„Реформа“ на реформата в държавните предприятия
История за това как държавата в лицето на изпълнителна и законодателна власт в последния редовен и реализиран управленски мандат с едната ръка уж реформира начина на управление на държавните предприятия за пред международните партньори и в името на приоритети като присъединяване към чакалнята на Еврозоната и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР).
Този път историята не е за поредна далавера за някой друг милион обществени пари, изтекъл между пръстите я на държавна, я на местна институция. Не е за конкретна съмнителна обществена поръчка, (не)построен път, ненужен стадион в обезлюдено село, пореден ремонт на ремонта или плащане на частни сметки от джоба на данъкоплатците.
Историята е за това как държавата в лицето на изпълнителна и законодателна власт в последния редовен и реализиран управленски мандат с едната ръка уж реформира начина на управление на държавните предприятия за пред международните партньори и в името на приоритети като присъединяване към чакалнята на Еврозоната и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). А с другата ръка отменя обещания опит за реформа. На час по лъжичка, а дори и тихомълком.
Още през 2018 г. Европейската комисия в доклад предупреждава (и не само тя, и не само тогава), че държавните компании в България създават сериозен риск за публичните финанси. Към онзи момент задълженията на предприятията, в които държавата упражнява контрол, са около 17% от БВП. Тук най-голяма тежест имат държавната енергетика и компании като БДЖ, Национална компания „Железопътна инфраструктура“ (НКЖИ) и др.
Към днешна дата картината може и да е по-различна в числови изражения за задълженията, но начинът на управление, който създава въпросния риск, не се е променил съществено. А друга е идеята, когато през есента на 2019 г. 44-ото Народно събрание приема написания от правителството Закон за публичните предприятия. Приемането на нови правила за управление на търговските дружества с държавно и общинско участие и предприятията, които не са търговски дружества, но управляват публичен ресурс, е в изпълнение на препоръки с цел приемане на България в ЕRM 2. И заради поети ангажименти за ефективно управление, конкурсно начало в мениджърския екип и прозрачност в съответствие с Насоките на ОИСР. България кандидатства за ОИСР в края на същата година.
Още докато се приема законът, в ход влиза осакатяването му. По предложение на „Атака“ и с мълчаливото съгласие на ГЕРБ от обхвата му е извадено едно „публично предприятие“ – небезизвестната Българска банка за развитие. Въпреки че дори министърът на финансите Владислав Горанов е против и това се казва в официално становище на ведомството. Оттам дори предупреждават: „Изваждането на ББР и нейните дружества от обхвата на закона противоречи на основната му цел и би създало предпоставки за изключването и на други такива публични предприятия“.
Без ББР, но законът все пак е приет. А становището на Горанов май се оказва пророческо.
Минава година, в която държавните предприятия трябва да се сдобият с професионални ръководства, избрани с конкурс. Този процес очаквано се забавя, срокът се удължава, но не и отвъд края на мандата на 44-ия парламент – не се знае дали няма да се смени властта след избори, а веднъж назначени с конкурс, мениджърите ще са трудни за отстраняване. Докато медиите се занимават със сюжети около кадруването, (не)прозрачността на конкурсите, кой каква заплата получава в борд на държавна фирма, имат ли място там чиновници, тихомълком Законът за публичните предприятия бива променен. Как – с любимия подход от последните 12 години да се скрие „реформа“ в преходните разпоредби на съвсем друг закон.
В случая смокиновият лист е Законът за железопътния транспорт. Така, между другото, без дебати, са променени два „неудобни“ текста. Първо – отпада задължението големите държавни дружества – например компаниите от „БДЖ Холдинг“ (чести герои на „Черната книга“ в годините – б.а.), да станат задължително акционерни дружества, вместо дружества с ограничена отговорност. Припомняме, че акционерните дружества подлежат на по-стриктен контрол и публичност, което всъщност беше цел на закона. Второ – отпадна императивното задължение държавните предприятия, които не са търговски дружества, а са създадени със специален закон и изпълняват публични функции, да се преобразуват в административни единици – тоест агенции, дирекции към министерства и др.
И двете поправки, които на практика се намесват изобщо във философията на закона и са отстъпление от Насоките на ОИСР, биват гласувани. Управляващото мнозинство, начело с ГЕРБ, не защитава поправките. Точно двама депутати – Димитър Данчев от БСП и Халил Летифов от ДПС – предупреждават по време на дебатите, че се нарушават ангажименти, поети пред ОИСР. Безответно. Освен че въпросните изменения не фигурират в първоначалните поправки в Закона на железопътния транспорт, минали през обществено обсъждане, а се появяват, докато проектът пътува между Министерския съвет и Народното събрание, Министерството на финансите отново е против – този път в лицето на Кирил Ананиев. Точно с мотива, че се нарушават поети ангажименти. Това пък се разбира постфактум – в сайта на парламента становището, поискано от икономическата комисия, се появява… след гласуването.
Пак Министерството на финансите настоява да се изчака специалният Анализ на Агенцията за публичните предприятия за това кои държавни предприятия следва да се преструктурират. Към този момент – самия край на 2020 г., въпросният анализ е готов. Но още не е приет от Министерския съвет.
В оценката за въздействието на Закона за публичните предприятия от 2019 г. самият Министерски съвет пише, че от общо 17 държавни предприятия, които не са търговски дружества, а са създадени специално със закон, извършващи търговска дейност и смятани за икономически значими са например НКЖИ, „Пристанищна инфраструктура“, както и шестте държавни предприятия на Министерството на земеделието и храните, в които са и горските и ловни стопанства. А „правният режим на тези предприятия се разминава с Насоките на ОИСР“, пише в документа. През 2020 г. същият Министерски съвет мотивира „ремонта на реформата“ именно с това, че НКЖИ, „Пристанищна инфраструктура“ и РВД в рамките на транспортното министерство не бива да се пипат. По-рано депутати от ГЕРБ внасят в парламента и искане държавните предприятия в земеделското министерство да излязат от Закона за публичните предприятия, досущ както се случва с ББР. В превод – иска се ревизия на това, което пише самото правителство през 2019 г.
И така, законът е ремонтиран. Датата на окончателното му гласуване в НС е 21 януари 2021 г. Това се случва преди анализът на ресорната агенция за преструктурирането на държавните предприятия да бъде приет, въпреки настояването за обратното от Министерството на финансите.
Прави го правителството на Бойко Борисов на 18 март 2018 г. Анализ нахалост. И още за 8-те държавни предприятия, управляващи държавно имущество за 763 млн. лв. В аналитичния текст на Агенцията за публичните предприятия се оказва тайна. Документът, приет постфактум с Решение на Министерския съвет (РМС) 231 от 2021 г., така и не става публичен. Не вижда бял свят и официално писмо от ОИСР, подписано от Грег Медкрафт – директор на дирекция „Финансови и корпоративни въпроси“ в организацията, което засяга „разбирането на ОИСР, че всички съществуващи държавни предприятия следва да се преобразуват или в търговски дружества, или в държавни администрации, като не се допускат изключения…“
Последното е цитат от доклад на Агенцията за публичните предприятия, придружаващ анализа на 17-те споменати вече държавни образувания, чието преобразуване в синхрон с поетите ангажименти пред ОИСР вече не е задължително по закон. А по ирония на съдбата писмото от Грег Медкрафт е от дата 21 януари 2021 г. – денят, в който Народното събрание тихичко ремонтира закона окончателно.
Какво все пак мисли Агенцията за преструктурирането на изброените държавни предприятия, смятани за икономически значими?
Двете държавни предприятия в транспортното министерство – НКЖИ и „Пристанищна инфраструктура“ – управляват имущество, предоставено от държавата, на стойност съответно 100 000 000 лв. и 581 231 656 лв. Първото традиционно е на загуба според отчетите си – за 2020 г. в размер на 29,6 млн. лв. според Годишния финансов отчет, – а и редовно е в окото на прожекторите заради странни проекти, ремонти, обществени поръчки. Второто предприятие също отчита загуба 3 последователни години, като за 2020 г. размерът є е малко под 9 млн. лв. Препоръката и за двете е, че ако се следват (отменените по закон) ангажименти към ОИСР, следва да се преобразуват в структури на държавната администрация – с оглед на това, че извършват публична функция, отговарят за стратегическа инфраструктура и т.н. Все пак агенцията си оставя „вратичка“ – че в настоящия си вид биха били по-гъвкави и автономни – под условие, че се подобри начинът на управление в съответствие с правилата на ОИСР.
Шестте държавни предприятия към Министерството на земеделието, които според депутати от ГЕРБ изобщо трябва да отпаднат от Закона за публичните предприятия, досущ като ББР, управляват имущество на държавата на обща стойност почти 110 000 000 лв., показват обобщените данни от Търговския регистър. Тези предприятия управляват държавните горски стопанства и държавните ловни стопанства. При смяната на властта и назначаването на служебното правителство с премиер Стефан Янев през май 2021 г. (след като 45-ият парламент не състави правителство – б.а.) именно управлението на някои държавни ловни стопанства бе сред „бомбите“ от разкрития за съмнителни практики на предишното управление. Шефът на Изпълнителната агенция по горите Александър Дунчев обяви пред bTV, че инвестицията в ловни стопанства в последните години е на стойност около 50 млн. лв., но приходите за последните 5 г. са в размер на едва 10 млн. лв. По думите му това прави загуба от 80%. За начина, по който функционира публично-частното партньорство в част от тези стопанства, той казва: „В половината от ловните стопанства, или в 19, през последните 15 г. е допуснато да има частно партньорство с частна юридическа фирма, която е свързана с много богати български бизнесмени. Държавата, въпреки че е под формата на зависима част от партньорството, плаща 75% от сметката, другата – частната страна“. Започнаха да излизат и данни за това кои са фирмите, с които има сключени договори – което преди това бе добре охранявана информация, въпреки че става дума за договори, сключени от държавни предприятия.
Това на свой ред поставя въпроса за управлението на въпросните държавни предприятия. Ловните стопанства са само част от дейностите на тези предприятия и според анализа на агенцията към края на 2020 г. те показват добри резултати по отношение на основни дейности като опазване на горите, дърводобив и т.н. Дейността обаче – за разлика от други предприятия, е основно търговска, смята Аварийна помощ и превенции (АПП) на база изследваните документи. Затова и препоръката е те да се преобразуват не в административни органи, а в акционерни дружества. Вариант е и да се предложи по-сложна формула – холдинг между дружества с еднакъв предмет на дейност, разпределени териториално.
Така и така по Закона за публичните предприятия – колкото и „неустойчив“ на ремонт да се оказа той само за 2 години, Министерският съвет трябва в рамките на 3 г. от приемането му да изработи програма за преструктуриране на държавните фирми – били те търговски дружества или не.
А освен изброените дотук, смятани за икономически значими предприятия, има и още любопитни. Като Българския спортен тотализатор с принципал Министерството на младежта и спорта. Държавното тото в последните години хронично бе на загуба. Друго интересно предприятие е Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда (ПУДООС) към Министерството на околната среда и водите, около което също не липсва шум през годините. Последно служебният министър Асен Личев обяви как само през април 2021 г. (преди редовните парламентарни избори) от УС на предприятието са одобрени проекти за 82 млн. лв., а наличният разходен таван за 2021 г. е 70 млн. лв. И това въпреки че наличните средства са недостатъчни за плащания по текущи договори. Там текат проверки.
А по всичко изглежда, че тази история ще има продължение. Да видим първо какво ще каже ОИСР в бъдещия си доклад за България. Все пак има и добра новина – на срещата на ОИСР в Париж през октомври 2021 г. България все пак получи окуражаване, че може да бъде сред новите членки.
Източници:
Решение на Министерския съвет № 231 от 18 март 2021 г.
Търговски регистър
Данни на Агенция за публичните предприятия и контрол
https://parliament.bg/pub/cW/20201106015130кип-053-01-36%20-%20МФ%20–%20cor.pdf
https://parliament.bg/bg/bills/ID/157256
https://parliament.bg/bills/44/902-01-27.pdf
https://parliament.bg/bills/44/002-01-63.pdf
https://btvnovinite.bg/predavania/tazi-sutrin/aleksandar-dunchev-80-zaguba-imame-pri-lovnite-stopanstva.html
Българската държава е стопанин на предприятия в области като енергетика, транспорт, земеделие, банкиране.
Добре известен факт е, че тези предприятия са зле управлявани, работят зле, на загуба са във всякакъв финансов и обществен смисъл на тази дума, и категорично не постигат гръмко заявяваните социални цели, заради които са именно държавни, а не примерно частни. Този факт е толкова добре известен, че дори стана условие за приемането на България в следващата, евентуално последна, фаза на интеграция преди приемането в еврозоната. От разгледаните
в този казус събития става ясно, че на България са били отправени препоръки от водещия световен авторитет в областта на доброто управление на държавни предприятия. И че тези препоръки са били приети само на хартия, при това само за малко. Веднага след фактическото приемане на България в обменно-курсовия механизъм, тя е започнала веднага да се отмята от приетото чрез вадене на редица от предприятията от обхвата на приетите нови правила. Изводът е неизбежен. България не просто е лош стопанин в енергетиката, транспорта, земеделието, банкирането. Отказът и енергичното противодействие на всякакви опити за подобрение в тази област доказва, че тя е такъв неслучайно, поради неразбиране или некомпетентност, а напълно осъзнато и целенасочено.
// Георги Ганев
