Какво се случва със задълбочената журналистика
Свободата и плурализмът на медиите са сред основните ценности на ЕС. По дефиниция те са гарант за информираността на хората и имат ключова роля в търсенето на отговорност и прозрачност по отношение на властта. За да приемеш оздравителната им роля като коректив на властта обаче, се искат политическа зрялост и демократични възгледи. Вместо това свободните и независими медии в България системно са мачкани, а заплахите идват от политиците и пазара. Икономическият и властови натиск ги прави лесно уязвими и податливи на влияние, докато трудът на журналистите е омаловажаван. Разследванията и задълбочените им разработки за корупционни схеми остават незабелязани.
Системните кризи, предизвикани от политическия натиск, корупцията, недофинансирането, технологичните промени, все по-често водят до загуба на смисъл и вяра в независимата журналистика.
Изразът „медиите са в криза“ в България до голяма степен се е превърнал в клише, с което всички са свикнали и възприемат без много емоция и без да му отдават голямо значение. Това апатично отношение към тях води допълнително до отлив от професията.
Същевременно живеем в информационен хаос, където фалшивите новини се разпространяват няколко пъти по-бързо в сравнение с достоверната информация, която невинаги е комерсиално привлекателна. В такъв контекст ролята на отговорните медии е да предоставят качествена информация по теми от обществен интерес.
В идеалния свят, в който пазарът функционира по установени правила, много медии означава много гледни точки и достатъчно обективни и справедливи гласове, които да служат на хората. В България от години това не е правило.
Ако в други страни тялото на медиите – вестници, телевизии, радио и сайтове, се гърчи от недофинансиране, в България и душата им е смазана. В страната малко медии се закриват, вместо това те преминават в нова форма, като оръжия в арсенала на най-актуалните олигарси. В процеса на употреба и преди фактическия им фалит с някои от тях се случва най-опасното и ретроградно нещо за медийния пазар като цяло. Губи се доверието, а оттам и смисълът на журналистиката като професия, която трябва да служи на хората.
Въпреки че има различен смисъл, да провокира активната гражданска позиция на хората в България, за 9 години „Черната книга“ се превърна в платформа, която дава надежда, че задълбочените разработки, които осветяват злоупотреби с власт и пари, все още ги има. Тя дава смисъл на журналистите, че от техния труд и усилията им в битката с порочните практики на властта поне остава следа. Книгата е и знак, че лошите могат да победят само ако ние се откажем да показваме грешките им.
Свободната журналистика има смисъл и кауза – да защитава демократичните ценности, които правят от територията държава, а хората – граждани с права. Ако пренебрегнем това, животът ни в България ще продължи да бъде незадоволителен. Ще ходим по улици с кал и дупки, няма да имаме нормално здравеопазване и болници, земеделието ще е на ръба на оцеляването, ще продължим да сме бедна и корумпирана държава. Макар и малко на брой, сериозните журналисти си вършат работата и заслужават ние, гражданите, да ги окуражим с доверие. На ход са политиците, които от десетилетия са абдикирали от основната си роля.
