимум 150 лева за кубичен метър.
„Разходите за дърводобив са под 30 лв. за кубичен метър, а на собствениците на имотите най-често не се плаща нищо, защото схемата се води „почистване на пасище“, каза Дунчев. Според него чистата печалба за фирмите, които са „почиствали“ пасищата в Антоново, е над 10 млн. лева само за миналата година.
Голяма част от тези терени са общински. Т.е. самата община издава бележка за „почистване“ на свои гори, които обаче по документи са ливади. Кметът на общината Хайредин Мехмедов (ДПС) каза, че контролът на сечите се извършва от главен експерт еколог и от двама горски стражари към общината.
Освен за изсичане на гори в имоти, които са пасища и ливади по документи, разрешителните за почистване се използват като параван за изцяло незаконна сеч. Такъв е примерът с нива в село Свирчово, област Търговище.
От сателитните снимки се вижда, че на обща площ от около 25 дка има не повече от 1-2 дка дървета, или иначе казано – гора няма. Анализ на превозните билети обаче показва, че от имота са изведени общо над 1000 куб. метра дървесина (около 25 тира). Т.е. разрешителното за почистване е послужило за легитимиране на дърводобив.
„Единственото обяснение е, че дървесината е изсичана незаконно или открадната от други имоти“, каза Александър Дунчев.
„Регионалната дирекция по горите има онлайн достъп до превозните билети. Нормално е, когато се види, че отчетената дървесина е много, те да реагират и да отидат и да видят дали на съответния имот е имало такава дървесина. Но това удобно не се гледа“, каза Цветан Цонев от Асоциацията на дърводобивните фирми.
„Проблемът с изсичането на горите в земеделските земи е сериозен“, каза Тома Белев, бивш заместник-министър на околната среда и водите в правителството на Кирил Петков през 2022 г. Фирмите, които получават възможността да секат в тези гори, „обикновено са добре представени пред властта“, каза Белев. По думите му в Северозападна България от дърводобива в земеделски земи се възползват основно общините.
Резултатът е ликвидирането на стотици декари млади и вековни гори само защото години наред те не са вписани в кадастъра като гори.
Експерти изчисляват, че само за 2022 г. чрез издаване на разрешителни за почистване на ниви и пасища в България е обезлесена територия от над 50 хиляди декара. Дървесината, добита по този начин, е донесла над 50 млн. лева печалба за дърводобивните фирми през миналата година.
От Министерството на земеделието и храните (МЗХ) признават, че с бележки за почистване на земеделски земи се изсичат гори.
„В такива случаи констатираните нарушения се изпращат в прокуратурата за предприемане на съответните законосъобразни действия“, казаха от министерството. Няма данни за такива случаи през 2022 година. От прокуратурата не отговориха дали работят по случаи на незаконна сеч.
От земеделското министерство съобщиха, че през миналата година са издадени 233 решения за промяна на предназначението от земеделска в горска територия на близо 90 хил. дка. Така там вече няма да може да се сече толкова лесно по формулата „почистване на ливади“. Според МЗХ това е единственото разумно решение, така че общините и собствениците да имат право да ползват тези гори за дърводобив, без да ги унищожават.
Това обаче е много малко като площ. Става дума за по-малко от 1 процент от общо 4 млн. дка земеделски земи, които са станали гори. И ако отсъствието на контрол от страна на държавата и отделните общини безразборната сеч продължи, България бавно, но сигурно ще продължи да се обезлесява. Негативен процес на фона на климатичните промени, активираните свлачищни процеси и наводненията.
Управляваме горите неустойчиво
Добре управляваните и поддържани гори могат да се превърнат в източник на благосъстояние за поколения наред, без това да има екологични последствия. Очевидно тук случаят не е такъв – става дума за разграбване на публичен ресурс, от който държавата не получава нито стотинка. Безспорно контролът на дърводобива, „разчистването на ливади“ и незаконната сеч са трудни задачи, но докато този ресурс е в ръцете на държавата, редно е тя да го стопанисва адекватно. Още повече че в този случай – тъй като изсечените гори никога не са били такива на хартия, но в реалността са – надали някой ще се погрижи отново да ги залеси и да възстанови унищоженото. Най-вероятно обаче, за липсващите гори ще се сетим чак след ежегодния порой, който ще зарине села под тонове кал.
//Адриан Николов, ИПИ
