Предговор
Седмото издание от поредицата „Черна книга на правителственото разхищение в България“ предлага нови случаи, описващи българското държавно творчество в крадливото разхищение на ресурсите на българските граждани.
През тази година акцентът може да бъде видян в две посоки. Първо, диапазонът от удобни извинения, благозвучни оправдания и конкретни практики по крадене на парите на гражданите се увеличава с годините, като най-фрапантният случай е създаване на изцяло паралелна реалност, нямаща нищо общо с никаква действителност от този свят.
При подбора на публикуваните в седмото издание на Черната книга продължава и тъжната традиция избраните за излагане в книгата материали всяка година да се избират между неприятно много кандидати. Един от новите акценти е колко бързо краденето се настрои към реалностите на глобална пандемия.
В продължение на започнатото през миналогодишното издание и този път има няколко напомняния на развитието на казуси от предходни години. Порочните практики не се забравят, старите язви не се лекуват.
