Войната за „Капитан Андреево“
Май 2022 г. Граничен пункт „Капитан Андреево“. Един от тировете с плодове от Турция паркира на рампата за фитосанитарен контрол. Няколко мъже с колички разтоварват палети с лимони. Инспектори на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) оглеждат документите и етикетите. Проверяват за бактериални и гъбни болести, следи от нападение от плодови мухи и други увреждания. Таксата на държавата за огледа е между 60 и 100 лв. на камион и се плаща от превозвача. Останалото е бизнес на частната фирма „Евролаб 2011“. Тя взима суми за представителство на турските фирми вносители, но и по 488 лв. с ДДС на камион за задължителното разтоварване и обратното натоварване на палети с храни при фитосанитарната проверка. Срещу същата сума на камион „Евролаб 2011“ разтоварва палети и за ветеринарен и здравен контрол. Фирмата държи и частната лаборатория за остатъци от пестициди в определени по регламент плодове и зеленчуци, внасяни през границата. За изследванията взима от превозвачите по 420 лв. с ДДС на проба. Лабораторният контрол е задължителен и от години се прилага за 20 до 30 процента от влизащите в страната камиони с плодове и зеленчуци, избирани от Българската агенция по безопасност на храните на база „оценка на риска“. По данни на агенцията, за денонощие през границата минават средно около 200–250 камиона с храни, подлежащи на фитосанитарен, здравен или ветеринарен контрол. Хамалските услуги и лабораторията носят на фирмата печалби от милиони левове годишно. Подобни са приходите и в предходните 10 години, когато бизнеса движи друга частна фирма, свързана с настоящата посредством общи служители – „Интерпред Еврологистик“. Само за фитосанитарния контрол в последното десетилетие държавата ни е загубила над 200 000 000 лв. от пропуснати ползи, коментира тази година през юни доскорошният заместник-министър на земеделието Иван Христанов. Тези пари според него следва да отиват за държавата, а не за частна фирма – наемател на помещения на стратегическия граничен пункт.
Частният бизнес в държавната погранична територия се дължи на три факта:
- заповед на бившия земеделски министър Мирослав Найденов за откриване на частна гранична лаборатория;
- спечелен търг за наем на шест държавни помещения на БАБХ на пункта;
- официална акредитация на лабораторията от държавата
Първият търг на БАБХ за помещенията на „Капитан Андреево“ е от 2012 г. Печели го фирмата „Стоп Груп“, приела по-късно името „Интерпред Еврологистик“. Според подписания договор за наем предназначението на помещенията е „подготовка на животни и храни, превозвани през границата“, „за фитосанитарен и ветеринарен контрол“. Предвидени са и „други дейности, които не се извършват от наемодателя, необходими за освобождаването на пратките“. Един от действителните собственици на „Интерпред Еврологистик“ до 2021 г. според търговския регистър „Сиела“ е Размиг Чакърян, по прякор Ами. Медийни публикации и някои бивши участия в общи фирми свързват Ами с определяните за подземни наркобосове от миналото Красимир Каменов-Къро и Христофорос Аманатидис-Таки. Последно Размиг Чакърян се появява в медийни публикации по повод побоя над журналисти от Нова телевизия през 2019 г. на автомагистрала „Тракия“. Тогава той е посочен като един от нападателите заедно със служители на охранителната фирма „Омега 69“. Гардовете са задържани и обвинени, но „едно от лицата, свързани с престъплението“, е обявено за национално издирване, обяви прокуратурата. Обвинителите така и не вкараха името на Чакърян сред обвиняемите и той не е част от делото. Другият действителен съсобственик на „Интерпред Еврологистик“ до 2021 г. според търговския регистър е Мирослав Петков. Още през 2015 г. в проучване на фирмата на границата вестник „Капитал“ посочва, че Петков е съдружник със столичния общински съветник от ГЕРБ Искра Ангелова във фирмата „Лигал файненшъл консултинг“. През 90-те Петков е бил съдружник със Славчо Христов от популярния в миналото бизнес кръг Олимп, който пък по същото време е съсобственик в две фирми с фигурата от някогашната силова групировка СИК Малкия Маргин. Освен като физически лица, до 2021-ва според регистъра Петков и Чакърян продължават да държат собствеността върху „Интерпред Еврологистик“ чрез фирми акционери в нея – „Интерпред Бг“ и „Прогресив бизнес дивелъпмънт“. Нито Ами, нито Петков откликнаха на поканите на БТВ към „Интерпред Еврологистик“ за интервю по случая „Капитан Андреево“. Сега бизнесът на границата е поет от „Евролаб 2011“, създадена през 2021 г. с капитал 100 000 лв. След търг на агенцията по храните в края на 2021-ва новата фирма е с договор за наем на 6-те помещения за още 10 години. В интервю за БТВ през май управителят на „Евролаб 2011“ Васил Димитров казва, че е работил за предишния наемател „Интерпред Еврологистик“, и допълва, че той самият е изграждал бизнеса в продължение на 10 години. След това се отделил и работил по договори за представителство с над 400 превозвача на храни от Турция. Месец по-късно на изслушване пред парламентарната Комисия за борба с корупцията Димитров отрича да познава Размиг Чакърян-Ами и Христофорос Аманатидис-Таки. Познанството му с предишната фирма-наемател обаче се проследява и през компанията „Хуманно отношение към животните“ където Димитров е бил съсобственик, преди да продаде дяловете си на двама турски граждани и фирмата „Хексала“. Според търговския регистър Размиг Чакърян-Ами е бил управител на „Хексала“ до 2017 г. през „Прогресив бизнес дивелъпмънт“, както и съсобственик заедно с вече бившата съпруга на Красимир Каменов-Къро – Светлана Каменова. Жената пък е участвала в управлението на друга фирма, свързана с „Капитан Андреево“ – операторът на скандално известната скъпа дезинфекция на превозни средства през границата, наричана в медиите „златния гьол“.
„Потресаващи практики.“ Така определи бизнеса на границата началникът на кабинета на бившия министър-председател Лена Бориславова след посещение на „Капитан Андреево“ през април 2022 г. Според правителството държавните помещения, наети от частната фирма, не се ползват по предназначение. Хале за преглед на живи животни при внос е запечатано със строителна пяна и е превърнато в каса за плащане на такси от камионите. В зоните за контрол на внасяните храни няма камери за видеонаблюдение, което е вписано като задължение на фирмата в договора за наем.
„През 2012 г. тази прекрасна материална база, която отговаря на всякакви европейски изисквания, е била отдадена за една символична месечна наемна цена от 4800 лв., а впоследствие се оказва, че за 10 години наемателят не е плащал сметките за вода и отопление“, коментира изпълнителният директор на агенцията по храните Христо Даскалов през май 2022 г. Както през 2012-а, така и през 2021 г. няма обществени поръчки за лабораторната дейност. Тя не фигурира изрично в договорите за наем.
На търга за наемател през 2012 г. по данни на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) „Интерпред Еврологистик“ се е състезавала с още една фирма – „Омега 69“. Реалната конкуренция между двете фирми претенденти е била под въпрос, защото в управлението на „Омега 69“ до 2019 г. участва бившата съпруга на Красимир Каменов-Къро Светлана Каменова. С нея допреди няколко години Размиг Чакърян е бивш съсобственик в „Зеленчукова Борса – Къра“ в София.
На проведения десет години по-късно търг с победител „Евролаб 2011“ също е имало втори кандидат – фирмата „Евро Логистик 2014“. Един и същ адвокат е упълномощен да представлява, подава заявления и да извършва правни и фактически действия от името и на двете „конкурентни“ компании, става ясно от техни пълномощни в Търговския регистър.
Не на последно място – договорът на победителя в търга „Евролаб 2011“ е подписан в нарушение на забрана на министъра на земеделието Иван Иванов, казва заместникът му Иван Христанов. След встъпване на министерския пост в края на 2021 г. Иванов е забранил финализирането на сделки с имоти на държавни институции към ресорното ведомство, уточнява Христанов. Въпреки това и без знанието на новия шеф на БАБХ Христо Даскалов, на 31 декември вторият 10-годишен договор е утвърден с подписа на тогавашния зам.-директор на агенцията Николай Роснев. Последният твърди, че забраната не е обхващала имоти под наем и отрича нарушението. Със заповед на премиера Кирил Петков обаче Роснев е освободен от поста заместник-директор на БАБХ.
На база на всички изброени критики държавата изпраща на „Евролаб 2011“ предизвестие за прекратяване на договора за наем. По заповед на Христо Даскалов всички изследвания на внасяните храни за пестициди започват да се извършват в националната референтна лаборатория на БАБХ в София. А месец по-късно заместник-министърът на земеделието Иван Христанов oбявява, че откакто държавата е поела лабораторните изследвания на „Капитан Андреево“, там са засечени седем пъти повече вносни храни с остатъци от пестициди в сравнение с периода април – май 2022, когато контролът е движела частната лаборатория. Съпоставката е на база данните на БАБХ за засечени храни с пестициди от тогава и сега.
„На 19.01.2022 изпълнителният директор на БАБХ проф. Даскалов беше поканен на разговор. По време на разговора му беше предложен подкуп, за да може да си замълчи, да не прави проверки по системата на контрол по храните на граничния пункт „Капитан Андреево“. Г-н Даскалов учтиво е казал, че ние трябва да си свършим задълженията, а конкретното лице му вади една папка със сума. Проф. Даскалов, разбира се, вежливо я отклонява, след което веднага отидохме в ДАНС и подадохме сигнал“, разказва заместник-министърът на земеделието, храните и горите Иван Христанов пред БТВ на 14 май 2022 г. Той уточнява, че е бил уведомен за предложението и е в течение. Разказът му потвърждава самият директор Даскалов. Той пояснява, че мъжът, предложил парите, е негов стар познайник от 25 години, колега, с висок административен пост. Месец и половина след излъчването на разследването на БТВ по случая „Капитан Андреево“ на редакционните имейли на вестници, сайтове и телевизии е изпратен запис, който анонимен автор описва като разговор с предложение за подкуп. Шефът на БАБХ потвърждава, че той е единият от двамата разговарящи мъже. На записа се чува как мъж се опитва да убеди Даскалов да не прави промени в начина на контрол на вносните храни на „Капитан Андреево“ и защитава бизнеса на фирмата с лабораторията. И завършва така: Мъж: „Сега, дали са ми една документация, която да ти предам, вижте я…“Даскалов: „Е, да не ми предават някакви неща, които не са… Какво е това сега!? Да не ми предават някакви неща, които не са … “
Мъж: „Ами виж сега, предназначено е за тебе и аз няма какво да го правя. Нямам работа в това отношение, ни съм чул, ни съм видял, ни познавам никой. Аз съм никой, в случая само предавам. Това е за добро отношение, за да не изнасилваме нещата повече, и то може да е регулярно“.
Даскалов назовава публично своя събеседник – професор Пламен Моллов, ректора на Университета по хранителни технологии в Пловдив. И описва подадената „документация“ като папка, която поел, отворил и върнал. А вътре имало „голям брой банкноти“, видимо на стойност „не по-малко от 100 000 лева“. В писмено съобщение до медиите Пламен Моллов коментира записа като „Фалшиви новини, политически внушения и манипулации“. Прокуратурата образува досъдебно производство срещу неизвестен извършител, но два месеца по-късно, го прекратява с мотива „липса на достатъчно доказателства“. Обвинителите уточняват, че записът не е бил подготвен по реда за специалните разузнавателни средства и не може да бъде приет за пряко доказателство.
Заради риск за сигурността държавата поставя охрана и на директора на БАБХ Христо Даскалов. В разгара на скандала „Капитан Андреево“ на активния по темата заместник-министър Иван Христанов също е поставена охрана. Причината е негов сигнал, че е бил заплашван да спре действията си по връщане на контрола към държавата.
„Имаше през 2011 г. междуправителствено заседание между България и Турция в Анкара и изключително настойчиво от турска страна беше поставен въпросът за незабавно решаване на проблема с лаборатория за граничен контрол. Дотогава практиката беше пробите от плодовете и зеленчуците да се събират на границата, да се карат във вътрешността на страната и в рамките на няколко дена да стават готови. През това време съответната стока беше блокирана на „Капитан Андреево“. Това пораждаше голямо напрежение сред турските превозвачи и власти.“ Така защитава нуждата от изследвания за остатъци от пестициди на входа към Европа Мирослав Найденов – бившият министър на земеделието и храните от правителството на Бойко Борисов. С негова заповед през 2012 година е започнала работа частната лаборатория на „Интерпред Еврологистик“. Как обаче е избрана фирмата и защо това е станало с търг за наем, Найденов не отговаря. Казва, че това е работа и отговорност на подчинената му по онова време Българска агенция по безопасност на храните. С нуждата от изследвания на границата се защитава и шефът на сегашния оператор „Евролаб 2011“, Васил Димитров. Последният твърди, че наследената частна лаборатория е изрядна по всички стандарти, а държавата не може да му забрани бизнес с представителство на турски превозвачи. Обжалва заповедите за прекратяване на наема и пренасочването на пробите, а Върховният административен съд се произнася, че има право да извършва товаро-разтоварната дейност при проверките на камиони. Димитров твърди, че бизнесмен, свързан с организираната престъпност, тайно иска да му отнеме дейността на границата и дърпа конците на държавната машина в тази посока. Не назовава името му. Не го прави и пред парламентарните комисии по земеделие и корупция през юни 2022-ра, където депутатите се сблъскват по случая „Капитан Андреево“. От ГЕРБ и ДПС защитават частната лаборатория. Според тях пренасочването на изследванията на храните към държавната в София причинява забавяне, опашки и хаос.
Противниците им от „Продължаваме промяната“ отвръщат, че са овладели хаоса от първите дни след промените на границата и процесът е нормализиран. Битката за „Капитан Андреево“ се политизира. Появяват се мнения, че опитът на кабинета „Петков“ да върне контрола на храните към държавата е станал причина за разцеплението между управляващите и партньорите им от партия „Има такъв народ“ на Слави Трифонов. Трифонов отрича да има общо с пограничния бизнес. След смяната на властта през август назначеното от президента Румен Радев служебно правителство декларира, че ще задържи контрола над вносните храни в ръцете на държавата, но след парламентарните избори сменя директора на БАБХ Христо Даскалов с Христо Вълчанов – бившия шеф на агенцията, който е задвижил търга за наем, спечелен от „Евролаб 2011“. През октомври същият служебен кабинет обявява част от наетите на границата помещения за обекти от национално значение, за които ще бъде отговорна Държавната агенция за национална сигурност. Служебният министър на земеделието обявява, че до 6 месеца на границата ще заработи държавна лаборатория за пестициди, за чието оборудване ще бъде обявен търг. Частната лаборатория се превърна в ябълката на раздора в политиката.
Засега пробите от храните продължават да се изследват в националната референтна лаборатория, но фирмата продължава да държи държавните помещения на „Капитан Андреево“. Съдебните спорове с държавата продължават.
Войната на „Капитан Андреево“
В случая с „Капитан Андреево“ е включена цялата палитра от нарушения и пропуски на администрацията, злоупотреба с власт, лошо управление на имуществото, съмнения за замесените лица и фирми, сделки, корупция. Проблемите са от години, а направените проверки и промени не спомагат за разнасянето на хаоса. Доверието в упражнявания контрол също е сринато, а граничният пункт не засяга само страната – той е врата към целия Европейски съюз.
// Зорница Славова, ИПИ
