Корупцията е в основата на прахосничеството
ПЕТЪР ГАНЕВ, Институт за пазарна икономика (ИПИ)
През 2024 г. разходите на българската държава ще достигнат над 80 млрд. лв. Увеличението на публичните харчове е от порядъка на 25 млрд. лв. за три бюджетни години – заложеното за 2024 г. спрямо изпълнението през 2021 г. Дефицитът по консолидираната фискална програма вече обичайно се планира на нива от 5-6 млрд. лв. на година. Към края на 2023 г. публичният дълг надвишава 40 млрд. лв., а прогнозата е до 2026 г. да достигне над 66 млрд. лв.
Тези данни би трябвало да поставят специален фокус върху разходването на публичните средства. Корупцията, злоупотребите и обичайното пилеене на обществен ресурс водят не само до хроничен дефицит и по-висок дълг, но и до влошено качество на живот.
Деветото издание на „Черна книга на правителственото разхищение“ обхваща изключително интересен период. Достатъчно е да припомним, че в исторически план това е годината, в която държавният бюджет е приет най-късно – официално финансовата рамка на държавата за годината е обнародвана на 1 август 2023 г. Политическа нестабилност, постоянни избори и смяна на правителства поставиха държавния бюджет под сериозно напрежение, а отговорността за злоупотребите и прахосничеството започна сериозно да се размива. Бурите по високите етажи на властта достигнаха дотам, че в месеците преди приемането на бюджета станахме свидетели както на отстраняването на главния прокурор, така и на комичната сцена с недопускането на незаконно отстранения председател на Сметната палата до сградата на институцията. Политическа нестабилност, неработеща прокуратура и хаос в Сметната палата са перфектните условия за злоупотреби и отклоняване на публични средства.
Историите в „Черната книга“ дават много ясна представа за големия залог в политическите боричкания и обясняват защо върховенството на закона трябва да бъде изведено пред скоби и да бъде абсолютен приоритет. Разхищението, по смисъла на „Черната книга“, не е просто недоглеждане, невнимание или некомпетентност, а предполага завладени институции, корупция по високите етажи на властта и плячкосване на публичен ресурс. Това не може да се пребори само с административни и бюджетни способи като прозрачност, контрол, ясни правила и стимули за постигане на резултат. Разглобяването на елементите на завладяната държава изисква по-дълбока реформа в прокуратурата и преследването на корупцията, която, изглежда, е в основата и на политическите събития от последните две години.
„Черната книга“ за 2023 г. е изключително разнообразна. В нея може да се намерят истории за драмата с прословутия Пловдивски панаир, сагата със завода за отпадъци в София, неработещата система за ранно предупреждение и оповестяване при бедствия и аварии, скъпото и неефективно военно правосъдие, поредната мъка с държавните железници, безконтролното изсичане на горите и редица примери за злоупотреби с обществени средства. Водещата нишка остава позната – прахосване, злоупотреби, конфликт на интереси и корупция. За пореден път прави впечатление, че много от примерите са за публичните инвестиции и обществените поръчки, както и управлението на публичната собственост.
Голяма част от представените истории в „Черната книга“ попаднаха в центъра на общественото внимание през годината. Такъв е случаят с „Майчин дом“ и историята за „най-богатия директор на държавна болница“. И докато проблемите с липсата на контрол и несправедливото заплащане в болниците са познати, то получаваните от директора средства от немедицински дейности, в т.ч. процент от приходите от паркинга на болницата, звучат невероятно дори за редовните читатели на „Черната книга“. Историята за милионите, които потъват в земеделието, също е особено актуална на фона на неспиращите вълнения и протести в сектора, които през есента на 2023 г. дори успяха да поразклатят правителството.
За съжаление, разхищението не среща спирачки дори и пред най-тежките социални казуси. Историята от Враца показва как общински жилища, предназначени за нуждаещи се семейства и самотни родители, попадат по бързата процедура във владението на роднини на общински съветници. Разказът за разпадащите се нови социални жилища в Шумен също е повече от скандален. Случаят е симптоматичен за начина, по който се изпълняват значителна част от европейските проекти у нас – със слаб или отсъстващ контрол, размита отговорност и съмнителен резултат. В случая резултатът е паднал таван върху семейство с деца дни след отварянето на сградата.
„Черната книга“ разкрива и колко бързо лошите практики могат да се прегрупират, преформатират и да намерят ново поле за действие. Познатият модел „Капитан Андреево“, описан подробно в предходното издание на „Черната книга“, може да бъде открит в нова форма в историята за буферния паркинг край Русе. Спорен подход на местната власт – да се изгради частен паркинг на общински терен, твърде бърза процедура, липса на истинска конкуренция, а впоследствие и изграждане на по-малък общински паркинг в близост до първия – повдига много въпроси доколко всичко това е изгодно за Русе и дали е опазен общественият интерес.
Тази година в „Черната книга“ има много регионални истории. Това е до голяма степен логично, тъй като примерите за прахосничество по места са интересни, разбираеми и близо до хората, но също така, защото изданието традиционно дава глас и национална трибуна на журналистите от различни райони на страната. Историята с кмета на Никола Козлево например, която на моменти звучи и комично, дава много ясна представа за житието и битието на политиката в малките населени места, които често отсъстват от националния фокус. Отчитайки, че наскоро се проведоха местните избори, приносът на „Черната книга“ за осветяването на практиките на общинско ниво е още по-ценен.
България навлиза в период, в който посланията на „Черната книга“ ще бъдат особено актуални. В следващите години предстоят рекордни инвестиции – капиталовите разходи ще преминат прага от 10 млрд. лв. на година. Новите местни власти също ще разполагат с рекорден ресурс и ще могат бъдат по-смели в провеждането на политики и инвестициите по места. Всичко това би трябвало да означава по-добро качество на живот. Последното обаче не е гарантирано. Прахосничеството, злоупотребите и корупцията всъщност са най-голямата спирачка пред забогатяването у нас. Ако „Черната книга“ поне частично помогне за осветяването и ограничаването на тези практики, то това ще бъде истински успех.
